Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на шести
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Стела Цветкова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3449 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „К.И.И.Б.“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ***против В.А.И. с постоянен адрес *** за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение в производството по ч.гр.д.№4030/2017г. по описа на ПлРС, възлизащи в общ размер на 10 634,91лв.
Твърди се, че процесните вземания
произтичат от Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №1846904,
сключен на 19.05.2015г. между „У.К.Ф.” ЕАД, в качеството на кредитор и
ответника В.И., в качеството на кредитополучател, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 300
лева, от които чиста стойност на кредита в размер на 10 000лв. ,такси и
комисионни в размер на 300лв. Твърди се също, че кредитополучателя се задължил
да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни
вноски, всяка от които в размер на 259,94лв., като първата падежна дата била на
21.05.2015г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на
кредитополучателя в края на периода била в размер на 12 447,20лв. Твърди
се, че кредитополучателя направил една пълна вноска по погасяване на
задължението, както и една частична вноска в размер на 7,27лв. на 21.06.2015г.
Твърди се още, че 21.12.2015г. бил сключен договор за цесия между „У.К.Ф.” ЕАД,
в качеството на цедент и ищеца, в качеството на цесионер, по силата на който цедента
прехвърлил на цесионера парични вземания, произтичащи
от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, подробно описани
в Приложение №1, сред които и тези, произтичащи от процесния
договор от 19.05.2015г. Навеждат се доводи, че с пълномощно от 21.12.2015г.,
както и съгласно чл.3.2 от сключения Договор за цесия, цедентът
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците
за извършената цесия. На това основание ищеца предприел уведомяване на
ответника, изпращайки му съобщение на адреса, посочен в договора за кредит.
Излага се, че вземанията били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№4030/2017г. по описа
на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение, но при
наличие на основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си.
Ответникът В.А.И. е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.М.К., с който се ангажира становище за неоснователност
на иска. Оспорва надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Оспорва и съществуването на цедираното вземане, като
счита, че не се установява от представените от ищеца писмени доказателства.
С молба от 01.02.2019г. ищецът
пояснява, че в претендираната сума от
10 634,91лв. се включва непогасена главница в размер на 10 045,78лв.
и уговорена договорна лихва в размер на 589,13лв. Навежда доводи, че доколкото
кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, за
него е неприложима разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. №4030/2017г.
по описа на ПлРС се установява, че ищеца депозирал
заявление срещу ответника В.А.И. за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за процесните вземания. На 06.06.2017г. е издадена Заповед за изпълнение за претендираните вземания. С разпореждане на съда от 19.04.2018г.
е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Установителната искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок и при изложените
обстоятелства, съдът я намира за
допустима.
От представените преписи на Договор
за потребителски паричен кредит от 19.05.2015г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, в
качеството на кредитодател и ответника В.И., в
качеството на заемополучател; приложими Общи и
Специални условия към договора; Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, подписан от страните по
правоотношението; декларация-съгласие за обработка на лични данни; съгласие за
директен дебит и потвърждение от работодателя на длъжника, се установява, че по
силата на подписания Договор от 19.05.2015г. „У.К.Ф.“ ЕАД е предоставило на ответника кредит
в размер на 10 000лв. Видно е, че е била уговорена такса за разглеждане на кредита в размер на 300лв.;
годишен лихвен процент в размер на 9,99% и общо дължима сума от потребителя в размер на
12 477,20лв. Заплащането на последната е било уговорено на месечни вноски
с общ брой 48, всяка от които в размер на 259,94лв. (последна изравнителна в
размер на 260,02лв.), платими на 21-во число на съответния месец, за времето от
21.05.2015г. до 21.04.2019г.
Ищецът признава извършени плащания от
длъжника по процесния договор в размер на една пълна
уговорена месечна вноска от 259,94лв. и една частична вноска в размер на
7,27лв. или общо 267,21лв. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за
други плащания.
Установява се от приложения препис
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.12.2015г., сключен между
„У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на цедент и „К.И.И.Б.“ ЕАД, в качеството на цесионер,
че цедента е прехвърлил на ищеца „вземанията, произтичащи
от процесния договор за потребителски кредит. С приемо-предавателен протокол от същата дата цедента е предал на цесионера
всички документи по кредитния договор.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от „У.К.Ф.“ ЕАД се установява, че дружеството е
упълномощило цесионера „К.И.И.Б.“
ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания, които са били цедирани
с договора за цесия от 21.12.2015г.
Видно е от приложения препис на
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „У.К.Ф.“ ЕАД,
чрез упълномощения цесионер и адресирано до ответника
В.И., е видно, че с него е било предприето уведомяване на длъжника за
извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит №1846904. Същото съдържа уведомление от цедента, чрез цесионера, като има
позоваване на соченото по-горе пълномощно от „У.К.Ф.“ ЕАД. Изявлението е било
изпратено на адреса на длъжника в ***.
Видно е от приложената обратна разписка, оформена от
Пощенска станция с.Гостиля, че писмото е било върнато невръчено, с отбелязване,
че получателя се е преместил на друг
адрес.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се в производството по
делото валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответника, в качеството на заемател
и „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски
кредит №1846904 от 19.05.2015г.
С оглед липсата на спор между
страните, съдът приема, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от
договора задължение да предостави уговорената сума.
Установи се също така, с оглед
признанието на ищеца, че ответника е погасил само 267,21лв. от дължимите
погасителни вноски, които са били
уговорени в общ размер на 12 477,20лв., като след 21.06.2015г. не е
извършил никакви плащания.
С оглед на това, съдът приема, че към
22.07.2015г. са настъпили предвидените в чл.12, ал.2, б.“а“ от приложимите
Общи условия предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Съдът обаче счита, че извършената от
кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД цесия не е произвела правно действие спрямо длъжника,
т.к. не е била съобщена по правилото на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от
цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник.
В случая, както се установи от
доказателствата по делото, цесионера „К.И.И.Б.“ ЕАД е предприело уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента
„У.К.Ф.“ ЕАД, съгласно изрично пълномощно за това действие.
От представената обратна разписка,
обаче, се установи, че съобщението не е било връчено на длъжника. Уведомлението за цесията, съставляващо приложение към исковата молба също не е връчено на ответника или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. А представителната власт на особения
представител се изчерпва единствено
с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което
същият е назначен, и не обхваща получаването
на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник.
Ето защо, съдът приема, че цесията, извършена с договор от 21.12.2015г.
не е съобщена длъжника – ответник в настоящото производство и не е породила
действие спрямо същия. Поради това и ищеца не се легитимира като кредитор на
ответника за вземанията, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***против В.А.И. с
постоянен адрес ***, ИСК с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 10 634,91лв. по Договор за
потребителски кредит №1846904 от 19.05.2015г., ведно със законната лихва, считано
от 05.06.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.06.2017г.
по ч.гр.д.№4030/2017г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен
съдия: