№ 95
гр. Варна , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500184 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по две частни жалби, подадени съответно от
Я. П. Р. и от П. Я. Р. чрез пълномощник Я. П. Р., насочена против разпореждания,
постановени по гр.д. № 1997/18г. на ВОС, както следва:
1.Частна жалба вх. № 271508/21.12.20г. , подадена от Я. П. Р. (тъй като в частта, в
която тази частна жалба е била подадена от П. Я. Р. чрез Я. П. Р., същата е била върната с
разпореждане № 262637/29.12.20г., което е предмет на обжалване с втората цитирана по-
долу частна жалба), насочена против разпореждане № 262047/29.10.20г., с което е била
върната въззивна жалба вх. № 264901/28.08.20г. срещу решение № 260269/04.08.20г.,
постановено по гр.д. № 1997/18г. на ВОС. В частната жалба е изложено, че преписът от
първоинстанционното решение е бил получен от трето лице – Д.С.Д., който при случайна
среща в с. Долище го е предал на Р., заявявайки , че го е получил на 14.08.20г. Счита се, че
ВОС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки че
ответниците са били редовно уведомени за постановеното решение. Сочи се, че ответниците
не са били уведомени на адреса и по начина, посочен от самите тях – на адрес в Германия,
по телефон или на електронна поща. Вместо това връчването н а книжата е станало чрез
кметския наместник на с. Долище чрез друго лице. Посоченият в с. Долище адрес на
ответниците обаче е на къщата, в която и понастоящем живее ищцата З.И., чрез която
съобщения до ответниците не могат да бъдат връчвани. Сочи се, че лицето, получило
книжата не е от кръга на лицата, посочени в нормата на чл. 46, ал. 2 от ГПК, което прави
връчването невалидно, тъй като не е било отбелязано и качеството на лицето-получател.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и задължаване на съда да
администрира подадената от жалбоподателката въззивна жалба.
1
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна
З.Н. И. чрез адв. А.П. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се,
че по делото са били представени доказателства - пълномощно от Я.Р. в полза на адв. Р.Н.
телепоща от 27.08.18г., отговор на исковата молба от 30.11.18г., пълномощно от П.Р. в полза
на адв. П.Т., отговор на исковата молба от Р. и други депозирани по делото книжа от
ответниците, вкл. и в молбите на ответниците за оттегляне на пълномощията в полза на
адвокатите им, в които е бил посочен като техен постоянен адрес с. Долище, общ. Аксаково,
обл. Варненска. Поради това се счита, че правилно съдът е връчил книжа на посочения от
тях адрес. Сочи се, че лицето, получило решението за двамата ответници – Д.С.Д. е бил
техен свидетел по делото и е осъществявал контакти с ищцата от името на ответниците.
Именно като представител на ответниците е бил възприеман Диян Д. и от кметския
наместник на селото, тъй като това лице е продължавало да отговаря за къщата в
отсъствието на ответниците, което се установявало от неговите изявления в качеството му
на свидетел по настоящото дело – протокол от с.з. от 30.05.19г. Поради това се поддържа, че
връчването на препис от решението на ответниците чрез Д. е било надлежно извършено на
13.08.20г., а въззивната жалба е подадена след изтичане на предвидения и указан от съда
срок. Претендира се обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.
2. Частна жалба вх. № 260497/14.01.21г., подадена от П. Я. Р. чрез процесуалния си
представител Я. П. Р., насочена против разпореждане № 262637/29.12.20г., с което е била
върната частна жалба вх. № 271508/21.12.20г., подадена от П. Я. Р. чрез пълномощник Я. П.
Р.. Сочи се, че Я. П. Р. е получила съобщение само и лично за себе си, а не в качеството си
на пълномощник на своя баща. В предходна молба и в частната си жалба от 29.10.20г. Р.
изрично е била посочила адрес за призоваване на двамата ответници в гр. Варна, кв. „Св.
Иван Рилски“, бл. 23, вх. Б, ет. 7, а само за П.Р. – адрес за призоваване в Германия. Поради
това се счита, че не е било извършено съобщаване на посочения от Р. адрес в гр. Варна или в
Германия, телефон или електронен адрес. Поради това разпореждането се счита за
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна
З.Н. И. чрез адв. А.П. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се,
че Я. е получила като пълномощник на П.Р. разпореждане № 262047/29.10.20г. на 10.11.20г.,
а в лично качество е получила това разпореждане на 14.12.20г. – и двете на адрес в гр.
Варна, кв. „Св. Иван Рилски“, бл. 23, вх. Б, ет. 7. Поради това е било извършено надлежно
връчване на съдебния акт, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по първата частната жалба, съдът съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, имайки предвид, че обжалваното с нея
разпореждане № 260047/29.10.20г. е било връчено лично на Я. П. Р. на 14.12.20г. /л. 265/.
Насочено е срещу обжалваем съдебен акт и е подадена от страна с правен интерес от
2
обжалването. Същата е допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните
съображения:
Я. П. Р. и П. Я. Р. са ответници по предявените облигационнни искове от ищцата З.Н.
И. – за заплащане на парични суми във връзка с неизпълнението на сключен между страните
предварителен договор от 13.04.17г. за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ дворно място в с. Долище, общ. Аксаково, ведно с построените в имота
жилищна сграда на три етажа и лятна кухня, както и във връзка с претенции, основани на
неоснователно обогатяване във връзка с описаните имоти.
Предвид предмета на исковото производство и предявените против всеки от
ответниците претенции следва да се приеме, че същите са обикновени другари.
В исковата молба ищцата е посочила, че ответниците не следва да бъдат призовавани
на постоянните им адреси в с. Долище, тъй като самата тя и семейството ѝ живеят там /л. 8/.
По първоинстанционното дело ответниците са представили доказателства за
надлежното упълномощаване на процесуални представители – адвокати от АК-Варна. В
представените молби и в пълномощните ответниците са посочвали като свои постоянни
адреси ********** /л. 93-94, л. 96, л. 100, л. 103, л. 104/. По същия начин ответниците са
посочили постоянните си адрес в с. Долище, общ. Аксаково и в молбите от 12.11.19г., с
които са заявили пред съда, че оттеглят пълномощията си от упълномощените от тях
адвокати – л. 178 и л. 179.
Първоинстанционното решение № 260269 е постановено на 04.08.20г. и с него
частично са били уважени осъдителните претенции на ищцата. Същото е било изпратено за
връчване на ответниците на посочения от тях постоянен адрес в с. Долище. От върнатите
съобщения /л. 241-242/ се установява, че книжата са били връчени от кметски наместник на
село Долище на 13.08.20г. на лицето Д.С.Д. със задължението да ги предаде на ответниците.
На 28.08.20г. в съда е била депозирана въззивна жалба с вх. № 264901, подадена от Я.
П. Р. и от П. Я. Р., действащ чрез пълномощника си Я. П. Р. и двамата с постоянен адрес в с.
Долище и посочен адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване на П.Р. в Германия,
както и електронен адрес. Към въззивната жалба е било представено заверено от Я.Р. копие
на пълномощно от 27.08.20г., с което П.Р. я е упълномощил да води от негово име съдебни
дела пред всички съдебни институции в България, касаещи недвижим имот в с. Долище,
общ. Аксаково /индивидуализиран по регулационен план/, вкл. и с правата да упълномощава
и преупълномощава адвокатите с всичко, свързано с водене на делата /л. 248/.
С разпореждане № 261266/03.09.20г. въззивната жалба е била оставена без движение
с указание да се представят доказателства за датата, на която им е бил връчен препис от
решението по делото, както и да представят доказателства за наличие на родствена връзка
между въззивниците, на осн. чл. 32, т. 2 от ГПК. Съобщението за това разпореждане е било
3
изпратено до П.Р. чрез Я.Р. в с. Долище, но същото е било върнато невръчено. Кметският
наместник е отразил, че лицето не живее в с. Долище и няма връзка с него. По информация
на неин познат, съобщенията да се изпращат на адрес в гр. Варна, кв. „Св. Ив. Рилски“, бл.
13, вх. Б, ет. 7 – Петрова. Изпратеното на този адрес съобщение е върнато в цялост, поради
което е било разпоредено съобщението да се изпрати отново в с. Долище. Новото съобщение
до П.Р. е било върнато в цялост с отбелязването от кметския наместник, че лицето няма
имот в с. Долище; живее и работи в Германия и нямат връзка с него /л. 256/. Съобщението за
постановеното разпореждане № 261266/03.09.20г., изготвено за изпращане до П.Р. чрез Я.Р.
на адреса в гр. Варна, кв. „Св. Ив. Рилски“, бл. 13, вх. Б, ет. 7, е било връчено в
деловодството на съда и получено от Я.Р. на 20.10.20г. /л. 258/.
С молба от 26.10.20г. Я. Русава с посочен адрес в гр. Варна, кв. „Св. Ив. Рилски“, бл.
13, вх. Б, ет. 7 е представила копие от удостоверението си раждане, от което е видно, че
същата е дъщеря на ответника П. Я. Р.. Относно другата част на дадените от съда указания
е посочила, че първоинстанционното решение е било получено от друго лице, но от нейно
име на 14.08.20г., за което са налице доказателства по делото. Поради това се счита, че
въззивната жалба е била подадена в срок. Последвало е постановяването на обжалваното с
първата частна жалба разпореждане от 29.10.20г.
С оглед на така установеното по-горе следва приеме, че извършеното на 13.08.20г.
връчване на препис от постановеното по делото решение не е оформено съобразно
изискванията на нормата на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Последната сочи, че когато съобщението не
може да се връчи на адресата, то може да се връчи на друго лице, което е съгласно да го
приеме, но това друго лице може да бъде пълнолетно лице от домашните или който живее
на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. В съдебната
практика по приложението на ГПК в частта на връчването на съобщенията е изяснено, че в
закона изчерпателно са изброени всички хипотези, при които е допустимо съобщението по
гражданско дело да се връчи на лице, различно от адресата. Това лице трябва да е носител на
пасивна процесуална представителна власт, която го оправомощава да получи съобщението
за адресата. Законът обвързва предпоставките за възникването с определени отношения,
съществуването на които е гаранция, че лицето ще предаде съобщението на адресата.
Връчителят разполага с произтичаща от закона компетентност по предвидените в закона
форма и ред да удостовери фактите, които са от значение за редовността на връчването. За
да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери
пасивната процесуална представителна власт на същото. Законът не изисква връчителят да
опише всички действия по тази проверка, като е достатъчно в съобщението да посочи
качеството на лицето, на което е връчил, като е допустимо да използва разнообразни
характеристики например „домашно лице“, „иконом“, „наемател“, „началник“, „колега“,
„сътрудник“, „личен асистент“ и други. Връчването е редовно ако характеристиката сочи на
онези отношения, които законът обвързва с пасивната процесуална представителна власт.
Когато те съществуват, законът фингира връчването на адресата /Определение № 502 от
22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4649/2017 г. на ВКС, Трето ГО/. Същевременно, както е
4
отбелязано и в определение № 299 от 05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2596/2018 г. на ВКС, ІV г.
о., когато съобщението се връчва на някой от домашните на адресата следва да се
удостовери, че това лице е пълнолетно.
В настоящия случай не е било отразено какво е било качеството на лицето, което е
получило преписи от решението със задължението му да ги предаде на адресатите –
записани са само трите му имена. Вярно е, че от материалите по делото може да се
констатира, че това трето лице е било разпитвано като свидетел в с.з. на 30.05.19г., от което
може да се установи, че същото е пълнолетно, но от неговите записани изявления става ясно,
че то няма нито едно от качествата, описани в хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ГПК – не е лице
от домашните на ответниците, нито живее на адреса, нито е работник или техен служител,
нито е работодател на ответниците. От разпита му става ясно, че лицето е имало ключ и е
осигурявало достъп до продавания от ответниците имот в с. Долище, но няма данни това
лице да е техен представител, още повече, че в самата къща вече живее ищцата /така от
цитираното от исковата ѝ молба/.
При това положение и при ненадлежното връчване на решението на Я.Р., подадената
от нея въззивна жалба се явява подадена в срок и постановеното разпореждане за връщането
ѝ в тази част следва да се отмени.
По втората частна жалба, съдът установи следното:
Частната жалба е подадена в срок, имайки предвид, че обжалваното с нея
разпореждане № 262637/29.12.20г. е било връчено на П. Я. Р. чрез пълномощника му Я. П.
Р. на 07.01.21г. /л. 8 от настоящото дело/. Насочено е срещу обжалваем съдебен акт и е
подадена от страна с правен интерес от обжалването и при наличието на надлежна
представителна власт. Същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното с върнатата частна жалба вх. № 271508/21.12.20г. на П.Р. разпореждане
№ 262047/29.10.20г. му е било връчено чрез пълномощника му Я. П. Р. на посочения от нея
адрес в гр. Варна, кв. „Св. Иван Рилски“, бл. 23, вх. Б, ет. 7, на 10.11.20г. /л. 263 от
първоинстанционното дело/. Поради това и срокът за обжалване на разпореждането за
връщане на въззивната жалба на П.Р. е изтекъл на 17.11.20г. вкл., а частната жалба е
подадена на 21.12.20г. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 262047/29.10.20г., постановено по гр.д. № 1997/18г. на
5
ВОС, В ЧАСТТА МУ, с която е била върната подадената от Я. П. Р. въззивна жалба вх. №
264901/28.08.20г., насочена срещу решение № 260269/04.08.20г., постановено по гр.д. №
1997/18г. на ВОС, и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за извършване на
процесуалните действия по администрирането на въззивната жалба, подадена от Я. П. Р..
Определението в тази му част е окончателно.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262637/29.12.20г., постановено по гр.д. №
1997/18г. на ВОС, с което е била върната частна жалба вх. № 271508/21.12.20г., в частта ,
подадена от П. Я. Р. чрез пълномощник Я. П. Р..
Определението в потвърдителната му част може да се обжалва с частна жалба от П.
Я. Р. пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчване на определението /да се връчи чрез процесуалния му
представител Я. П. Р. на осн. чл. 39, ал. 1 от ГПК на посочения адрес в гр. Варна/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6