№ 811
гр. Сливен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230104251 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по Молба на РП - Сливен по чл. 8, ал. 2 ЗЗДН за налагане
на мерки за защита на пострадалото лице Д. Б. Н. от домашно насилие,
извършено от лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство - П. И. Д..
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 60 от 11.09.2025
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и е забранил на извършителя да
приближава молителката на разстояние по-малко от 50 м., както и жилището й
и е забранил на молителя да осъществява контакт с молителката под каквато и
да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
В съдебно заседание молителката, редовно призована, се явява лично и
поддържа депозираната молба.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник
- адвокат. Не оспорва молбата, но излага, че твърденията в нея са
преувеличени.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8,
ал. 2 ЗЗДН - Прокурор от РП - Сливен за защита на пострадало от домашно
насилие лице, извършено от фактически съжител - чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителката. От дефиницията, дадена в
чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на
закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а
конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността
на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Безспорно е между страните по делото, че молителката и ответникът са
били във фактическо съпружеско съжителство.
От събраните писмени доказателства по делото се установява, че на
09.09.2025 г. е започнало разследване по досъдебно производство, за това че на
07.09.2025 г. в гр. Сливен, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на
лицето, ответникът причинил на молителката средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носните кости, довело до постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на
домашно насилие.
Ответникът не оспорва молбата за защита, но излага че твърденията в
молбата са преувеличени. Въпреки това, ответникът признава, че на
посочената дата е възникнал инцидент между страните, при който е упражнил
физическо насилие спрямо молителката, макар и според него „много по-леко“.
Ето защо, предвид установеността на извършеното домашно насилие
спрямо молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да
2
наложи, за да гарантира нейната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката.
Съдът намира, че са подходящи и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ЗЗДН, а именно да се забрани на ответника да доближава молителката на
разстояние по-малко от 50 м., както и жилището й, а също му се забрани да
осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация при условие, че той е първият, който
инициира контакта, като мерките, след извършено приспадане на срока на
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18
ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта
на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ................ е осъществил спрямо Д. Б. Н., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, .................., на 07.09.2025 г. в гр. Сливен, акт на домашно
3
насилие, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез нанасяне на
удари в областта на лицето.
НАЛАГА на П. И. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ................
следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя П. И. Д., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Д. Б. Н., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ...................
ЗАБРАНЯВА на П. И. Д., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителката Д. Б. Н., ЕГН:
**********, както и жилището й на адрес гр. Сливен, ..................., общ.
Сливен, обл. Сливен ЗА СРОК ОТ 12 /ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано
от 08.10.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на П. И. Д., ЕГН: ********** да осъществява контакт с
Д. Б. Н., ЕГН: ********** под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, ПРИ УСЛОВИЕ, че той е първият, който
инициира контактът и за СРОК от 12 /ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано от
08.10.2025 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Д. Б. Н., ЕГН: ********** с
цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя П.
И. Д., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН П. И. Д., ЕГН: **********,
с адрес гр. Сливен, ................ да заплати по сметка на Районен съд - Сливен
сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството
по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
4
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5