РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 21.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 3 по описа за 2020 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от А.М.Д., с ЕГН ********** *** подадена
по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 19-0374-000861/09.12.2019
г. на ***. Оспорва извършването на вменените му нарушения
на ЗДвП, като счита, че има и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при установяване на нарушението,
противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона.
Жалбоподателя – редовно призован в съдебно заседание не се
явява.
Ответникът по жалбата –
редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в
настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното
постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Съдът като съобрази събраните
по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира
за установено от правна и фактическа страна
следното:
С АУАН бл. № АА 468302/24.11.2019
г. Т.П.Л. – ***констатирал
извършени от А.М.Д., с
ЕГН ********** ***, нарушения на чл.100, ал.1, т.1,
чл.137а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, изразяващи се в това, че
на ***ч. ***на ***управлява МПС лек автомобил марка „Мерцедес” с ***като не
е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, не носи
свидетелство за управление на МПС и управлява същото с наложено наказание
„Глоба“ с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока
за доброволно изпълнение.
В
законоустановения срок В.Б.В., упълномощен с МЗ № 8121-з-515/14.05.2018 г. издал против
жалбоподателя обжалваното НП № 19-0374-000861/09.12.2019 г., с което дословно
възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства.
След разпита на
призованите като свидетели – Т.П.Л. – ***и ***установяване на
нарушението и съставяне на акта – Й.И.Д., съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На ***ч. ***на ***жалбоподателя управлявал МПС
лек
автомобил марка „Мерцедес” с *** В
същото време служители на ***в района, в хода на която констатирали,
че водача на лекия автомобил управлява същия без да е поставил обезопасителен
колан, с който автомобила е оборудван, което обективно нарушавало разпоредбите
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и спрели същия за
по-обстойна проверка и съставяне на АУАН за констатираното нарушение. При
поискване на документите на водача, същия не представил СУМПС, което наложило
проверка в системата на КАТ. Установило се, че същия притежава такова, но
управлява МПС-то с наложено с наказателно постановление и/или електронен фиш,
наказание „Глоба“, незаплатена в срока за доброволно изпълнение. Последните
представляват самостоятелни нарушения на ЗДвП, а именно – чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от с.з. за което на
жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № АА 468302/24.11.2019 г. *** Т.П.Л. ***и съставяне на акта Й.И.Д. в хода на
съдебното следствие потвърждават вписаните в АУАН обстоятелства, като
дават подробни обяснения, кореспондиращи напълно с описаните в писмените доказателства
факти и обстоятелства. Съдът кредитира като правдиви показанията на
свидетелите, по отношение на правнорелевантните факти, които в тази си част са
еднозначни и потвърждават описаните в АУАН обстоятелства за извършени от жалбоподателя
нарушения на ЗДвП. По отношение на наведените доводи от жалбоподателя за нарушения на административно-производствените правила при
установяване на нарушението, жалбоподателя не ангажира и представи никакви
доказателства, което определя същите като голословни и наведени единствено като
защитна теза.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът не
констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството
и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа
реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – ***, който е упълномощен с МЗ
№ 18-0374-000863/06.07.2018
г.
/приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по
ЗДвП. В случая АУАН бл. № АА
468302/24.11.2019 г. е съставен от Т.П.Л. – ***–*****/***От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи,
както
от обективна, така и от субективна страна, че жалбоподателя А.М.Д. не е
изпълнил задълженията си на водач и е нарушил разпоредбите
на чл.100, ал.1, т.1, чл.137а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по
силата на разпоредбата на чл. 14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима
съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез
всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено
ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е
станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.
При
това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно
авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията
на свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетелите потвърждават изцяло описаното в
АУАН и обосновават съставянето му за описаните в него нарушения на ЗДВП,
поради което Съдът приема, че констатациите на актосъставителя са защитени по
убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството възражение
от страна на жалбоподателката, че не е извършил вмененото й нарушение, е
оборено.
При
оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна, тъй
като обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от АУАН,
кореспондиращ със събраните по делото гласни доказателства, жалбоподателя е нарушил
разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1, чл.137а, ал.1 и
чл.190, ал.3 от ЗДвП, допускайки управлението на МПС, лек автомобил марка „Мерцедес” с ***без да
е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, не носи
свидетелство за управление на МПС и управлява същото с наложено наказание
„Глоба“ с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока
за доброволно изпълнение.
В разглеждания
казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.100, ал.1, т.1, чл.137а, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Тези текстове много
точно установяват при какви условия, какво поведение
е дължимо от правния субект. Неизпълнението на тези задължения имат за последица
инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ
юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение.
Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган
да наложи съответно административно наказание.
В контекста на
изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по
несъмнен начин от събраните доказателства и
следва да се приеме, че същия е извършил описаните в НП
административни нарушения, и че законосъобразно е
привлечен към административнонаказателна отговорност за обжалваното
от него НП,
в рамките на посочените в разпоредбите на чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2, ал.4,
т.7, предл.1 и чл.185 от ЗДвП санкции.
По отношение на наказанията:
Наложените на жалбоподателя наказания, са определени правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав,
индивидуализирани в конкретния
предвиден в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН.
Посочените
нарушения не са и не
могат да се приемат за маловажни, поради което прилагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно.
От описаните по-горе доказателства, събрани в
производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното
постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата процедура
по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените
съображения налагат извод за потвърждаване на административния
акт
в обжалваната му част като обоснован и законосъобразен.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № №
19-0374-000861/09.12.2019 г. на ***, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: