НОХД№ 33/2009г. по описа на РС-гр. Монтана
М О Т И В И:
Подсъдимия Р.Ю.Е. xxx е обвинен в
това, че 25.12.2006г. в с. В., обл. Монтана, в пияно
състояние противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство-автомобил, марка
“Форд, модел “Транзит “с ДК № xxxxxx, собственост на З.Р.К. xxx, от владението на В. Е. Ф. от с. В., обл.
Монтана, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като от деянието е
последвала вреда на превозното средство, с което е нанесъл щети на стойност
2 273.36 лв. -престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, във
вр. с чл. 346, ал. 1от НК и в това, че
На 25.12.2006г. в с. В., обл. Монтана
по непредпазливост, противозаконно повредил чужда движима вещ-част от масивна
циментова ограда, собственост на П. М.С. xxx., с което му нанесъл щети в размер
на 176 лв. -престъпление по чл. 216, ал. 6, във вр. с ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр. Монтана поддържа обвинението и правната му квалификация. С
оглед на събраните в хода на производството доказателства и характера на
процедурата намира, че на подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл. 55
от НК, като се отчетат смегчаващите вината
обстоятелства-чистосърдечното самопризнанието на подсъдимия, осъзнаването на
вината, а от друга страна е осъждан за престъпление от общ характер. Предлага
на съда да постанови присъда, като признае подсъдимия за виновен и му наложи
наказание от шест месеца “лишаване от свобода” по първото обвинение, а по
обвинението по чл. 216, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
предлага на съда да му наложи наказание под най-ниския размер-глоба в рлазмер на 80 лв. Намира, че грагжданският
иск е основателен и доказан, поради което предлага на съда да го уважи изцяло, ведно
със законните последици. Счита, че това наказание ще въздейства предупредително
и превъзпитателно не само върху подсъдимия, но и върху останалите членове на
обществото.
В съдебно заседание е предявен граждански иск от пострадалото
лице З.К., чрез процесуалния си представител адв. А. xxx се
солидализира изцяло със становището на прокурора с
оглед целите на превенцията. Моли съда да уважи изцяло предявения граждански
иск срещу подсъдимия, за сумата от 2 273.36 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, заедно със законната
лихва, считано от 25.12.2006г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските по делото.
По молба на защитника на подсъдимият и признанието на
подсъдимия, производството с разпореждане на съда е преобразувано за
разглеждане по Глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимия
Е. се признава за виновен. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението и дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Договорният защитник на подсъдимия-адвокат В. xxx поддържа, че престъплението
е доказано по безспорен и категоричен начин. Няма спор относно извършителството и начина на извършване на деянието. Подсъдимия
признава вината си и се разкайва. Критичен е към извършеното. Предлага на съда
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, като наложи наказание ефективно наказание от три месеца ”лишаване от
свобода” по първото деяние, което наказание съответства на степента на вината
на дееца и степента на обществената опасност на деянието, като това наказание ще
изпълни целите на наказанието, залегнали в текстта на
чл. 36 от НК. Изтъква също, че подсъдимият се е установил трайно да живее в с. xxxx , обл. Монтана, намерил
си е и постоянна работа и е заживял на съпружески начала с девойка от селото. във
връзка с наказанието по второто обвинение, е съгласен с предложението на
обвинението, на подсъдимият да му се наложи наказание глоба в размер на 80 лв. По
отношението на гражданският иск, предоставя на съда.
Производството се
развива при условията и реда на чл. 370, ал. 1 от НПК-проведе се съкратено
съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 373, ал.
1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие и прочете, без
да извършва разпит на свидетелите и вещото лице. Прочетоха се протоколите от
разпита на свидетелите и заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, и съобрази доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
Свидетелят В. Е. Ф. е едноличен търговец. Дейността му се
развива в с. В., обл. Монтана, където има търовски обекти. Занимава се и с животновъдство-отглеждане
на крави и телета.
На 25.12.2006г. свидетелят отишъл във фермата си в с. В., обл. Монтана, за да ремонтира количката, с която
работниците извозват торта от животните. Бил с бус
“Форд Транзит”, собственост на З.Р.К., който ползвал с пълномощно. На мястото заварил свидетеля К. С.
и съпругата му, които работели в краварника, две момчета от селото, както и
подсъдимия Р.Ю.Е., които празнували Коледа. Преди
време подсъдимият е бил работник на Ф.. Тъй като
дължал пари на свидетеля С., посетил компанията. Свидетелите Ф. и С. започнали да ремонтират количката, а останалите
продължили да празнуват. По едно време Ф. чул, че някой го извикал отвън. Когато
излязъл, най-напред видял, че бусът не е на мястото, където
го оставил. Видял, че колата му се движи надолу по главния път, по инерция. Едно
от момчетата му казало, че подсъдимият се качил в буса
и потеглил. Свидетелят започнал с останалите да викат и свиркат, но подсъдимият,
запалил буса и продължил да кара в посока-с. М.. Ф. отишъл до свой съсед и с неговата кола потеглил след буса. Не след дълго, на един завой на главната улица на
селото видели, че подсъдимият е катастрофирал с колата, като се блъснал в
циментовата ограда на двора на свидетеля П. С.. Вследствие
от удара е разрушено около четири метра от оградата, като буса
влязъл в имота на пострадалия С.. След като се блъснал
в оградата, подсъдимият слязъл от буса и избягал. Ф. уведомил полицията, а свидетеля С. тръгнал в посоката, указана
от насъбралите се хора. Подсъдимият Е. бил намерен в края на селото по посока
на с. М., видимо пиян, след което свидетелят го върнал обратно.
От назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза е установено, че вследствие на противозаконното отнемане на МПС и
последвалата повреда, за собственика е възникнала имуществена вреда в размер на
2 373.36 лв. , както и, че стойността на повредената част на циментовата
ограда на свидетеля П. С. възлиза на сумата 176 лв.
При условията на чл. 343,
ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът
намира, че повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен начин.
Съобразявайки горното и събраните в процеса доказателства
съдът намира, че с първото си деяние подсъдимия Е. е
осъществил от обективна страна състава на чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр.
1, във вр. с ал. 1 НК като, на
25.12.2006г. в с. В., обл. Монтана, в пияно състояние,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство –лек
автомобил, марка “Форд”, модел “Транзит” с ДК № xxxxxx, собственост на З.Р.К. xxx, от владението на В. Е. Ф.
от с. В., обл. Монтана, без негово съгласие с
намерение да го ползва, като вследствие на деянието е последвала повреда на
превозното средство, с което е нанесъл щети, на стойност 2 273.36 лв.
Съдът приема, че подсъдимият Е. е осъществил и състава на чл.
216, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК, а именно-на 25.12.2006г.
в с. В., обл. Монтана по непредпазливост, противозаконно
повредил чужда недвижима вещ-част от масивна циментова ограда, собственост на П.
М.С., с което му причинил щети в размер на 176 лв.
От субективна страна първото деянияе
е извършено при пряк умисъл-чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимия
е съзнавал престъпния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на общественоопасните последици.
По отношение на второто деяние, съдът приема, че подсъдимият
го е извършил по непредпазливост-подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди-чл. 11, ал. 3 от НК.
Причините и условията за извършване на престъпленията се
свеждат до ниско правно и обществено съзнание, самонадеяност, незачитане на
законите на страната, незачитане правото на лична собственост.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид наказанието
предвидено в разпоредбата на чл. 346, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, както и разпоредбата на чл. 216, ал. 6, във вр. с ал. 1 от
НК, касаещи на обществената опасност на деянията- общите разпоредби на същия
закон касаещи материята, смегчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
С оглед индивидуализиране на наказанието за двете деяния съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянията, подбудите за тяхното
извършване, обстоятелствата при които са извършени, степента на обществената
опасност на извършителя, смегчаващите вината обстоятелства- самопризнание в хода на досъдебното и съдебно
производство, осъзнаването на вината, социалното положение на подсъдимия и
отегчаващите вината обстоятелства-степента на обществената опасност на дееца, предходна
съдимост, стойността на повреденото.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът наложи на
подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за извършеното деяние по чл. 346, ал.
2, във вр. с. 1 от НК.
На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на така наложеното наказание, което
следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът
приспадна времето през което подсъдимият Е. xxx, считано от 26.01.2010г.
По отношение на наказанието по чл. 216, ал. 6, във вр. с
ал. 1 от НК, съдът съобрази разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК и наложи на подсъдимия Е. наказание
ГЛОБА в размер на 80 лв.
С така наложените по вид и размер наказания съдът намира, че
ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генерална претенция, като
наказанията ще въздействат поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на подсъдимия и на останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност
граждански иск от З.Р.К. срещу
подсъдимия Р.Ю.Е. за сумата от 2 273.36 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
престъплението, законната лихва, счтано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.
Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан
с обвинението. За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице
настъпила вреда, противоправно поведение и причинна
връзка между тях. По делото безспорно е установено, че вредите настъпили за пострадалото
лице в размер на 2 273.36 лв. са в резултат на виновното, противоправно поведение на подсъдимия, който следва да
обезщети пострадалата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня
на увреждането-25.12.2006г., до окончателното й изплащане и разноските по
делото в размер на 200 лв.
Съдът намери, че гражданският иск е основателен и го уважи
изцяло, със законните последици.
При този изход на
делото, подсъдимият се осъди да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в
размер на 68 лв., държавна такса от 90.93 лв. върху уважената част на
гражданския иск и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
При този фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: