№ 60639
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110106071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 357166/12.12.2023 г., подадено от [фирма] за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Л. Т. за следните суми: 294,51
лв., представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги по
рамков договор № *********, партида М6481769, за услуга **** с план A1 ONE Unlimited
2XL, ведно със законна лихва за период от 01.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
85,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатени електронни
услуги 12.12.2020 г. до 27.11.2023 г., 92, 49 лв. – неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси по рамков договор № *********, партида М6481769, услуга ****; 24, 38 лв. –
мораторна лихва върху сумата от 92, 49 лв. за периода от 22.04.2021 г. – 27.11.2023 г.; 73, 51
лв. – неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса по
рамков договор № *********, партида М6481769, услуга ****, 19,38 лв. – мораторна лихва
върху сумата от 73,51 лв. за периода от 22.04.2021 г. – 27.11.2023 г.; 19,54 лв. – такса за
събиране на дължими суми за периода от 23.01.2021 г. – 22.02.2021 г., 5, 36 лв. – мораторна
лихва върху сумата от 19, 54 лв. за периода от 14.03.2021 г. – 27.1.2023 г., както и сторените
разноски.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, мораторна
лихва и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира,
че следва да откаже издаването на такава за сумите: 19,54 лв. – такса за събиране на
дължими суми за периода от 23.01.2021 г. – 22.02.2021 г., 5, 36 лв. – мораторна лихва върху
сумата от 19, 54 лв. за периода от 14.03.2021 г. – 27.1.2023 г.По отношение на „таксата
повторно включване“ не става ясно какво представлява същата, на какво основание се
дължи и каква услуга се предоставя срещу нея.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
1
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират
въпросните „такса“ и „неустойка“ и защо се предявяват в такъв размер. Всъщност се оказва,
че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а
самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за
вреди от забавата, респ. неизпълнението.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 6071/01.02.2024 г., подадено от [фирма], ЕИК **** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Л. Т. за сумите, както следва:
19,54 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.01.2021 г. – 22.02.2021 г., 5,
36 лв. – мораторна лихва върху сумата от 19, 54 лв. за периода от 14.03.2021 г. – 27.1.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2