№ 202
гр. Ботевград, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20221810200416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление № 21-0246-001010 от 12.07.2021г., издадено
от ***** - Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, с което на В.
М. В., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
Наказаното лице В. В. в подадена жалба, чрез адв. В. В. от САК оспорва
като неправилно и незаконосъобразно процесното наказателно постановление
/НП/. Според въззивника са налице нарушения при издаването на акта и НП,
които са основания за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, се явява
лично и с упълномощения си процесуален представител – адвокат В..
Последният поддържа жалбата и изложените в нея подробни съображения за
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, изводими от допуснатите
1
съществени процесуални нарушения от наказващия орган, свързани с
непрецизното словесно описание на твърдяното нарушение. Твърди, че
обжалваното НП, респ. ОА са издадени от некомпетентни органи. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – РУ Ботевград, редовно уведомена, не се явява и
не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по
делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 28.01.2021г. в 18.05ч. свидетелите Л. П. Л. и М. Х. П. – полицейски
служители в РУ Ботевград при ОДМВР – София били на работа и
изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение по ул. Проф.
д-р Асен Златаров. Тогава те спрели движещия се в посока кв.Зелин към ул.
Захари Стоянов лек автомобил – „Форд пума 1.7“, с рег.№ *****, управляван
от жалбоподателя В. В.. При извършената проверка, чрез справка в
информационната система на МВР, полицейските служители установи, че
лекият автомобилът не е регистриран по надлежния ред, за което нарушение
полицейският служител Л. П. Л. му съставил АУАН Серия GA
76497/28.01.2021г., за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него без
възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното
наказателно постановление № 21-0246-001010 от 12.07.2021г. от ***** -
Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства
/АУАН/, като информативни, непредубедени и достоверни, както и от
показанията на разпитаните свидетели Л. П. Л. и М. Х. П.. Съдът кредитира
2
показанията им по отношение на това, че те са актосъставител и свидетел по
АУАН /обстоятелство установено и от приложения по делото АУАН/, както и
че са спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал лек
автомобил „Форд пума 1.7“, с рег.№ *****; че при извършената от
полицейските служители проверка, чрез справка в информационната система
на МВР установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена.
От цялата доказателствена съвкупност по несъмнен начин се
установяват обстоятелствата относно време, място и начин на извършване на
инкриминираното деяние. Тъй като в събраните в хода на съдебното и
досъдебно производство доказателства не се наблюдават противоречия във
фактите относно правно релевантните за процеса обстоятелства, не се налага
анализ на всяко от доказателствата поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по
оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни
органи, но в предвидения от закона ред, писмена форма и съдържание – чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от НП).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима.
Спазен е срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено
и обжалваното НП.
Актосъставителят и административно-наказващият орган са
некомпетентни /видно от приложените по делото Заповед № 517з-
3
189/15.01.2016г. на Директора на ОДМВР-София и Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР/. При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден
от некомпетентен орган, а наказателното постановление е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДП, посочваща
компетентността на административнонаказващият орган. Съгласно
визираната разпоредба, наказателните постановления се издават от министъра
на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. По делото липсват каквито и да е доказателства, че е
налице упълномощаване на ***** - Началник група към ОДМВР София, РУ
Ботевград от страна на лимитивно посочените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП органи. В хода на съдебното следствие, съдът, на основание
разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК, задължаваща го да събере и провери
както доказателства в подкрепа на обвинителната теза, така и оправдателни
такива е изискал доказателства за компетентност на АНО и актосъставителя,
като е приложил по делото представената от АНО Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, доколкото е установил от съдържанието на
приложената към административната преписка Заповед № 517з-
189/15.01.2016г. на Директора на ОДМВР-София, че касае компетентността
на АНО само по Кодекса за застраховането.
Въпреки изричното указание на въззивната инстанция до АНО за
представяне на доказателства за компетентността на АНО и актосъставителя,
не се представиха такива за наличие на компетентността им. От приложените
по делото Заповед № 517з-189/15.01.2016г. на Директора на ОДМВР-София и
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР и доколкото съставянето на акт и
издаването на наказателно постановление от некомпетентен орган /първата
касае компетентност на АНО по Кодекса за застраховането, а втората е
издадена на 02.12.2021г. – близо пет месеца след издаването на обжалваното
наказателно постановление - 12.07.2021г./ е съществено нарушение, което
винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление,
последното следва да бъде отменено.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че представянето на
4
доказателства относно компетентността на административно наказващия
орган е задължение на последния (фактът, че съществува заповед за
упълномощаване, без същата да се представи по делото, не е достатъчно
доказателство за съществуването на такава заповед), което той следва да
изпълни, когато изпраща жалбата, окомплектована с административно
наказателната преписка до съда и което не може да бъде вменено в
задължение на съда. Неизпращането, съответно непредставянето в течение на
производството пред районния съд, на необходимите доказателства, относно
наличието на редовно възлагане от страна на административно наказващия
орган на неговите права на други длъжностни лица / след изричното указание
на въззивната инстанция за представяне на доказателства за компетентност/,
представлява процесуално бездействие, за което административно
наказващият орган следва да бъде обвързан от неблагоприятните законови
последици, следващи се при проявяването му.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
която се сочи като нарушено от АНО, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Служебно прекратената регистрация по реда на
чл.143, ал.6 ЗДвП не може да се приравни на липсва на регистрация,
представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, вменено във вина на жалбоподателя с процесното НП . Не се
установява в хода на АНП жалбоподателят да е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.
Към момента на извършената проверка, този автомобил е бил с
регистрационни табели и валидни документи, поради което не може да се
приеме, че водачът е могъл да знае, или да предполага за настъпилата
служебна дерегистрация. В този смисъл не може да се изведе еднозначен
извод, че същия е извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7 ал.1 от
ЗАНН. Ето защо не би могло да се приеме, че вмененото му деяние
представлява административно нарушение. При липсата на състав НП се
явява незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира претенцията на жалбоподателя
5
за присъждане на разноски за основателна, до минималния размер от 300.00
лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не се отличава с
фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0246-001010 от
12.07.2021г., издадено от ***** - Началник група към ОДМВР София, РУ
Ботевград, с което на В. М. В., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3,
пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като
незакосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на В. М. В., ЕГН **********
сумата от 300.00 /триста/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК в четиринадесет
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6