Р Е Ш Е Н И Е
гр. К.14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОСТИНБРОД, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Г., като
разгледа АНД № 398 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на Г.С.И., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 19-0267-000499
от 22.11.2019 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г. с което на основание
чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева, а така също на
основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в
размер на 50 лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го
счита за незаконно. По отношение на първото от нарушенията твърди, че с НП е
направено законно твърдение за /законосъобразно поведение/, което не е обявено
от закона за наказуемо.
По второто
нарушение твърди, че в НП не е посочено детето в коя от петте групи за
безопасност /описани в чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП/ попада и каква точно
обезопасителна система е трябвало да притежава.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
уведомен не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна – РУП Костинброд, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 22.11.2019 г., връчено е на жалбоподателя
на 16.12.2019 г. /видно от отбелязване в представено от въззиваемата страна копие
на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР Г. на 18.12.2019 г.,
тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е частично основателна.
Обжалваното НП е
издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са посочени
разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 и чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП/, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 70725,
съставен срещу жалбоподателя на 13.11.2019 г., за това, че на същата дата,
около 16.54 часа, като водач на лек автомобил „А.“ с рег. № СО 5423 ВН,
категория „М1“, лична собственост, при движение на автомобила в гр. Г. по ул.
ул. „Н.“ в посока от ул. „А.И.Е.“ към ул. „Л.“, като при проверка, извършена на
кръстовище на ул. „Н.“ и ул. „Л.“ е установено, че „…водачане е изпълнил
задължението си да управлява през деня с включени днивни или къси
светлини и превозва дете на девет години на предна дясна седалка на
автомобила.“
В АУАН извършеното
е квалифицирано като отделни нарушения на чл. 70, ал. 3 и чл. 137в, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП
Препис от
съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис
и обозначена дата – 13.11.2019 г.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП,
като в обстоятелствената част действията на жалбоподателя са квалифицирани
като:
1. Водач, който се движи с МПС през
деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси
светлини, с което е нарушил чл. 70, ал. 3 от ЗДвП;
2. Превозва деца на възраст три и
повече години и с ръст под 150 см. На предна седалка, в МПС от категория М1 и
др., които не са оборудвани със системи за обезопасяване, с което е нарушил чл.
137в, ал. 3 от ЗДвП.
С обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: На основание
чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лева; На основание чл. 183, ал. 4, т.
10 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 50 лева.
В хода на
проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, доколкото липсва оспорване на фактите, така както са отразени в
обжалваното НП и приложения АУАН.
С оглед на това от
фактическа страна съдът приема за установени фактите, описани в АУАН, а именно:
На 13.11.2019 г., около 16.54 часа, жалбоподателят е управлявал личният си
автомобил, категория М1, марка/модел „А.“, с рег. № СО 5423 ВН по ул. „Н.“,
като на кръстовище на тази улица и ул. „Л.“ е бил спрян за проверка от служителите
на РУ на МВР Г. А.Д.М.и Р.Т.Б.. При извършената проверка е било установено, че
при управление на посоченото МПС жалбоподателя не е включил дневни или къси
светлини. При извършената проверка е установено също така, че в автомобилът е
превозвано и дете на девет години, което се е намирало на предна дясна седалка.
Лицето А.М., заемащ
длъжност инспектор при ОД на МВР РУ Г. е
съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 70725 от 13.11.2019 г., в който
е описал тези факти.
АУАН е подписан от посочения
съставител и присъствалия свидетел – Р.Т., като е предявен и на жалбоподателя,
без да са отразени възражения от негова страна. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 13.11.2019 г., което
е удостоверено с негов подпис, в нарочната разписка за това, представляваща
част от бланката на съставения акт.
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че в обжалваното НП е описано правомерно
поведение от негова страна, а именно „…, че водача е изпълнил задължението си
да управлява през деня с включени дневни или къси светлини…“. Както бе посочено
по-горе, буквално в обжалваното НП, а така също и в АУАН е написано „…, че водачане е изпълнил
задължението си да управлява през деня с включени днивни или къси светлини…“.
Тълкуването на така описаното поведение на жалбоподателя дава на съда основание
за извод, че макар и с правописни и граматическа грешки /неизвестно защо
пренесени и в обжалваното НП/ може да се
направи еднозначен извод, че жалбоподателя е управлявал автомобилът си на
посочената дата и място без да е включил дневни или къси светлини. Допусната е правописна
грешка - липса на пауза между „водача“ и „не“, но според съда тази грешка не
дава основание за противоречиво тълкуване на обстоятелствата, описани с тази
част от АУАН, съответно и от НП. Тълкуването на жалбоподателя е неправилно,
след като слятото изписване „водачане“ не може да се тълкува смислово различно
от фактическия извод на съда, а именно, че на посочената дата и място жалбоподателя,
в качеството си на водач на МПС не е изпълнил задължението си да включи дневни
или къси светлини. Само за пълнота на изложението в тази насока, следва да се
отбележи, че граматическата грешка – членуване на „водача“, както и правописната
при изписване на „дневни“ не са съществени и не следва да бъдат обсъждани
допълнително.
Макар и с
посочената правописна грешка, тълкуването на посоченото в АУАН, в съвкупност с
останалите обстоятелства, както и с посочената като нарушена правна норма – чл.
70, ал. 3 от ЗДвП дава основание за еднозначен извод, че именно такова е
значението на описаните обстоятелства. Крайно нелогично също така е твърдението
на жалбоподателя, мотивирано от неправилното тълкуване на написаното, че в АУАН
е описано правомерно поведение, след като за такова не се съставя акт.
Извън изложеното
следва да бъде отбелязано, че при съставяне на АУАН е проявена небрежност от
страна на актосъставителя, изразяваща се в неизвършване на елементарна проверка
на написаното, преди отпечатването му със специалното устройство за това,
намиращо се в патрулния автомобил, докато остава необяснимо пренасянето на
посочените грешки и в обжалваното НП.
Съдът установи
посочените факти от приложения АУАН и НП, като не са събирани гласни
доказателства, предвид липсата на каквото и да е оспорване на изложените в АУАН
и НП факти, а възражението на жалбоподателя се отнася до тълкуване на
изложеното.
Материалната компетентност на актосъставителя А.М. произтича от заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.
189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ на МВР
Г. е установена със същата заповед.
По същество, след
преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, в частта, в която жалбоподателя е
санкциониран за извършено нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП, описано словесно
като „превозва дете на девет години на предна дясна седалка на автомобила“, поради
което в тази част НП следва да бъде отменено, докато правилно и законосъобразно
е ангажирана отговорността му за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП,
а именно управление на моторно превозно средство през деня, без да са включени
светлини за движение през деня или къси светлини, съответно в тази част
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
По отношение на
описаното нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП следва да се направи извод, че
от обективна страна не са установени признаците на извършено нарушение, след
като посочената разпоредба предвижда буквално: „В моторните превозни средства
от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за
обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а
децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат
седалка, която не е предна.“. Съдът приема, че с посочената разпоредба се има
предвид „система за обезопасяване на деца“, доколкото разпоредбата се отнася до
превозване на деца пътници и международните актови – правило 44 на ИКЕ – в
заглавие и т. 2.1, и правило 129 на ИКЕ – т. 2.1 говорят именно за системи за обезопасяване
на деца, към които препраща и изрично чл. 137г, ал. 1 от ЗДвП. Може да се
направи извод, че с тази разпоредба е създадено задължение за водача /като
превозващ/ да не допуска превозване на дете на възраст над три години и ръст
под 150 см на предна седалка, ако се използва автомобила категория М1, който не
е оборудван със системи за обезопасяване на деца.
От обективна страна
извършеното не съставлява нарушение на посочената разпоредба, след като остава
неизвестно дали автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил оборудван със
системи за обезопасяване, както и дали превозваното деветгодишно дете е с ръст
под 1.50 метра. Факти в такава насока не са посочени в АУАН, поради може да се
направи извод, че не са осъществени всички обективни признаци за извършено
нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП. Може само да се предполага, че
автомобилът не е бил оборудван със системи за обезопасяване на деца, както и че
детето е с ръст под 1.5 метра, но на база предположения не може да се ангажира
административно-наказателна отговорност – чл. 303, ал. 1 от НПК.
По отношението на
нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП може да се направи извод, че от обективна
страна е извършено нарушение на посочената разпоредба, предвиждаща: „През деня
моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня
или с къси светлини.“, след като на място и по време, описани по-горе
жалбоподателят е управлявал конкретното моторно превозно средство, без включени
дневни или къси светлини. Може да се направи извод за идентичност на понятията „светлини
за движение през деня“ и „дневни
светлини“, поради пълното съвпадане на легалните им определения, съответно в
т.2.1 от Правило 87 на ИКЕ и т.2.7.25 от Правило 48 на ИКЕ, а така също тези
понятия са идентични по смисъл с определението в § 6, т. 59 от ДР на ЗДвП.
Правилно
жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП, след като няма данни
за създадена непосредствена опасност за движението, съответно да бъде
санкциониран на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното
и с оглед липсата на процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразния
характер на процедурата, в която е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
цитираното нарушение на правилата за движение, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0267-000499 от 22.11.2019 г., издадено от
Началник РУ на МВР гр. Г. в частта, в която на Г.С.И., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0267-000499 от
22.11.2019 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г. в останалата част, с която
на Г.С.И., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 70,
ал. 3 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от Г.С.И. *** пред Административен съд С.-област
в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: