Решение по дело №2057/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 333
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20241000502057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502057 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответниците по гр.д. 7588/23 г. по описа на СГС
Юро строй ООД и Н. Т..
С решение по делото № 2130/11.04.24 г. съдът е уважил предявени от ищците –
Н. Б., Ж. М., Т. Я. и К. Я. искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, заявени в условията на
пасивна солидарност срещу Юро строй ООД и Н. Т. за присъждане на неустойка за
забавено изпълнение на строителство за времето 01.04.22 г. до 30.06.23 г., като
забавата е спрямо срок, уговорен в договор от 22.01.20 г. и е присъдил в полза на
всеки ищец неустойка в размер на по 22 800 евро.
С въззивната жалба се преповтарят възраженията за: - спиране протичането на
сроковете поради форсмажорни обстоятелства, каквито са били пандемичната
ситуация от 2020 г. и войната в Украйна, - за предоговаряне между страните на
отоплителната инсталация в сградата, като е заменено предвиденото газифициране с
електроотопление, което изискало изменение в инвестиционния проект и прокарване
на захранващ електрически кабел, чето трасе преминавало през частни имоти, чиито
собственици следвало да учредят сервитутни права, - за липса на правен интерес за
първите двама ищци Н. Б. и Ж. М. да отправят заявените претенции, тъй като същите
са прехврлили на трето лице правото на собственост над подлежащите на изграждане
обекти - за липса на основание да се ангажира солидарната отговорност на
физическото лице – ответник, тъй като с нотариалния договор (окончателен между
страните) не е възпроизведена клаузата от сключения между тях предварителен
договор за обвързване на управителя на дружеството на персонално основание с
отговорност за забава. Твърди се, че при обсъждане на част от възраженията СГС е
постановил неправилно решение, а други възражения на ответниците изобщо не е
обсъдил. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове.
1
При служебна проверка се установи, че въззивната жалба е допустима, а
обжалваното решение е валидно и допустимо. Въпреки прехвърлянето на правото на
собственост от първите двама ищци на трето лице, сделката има вещноправно и
облигационно действие между страните по договора за продажба и не рефлектира
върху предходнни облигационни отношения между учредителите на право на строеж и
възложители по договор за строителство и изпълнителя по договора за строителство.
Няма твърдения и доказателства, че новият собственик е встъпил в договора за
строителство или заместил ищците в дълг (те вече са били престирали задължението
си по предварителния договор) или, че е придобил правата на ищците, произтичащи от
облигационната връзка с ответниците по силата на договор за цесия. Поради това
между първите двама ищци и двамата ответника има валидно възникнало и породило
действие облигационно правоотношение като източник на права и задължения.
В производството пред САС са приети новосъставени доказателства за
учредяване на сервитутни права (за прокарване на електрозахранване до сградата, за
чето изграждане ответникът юридическо лице е изпълнител) и заявление за
одобряване на инвестиционен проект.
Въззиваемите оспорват жалбата по съображения, пространно разгърнати в
отговор и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за
неправилност, съдържащи се във въззивната жалба според доказателствата, събрани в
производствата пред СОС и САС.
Въз основа твърденията на страните и наличните по делото доказателства,
в рамките на очертаната проверка САС прави следните изводи:
Налице са предпоставките на чл. 121 ЗЗД за ангажиране солидарната
отговорност между ответниците. В сключения предварителен договор е постигнато
съгласие отговорността за неизпълнение/забава да се носи едновременно от
юридическото лице и физическото такова, конституирани като ответници. Със
сключения окончателен договор, по чиято сила в полза на ответника строител е
учредено право на строеж, изрично е вписано консенсусното съгласие на страните по
сделката предварителният договор да запази действието си за неуредените с
нотариалния договор въпроси.
Няма непълнота в мотивите на първоинстанционното решение. СГС е обсъдил
защо пандемичната ситуация и войната на територията на Република Украйна не са
форсмажорни обстоятелства спрямо изпълнението на поетите договорни задължения.
Същите нямат пряка рефлексия върху изпълнението на строителната дейност, която по
време на осъществяване следхожда извънредната ситуация в България до м. май 2020
г.
Относно забавата в изпълнението поради промяна във вида на отоплителната
инсталация САС споделя виждането на СГС, че с оглед консенсусното съгласие на
страните по договора предвиденото отопление на газ да се замени от отопление с
електричество, ако последното би довело до нужда да се продължи срокът за
изпълнение, общото съглесие би следвало да се фиксира в писмена форма чрез анекс.
Липсата на такъв обосновава извод, че промяната в изпълнението не е била свързана с
промяна на срока за изпълнение и уговорените срокове обвързват страните по
правоотношението.
Не се оспорват изводите на СГС относно пресмятането на неустойката,
уговорена подневно, и относно дните на забавата.
Тъй като с оглед направените възражения за неправилност на
първоинстанционното решение настоящият състав достига до извод за
2
неоснователност на жалбата и правилност на първоинстанционното решение,
последното следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от
мотивите на първостепенния съд.
В полза на въззиваемите следва да се присъдят направените за въззивния процес
разноски (заплатен адвокатски хонорар според договор, приложен на л. 33) в размер на
7 000 лв. или по 1750 лв. за всеки от тях.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2130/11.04.24 г., постановено по гр.д. 7588/23 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Юро строй ООД и Н. Т. да заплатят
сума от по 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лв. в полза на всеки от въззиваемите,
които са: Н. Б., Ж. М., Т. Я. и К. Я., заплатен от тях съвместно адвокатски хонорар в
общ размер 7 000 лв. за защита във въззивния процес.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3