№ 455
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500658 по описа за 2024 година
С решение № 7830 от 10.01.2020 год. по гр.д. № 59911/2017 год. на СРС
Прокуратурата на РБ, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд са осъдени да
заплатят солидарно на А. О. М. на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ сумата 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в резултат на необосновано забавяне на
воденото срещу ищеца наказателно производство, започнало с ДП № ЗМ-2377/2008 год. по
описа на 05 РПУ-СДВР, пр.пр. № 11118/2010 год. на СГП и приключило с к.н.д № 948/2016
год. по описа на ВКС на РБ, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
28.12.2016 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 6000 лева, като частичен от 20 000 лева, като неоснователен. С
решението съдът е осъдил ищеца да заплати на всеки от ответниците разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 183,33 лева. С определение от 03.06.2020 год.
съдът е оставил без уважение искането на ищеца по реда на чл. 248 от ГПК за отмяна на
решението в частта относно раноските, присъдени в полза на СГС. С второ определение по
чл. 248 от ГПК от 16.06.2020 год. съдът е отменил решението в частта относно присъдените
разноски в полза на Прокуратурата на РБ.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която съдът е
отхвърлил предявените от него искове с твърдения, че същото е постановено в нарушение на
закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и
1
вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените частични искове.
Ответникът СГС оспорва въззивната жалба на ищеца.
САС оспорва въззивната жалба на ищеца.
Постъпила е и въззивна жалба от СГС срещу решението в частта, с която са уважени
предявените срещу него искове.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
Подадена е и въззивна жалба от САС срещу решението в частта, с която са уважени
предявените срещу този ответник искове. Въззивната жалба се оспорва от ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
ДП № ЗМ-2377/2008 год. по описа на 05 РПУ-СДВР, пр.пр. № 11118/2010 год. на
СГП е образувано на 23.10.2008 год. за това, че на същата дата около 11.30 ч. в с. Я., 116 СУ
„В. Л.“ неизвестен извършител е причинил смъртта на В. К. Т., поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. С Постановление от 12.01.2009 год.
на дознател Стойчева делото е изпратено на СГП с мнение за прекратяване на основание чл.
24, ал 1, т. 1 от НПК. С Постановление от 25.06.2009 год. на прокурор при СГП на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК досъдебното производство е прекратено. С определение
от 03.08.2009 год. по нчд. № 3079/2009 год. по описа на СГС постановлението е отменено,
тъй като в хода на разследването не са били извършени всички необходими действия за
разкриване на обективната истина. С постановление от 25.05.2010 год. разследването е
възобновено, като е указано на водещия на разследването да извърши конкретни действия,
необходими за разкриване на обективната истина, като е постановено разследването да
приключи в законоустановения двумесечен срок. По искане на наблюдаващия прокурор на
27.10.2010 год. материалите по досъдебното производство са предоставени за проучване и
проверка на СГП, като с писмо от 14.10.2010 год. същото е върнато за продължаване на
разследването. Изготвено е заключително мнение на старши разследващ полицай от
20.12.2010 год. за прекратяване на наказателното производство и същото е изпратено за
произнасяне на наблюдаващия прокурор. С Постановление от 12.01.2011 год. прокурор при
СГП е преценил, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството и е
върнал ДП с указания за допълнително разследване. В хода на разследването са разпитани
множество свидетели, назначени са съдебно-медицински експертизи и са събрани
многобройно писмени доказателства.
С Постановление от 31.05.2011 год. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и му е определена мярка за неотклонение
„подписка“. На 26.07.2011 год. постановлението е предявено на обвиняемия и същият е
разпитан в това качество, като на същата дата разследването е предявено на обвиняемия и
пострадалите.
Заключителното мнение за предаване на обвиняемия на съд е постъпило в СГП на
2
02.08.2011 год. С Постановление от 05.08.2011 год. прокурор при СГП е върнал досъдебното
производство с указания на разследващия орган да отстрани допуснати процесуални
нарушения при предявяване на разследването и е дала указания за прецизиране на
обвинението. На 09.09.2011 год. водещият разследването е провел разпити на 6 свидетели. С
постановление от 03.02.2012 год. А. М. отново е привлечен като обвиняем и му е определена
мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е предявено на обвиняемия на
27.02.2012 год., като е разпитан в качеството на обвиняем. Със заключително мнение от
същата дата досъдебното производство е изпратено на СГП за произнасяне на
наблюдаващия прокурор. С Постановление от 13.03.2012 год. прокурор при СГП е върнал
досъдебното производство за допълнително разследване, тъй като в хода на разследването са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В периода м. май 2012 год. –
м. август 2012 год. са изискани документи от значение за делото. През м. октомври са
проведени разпити на обвиняемия. Производството по досъдебно производство № 2377/2008
год. по описа на 05 РУ-СДВР е приключило с изготвянето на обвинителен акт срещу А. М.,
внесен в съда на 19.10.2012 год., въз основа на който е образувано нохд. № 5028/2012 год. по
описа на СГС, НК, 18-ти състав.
Делото е насрочено в о.с.з. на 16.04.2013 год., когато съдът е приел за съвместно
разглеждане предявените граждански искове на законните наследници на починалия,
разпитал е 13 свидетели, приел е СМЕ и биологична експертиза и е отложил делото за
04.06.2013 год. Във второто открито съдебно заседание съдът е разпитал допуснатите в
предходно съдебно заседание свидетели и е отложил делото за 04.07.2013 год. за
изслушване на поемни лица. В това съдебно заседание единият свидетел не се е явил без
уважителна причина и е установено, че другият свидетел е починал. Делото е отложено за
04.10.2013 год., когато са проведени множество съдебни следствени действия – разпит на
свидетели и вещо лице и др. Съдът е постановил присъда № 279/04.10.2013 год., с която
подсъдимият М. е признат за виновен и е осъден за престъпление по л. 123, ал. 1 вр. чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 2, ал. 1 от НК. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от
подсъдимия, както и въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители.
По подадените въззивни жалби е образувано внохд. № 1101/2013 год. по описа на
САС. Делото е насрочено в о.с.з. на 12.12.2013 год., когато е даден ход на делото по
същество. С решение № 484/20.12.2013 год. на САС е отменена присъда № 279/04.10.2013
год. на СГС и досъдебното производство е върнато на СГП за ново разглеждане и
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
С Постановление на прокурор от СГП от 10.01.2014 год. досъдебното производство е
върнато на 05 РПУ-СДВР с указания за допълнително разследване. С постановление от
06.02.2014 год. на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.
1, пр. 2, алт. 2 НК. На 13.02.2014 год. постановлението е предявено на обвиняемия. На
19.02.2014 год. водещият разследването е изготвил заключително мнение за предаване
обвиняемия на съд и на 26.02.2014 год. в СГС е внесен обвинителен акт, по който е
образувано нохд. № 927/2014 год. по описа на СГС.
3
С разпореждане от 20.03.2014 год. по нохд. № 927/2014 год. съдията-докладчик е
насрочил делото в о.с.з. за 14.04.2014 год., когато е конституиран граждански ищец и частен
обвинител, проведени са разпити на 12 свидетели, като делото е отложено за 10.06.2014 год.
с оглед необходимостта от разпит на още свидетели. В това съдебно заседание са разпитани
4 свидетели и са извършени очни ставки. Делото е отложено за 09.07.2014 год., когато
съдебното следствие е продължило с разпит на още трима свидетели, като за изслушване
заключения на вещи лица делото е отложено за 10.10.2014 год., като впоследствие е
пренасрочено за 14.11.2014 год., поради ангажираност на председателя на състава.
Междувременно е постъпила молба от вещо лице за невъзможността му да се яви в о.с.з. На
14.11.2014 год. е проведено открито съдебно заседание, когато са приети заключенията на 4
експертизи и е проведен разпит на двама свидетели. Съдът е взел необходимите
дисциплинарни мерки поради неявяване на вещо лице и е отложил делото за 10.02.2015 год.
В проведеното заседание на тази дата съдът е продължил съдебното следствие, прието е
заключение на вещо лице и е даден ход на съдебните прения. Постановена е присъда №
37/10.02.2015 год., с която подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение. Мотивите са постановени на 14.08.2015 год. Срещу присъдата
са подадени протест на прокурора и жалба на частния обвинител, като съдът е преценил, че
жалбата е просрочена и я е върнал с разпореждане от 05.03.2015 год. Разпореждането е
съобщено на 28.09.2015 год., не е обжалвано от частния обвинител и е влязло в сила. На
06.10.2015 год. делото ведно с протеста на СГП от 10.02.2015 год. е изпратено на САС.
Образувано е въззивно производство по внохд. № 953/2015 год. по описа на САС.
Делото е насрочено в о.с.з. на 06.11.2015 год., като разглеждането му е отложено за
11.12.2015 год. поради подаден сигнал за СВУ в съдебната палата. В проведеното публично
съдебно заседание съдът е дал ход на съдебните прения и е обявил, че ще се произнесе с
решение. С решение № 273/28.06.2016 год. САС е потвърдил присъда № 37/10.02.2015 год.
на СГС. На 18.07.2016 год. е подадена касационна жалба от частния обвинител и
граждански ищец против решението на САС, която е постъпила във ВКС на РБ на 02.09.2016
год. и въз основа на нея е образувано кнд. № 948/2016 год. по описа на ВКС на РБ.
Делото е насрочено за разглеждане от ВКС на РБ на 17.11.2016 год., когато същото е
обявено за решаване. С решение № 259/28.12.2016 год. касационната жалба е оставена без
разглеждане и производството по делото е прекратено.
В първоинстационното производство са разпитани свидетелите Г. и К., които
познават ищеца от години и сочат, че са запознати с воденото срещу ищеца наказателно
преследване, в резултат на което същият станал по-рязък, изнервен, като понесъл тежко
първоначално постановената осъдителна присъда. Много работници напуснали и ищецът
останал сам в строителното предприятие, което ръководел, заради образуваното наказателно
дело. Ищецът споделял, че наказателното производство продължава безкрайно, изпитвал
чувство на неудобство, че отсъства от строителните обекти поради честите пътувания до гр.
С. във връзка с делата. Бил напрегнат и неспокоен. По време на делото постъпил на лечение
и в кардиологична болница поради проблеми със сърцето и високо кръвно налягане. Лекувал
4
се и в санаториум.
В шестмесечния срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ е подадено заявление с рег. № РС-17-
76/22.02.2017 год. пред Инспектората към ВСС от ищеца за обезщетяване на
неимуществените вреди, настъпили вследствие нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок на воденото срещу него наказателно производство. Видно от
писмо изх. № 94-А-143/10.08.2017 год. на Министерство на правосъдието, заявлението било
отхвърлено като неоснователно, тъй като продължителността на производството не
надхвърля разумния срок.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
По предявения частичен иск за солидарното осъждане на Прокуратурата на РБ,
Софийски градси съд и Софийски апелативен съд за заплащане на ищеца на обезщетение в
размер на 6 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане на
делото в разумен срок, съдът намира следното:
Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е посочено, че исковете по
ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка
за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната
процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение.
Доказано е по делото, че шестмесечния срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ е подадено
заявление с рег. № РС-17-76/22.02.2017 год. пред Инспектората към ВСС от ищеца за
обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили вследствие нарушаване на правото му
на разглеждане и решаване в разумен срок на воденото срещу него наказателно
производство. Видно от писмо изх. № 94-А-143/10.08.2017 год. на Министерство на
правосъдието, заявлението било отхвърлено като неоснователно, тъй като
продължителността на производството не надхвърля разумния срок, т.е. изчерпана е
специалната административна процедура.
Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д №
1/2022 г ОСГК разяснения, нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и обратно. Двете норми са позволяващи-създават субективни права.
5
Липсва пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова дерогация.
Затова право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното
право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно са налице правопораждащият фактически
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за
"неразумен срок" се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по- голям размер на
глобалното обезщетение. В случая обаче ищецът се позовава единствено на фактическия
състав по чл. 2б от ЗОДОВ и претендира единствено вреди от забава на воденото срещу него
наказателно преследване.
По оплакванията на ищеца за нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, съдът намира следното:
Настоящият състав счита, че общата продължителност на наказателното
производство – 5 години и 7 месеца, считано от датата на привличане на ищеца като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК – 31.05.2011 год. до
влизане в сила на решение № 273/28.06.2016 год. на САС по внохд. № 953/2015 год. на
28.12.2016 год. не може да се определи като разумен.
При преценката дали срокът е разумен съдът съобрази установените в практиката на
ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на страните и на компетентните органи
и достигна до извода, че в конкретния случай за прекомерната продължителност на
производството следва да се ангажира отговорността на тримата ответници.
Досъдебното производство срещу ищеца е продължило 2 години и 11 месеца от
датата на първото привличане като обвиняем - 31.05.2011 год. до датата на последното
внасяне на обвинителен акт в съда - 26.02.2014 год., като през този период три пъти е
връщано на етап досъдебно производство с указания за отстраняване на допуснати в хода на
разследването съществени процесуални нарушения при предявяване на разследването, за
прецизиране на обвинението и за извършване на допълнителни следствени действия и
събиране на доказателства. Продължителността на досъдебното производство е резултат от
необходимостта да бъдат разпитани голям брой свидетели /повече от 20/ и да бъдат приети
множество експертизи. Два пъти прокурор при СГП е връщал досъдебното производство за
допълнително разследване, а веднъж съдът е върнал делото на прокуратурата – с решение №
484/20.12.2013 год. на САС, като за тези забавяния същата следва да носи отговорност, тъй
като именно тя е допуснала неточности в обвинителния акт и при разследването, при
определяне на правната квалификация на деянието и др., което е довело до двукратно
разглеждане на делото пред две съдебни инстанции.
В съдебната фаза забавяне първо е налице при разглеждане на нохд. № 5028/2012 год.
по описа на СГС, което е продължило 1 година със събиране на множество доказателства,
извършване на редица съдебни следствени действия и с постановяване на осъдителна
присъда, като не е било своевременно преценено от страна на съда, че в досъдебното
производство са били налице допуснати съществени процесуални нарушения, констатирани
едва при разглеждане на делото от САС при постановяване на решение № 484/20.12.2013
6
год. Забавяне е налице и при първото насрочване на делото в о.с.з. на 16.04.2013 год. –
почти три месеца след изтичане на законоустановения срок по 252, ал. 3 от НПК.
Следващото забавяне от страна на СГС е допуснато при новото разглеждане на делото от
този съд /нохд. № 927/2014 год./, като най-същественото забавяне е при изготвяне на
мотивите към присъда № 37/10.02.2015 год. – същите са обявени на 14.08.2015 год., т.е. пет
месеца след изтичане на законоустановения 30-дневен срок по чл. 308, ал. 1 от НПК.
В съдебната фаза е налице забавяне и при разглеждане на внохд. № 953/2015 год. по
описа на САС, изразяващо се в това, че съдебното решение № 273/28.06.2016 год. е
постановено 5 месеца и половина след изтичане на предвидения в чл. 340, ал. 1 от НПК
срок.
Настоящият съдебен състав не констатира действия или бездействия от страна на
ищеца, които да са довели до забавяне на досъдебната или съдебна фаза на наказателното
производство.
Действително, наказателното производство се е отличавало с известна фактическа и
правна сложност, обусловена от необходимостта от извършването на редица процесуално-
следствени действия – разпит на много свидетели и назначаването на съдебни експертизи.
Тази фактическа сложност обаче не е достатъчна, за да оправдае продължителността на
наказателното производство, а именно: 5 години и 7 месеца, считано от датата на
привличане на ищеца като обвиняем за извършено престъпление– 31.05.2011 год. до влизане
в сила на решението по внохд. № 953/2015 год. на САС на 28.12.2016 год., като този срок не
може да се определи като разумен. С поведението си ищецът не е станал причина за
забавяне на производството. От друга страна, отлаганията на делата в съдебната фаза са
били наложителни за събиране на допуснати от съда и необходими за изясняването на
делото доказателства. Съдът е предприемал адекватни дисциплиниращи мерки чрез налагане
на глоби и предупреждения до свидетели и вещи лица заради неявяване в съдебно заседание.
Прокуратурата на РБ и съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б
от ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни
и ефикасни мерки за справяне с проблемите и да организира съдебната система по начин,
който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не
са взети или са неефективни, държавата, респ. – процесуалните субституенти не могат да
бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок (в този смисъл е и
практиката на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 г. по делото Union Aliment aria Sanders v. Spain
по жалба № 11681/85 и др./.
С оглед това, настоящият състав намира, че предявеният иск срещу тримата
ответници за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от забавяне
на наказателното производство, е частично основателен.
На обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени
от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и
главно доказване относно вида и размера на вредите, както и пряката причинно-следствена
7
връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката
на ЕСПЧ, съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Доколкото принципът на
справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди,
при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ, следва да се съобразят
освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на
производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на
конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство – брой участия в
съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху
начина на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната, вкл. видът и
размерът на засегнатия интерес, предмет на забавеното производство и др. (решение от
10.02.2011 г. по делото R. v. B. по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото V. v.
B. по жалба № 1849/08), така и съгласно практиката на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г. по
гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. д. №
4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). В случая от страна на ответниците не са ангажирани
никакви доказателства за оборване на тази презумпция. Напротив, от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че ищецът бил притеснен от
продължителността на наказателното преследване, многобройните съдебни заседания,
отлагания на делото и връщането му за доразследване; настъпила промяна в поведението му
– станал нервен, напрегнат и раздразнителен, като продължително време изпитвал страх от
възможността да му бъде наложено най-тежкото наказание – за деянието, в извършване на
които бил обвинен се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години.
Следва да се съобрази обаче, че няма данни за причинени в резултат на дългата
продължителност на наказателното преследване на ищеца трайни увреждания на
физическото и психическото му здраве, както и на личния му живот. Съдът отчита и
известната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от необходимостта от
извършването на редица процесуално-следствени действия – разпит на много свидетели и
назначаването на съдебни експертизи, поради което, преценена в цялост, общата
продъжителност на наказателното преследване не надвишава значително разумната такава,
видно от посочените по-горе забавяния.
С оглед това настоящият състав намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца солидарно сумата 500 лева, представляваща справедливо обезщетение за
претърпените в резултат на забавянето на процесуално-следствените и съдопроизводствени
действия неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
решение № 273/28.06.2016 год. по внохд. № 953/2015 год. по описа на САС, с което е
оправдан - 28.12.2016 год. до окончателното изплащане /съгласно разясненията, дадени в ТР
№ 3 от 22.04.2005 год. по т.д. № 3/2004 год./.
В останалата част предявените частични искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
8
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7830 от 10.01.2020 год. по гр.д. № 59911/2017 год. на
СРС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9