Решение по дело №398/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 11
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Стефан Марков Стойков
Дело: 20191850200398
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. К.14.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД КОСТИНБРОД, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков

 

При участието на секретар М.Г., като разгледа  АНД № 398 по описа за 2019 година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Г.С.И., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 19-0267-000499 от 22.11.2019 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г. с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание  “Глоба” в размер на 20 лева, а така също на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

 Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го счита за незаконно. По отношение на първото от нарушенията твърди, че с НП е направено законно твърдение за /законосъобразно поведение/, което не е обявено от закона за наказуемо.

По второто нарушение твърди, че в НП не е посочено детето в коя от петте групи за безопасност /описани в чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП/ попада и каква точно обезопасителна система е трябвало да притежава.

 

 В съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

            Въззиваемата страна – РУП Костинброд, редовно уведомена, не изпраща представител.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в законоустановения - 7дневен  срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 22.11.2019 г., връчено е на жалбоподателя на 16.12.2019 г. /видно от отбелязване в представено от въззиваемата страна копие на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР Г. на 18.12.2019 г., тоест в цитиранията по-горе срок.

По същество е частично основателна.

Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са посочени разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 и чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП/, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 70725, съставен срещу жалбоподателя на 13.11.2019 г., за това, че на същата дата, около 16.54 часа, като водач на лек автомобил „А.“ с рег. № СО 5423 ВН, категория „М1“, лична собственост, при движение на автомобила в гр. Г. по ул. ул. „Н.“ в посока от ул. „А.И.Е.“ към ул. „Л.“, като при проверка, извършена на кръстовище на ул. „Н.“ и ул. „Л.“ е установено, че „…водачане е изпълнил задължението си да управлява през деня с включени днивни или къси светлини и превозва дете на девет години на предна дясна седалка на автомобила.“

В АУАН извършеното е квалифицирано като отделни нарушения на чл. 70, ал. 3 и чл. 137в, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП

Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис и обозначена дата – 13.11.2019 г.

По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП, като в обстоятелствената част действията на жалбоподателя са квалифицирани като:

1.      Водач, който се движи с МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини, с което е нарушил чл. 70, ал. 3 от ЗДвП;

2.      Превозва деца на възраст три и повече години и с ръст под 150 см. На предна седалка, в МПС от категория М1 и др., които не са оборудвани със системи за обезопасяване, с което е нарушил чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП.

С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лева; На основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 50 лева.

 

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни доказателства, доколкото липсва оспорване на фактите, така както са отразени в обжалваното НП и приложения АУАН.

С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени фактите, описани в АУАН, а именно: На 13.11.2019 г., около 16.54 часа, жалбоподателят е управлявал личният си автомобил, категория М1, марка/модел „А.“, с рег. № СО 5423 ВН по ул. „Н.“, като на кръстовище на тази улица и   ул. „Л.“ е бил спрян за проверка от служителите на РУ на МВР Г. А.Д.М.и Р.Т.Б.. При извършената проверка е било установено, че при управление на посоченото МПС жалбоподателя не е включил дневни или къси светлини. При извършената проверка е установено също така, че в автомобилът е превозвано и дете на девет години, което се е намирало на предна дясна седалка.

Лицето А.М., заемащ длъжност инспектор при ОД на МВР  РУ Г. е съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 70725 от 13.11.2019 г., в който е описал тези факти.

АУАН е подписан от посочения съставител и присъствалия свидетел – Р.Т., като е предявен и на жалбоподателя, без да са отразени възражения от негова страна. Препис от АУАН  е връчен на жалбоподателя на 13.11.2019 г., което е удостоверено с негов подпис, в нарочната разписка за това, представляваща част от бланката на съставения акт.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в обжалваното НП е описано правомерно поведение от негова страна, а именно „…, че водача е изпълнил задължението си да управлява през деня с включени дневни или къси светлини…“. Както бе посочено по-горе, буквално в обжалваното НП, а така също и в АУАН е  написано „…, че водачане е изпълнил задължението си да управлява през деня с включени днивни или къси светлини…“. Тълкуването на така описаното поведение на жалбоподателя дава на съда основание за извод, че макар и с правописни и граматическа грешки /неизвестно защо пренесени  и в обжалваното НП/ може да се направи еднозначен извод, че жалбоподателя е управлявал автомобилът си на посочената дата и място без да е включил дневни или къси светлини. Допусната е правописна грешка - липса на пауза между „водача“ и „не“, но според съда тази грешка не дава основание за противоречиво тълкуване на обстоятелствата, описани с тази част от АУАН, съответно и от НП. Тълкуването на жалбоподателя е неправилно, след като слятото изписване „водачане“ не може да се тълкува смислово различно от фактическия извод на съда, а именно, че на посочената дата и място жалбоподателя, в качеството си на водач на МПС не е изпълнил задължението си да включи дневни или къси светлини. Само за пълнота на изложението в тази насока, следва да се отбележи, че граматическата грешка – членуване на „водача“, както и правописната при изписване на „дневни“ не са съществени и не следва да бъдат обсъждани допълнително.

Макар и с посочената правописна грешка, тълкуването на посоченото в АУАН, в съвкупност с останалите обстоятелства, както и с посочената като нарушена правна норма – чл. 70, ал. 3 от ЗДвП дава основание за еднозначен извод, че именно такова е значението на описаните обстоятелства. Крайно нелогично също така е твърдението на жалбоподателя, мотивирано от неправилното тълкуване на написаното, че в АУАН е описано правомерно поведение, след като за такова не се съставя акт.

Извън изложеното следва да бъде отбелязано, че при съставяне на АУАН е проявена небрежност от страна на актосъставителя, изразяваща се в неизвършване на елементарна проверка на написаното, преди отпечатването му със специалното устройство за това, намиращо се в патрулния автомобил, докато остава необяснимо пренасянето на посочените грешки и в обжалваното НП.

Съдът установи посочените факти от приложения АУАН и НП, като не са събирани гласни доказателства, предвид липсата на каквото и да е оспорване на изложените в АУАН и НП факти, а възражението на жалбоподателя се отнася до тълкуване на изложеното.

Материалната компетентност на актосъставителя А.М. произтича от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ на МВР Г. е установена със същата заповед.

По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, в частта, в която жалбоподателя е санкциониран за извършено нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП, описано словесно като „превозва дете на девет години на предна дясна седалка на автомобила“, поради което в тази част НП следва да бъде отменено, докато правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, а именно управление на моторно превозно средство през деня, без да са включени светлини за движение през деня или къси светлини, съответно в тази част обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

По отношение на описаното нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП следва да се направи извод, че от обективна страна не са установени признаците на извършено нарушение, след като посочената разпоредба предвижда буквално: „В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.“. Съдът приема, че с посочената разпоредба се има предвид „система за обезопасяване на деца“, доколкото разпоредбата се отнася до превозване на деца пътници и международните актови – правило 44 на ИКЕ – в заглавие и т. 2.1, и правило 129 на ИКЕ – т. 2.1 говорят именно за системи за обезопасяване на деца, към които препраща и изрично чл. 137г, ал. 1 от ЗДвП. Може да се направи извод, че с тази разпоредба е създадено задължение за водача /като превозващ/ да не допуска превозване на дете на възраст над три години и ръст под 150 см на предна седалка, ако се използва автомобила категория М1, който не е оборудван със системи за обезопасяване на деца.

От обективна страна извършеното не съставлява нарушение на посочената разпоредба, след като остава неизвестно дали автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил оборудван със системи за обезопасяване, както и дали превозваното деветгодишно дете е с ръст под 1.50 метра. Факти в такава насока не са посочени в АУАН, поради може да се направи извод, че не са осъществени всички обективни признаци за извършено нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП. Може само да се предполага, че автомобилът не е бил оборудван със системи за обезопасяване на деца, както и че детето е с ръст под 1.5 метра, но на база предположения не може да се ангажира административно-наказателна отговорност – чл. 303, ал. 1 от НПК.

По отношението на нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП може да се направи извод, че от обективна страна е извършено нарушение на посочената разпоредба, предвиждаща: „През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.“, след като на място и по време, описани по-горе жалбоподателят е управлявал конкретното моторно превозно средство, без включени дневни или къси светлини. Може да се направи извод за идентичност на понятията „светлини за движение през деня“  и „дневни светлини“, поради пълното съвпадане на легалните им определения, съответно в т.2.1 от Правило 87 на ИКЕ и т.2.7.25 от Правило 48 на ИКЕ, а така също тези понятия са идентични по смисъл с определението в § 6, т. 59 от ДР на ЗДвП.

Правилно жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП, след като няма данни за създадена непосредствена опасност за движението, съответно да бъде санкциониран на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното и с оглед липсата на процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразния характер на процедурата, в която е ангажирана отговорността на жалбоподателя за цитираното нарушение на правилата за движение, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0267-000499 от 22.11.2019 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г. в частта, в която на Г.С.И., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, е наложено административно наказание  “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0267-000499 от 22.11.2019 г., издадено от Началник РУ на МВР гр. Г. в останалата част, с която на Г.С.И., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

 

          Решението може да се обжалва от Г.С.И. *** пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: