О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 02.03.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав,
в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 16837/2019г.
по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по първоначално заявена искова молба на Ж.И.Д. пред ВОС образувана под гр.д. №
2615/2018г. за прогласяване нищожност на решение от 22.10.2000г. по в.гр.д. №
730/2000г. на ВОС. С определение на ВОС № 1094/03.04.2019г. производството е
било прекратено на основание чл. 130 ГПК. След упражнен инстанционен
контрол с определение на ВАпС № 307/10.05.2019г. по
в.ч.гр.д. № 215/2019г. прекратителното определение е
било потвърдено в частта, в която исковата претенция е била основана на
твърдения, че решението е непълно неразбираемо как съдът е приел, че ответниците препятстват правото на собственост на ищеца;
как ответниците са извършили посегателства върху
имот, който реално не съществува; как е обоснован извод за наличие на етажна
собственост към 22.10.2000г. при липсата на доказателства за това; как следва
да се възстанови състоянието на обекта; че решението е постановено по иск на
ищец, който няма правосубектност. Определението е
било отменено и върнато на първоинстанционния в
частта за разглеждане на предявения иск против ДП „Б.с.т.“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и М.И.Ж., ЕГН ********** с адрес *** за прогласяване нищожността на
влязлото в сила решение от 22.10.2000г. постановено по в.гр.д. № 730/2000г. по
описа на Окръжен съд Варна, поради неяснота на волята на съда, която не може да
бъде изведена и по пътя на тълкуването, досежно
имота, който следва да бъде възстановен в състоянието отпреди посегателствата.
Съобразно горното предмет на настоящото производство е иск с правно
основание чл. 270, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК от Ж.И.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** против ДП „Б.с.т.“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** и М.И.Ж., ЕГН ********** с адрес *** за прогласяване нищожността на
влязлото в сила решение от 22.10.2000г. постановено по в.гр.д. № 730/2000г. по
описа на Окръжен съд Варна, поради неяснота на волята на съда, която не може да
бъде изведена и по пътя на тълкуването, досежно
имота, който следва да бъде възстановен в състоянието отпреди
посегателствата.
Твърденията
изложени в исковата и уточняващите я молби, въз основа на които ищцата е основала
исковата си претенция са следните: Твърди да е собственик по наследство на
недвижим имот в жилищна сграда с адм.адрес гр. Варна,
ул. Сан Стефано № 7 построена в ПИ 1756, 8-ми
микрорайон на гр. Варна, по ПК одобрен със заповед № 300-4-47/01.10.2003г. на
ИД на АК идентичен със стар пл. № 7, кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна с идентификатор № 10135.1507.744 по
КККР на гр. Варна представляващ тото пункт състоящ се от едно помещение и
санитарен възел с площ от 22,40кв.м. разположен на партерен етаж от пететажна
жилищна сграда построена по архитектурен проект одобрен на 27.07.1983г. с
идентификатор № 10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна. Твърди, че е
собственик на така описания имот, който съществува. Сочи се обаче, че не той е
обектът описан в решение от 22.10.2000г. по гр.д. № 730/2000г. по описа на ВОС.
С това обосновава и правния си интерес са иска прогласяване нищожността на това
решение, защото то се отнасяло за несъществуващ имот, доколкото имотът не
съставлявал самостоятелно обособена вещ и от решението не можело да се установи
за кой имот се произнася съда. Описанието по адм. адрес
не съвпадало с описанието по КП. Невъзможно било да се извлече и волята на съда
за кой имот се отнася. В мотивите на атакуваното решение се сочи, че волята на
съда е изразена по неразбираем начин. Отправено е и искане за обезсилване на изп.лист от 23.11.2000г. издаден по гр.д. № 730/2000г. по
описа на ВОС въз основа на който било образувано изп.д.
№ 12484/2000г. по описа на СИС при ВРС- за възстановяване на конкретен недвижим
имот, който реално не съществувал по КП и на място. Твърди, че това
обстоятелство било установено в хода на изп. дело, поради
което и с постановление от 06.07.2005г. в сила от 03.08.2005г., изп. производство било прекратено поради липса на предмет
на изпълнение.
С
определение № 1844/19.06.2019г. по гр.д. № 2615/2018г. по описа на ВОС и след
частичната отмяна на определението на ВОС с № 1094/03.04.2019г., първоинстанционния тогава ОС Варна е разпоредил връчване
препис от исковата молба и уточняващите я молби на ответниците
ДП
„Б.с.т.“ и М.И.Ж.. Препис
от исковата молба е получен от ответника ДП „Б.с.т.“ на 02.07.2019г. По отношение на
ответника М.Ж. е допусната правна помощ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, като с
разпореждане от 13.08.2019г. е поискано от АК Варна посочване на адвокат за
назначаването му като особен представител на ответника Ж.. С определение №
5969/24.09.2019г. за такъв е бил назначен от ВОС адв.
Н.Г., на която е разпоредено връчване препис от
определение от 19.06.2019г. и от 25.06.2019г. Видно от приложените по гр.д. №
2615/2018г. по описа на ВОС е, че това разпореждане на съда е било частично
изпълнено, като на особения представител е връчен само препис от определението
на съда от 25.06.2019г. С определение № 1904/25.06.2019г. на ВОС, гр.д. №
2615/2019г. е било прекратено и изпратено на родовокомпетентния
да разгледа спора РС- Варна, където е било образувано под № 16837/2019г. по
описа на ВРС. С молба
допълнение към исковата молба от 23.10.2019г. ищцата е въвела допълнително
основание за нищожност на решението като повеляващо
изпълнение на нещо, което е неизпълнимо или изпълнение на действие, което
съставлява престъпление.
Доколкото въпреки указанията на ВОС по гр.д. № 2615/2018г., препис от
исковата молба и приложенията й не е бил връчен на ответника М.Ж., с разпореждане
от 19.11.2019г., ВРС е указал това да бъде сторено.
В срока по
чл. 131 ГПК отговор от ответника ДП „Б.с.т.“ не е постъпил. Със становище от
27.12.2019г. този ответник е оспорил иска като недопустим, евентуално
неоснователен. Твърди се в него, че ищцата вече е водила такова дело в РС София
под № 24812/2008г., като с постановеното по него решение са били отхвърлени
исковете й са прогласяване нищожност на решенията постановени по гр.д. №
5914/1998г. по описа на ВРС, в.гр.д. № 730/2000г. по описа на ВОС, гр.д. №
1751/2001г. по описа на ВКС и гр.д. № 642/2003г. по описа на ВКС. Затова и се
заявява отвод за сила на пресъдено нещо предвид
забраната на чл. 299 ГПК. Такъв иск е имало заявен и от Иван Ж.И., явяващ се
наследодател на ищцата, по който е било образувано гр.д. № 2731/2010г. по описа на ВРС заявен срещу Дафинка И., Ж.Д.,
М.Ж. и ДП „Б.с.т.“. Искът се оспорва и като неоснователен, доколкото оспорванията на ищцата по естеството касаели неправилност
на решението, чието релевиране се осъществява по пътя
на инстанционния контрол. Твърди се, че решението е
потвърдено и изпълнено. Посочва, че искът по чл. 109 ЗС е бил с ясно очертан
предмет- за предаване владението върху имот представляващ магазин с площ от
22,41кв.м. на партерен етаж в сградата на ул. Сан Стефано
построена в имот пл. № 6, кв. 60 по плана на 8-ми микрорайон, спорът за
принадлежността, на което е бил вече разрешен между страните с влезли в сила
решения по гр. № 1034/1993г. на ВС, с които след отмяна на влезлите в сила
решения по гр.д. № 102/1993г., гр.д. № 2126/1992г. и гр.д. № 1654/1995г. на ВРС
е бил отхвърлен предявеният от Иван Ж.И., Дафинка И., Ж.Д. и М.Ж. срещу БСТ иск
за собственост на посочения магазин и Иван Ж.И., Дафинка И., Ж.Д. и М.Ж. са
били осъдени да предадат владението на имота на БСТ. Последващите
промени в действащия КП се сочи, че не влияят върху изводите на съдилищата,
идентичността, правния статут, съществуването на обекта и правото на
собственост на ответника върху него. Посочва, че ищцата е атакувала действията
на съд.изпълнител, като с вл. в сила решение по гр.д.
№ 1118/2004г. жалбата й е оставена без уважение. Това решение е било атакувано
с молба за отмяна, оставена без уважение с решение по гр.д. № 2940/2005г. на
ВКС. Оспорва да са налице сочените пороци в съд.решение. Посочва, че ВОС се е произнесъл
отхвърляйки инцидентен установителен иск по гр.д. №
5914/1998г. за нищожността на НА № 18/1978г., чрез който ДП БСТ е придобил
права върху имота. Основанията на твърдяната нищожност са били обсъдени и
отхвърлени от ВКС в мотивите на решението по гр.д. № 1751/2001г. на ВКС.
Доказателствата за изменение на ЗРП за част от кв.60 по плана на 8-ми
микрорайон на гр. Варна за попълване на действащия КП на 8-ми подрайон на същата сграда са били обсъдени в мотивите на
решение по гр.д. № 642/2003г. на ВКС, петчленен състав. По тези възражения
съдилищата са приели, че тези обстоятелства и доказателства не биха могли за променят
изводите на съдилищата, доколкото идентичността на дворното място, в което е
построена сградата, в която се намира процесния
магазин е установена и не би могла да се промени. Затова и се сочи, че волята
на съда е ясно разбираема, още повече, че тези актове на съдилищата са били
изпълнени.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.Ж. чрез особен представител адв. В. е подал писмен отговор, с който сочи искът да е
допустим и основателен. Твърди, че решението е постановено при липса на надлежно
волеизявление, защото не можело да се направи извод каква е връзката на
страните с предмета на делото, независимо от събраните доказателства и
изложените в решението мотиви. Това правело решението абсолютно неразбираемо,
който порок не можело да се преодолее чрез тълкуване или поправянето му.
Изразява се и становище, че естеството на иска заставя съда да провери
валидността на атакувания акт на всички основания за нищожност, а не само на
заявените от ищцата.
За допустимостта на производството
съдът следи служебно в рамките
за цялото производство.
Настоящият състав преценява, че така предявеният иск е
недопустим.
От
служебно изисканите материали по гр.д. № 24812/2008г. по описа на РС София и извършената
служебна справка в деловодната система на ВРС е видно, че на 21.08.2008г.
ищцата е предявила пред РС София срещу ДП БСТ, М.Ж., Иван И. и Дафинка И. иск
за прогласяване нищожност на решения по гр. № 5914/1998г. на ВРС, гр.д. №
730/2000г. на ВОС и гр.д. № 1751/2001г. на ВКС. Отправено е и искане за
обезсилване на издадения изп.лист. Исковата претенция
е основана на твърдения за абсолютна неразбираемост на волята на съда,
доколкото съдът е постановил актовете при липса на предмет, тъй като имотът не
бил надлежно индивидуализиран, а имот пл. № 6, кв. 60 по плана на 8-ми
микрорайон с адм. адрес гр. Варна, ул. Сан Стефано № 7 не съществувал. Искът е отхвърлен и решението
на СРС е влязло в законна сила на 03.02.2014г. съобразно направеното
отбелязване върху него.
На 01.03.2010г. Иван И. е предявил
искова молба пред ВРС срещу Дафинка И., Ж.Д., М.Ж. и ДП БСТ за прогласяване нищожността на съдебно решение от
17.08.1999г. постановено по гр. д. №
5914/1998 г. на ВРС, ХХ с., решение от 20.10.2000г. и решение от 18.06.2001г. по гр.д. № 730/2000г. на ВОС, решение №
1553/19.11.2002г. на ВКС, ІV-то отд. по гр.д.
1751/2001г. и решение № 427/31.12.2003г. на ВКС, 5-чл. състав по гр.д.
642/2003г. Твърденията се били, че решенията са постановени въз основа на
несъществуващо правно основание – възстановяване на имот на осн.
чл. 109 ЗС. Образувано е гр.д. № 2731/2010г. по описа на ВРС. С влязло в сила
решение № 4215/03.11.2011г. по това дело, искът е бил отхвърлен.
Правото на иск е
насочено към образуване на исков процес и чрез него към разрешаване на гражданскоправен спор със сила на пресъдено
нещо. Бъде ли постигната крайната му цел - разрешаване на гражданския спор,
който го е породил, то се погасява. Повторен иск относно спор, разрешен със
сила на пресъдено нещо е недопустим /чл. 299 ГПК/.
Съобразно
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни,
за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила
решение има действие и по отношение на частните и универсални правоприемници на
страните. В случая, налице е идентичност в предмета на настоящото дело с този
по гр.д. № 24812/2008г. по описа на РС София. Под обективни предели на силата
на пресъдено нещо се разбира предметът, за който СПН
важи, спорът, за който не може да се пререшава. Този предмет е материалното
право, по което съдът се е произнесъл с решението. Основанието на иска са тези
факти и фактически обстоятелства, с които ищецът обосновава възникването на
субективното право, чиято защита търси със съответната квалификация, дадена от
съда. Съгласно чл. 6 ГПК
предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на
делото изключва служебното му разширяване на незаявени своевременно от ищеца
основания. В заключение, предметът на двете дела е идентичен, тоест страните в
настоящото производство са обвързани от СПН на влязлото в сила решение гр.д. №
24812/2008г. по описа на РС София. Предприетите с допълнение към исковата молба
от 23.10.2019г. от ищцата действия по добавяне на ново основание за нищожност
на решението, а именно като повеляващо изпълнение на
нещо, което е неизпълнимо или изпълнение на действие, което съставлява
престъпление, след изпращане на исковата молба за отговор на ответниците, съдът намира, че не следва да се вземат
предвид по реда на чл. 214 ГПК, доколкото с оглед защитата на ответниците съдът ги преценява за неуместни, защото същата
ще бъде съществено променена и затруднена предвид въведения предмет на
доказване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 16837/2019г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: