№ 13238
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110159874 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против ответника Р. Й. Р. за сумите 764,37 лева главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., която се твърди, че е ползвана за
битови нужди ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 151,93 лева , представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г.
до 21.02.2023 г., 19,59лева , главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 16.03.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 4,51 лева мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до
21.02.2023 г, като се твърди, че ответникът е негов клиент.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
В отговора на исковата молба се оспорва редовността на исковата молба, с довод, че
претенцията не е индивидуализирана по месеци, посочено е, че вземанията се дължат след
45 – дневен срок от периода, за който се отнасят фактурите, а са представени две общи
фактури, в които периодите не се покриват. Не става ясно за кой конкретен период се
претендира вземането. Сочи се, че липсват посочени в исковата молба доказателства.
Оспорва се позоваването на чл.153,ал.1 ЗЕ, като неясно на коя хипотеза се позовава ищецът.
Счита се, че липсват доказателства, че фактури за целия период са издавани. Прави се
1
възражение за погасителна давност, като се сочи, че с издаване на общи фактури се
заобикаля и продължава срока на давността. Ответната страна счита, че от представените
доказателства не се доказва редовно водено счетоводство. По отношение иска за лихва, ОУ
са противоречиви, неясни, длъжникът не може да установи от кога дължи лихва. Ако се
приеме, че искът за лихва е основателен, то следва да се приложи чл.6 ЗМДВИП. За услугата
дялово разпределение, липсва предвиден срок за плащане, затова ответникът изпада в забава
с покана, каквато липсва. Липсва и договор, сключен с ФДР.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото, от представения препис на заповед № РД -41-1464/28.9.1987г. се
установява, че въз основа на влязла в сила заповед по чл.98 ЗТСУ /отменен/, с която е
определен начин на обезщетение на ***, собственик на имот пл.№ 509, на основание чл.100
ЗТСУ е определено, в блок 382 в ж.к.Вълчо Иванов, апартамент 49 да бъде в обезщетение на
***, с 2- членно семейство, както и апартамент 47 – за нуждите на сина Р. Й. Р. и гараж 4 във
вход Б, от същия блок, за обезщетение на ***.от изготвената служебна справка от
Национална база данни „Население“ е видно, че *** е починала на 9.3.1993г., като е
оставила свои наследници по закон – син Р. Р., и дъщеря – ***.
Р. Р. фигурира в списък – опис на гаражите в блок 382, като в същия списък е
посочено, че за него се предвижда 1 брой разпределител, 1 брой вентил, като е положен
подпис на етажен собственик. Р. фигурира и в списъка на живущите по апартаменти в
жилищната сграда, при изчисляване на кубатурата на имота – за гараж 4 се предвижда 48,70
куб.м. Двата списъка са приложения към решението на ОС на ЕС за преминаване към дялово
разпределение.
Поради тази причина се налага извод, че между страните – ищец и ответник е
съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е
имал качеството на потребител на такава, като собственик на топлоснабдения имот,
придобил правото на собственост върху имота, по силата на наследствено правоприемство.
Тук е моментът да се посочи, че с оглед събраните доказателства, посочени по – горе, гараж
4 е съсобствен между двамата наследници по закон – децата на ***. Не са представени
доказателства, че единствено Р. Р. е подал заявление за откриване на партида относно
гаража, поради което и мотивите та ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК
за сключен договор само с единия собственик, са неприложими. В представената заповед от
1987г., за нуждите на ответника Р. е посочен апартамент 47 /собствен на ***/, но
претенцията на ищеца касае гараж 4, който със заповедта се придобива в собственост от
***, без изрично посочване на ползвателя. Ето защо, относно гаража, се прилагат общите
2
правила за наследяване, респективно – чл.30,ал.2 ЗС.
Ето защо, ответникът дължи ½ ид.ч. от потребената енергия.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г. Задълженията за
заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като
срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. – в 45-дневен срок след изтичане
на месеца, за който се отнасят. Т. е., за изпадането на длъжника /ответниците/ в забава не е
необходимо отправянето на покана от страна на кредитора. В този смисъл акцесорните
претенции се явяват установени в своето основание за исковия период.
Относно възражението на ответника за приложимост на чл.6 ЗМДВИП. С
разпоредбата на чл.6 от закона, в първоначалната си редакция /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г. /, се предвиди, че за периода на обявеното извънредно положение, лихви не
се начисляват. С нова редакция на закона /ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. / се
ограничава приложното поле спрямо лицата, ползващи се от защитата, стеснявайки я само
до тези, имащи качеството на длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции. Следователно, лихва не е
следвало да се начислява от 13.3.2020г. до 9.4.2020г. Претенцията на ищеца за обезщетение
за забава е от 16.10.2020г, поради което и възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако
последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
3
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“
ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения,
определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура, вкл. не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
– арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и изводът на съда, че ответникът е в забава,
считано от 15.09.2020 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2020 г., и считано от
15.09.2021 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2021 г., то дължимата лихва за
забава за периода от 16.10.2020 г. до 21.2.2023 г. върху основателния размер на главницата
/1/2 от 764,37 лева/ , съдът определя на основание чл. 162 ГПК на ½ от 151,93 лева/.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период м.2.2020 г. – 30.04.2021 г. е начислена такса за дялово
разпределение в размер на 19,59 лв. с ДДС /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/, от които ответникът дължи 1/2.
Изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата
на издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от
годишното вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането,
следователно от деня, следващ издаването й, като искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница за ТЕ, е тригодишна,
4
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на
основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., започва да тече за всяка отделна
фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок
кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото,
към датата на предявяване на иска в съда (16.3.2023 г., когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички
вземания, които са били изискуеми към 16.3.2020 г. Видно от обща фактура от 31.8.2020г., с
нея се сторнират вземания на ищеца по прогнозни фактури от 11.2019г. до 4.2020г.,
следователно, в погасителна давност са вземанията на ищеца по прогнозни фактури от
11.2019г. до 1.2020г., включително, на стойност 170,09 лева. За фактурата от 2.2020г.,
заявлението прекъсва давността. От сумата 371,92 лева - главница по обща фактура – 170,09
лева, извън погасителна давност, е главница от 201,83 лева, от която ответникът дължи ½.
На основание чл.119 ЗЗД, върху сумата 201,83 лева – по обща фактура от 31.8.2020г.,
лихвата за забава възлиза на 49,01 лева, от която ответникът дължи 1/2.
Относно давността за вземането за дялово разпределение.
Давността за вземането е тригодишна, защото същото е периодично, като отговарящо
на белезите на периодично плащане, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
юридически факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви – така, изрично в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС.
Давността тече от изискуемостта на вземането. Относимо към горното,
изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата на
издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от годишното
вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането, следователно от
деня, следващ издаването й, тече давностният срок за вземането на ищеца. Към 16.3.2023г.,
5
когато е предявен искът, съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, в погасителна давност е
само вземането по фактурата от 29.2.2020г., за сумата 1,39 лева, и на основание чл.119 ЗЗД,
начислената сума върху него от 0,41 лева – обезщетение за забава, за която, исковете следва
да се отхвърлят. Останалата претенция на ищеца е доказана, като ответникът дължи ½ от
нея. При изложените мотиви, исковете са основателни, за: 594,28 лева главница за период от
2.2020г., сумата от 110,63 лева лихва за забава, сумата 18,20 лева главница за ТЕ от
фактурата от 3.2020г., сумата от 4,10 лева лихва върху нея. От тези суми, ответникът дължи
½, за която исковете спрямо него са основателни. По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. .
Ищецът претендира и доказва разноски: за заповедното производство - в общ размер
75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер; за исковото производство – в общ размер 675 лева, от които 175 лева
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 400 лева депозит за особен
представител. От сторените разноски, на ищеца се следват: за заповедното производство –
сумата от 29 лева и за исковото производство – сумата от 260,99 лева.
Ответникът не е сторил разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Р. Й. Р. ЕГН ********** с адрес ***, чрез особен
представител - адвокат П. К., САК, дължи на *** с ЕИК: *** и адрес: ***, сумите 297,14
лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к.Света Троица, блок 382, вход Б, гараж 4, аб.
№191694,за период от м.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
16.3.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 55,32 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 16.10.2020 г. до 21.2.2023 г., 9,10лева , представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.03.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 16.3.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2,05
лева , представляваща мораторна лихва за период от 31.3.2020 г. до 21.2.2023 г, за които
суми по ч. гр.д.№13914/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Й. Р. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** с ЕИК: *** и адрес:
*** сторените разноски: сумата 29 лева по ч. гр.д. №13914/2023 г. на СРС, 125 състав и
сумата лева 260,99 по гр.д.№ 59874/2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК: *** и адрес: *** против Р. Й. Р. ЕГН
********** с адрес *** за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д.№ 13914/2013г., за горницата над уважените размери, както следва: за топлинна
енергия - над 297,14 лева до пълния предявен размер на претенцията от 764,37 лева, както и
за период от 1.5.2019г. до 30.1.2020 г. включително ; за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за горницата над уважения размер от 55,32 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 151,93 лева ; за дялово разпределение – за горницата над
уважения размер от 9,10лева до пълния предявен размер от 19,59 лева, както и за
главницата по фактура от 29.2.2020г.; за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, над уважения размер от 2,05 лева до пълния предявен размер от 4,51 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
6
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7