Р Е Ш
Е Н И Е
№ 120
гр. Свищов, 13.09.2016 год.
Свищовският районен съд в публично заседание на 12.09.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Т.Л., като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 87 по описа за 2016 год.,за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.422 ,ал.1,вр. с чл.415 ,
чл.124 от ГПК
Ищецът „E=”
гр.Варна, чрез процесуалния си представител твърди в исковата си молба, че
ответникът е абонат на дружеството с кл. № *** и абонатен номер **** за обект в гр.Свищов, ул.“*****. Във връзка с
облигационните отношения между тях и на основание Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия клиентът дължал заплащане на използваната в
имота електрическа енергия в
предвидените срокове, а в случай на неизпълнение било предвидено обезщетение за
забава. Тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си била поискана и издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.742/2015г. на СвРС за сумата
606,84 лв. ( шестстотин и шест лева и 84ст.)-главница, с 179,57лв. ( сто седемдесет и девет лева и
57ст.)-лихва от 25.04.2012г. до 24.09.2015г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 20.10.2015г.
до изплащане на сумата.Твърди, че от приложените фактури се доказвало, че ответникът е консумирал ел.енергия за посочения период. Тъй като същите не били
платени, а заповедта за изпълнение е оспорена, моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата по Заповед за изпълнение №449/22.10.2015г.
по ч.гр.д.742/2015г. на СвРС. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно
призован не изпраща представител. С писмено становище на адв.Н. поддържа
предявения иск.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът Д.П.К.
е подал писмен отговор, в който заявява, че оспорва верността на данните по
фактурите до месец май 2012г. , а след това електрозахранването в обекта било
прекратено.Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, както в
писмения отговор на исковата молба, така и в съдебно заседание . Твърди, че имота
е необитаем от 2012г.-като водоподаването и електрозахранването са изключени, въпреки
твърденията на ищеца, че има начислени суми за консумирана ел.енергия по разкрита
партида на негово име. Твърди, че не е потребявал електрическа енергия в
посочения обект и не дължи заплащането
и. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
От вложеното ч.гр.д. № 742/2015 г. на СвРС е видно, че срещу ответника Д.П.К. е издадена заповед
за изпълнение №449/22.10.2015г. за сумата 606,84 лв. ( шестстотин и
шест лева и 84ст.)-главница, с
179,57лв. ( сто седемдесет и девет лева и 57ст.)-лихва от 25.04.2012г. до 24.09.2015г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 20.10.2015г. до изплащане на сумата. Сумата 606,84 лв. представлява задължение за
заплащане на доставяна ел.енергия,
консумирана за периода 14.03.2012г. до 08.05.2013г. за обект с аб.№****
и кл.№*** на основание Общите условия за продажба на ел.енергия от дружеството
и чл.107 от Закона за енергетиката, за което са издадени 14 бр. фактури. За
всяка от фактурите е начислена лихва от съответната дата на забава до 24.09.2015г. Срещу издадената заповед
длъжникът е депозирал възражение, поради което е заведен настоящия иск. Приети са като писмени доказателства справка
за потреблението на ел.енергия за 36 месеца, копия от 14 бр. фактури,
издадени в периода 14.03.2012г. до
08.05.2013г. за обект с аб.№**** и кл.№*** в недвижим имот
в гр.Свищов , 1 бр. такса включване, извлечение от сметка, справка за платени и
неплатени фактури , общи условия, Решение № ОУ-061/7.11.2007г. на ДКЕВР, копие
от в-к Репортер с публикувани Общи условия, както и покана за доброволно
изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално
допустим , депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок.
По същество е неоснователен .
В производството
доказателствената тежест лежи върху ищеца, който при условията на пълно и
главно доказване следваше да установи наличието на облигационни отношения между
страните, основанието и размерът на претенциите си. Тъй като ответникът твърди
отрицателни факти именно, че не е в облигационни отношения с ищеца, че не
е ползвал електрическа енергия в този
обект, ищеца следваше да опровергае тези твърдения, като представи
доказателства за положителните факти, твърдяни от него.
Съдът намира, че ищецът не
проведе главно и пълно доказване на твърденията си, въпреки указанията на съда
и разпределението на доказателствената тежест в процеса.Още повече, че в
Определение по чл.140 от ГПК, ищецът беше изрично задължен да представи доказателства относно
монтирането и сертифицирането на СТИ, находящо се в обекта на ответника. Не се доказа , че именно
ответникът К. е ползвател на посочения имот, което от своя страна води до липса
на доказателства за наличие на облигационни правоотношения между страните, на
които се позовава ищцовото дружество, за да претендира вземането си. Не се
доказа от ищеца, че начислената и остойностена електрическа енергия за
процесния период е доставена и реално
потребена от ответника , поради което същия
да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е необходимо, защото електрическата енергия е
движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на
договора за продажба и купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално доставена стока. /Решение №108/07.02.2008г. по т.д.№657/2007г. на ВКС на
РБ/ .Представените справки и извлечения от сметки изхождат от ищеца и като
такива документи удостоверяват изгодни за издателя им факти, които обаче при
направеното оспорване за недължимост от ответника не бяха подкрепени с никакви
доказателства. При това положение съдът намира че иска е неоснователен и
недоказан, поради което следва да се отхвърли като такъв.
Освен това ответникът направи правозащитното
възражение за погасяване вземанията, предмет на исковете по давност. Съдът счита, че същото е частично основателно.
В случая претенцията и за главници, и
за лихви е погасена по давност , с изтичане на 3 годишна давност за всяко от
задълженията. С о2глед разпоредбите на ЗЕ и приложимите
Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Е..”
АД /чл.26 от общите условия/ потребителите заплащат цената на консумираната електрическа енергия веднъж месечно. Следователно вземането за цена на потребената енергия за
текущия месец възниква от определеното във
фактурата число на следващия месец. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна
давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви
по размер/за прилагането на 3-годишната погасителна давност по отношение на
задълженията за комунални
разходи, в т.ч. енергия е налице и задължителна практика на ВКС,
формирана с решение по чл. 290 от ГПК по гр. д. № 408/2008 г. на ІІ т.о. на
ВКС/. Следователно и вземанията на "Е..” АД към потребителите за ел.енергия се погасяват
с изтичане на 3 -годишен давностен срок, или в случая следва да се считат
погасени по давност исковите претенции за
главници и лихви с падеж до 10.10.2012г..
Претенциите за исковите суми, дължими в периода 25.04.2012г. до 10.10.2012г. са погасени по давност , с оглед
обстоятелството, че заявлението по
чл.410 от ГПК е подадено на 20.10.2015г. За задълженията,
начислени за периода 12.11.2012г. до 10.05.2013г. не е изтекла погасителната
давност, но по горе бяха изложени съображения за недоказаност на иска изцяло.
С оглед на
гореизложеното ,съдът намира, че искът е неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на делото разноските
остават за страните така както са направени. Ищецът е претендирал разноски, но
с оглед изхода на спора, такива не следва да му се присъждат. Ответникът не е
претендирал разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от E=” АД с ЕИК ******, със седалище ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С.,
чрез юрисконсулт Т.Г. против Д.П.К. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, вр.
чл.124 от ГПК и 86 от ЗЗД за признаване на установено на вземането им за сумата
606,84 лв. ( шестстотин и шест лева и 84ст.)-главница, с 179,57лв. ( сто седемдесет и девет лева и
57ст.)-лихва от 25.04.2012г. до 24.09.2015г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 20.10.2015г.
до изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение №449/22.10.2015г. по ч.гр.д.742/2015г. на СвРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Свищов в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: