РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева М.а
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20232100500153 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпилата въззивна
жалба от Н. Б. –А., лично и в качеството й на процесуален представител на Д.
М., Р. Х. и В. М., всички със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №58-
60, ет.1, оис 4 против решение № 2593/17.11.2022г, постановено по гр.д.
№3659/2022г по описа на районен съд –Бургас, с което е отхвърлен искът на
въззивниците против Етажната собственост на бл.* в ж.к. „М. р. „,
представлявана от „А ЕС ДИ“ ЕООД за отмяна на взетите на общо събрание,
проведено на 28.04.2022г, решения като незаконосъобразни. Твърди се, че
атакуваното решение е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че поканата
за провеждане на общото събрание е поставена на видно място във входа на
сградата, игнорирайки фактът, че ищците-въззивници не ползват този вход на
сградата, тъй като не притежават обекти там. Налице са свидетелски
показания , че А. и Х. не ползват този вход и никой от ищците не живее в
тази сграда. Ищцата А. е присъствала на събранието, но е узнала за него от
съобщение във вайбър групата.Останалите ищци не са включени в тази група
и не могли да узнаят за събранието и по тази причина не са участвали в
него.Тримата ищци – М., А. и М. притежават само паркоместа в сградата,
достъпът до които не предполага използване на входа на сградата, където се
твърди, че е поставена поканата на провеждане на ОС. На следващо място, от
показанията на свид.М. се установява, че Х. Т., посочена като присъстваща
лично и като пълномощник на етажен собственик, в действителност не е
присъствала на събранието, според свидетелят била представлявана от
пълномощник, последното също се оспорва от въззивниците. Не е взет
предвид и фактът, че процентът идеални части, посочен в присъствения лист
не съответства на процентът идеални части по документи за собственост ,
1
което се установява от приложения по делото към исковата молба нотариален
акт за учредяване на правото на строеж и ценообразуването, а също и от
представения по делото в с.з. нотариален акт. Оспорен е изводът на съда, че
това възражение е направено едва в писмените бележки. Освен това съдът е
приел, че протоколът не е оспорен-твърди се, че той е бил оспорен в срок, но
не е бил поправен, а и този въпрос не е предмет на оспорване по време на
съдебното следствие, а се въвежда едва в писмените бележки на управителя
на ЕС. Неправилен е изводът на съда относно избор на председателстващ
събранието, защото той е в явно противоречие с нормата на чл. 16, ал.2 ЗУЕС.
Председателстващият събранието в конкретния случай не е нито
домоуправител, нито член на управителния съвет. На следващо място е
оспорен изводът на съда, че от компетентност на ОС е да взема решения
относно разходите за ел.енергия на гаражите, тъй като те не ползват общо за
сградата електричество. Гаражите са самостоятелни обекти, които имат
отделен електромер. ОС няма компетентност да взема решения за
разпределение на необщи разходи, какъвто е електричеството за гаражите.
Освен това общото събрание е приравнило паркоместата на обект, което не
почива на закона. Нарушена е нормата на закона за разпределение на
разходите за управление на домакинствата, която визира обитатели, които
живеят в сградата, а ищците не са от тази категория. Не е обсъдено в
мотивите на съда оплакването, че решението по т.5 от дневния ред
предвижда собствениците на паркоместа, които живеят в сградата да не
плащат по равно разходи за управление на паркомясто, каквито са
предвидени за тези, които не притежават жилищни обекти.Прието е ,че такса
за управление на нежилищни обекти ще се заплаща само от собствениците на
такива обекти, което според въззивниците несъответства на законовата норма
–да е поравно от собствениците. Друго оплакване, което не е обсъдено е
относно становището на ОС, че местодомуването на автомобил в гараж води
до разходи за управление.Според въззивниците не са дължат суми за общо
електричество, за ползване на стълбище, за почистване на общи части, още
повече, че собствениците на паркоместа не влизат във входа на
сградата.Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „А ЕС ДИ“ ЕООД,
представлявано от управителя Николай Мавров, чрез.мл.адв.Перчемлиева, в
който жалбата е оспорена като неоснователна.Счита за правилни изводите на
съда за спазване на процедурата по свикване на Общото събрание на ЕС.
Показанията на свид.М. установяват, че покана за свикване на ОС е залепена
и на вратите на гаражите, което опровергава твърдението на въззивниците, че
не са могли за узнаят за насроченото събрание. Оспорено е изложеното в
жалбата ,че е допуснато нарушение на чл.16, ал.2 от ЗУЕС за избор на
председателстващ събранието, като счита за правилен изводът на съда, че
при новосформирана ЕС, за която за първи път се избира управител,
председателстващ събранието може да всеки етажен собственик. Счита, че
правилно е прието, че няма нарушение на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, като съдът се
позовал и на практика на ВКС. За недоказани счита твърденията за пороци
при изготвяне на списъка на присъстващите собственици, още повече, че
възраженията в този смисъл са направени едва в депозираните писмени
бележки.Освен това поддържа, че въззивниците не са оспорили протокола от
ОС, каквато възможност им дава разпоредбата на чл.16,ал. 9 ЗУЕС.Оспорени
са възраженията в жалбата, че ОС е взело решения извън своята
компетентност относно начина на разпределение на разходите за общите
2
части. Не е налице противоречие на приетото решение по т.5 от протокола с
разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС.Правилно е прието от районния съд, че
собствениците на ид.части от сутеренния етаж с предназначение паркинг
също носят отговорност за поддръжка на общите части , доколкото те също
притежават ид.части от общите части на сградата като собственици на
самостоятелни обекти в нея, макар и нежилищни. Изключение правят само
посочените в чл.51,ал.2 ЗУЕС лица- деца до 6- годишна възраст и
собственик или ползвател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година.Тази разпоредба не може да намери
приложение по отношение на собствениците на паркоместа в гаражните
етажи на сградата.Изразява се несъгласие с изложеното в жалбата, че
собствениците на паркоместа, които не са самостоятелни обекти, не живеят в
сградата и не дължат такси за нейното управление и поддръжка.Доколкото
паркоместата са ид.ч. от подземен гараж, който е със статут на самостоятелен
обект в сграда и към него се припадат ид.части от общите части на сградата,
то собствениците на паркоместа са собственици на ид.части от СОС в сграда
в режим на ЕС и като такива следва да изпълняват задължението си да
заплащат месечните вноски за управление и поддръжка на общите части.
Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените
разноски пред въззивната инстанция.
Производството е по чл.40 от ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2022г се е провело общо
събрание на ЕС на блок * в ж.к.М. р., свикано от седем етажни
собственици.Във връзка със свикването и провеждането на това ОС в
исковата молба се твърдят няколко нарушения: не е уточнено мястото на
провеждане на събранието – в поканата за свикване като такова е посочен
входът на сградата, но тя има няколко входа; протоколът на събранието не
включва минималното изискуемо съдържание съгласно чл.16, ал.5 от ЗУЕС -
не са посочени явилите се лица, идеалните части от сградата, които
представляват, номерата на самостоятелните обекти, начин на гласуване на
участващите с техен подпис; събранието е председателствано от З. И., която
не е председател или член на УС, нито управител на ЕС и нейният избор не е
подложен на гласуване; в протоколът е посочено, че е присъствало лице –
лично и като пълномощник, което всъщност не присъства; при гласуването не
е отчитано какви идеални части са гласували „за“, „против“ и „въздържал се“.
Протоколът от общото събрание е залепен на входа на сградата, но част от ЕС
не преминават през този вход, а освен това обявеният протокол не съдържа
приложения, неразделна част от него.От друга страна се твърди, че
решенията са взети в нарушение на материалния закон – ЗУЕС. Взето е
решение само собственици на нежилищни обекти да заплащат такса за
управление на тези обекти. Нормата на чл.51,ал.2 ЗУЕС, която е императивна,
е посочила кои етажни собственици са освободени от заплащане на разходи
за управление и поддръжка на общите части на ЕС. Оспорена е
компетенцията на ОС на ЕС да взема решение за заплащане на ел.енергия за
подземен гараж в размер на 20лв, разпределена на ползвани паркоместа, тъй
като се касае за самостоятелен обект, а не за обща част. Незаконосъобразно е
3
определена такса управление за нежилищни обекти, като един от тях е
посочен –паркомясто, което не е обект според закона. Отделно приетото
решение, че такса за нежилищни обекти се заплаща само от собствениците на
такива обекти е в противоречие с нормата на чл.51,ал.1 ЗУЕС, според която
разходите за управление и поддръжка се заплащат по равно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите.Твърди се, че собствениците на
паркоместа, всъщност са съсобственици в самостоятелен обект – гараж и не
извършват разходи, свързани с управление и поддръжка на общите части на
сградата, които извършват собствениците на апартаменти в нея.
Собствениците на паркоместа имат право на достъп до сградата, доколкото
притежават идеални части от общите части – зидове, покрив и др, но това не
налага ползване повече от 30 дни в годината.Начислени са разходи за
управление и поддръжка на апартаменти, които са необитаеми, в нарушение
на чл.51,ал.2 ЗУЕС.Моли да се отменят всички решение, взети на ОС на ЕС,
проведено на 28.04.2022година.
По делото е постъпил отговор от управителя на ЕС – „А ЕС ДИ“
ЕООД, в който исковата молба е оспорена като неоснователна.Поканата е
поставена на видно място, при спазване на законноустановения срок,
предвиден в чл.13,ал.1 ЗУЕС, като за поставянето й е съставен нарочен
протокол от лицата, присъствали на залепването й. Събранието е законно, тъй
като са присъствали 84,68 % ид.ч. от общите части, което покрива
необходимия кворум за провеждането му.В протокола е вписано с какъв
кворум е взето всяко решение, като е отразено кой е гласувал „за“, „против“
и „въздържал се“. Счита, че формалната процедура по свикване, провеждане
и обявяване на протокола от общото събрание е спазена. Мястото на
провеждане на събранието е входът на сградата, а не входовете на гаражите и
това личи от съдържанието на поканата, а и от фактът, че на събранието са
присъствали собственици на 84,68% ид.ч. от общите части, което доказва,
че етажните собственици са били наясно къде ще се проведе събранието.
Оспорени са всички твърдения в исковата молба относно съдържанието на
протокола, който отговаря на законовите изисквания. Оспорени са и
твърденията за материална незаконосъобразност на взетите решения. Моли
да се отхвърли иска.
С атакуваното решение районният съд е отхвърлил иска по чл.40
ЗУЕС, като е изложил мотиви, че оспорването на начина, по който е свикано
ОС е неоснователно – спазен е законоустановеният 7 –дневен срок за
поставяне на покана за свиканото общо събрание на видно място във входа
на сградата - това личи от писмените и гласните доказателства, ангажирани
по делото. Още повече, че първият ищец е присъствал на събранието и не е
бил възпрепятстван да се яви поради неяснота на мястото на провеждането
му. Поканата съдържа необходимите реквизити и доводите на ищеца за
нарушение на чл.13, ал.7 ЗУЕС са неоснователни. Като неоснователно е
оценено възражението за липса на изискуемо минимално съдържание на
протокола. Присъствалите на ОС са се подписали срещу имената си и не са
възразили по посочените ид.ч. и не са оспорили протокола в срока по
чл.16,ал.9 ЗУЕС, което означава, че отразените в протокола обстоятелства се
4
считат за извършени така, както са посочени в него, а освен това в протокола
е посочено поименно кой от етажните собственици е гласувал „против“ и
„въздържал се“. Възражението за неправилно определени ид.части е
направено едва в писмените бележки на ищците и поради това съдът не го
разглежда.По отношение на избора на председател на събранието е посочено,
че показанията на разпитания свидетел установяват, че присъствалите на
събранието са гласували единодушно за председателстващ и протоколчик. На
самото събрание е избран професионален домоуправител, като до този
момент няма данни да е имало избран вече управител или УС. При
новосформирана ЕС, която за първи път избира управител, председател на
ОС може да е всеки етажен собственик, за който са гласували
присъствалите на събранието. Възражението, че в нарушение на ЗУЕС е
взето решение само собственици на нежилищни обекти да заплащат такса
управление на тези обекти, още повече, че паркоместата не са самостоятелен
обект, е счетено за неоснователно.След като гаражният етаж е част от ЕС, от
компетентността на Общото събрание е да взема решения относно дължимите
от собствениците на самостоятелен обект –гараж разходи. Прието е, че няма
нарушение на чл.51,ал.1 ЗУЕС, тъй като е спазено изискването таксата да
бъде разпределена на собствениците на нежилищни обекти. Собствениците
на ид.ч. от сутерения етаж с предназначение - паркинг са собственици на
СОС и също носят отговорност за поддръжка на общите части, доколкото те
също притежават ид.ч. от общите части на сградата, макар да са
съсобственици на нежилищен обект. Приетото решение по т.5 от дневния ред
не противоречи на чл.51,ал.2 ЗУЕС.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение не се
откриха пороци, водещи до нищожност или недопустимост, а по отношение
на правилността съдът е ограничен от изложеното в жалбата – чл.269 ГПК.
На първо място, в жалбата е оспорен изводът на съда, че поканата за
свиканото общо събрание е поставена на видно място и ищците са могли да
се запознаят с нея.Следва да се отбележи , че в исковата молба не е оспорен
фактът, че поканата за свикване на Общото събрание на 28.04.2022г е
поставена на видно място във входа на сградата, нито се твърди, че ищците не
са могли да се запознаят с нея.Твърденията са, че в поканата като място на
провеждане на събранието е посочен входът на сградата, без да е уточнено
кой вход се има предвид, тъй като сградата имала няколко входа и ищците
ползвали входовете за сутеренните етажи -1 и -2. В тази връзка оспорването,
че поканата за свикване на ОС не е поставена на видно място е направено за
първи път във въззивната жалба и не следва да се разглежда. Самата покана
съдържа посочване на мястото, където ще се проведе общото събрание и това
е входът на сградата- посочването е ясно и недвусмислено- ако се е имало
предвид събранието да се проведе във входовете към гаражния етаж, е щяло
да се конкретизира именно по този начин.
Второто възражение в жалбата е, че свидетелят М. е посочил, че Х. Т.
не е присъствала на събранието, а е представлявана от пълномощник, макар
да се е подписала като лично присъстваща, а съдът е игнорирал тези
показания. В обстоятелствената част на исковата молба липсват такива
5
конкретни твърдения – общо се твърди, че един етажен собственик е посочен
като лично присъстващ, а всъщност не е присъствал, без обаче да се посочи
кой е този етажен собственик. Тъй като тези твърдения са конкретизирани
едва във въззивната жалба, съдът не излага мотиви по тях и не ги разглежда.
Следващото възражение във връзка със свикването на ОС е, че
процентът на притежаваните от етажните собственици ид.ч. от общите части,
посочени в списъка към протокола не съответства на тези, посочени в
документите за собственост. Районният съд е приел,че това възражение не е
направено в срок, с исковата молба , а едва в писмените бележки. В исковата
молба на л.2, абзац трети се твърди, че протоколът няма изискуемото
съдържание по чл.16,ал.5 ЗУЕС, като липсва посочване на явилите се лица и
идеалните части от ЕС, които те представляват, номера на самостоятелния
обект и начина по който са гласували лицата. Липсва оспорване на
посочените в протокола и списъка към него идеални части. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че поради необявяване
на списък с посочените данни, ищците не са в състояние да проверят
верността на тези данни. Към отговора на исковата молба списъкът с
присъствали и гласували е представен, но в допълнителното становище на
ищците, представено в съдебното заседание на 18.10.2022г също не е
направено такова оспорване, поради което това възражение в жалбата е
неоснователно и правилно и законосъобразно районният съд е приел това
оспорване за преклудирано.
Оспорен е изводът на съда ,че протоколът от общото събрание не е
оспорен в срока по чл.16,ал.9 ЗУЕС.Това твърдение е въведено в исковата
молба, но доказателства за такова оспорване не са ангажирани, поради което
правилно е прието, че протоколът не е оспорен.Фактът,че ответникът не е
взел становище по част от твърденията в исковата молба не освобождава
ищецът да проведе доказване на тези факти,тъй като липсата на оспорване не
е приравнено на признание.
Основателно е възражението, че необосновано съдът е приел, че З.
И. е избрана за председателстващ събранието. Видно от протокола, такъв
избор не е проведен, проведен е избор на протоколчик. Няма данни и не се
твърди от ответната страна лицето З. И. да е председател на УС или негов
член, нито да е управител на ЕС, в какъвто смисъл е императивната норма на
чл.16,ал.2 ЗУЕС. Необосновано съдът е приел, че става дума за
новосформирана ЕС, при която за първи път се избира управител, тъй като
такива твърдения не са наведени от нито една от страните. Даже са налице
данни, че ЕС е имал предходен управител, преди да се вземе решение да се
избере професионален такъв – в този смисъл на показанията на разпитания
свидетел М..След като председателстващ на събранието не е лице, посочено
в чл.16,ал.2 от ЗУЕС, нито е избрано чрез гласуване от присъстващите
етажни собственици, то е нарушена процедурата по провеждането му, а оттук
6
и взетите решения са незаконосъобразни.След като протоколът от
проведеното ОС като свидетелстващ документ не е оспорен в законния срок,
не може със свидетелски показания да се допълва неговото съдържание.След
изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила да приеме, че действията са се случили, така както е
посочено в него.След като в протокола не е отразено, че е проведен избор на
председателстващ, то съдът следва да приеме, че такова гласуване не е
извършено.
Това налага отмяна на всички взети на общото събрание на
28.04.2022г решения.
Само за пълнота следва да се отбележи следното : не е в
компетенциите на ОС на ЕС да взема решение за дължимия за подземния
гараж разход на ел.енергия. В т.5 от дневния ред като част от приходите в
проектобюджета е посочено – ел.енергия за подземен гараж -20лв месечно,
разпределена на ползвани паркоместа.Както е безспорно прието в съдебната
практика, паркоместата не са самостоятелни обекти на правото на
собственост, а техните притежатели са съсобственици в гаража в съответните
посочени в придобивните им документи идеални части, при реално ползване
на обособените места за паркиране. Разходите за ел.енергия на паркинг със
статут на СОС /по смисъла на чл.37, ал.4 от ЗУТ, какъвто е паркингът в ЕС на
блок *, видно от съдържанието на нотариален акт № **, том *, рег.№ *, дело
№*/2021г/ се дължат от всички съсобственици в него и техният размер не
може да е предмет на решение от Общото събрание на Етажната собственост,
тъй като гаражът, самостоятелен обект в сграда, а не е обща част. Общото
събрание има компетентност да приема решения за размерът на дължимите
разходи за поддръжка и управление само и единствено на общите части на
етажната собственост- чл.11,ал.1,т.5 от ЗУЕС.От взетите решения по тази
точка става ясно, че собствениците на ид.ч.от подземния гараж не дължат
никакви други суми за поддръжка и управление на общите части на сградата,
но дължат суми за фонд „Ремонт и обновление“, защото, както правилно е
приел районния съд, те са собственици на ид.ч. от самостоятелен обект в
сградата - ЕС и притежават ид.ч. от общите й части и дължат суми за
ремонт и обновление.Впрочем, видно от представените таблици със
7
средномесечен разход по пера, на съсобствениците в паркинга са начислени
само суми за фонд „ремонт“, такса управление и ток,а не суми за
чистачка,такса асансьор, ток асансьор и ток стълбище, така възраженията в
този смисъл на ищците са неоснователни. Дължими са и суми за поддръжка и
управление на общи части, ако ОС вземе такова решение и такива разходи се
правят.
Що се отнася до такса управление, тя е предмет на договора с
професионалния домоуправител и в него тя е посочена конкретно – 7 лв – за
жилищен обект и 3,50 лв – за нежилищен обект. Видно от съдържанието на
чл.16 от приложения договор с дружеството „А ЕС ДИ“ ЕООД , тези суми са
възнаграждение за извършените услуги от дружеството и са въпрос на
договаряне между страните по облигационната връзка. Те не са предмет на
регулиране от ЗУЕС. След като двете страни са се съгласили на такова
възнаграждение , то е дължимо на основание сключения договор, като
неговите параметри са приети от ОС на ЕС.Неоснователно е
възражението,че такса управление се дължи само от собствениците на
нежилищни обекти,тъй като такава се дължи и от собствениците на жилищни
обекти. Друг е въпросът, ако последните имат и нежилищни такива в
сградата и дали при това положение следва да дължат такава такса и за
нежилищния си обект.
По разноските: в жалбата е направено искане за присъждане на
разноски пред двете инстанции.По делото са представени три договора за
правна защита и съдействие, от които се установява, че ищците В. М. , Р. Х. и
Д. М. са заплатили в брой на адв.Арабова сумата общо 1800лв
адв.възнаграждение.Тази сума е дължима от ответната ЕС. Пред районния
съд тези ищци са направили разноски в общ размер на 1200лв за
адв.възнаграждения, които също са дължими.
Пред настоящата инстанция е направено възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК.В писмените
бележки е направено признание, че уговореното възнаграждение е в рамките
на минимума по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от
цитираната наредба, минималното възнаграждение по неоценяеми искове е
1000лв, което означава, че действително уговореното в конкретните договори
8
за правна защита и съдействие възнаграждение в размер на 600лв е под
минимума по Наредба №1. Оспорено е реалното плащане на
възнаграждението.Това възражение е неоснователно – в приложените
договори за правна защита и съдействие е посочено ,че възнаграждението е
платено в брой.В т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК е прието, че когато е вписан начин на плащане в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.Оспорването на действителното заплащане на
адв.възнаграждение се свързва и с фактът, че представените договори за
правна защита и съдействие не са представени във формата на бланки за
такъв договор, утвърдени от ВАдвС, а са представени договори на лист,
който няма индигирани копия и не съдържа реквизитите на счетоводен
документ. Законът – ЗЗД и ЗАдв. не предвиждат специално изискване за
форма, а писмената такава е достатъчна за доказване на елементи от предмета
на договора за правна помощ. Видно от съдържанието на трите договора,
приложени на л.7-9 от делото на въззивната инстанция, уговореният хонорар
за представителство пред нея е по 600 лв. от всеки от тримата ищци и е
изплатен в брой. Обстоятелството, че са сключени отделни договори от всеки
от тримата ищци не е основание за неприсъждане на разноски. Всеки от
ищците има самостоятелни права за защита и има самостоятелно право за
присъждане на разноски, тъй като не са задължителни необходими другари по
правото и отговорността за разноски, а отговорността и правото на разноски
не са при условията на пасивна, респективно активна солидарност.
Представянето на счетоводно-финансов документ също не е предпоставка за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение - в този смисъл е
трайната практика на ВКС – така в Определение № 36 от 21.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4207/2017 г., I г. о; Определение № 305 от 1.11.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4235/2016 г., I г. о; Определение № 343 от 10.08.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1966/2018 г., III г. о и др. Цитираното в писмените
бележки на въззиваемата ЕС решение на състав на трето наказателно
отделение на ВКС е изолирано и с оглед на многобройната практика в
обратен смисъл настоящият състав не взема предвид. Затова са неоснователни
възраженията за прекомерност и неприсъждане на разноски, представляващи
адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2593/17.11.2022г, постановено по
гр.д.№3659/2022г на районен съд –Бургас и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни всички решения, взети на
проведеното на 28.04.2022г г. Общо събрание на етажната собственост на
блок *, к-с "М. р.", гр.Б..
ОСЪЖДА Етажна собственост на блок * в ж.к.М. р., гр.Б.,
представлявана от „А ЕС ДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Б., ул.“О.“ №*, вх.*,е* да заплати на Д. М. М., ЕГН
**********, Р. Г. Х., ЕГН ********** и В. И. М., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес: гр.Б., ул.Ц. С. №*-*, ет.*, офис №*, чрез адв.Арабова
разноски както следва: по 400 лв. за всеки от тях/общо 1200лв/ -разноски по
делото пред първата инстанция и по 600 лв. за всеки от тях/общо 1800лв/ -
разноски по делото пред въззивната инстанция,както и по 13,30лв –заплатена
държавна такса/общо 40лв/ .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10