Р Е
Ш Е Н
И Е №23
гр.Кюстендил, 23.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и четвърти
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пенка Братанова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с. Калин Василев
при
секретаря: Емилия Стойкова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№392/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.М.П. ***, в качеството й на пълномощник
на Й.К.Г. с ЕГН ********** и В.Л.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***,
против решение №87 от 07.02.2019г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено
по гр.д.№713/2018г. по описа на съда.
С
обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователни предявените
от Й.К.Г., с ЕГН **********
и В.Л.Г., с ЕГН **********,*** срещу К.С.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, С.С.Е., с ЕГН **********, Е.П.Е., с ЕГН **********, двамата с
адрес: *** и В.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,
че Й.К.Г. е собственик на 1/3 ид.части от тавански етаж с идентификатор
65635.601.426.1.3, целият с площ от 76 кв.метра, находящ се в жилищна сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65635.601.426, с
административен адрес на този жилищен обект в гр.Сапарева баня, ул.„***“ №***, ет.***, заедно със
съответните ид. части от общите части на жилищна сграда; и за признаване за
установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г. и В.Л.Г. са придобили в режим
на СИО, чрез сключена по време на брака им възмездна сделка - договор за покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт №89, том 1, рег.№1020, дело №81/2008г., правото
на собственост върху 1/3 ид. част от недвижим имот, представляващ тавански етаж
с идентификатор 65365.601.426.1.3, целият с площ от 76 кв.метра, находящ се на
трети етаж в построената масивна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65365.601.426.1.426, с административен адрес: гр.Сапарева баня,
ул.„***“ , №*** , ет.***, заедно със съответните ид.части от общите части на жилищна сграда. Със
същото решение съдът е осъдил Й.К.Г., с ЕГН ********** и В.Л.Г., с ЕГН **********, двамата с посочен адрес да заплатят на К.С.Г., с ЕГН **********, С.С.Е., с ЕГН **********, Е.П.Е., с ЕГН **********
и В.К.Г., с ЕГН **********, сумата от
400.00 лева, представляваща сторените от ответниците разноски в производството
за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
Решението се
обжалва изцяло с твърдения, че същото е неправилно и необосновано, като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Твърдяното
нарушение на процесуалните правила се обосновава с разбирането, че съдът не е
подложил на преценка всички събрани по делото доказателства в тяхната
взаимовръзка и не е зачел доказателствената сила на официални документи –
нотариални актове, обективиращи извършени от съсобствениците на дворното място
разпоредителни сделки с идеални части от дворното място, от отделните етажи и
от таванския етаж, без тези документи да са били оспорени в рамките на
производството. Според въззивниците, съдът не бил подложил на тълкуване
сделките, не установил съществени обстоятелства, като обема на прехвърлените
права, волята на прехвърлителите относно предназначението на построения трети
етаж – като принадлежност към отделните етажи или като самостоятелен етаж,
подлежащ на разпореждане само от собствениците на дворното място, като се
цитират конкретните нотариални актове, които съдът не е обсъдил. Прави се и
оплакване, че ДнРС не е поставил на преценка и не е зачел обективните предели
на влезли в сила съдебни решения по допускане и извършване на делба, нито обема
права, придобити при публичната продан, изключващи възможността приобретателите
по същата да се легитимират като носители на права върху третия тавански етаж.
Във въззивната жалба се сочи още, че първостепенният съд не е обсъждал или е
игнорирал доказателства, които имат пряко отношение за индивидуализацията и за определянето
на вещноправния статут на спорния трети
тавански етаж и предназначението му, определено от съсобствениците на дворното
място и на първоначалната жилищна сграда. Твърди се, че не са обсъдени в цялост
и в тяхната взаимовръзка показанията на свидетелката Б. относно волята на
учредителите на правото на строеж, както и представените: схема с
№5729/11.11.2010г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил; удостоверение за търпимост с
№06/04.03.2008г., издадено от гл.архитект на Община Сапарева баня; заповед с
№16/02.08.2011г.; констатациите по приетите заключения на вещи лица по
допуснатите съдебно-технически експертизи, който пропуск е станал пречка да
бъдат установени по делото релевантни факти и обстоятелства и да бъде приложен
правилно материалния закон.
Поддържа се,
че съдът е направил погрешни правни изводи по основния спорен въпрос –
представлява ли третият тавански етаж на жилищната сграда самостоятелен обект
на правото на собственост или е обща част по предназначение. Изводът на съда,
че процесният етаж не представлява самостоятелен жилищен етаж, е окачествен
като неправилен и несъответстващ на установените по делото факти, в разрез с
разпоредбите на чл.38, чл.92 и чл.98 от ЗС. Релевират се доводи, че
изграждането на самостоятелен тавански етаж в повече от обема на учреденото
право на строеж представлява приращение по смисъла на чл.92 от ЗС и същият е
станал собственост на всички собственици на земята, върху която е била
построена сградата. Оспорва се правилността и на извода на ДнРС, че таванският етаж
е станал обща част по предназначение, поради липсата на баня-тоалетна в същия,
липса – която според въззивниците – касае всички етажи в сградата, като се
счита, че третият етаж не е станал принадлежност съгласно чл.98 от ЗС към
главната вещ – жилищата на първия и втория етаж от сградата. Съгласие в този
смисъл между собствениците не е било постигано, а напротив – изразена е воля
при разпоредителните сделки в обратния смисъл, а също било заявено и в
данъчните декларации на собствениците. Посочват се законови норми и
задължителна съдебна практика, на която, според въззивниците обжалваното
решение противоречи. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване
на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски, за които е
представен списък.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – К.С.Г., с ЕГН **********, С.С.Е., с ЕГН **********, Е.П.Е.,
с ЕГН ********** и В.К.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Юл.С. ***, са подали отговор на същата. Изразяват
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като считат решението
на ДнРС за правилно и законосъобразно. Във връзка с оплакванията в жалбата, се
възразява, че в обстоятелствената част на съдебното решение са обсъдени всички
писмени доказателства, представени от страните, в това число представените от
Й.Г. нотариални актове и удостоверение за търпимост, което правилно съдът бил
счел, че касае цялата сграда, а не отразява допустимостта на таванските стаи,
изградени в подпокривното пространство. Правилно, според въззиваемите, съдът
приел, че за построяване на таванския етаж нямало издадени строителни книжа и
не е било учредено надлежно право на строеж от собствениците на земята, както
и, че според заключението на в.л.Й.А. се установявало, че таванският етаж не е
отговарял на изискванията за такъв по действалата към момента на изграждането
му Наредба №7. Вещите лица установявали, че в обекта няма изградени баня с
тоалетна и кухня с кухненски бокс, поради което не можело да се приеме да е
налице обособен тавански жилищен етаж, независимо от това дали за същия е бил
отреден самостоятелен идентификатор по кадастъра. Възразява се срещу
основателността на оплакването в жалбата, че съдът не бил обсъдил свидетелските
показания, което, според въззиваемите, същият е сторил. Обръща се внимание, че
при постановяване на въззивното решение съдът следва да съобрази нормата на
чл.62 от ЗТСУ, според която не се допуска извършване на правни сделки за
прехвърляне на реално определени части от сгради, ако не отговарят на одобрен
за това архитектурен проект, какъвто в случая не е бил налице – норма,
съответстваща на разпоредбата на чл.202 от действащия ЗУТ. Претендира се
потвърждаване на решението.
Съдът прие,
че подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема, че относимите за спора факти са правилно установени от
районния съд, а оплакванията на жалбоподателите за игнориране от страна на
районния съд на значими за основателността на претенцията доказателства са
неоснователни.
Предмет на
разглеждане, след проведено производство по отмяна на влязло в сила съдебно
решение, са предявени от Й.К.Г. и съпруга й В.Л.Г. искове срещу К.С.Г., С.С.Е., Е.П.Е. и В.К.Г.,
които имат правно основание в нормата на чл.124 ал.1 от ГПК и предмет - признаване за установено по отношение на ответниците, че Й.К.Г. е
собственик на 1/3 ид.части от таванския етаж с идентификатор 65635.601.426.1.3,
заедно със съответните ид. части от общите части на жилищна сграда, по силата
на приращение, в качеството й на собственик на поземления имот, в който е
изградена сградата, в която се намира спорния етаж и наследствено
правоприемство, както и за признаване за установено по отношение на
ответниците, че Й.К.Г. и В.Л.Г. са придобили в режим на СИО, чрез сключена по
време на брака им възмездна сделка - договор за покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт №89, том 1, рег.№1020, дело №81/2008г., правото на собственост
върху 1/3 ид. част от същия тавански етаж с идентификатор 65365.601.426.1.3.
По делото са представени доказателства, от които се установяват значими към
повдигнатия за разглеждане спор обстоятелства, а именно:
В.Л.Г. и Й.К.Г. са съпрузи, сключили граждански брак на 01.04.1983г. в
гр.София.
Лицата К. В.Б. и К. С. Б., двамата от гр.Сапарева баня са родители на В. К.
Б., В.К.Г. и Й.К.Г..
По силата на нотариален акт №76, т.І, дело №156/1959г. по описа на Станке
Димитровски народен съдия, горепосочените лица – К.В.Б., К. С. Б., В.К. Б., В.К.
Б. и Й.К. Б., са придобили собствеността по силата на покупко-продажба недвижим
имот, представляващ празно дворно място,
образувано по плана на с.Сапарева баня парцел ХІХ-1896, с урегулирано
пространство 945 кв.м.
Не е спорно, че след закупуване на имота в същия е била построена
едноетажна жилищна сграда, както и, че с нотариален акт №194, т.ІV, дело
№1632/1971г. по описа на съдия при Станке Димитровския районен съд, четирима от
съсобствениците – К.Б.К.Б., В.Б. и Й. Б., са отстъпили на Стефан Г. и В.Г.
правото да надстроят със свои средства втори етаж върху съществуваща жилищна
сграда, намираща се в съсобственото им дворно място, съставляващо парцел ХІХ,
кв.3 по плана на с.Сапарева баня, съгласно утвърден архитектурен план.
Категорично установено е по делото, че учреденото право на надстрояване е
реализирано. Съгласно приетия по делото архитектурният проект за надстройка на
етаж на жилищната сградата, който е от 1972г., над втория жилищен етаж е било
предвидено да има надзид на таванско помещение с височина от 60 см., но не и
отделен тавански етаж.
Според свидетеля В. Т., С. и В.Г. изградили както втория, така и тавански
етаж на място изцяло с техни средства, което станало факт през 1972г.
Според свидетелката В. К. Б., баща й К.Б. е закупил парцела, след което е
построил в него къща на два етажа и мазе. Съгласил се да отстъпи на съпруга на
една от дъщерите си – В.Г., право на надстрояване, с идеята да изгради за
тяхното семейство втори етаж и трети – за най-малката сестра (Й.Г.), като по
този начин за всяка от сестрите има по един етаж от къщата. Същата свидетелка е
посочила, че над втория етаж баща й си е надстроил това, което преди е имало,
като всички стаи на третия етаж били с дюшеме, били боядисани, имало парапети
на балконите, чешма, плочки и електричество; тоалетна не е имало, а се ползвала
външна такава. Свидетелката е заявила, че третият етаж е бил напълно обзаведен
и удобен за живеене, бил отдаван под наем на почиващи, като е посочила, че към
момента в същия няма електричество, макар да има монтиран електромер.
От представени от страните нотариални актове е установимо, че преди и след
реализиране на строежа, са били извършени няколко разпоредителни сделки.
Така, с нотариален акт №80, т.V, дело №2030/17.03.1975г. по описа на Станке
Димитровски народен съдия, В.К. Божилова е дарила на майка си К.Б. 1/5 ид.ч. от
парцел ХІХ-1896, кв.3 по плана на гр.Сапарева баня и от първия и таванския етаж
от жилищната сграда, построена в този парцел.
С договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт №124, т.ІІІ,
дело №1255/1978г. по описа на Станке Димитровски районен съдия К.Б. е дарила на
внука си К.Г. собствената си 1/5 ид.ч. от парцел ХІХ-1896 в кв.3, по плана на
гр.Сапарева баня, ведно с 1/5 ид.ч. от първия и от таванския етаж от жилищната
сграда в парцела.
С нотариален акт №43, т.V, дело №1504/1994г. по описа на нотариус С. М., С.и
В. Г.са продали на сина си К.Г. и дъщеря си С.Е. втория жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел VІІ-121, кв. 87 по плана
на гр. Сапарева баня.
С нотариален акт №89, т.І, рег.№1020, дело №81/17.03.2008г. по описа на
нотариус С.С. Й.Г. е закупила от В.Б. 1/3 ид. част от поземлен имот с пл.№121,
за който е отреден парцел VІІ в кв.87 по РП на гр.Сапарева баня от 1982г., с
площ от 945 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от приземния, първи жилищен етаж и
таванския етаж от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда,
търпима по смисъла на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Съгласно одобрената кадастрална карта парцелът е заснет като поземлен имот
с идентификатор 65365.601.426, а таванският етаж – като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65365.601.426.1.3.
Видно от представени удостоверения за наследници, издадени от Община
Сапарева баня, К.В.Б. и К.С. Б. са починали, съответно – на 22.07.1991г. и на
09.03.2004г., като понастоящем единствени техни наследници по закон са трите им
дъщери.
От представени съдебни решения е установено, че в производство по
извършване на съдебна делба по гр.д.771/2000г. по описа на ДнРС е била
допусната делба на първия жилищен етаж от сградата, при права: по 5/20 ид.ч. за
К.С.Б., В. К. Б. и Й.К. Божилова; 1/20 ид.ч. за В.К. Божилова и 4/20 ид.ч. за К.С.Г..
Производството по делото е приключило с решение, с което делбеният имот е бил
изнесен на публична продан. Налице са данни, че такава е била проведена и
имотът е бил възложен на лицето Е.П.Е..
Няма спор по делото относно обстоятелството, че за строежа „двуетажна
масивна жилищна сграда“, находяща се в УПИ, парцел VІІ-121, кв. 87 по плана на
гр.Сапарева баня е било издадено от гл.архитект на Община Сапарева баня
удостоверение за търпимост с №6/04.03.2008г.
По делото са приети заключения на вещи лица по въпросите най-общо дали за
процесния етаж има издадени надлежни строителни книжа и одобрен архитектурен
проект; отговаря ли същият на нормативните изисквания за жилищен етаж и
възможно ли е чрез преустройство етажът да бъде приведен в съответствие с
изискванията за такъв. Между приетите общо три заключения, изготвени от
различни експерти няма съществени различия.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото
лице инж.Й. Апостолова при първоначалното разглеждане на делото от РС-Дупница,
съгласно кадастралната карта на гр. Сапарева баня, жилищната сграда е двуетажна
с идентификационен №65365.601.426.1; входът за таванския етаж е със
самостоятелна врата от стълбищната площадка и етажът се състои от четири
помещения, като етажът е изграден в отклонение от одобрения архитектурен
проект, в който не е предвиден тавански етаж.
В заключение по назначената съдебно-техническа експертиза при
първоначалното разглеждане на делото от въззивен съд, изготвено от вещото лице
арх.А.А. е посочено, че през 1996г., на основание заповед №148/06.08.1996г. и
чл.241, 243, 244 от ППЗТСУ е издадена виза за узаконяване на трети етаж от
съществуващата жилищна сграда в УПИ VІІ-121, кв.87 по плана на гр.Сапарева баня
и въз основа на същата е бил изготвен действащият към настоящия момент подробен
устройствен план за посочения УПИ, който е одобрен с влязла в сила заповед
№78/27.05.1997г. Според последната, одобрен е „предварителен проект за цялостно
застрояване“, като този проект включва изграждане на втора жилищна сграда в
имота, а съществуващата сграда посочва като триетажна, във вида, в който
съществува на място. Според вещото лице, процесният тавански етаж отговаря на
изискванията на чл.72 ал.3 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, същият има самостоятелен
вход от общата стълбищна площадка на сградата, но не съдържа изискуемата по
чл.40 ал.1 от ЗУТ баня-тоалетна, а съгласно кадастралната карта на гр.Сапарева
баня процесният тавански етаж е самостоятелен обект с идентификационен
№65365.601.426.1.3 и предназначение:
жилище, апартамент. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че
таванският етаж може да функционира самостоятелно, в зависимост от функцията,
която му е вменена, като за жилище ще трябва да претърпи изменение по чл.40 от ЗУТ, а за ателие – само в мивката, която съществува там.
Според заключението на вещото лице Е.Л. по назначената в производството, по
което е постановено обжалваното решение, процесният тавански етаж не
съответства на учреденото с нотариален акт №194, т.ІV, дело №1632/1971г. право
на строеж и е изграден в отклонение от одобрения архитектурен проект. Вещото
лице е констатирало, че вторият и третият етаж на жилищната сграда са с една и
съща застроена площ; местоположението на самостоятелните входове е едно и също
- от стълбищната площадка; носещите стени са една над друга, но на третия етаж
не са изпълнени преградните стени, обособяващи санитарния възел и кухненския
бокс. Вертикалният щранг на ВиК инсталацията от саниратния възел на втория етаж
продължава до третия етаж. Според вещото лице може да се обособи санитарен
възел над санитарния възел във втория етаж, чрез изграждане на преградни стени
над тези във втория етаж. Според същия експерт, жилищната сграда съответства на
изискванията за ниско застрояване. Към датата на изграждане на третия етаж,
съгласно §21а на Строителните правила и норми, хоризонталната част от тавана
трябва да съставлява най-малко 50% от площта на пода на жилищните помещения при
светла височина най-малко 2,40 м от пода до тавана; светлата
височина на помещенията в най-ниската част трябва да бъде най-малко 1.5 м от
пода до тавана. Вещото лице е
констатирало, че процесният етаж е със светла височина 2.30 м, т.е. помещенията
не може да са жилищни. По сега действащите изисквания на чл.72 ал.3 от Наредба
№7 за ПВУОВТУЗ, жилищните помещения в подпокривното пространство на жилищни
сгради трябва да имат светла височина най-малко 2.30 м в 50 % от площта им и
най-малко 1.50 м в най-ниската им част. Направен е изводът, че таванският етаж
съответства на тези изисквания, строежът е търпим. Отново е констатирано, че
този етаж е със самостоятелен вход от стълбищната клетка, обслужваща всички
етажи, в него има четири помещения и е със светла височина 2.30 м и надзид от
160 см по западната фасада и 170 см по източната фасада; има изградена ел.
инсталация с осветителни тела, вертикални щрангове на ВиК инсталация, но няма
монтирани измервателни уреди; има кухненска мивка, без монтирана батерия с
фаянсова облицовка по стената, с площ от
2.85 м2; по северната и по южната фасада има тераси. Вещото лице е
установило, че над таванския етаж съществува таванско помещение с височина до
билото 2.20 м, с два прозоръчни отвора по северната и южната фасади, с достъп
през отвор 50/90 см, чрез подвижна стълба от стълбищната площадка.
При така установената фактическа обстановка, ДнРС е намерил предявените
искове за допустими, при обосновано наличие на правен интерес от предявяването
им, но за неоснователни, най-общо, поради следното:
Установено било, че с нотариален акт №194, т.ІV, дело №1632/1971г. К.и
К. Б., В. и Й. Б.са отстъпили на С.Г. и В.Г. право да надстроят със свои
средства втори етаж върху съществуваща жилищна сграда, намираща се в
съсобственото им дворно място, което понастоящем представлява поземлен имот с
идентификатор 65365.601.426 по КККР на гр.Сапарева баня. Доказано било още, че
над изградения по силата на учреденото право на строеж втори жилищен етаж, в
отклонение от одобрения архитектурен проект бил изграден и трети тавански етаж,
с обособени четири отделни помещения (тавански стаи).
Преценявайки, че ищците основават претендираните от тях права на
собственост върху идеални части от таванския етаж на обстоятелството, че като
собственик на терена, в който в отклонение от отстъпеното право на строеж е бил
изграден самостоятелен обект на правото на собственост – таванския етаж, РС-Дупница
е разгледал предпоставките за придобиване на правото на собственост на
поддържания оригинерен придобивен способ – приращение по смисъла на чл.92 от
Закона за собствеността и е аргументирал разбиране, че за прилагането на този
придобивен способ от съществено значение е разрешаването на въпроса дали
изграденото в повече от обема на отстъпеното право на строеж представлява
самостоятелен обект, годен да бъде предмет на субективни вещни права.
Анализирайки констатациите и изводите на вещите лица, първостепенния съд е
достигнал до извод, че след като в процесния тавански етаж няма изградена и
функционираща баня-тоалетна, то той не отговаря на законовите изисквания за
жилище /чл.40 от ЗУТ/ и няма характер на самостоятелен правен обект в рамките на
възникналата с изграждането на втория жилищен етаж етажна собственост, поради8
което същият не би могъл да бъде придобит по приращение от собствениците на
земята, защото следва принадлежността
на правото на собственост на жилищата в сградата, доколкото по
своята същност представлява обща част по предназначение по см. на ТР
№34/01.08.1983г. на ОСГК на ВС.
Съдът е изложил и аргументи в посока, че самостоятелният вещно правен
статут не може да произтича нито от заснемането на етажа като самостоятелен
обект в сграда и отразяването му в Кадастралната карта и Кадастралните регистри
като такъв, нито от издаването на удостоверение, че същият, като част от
сградата представлява търпим строеж.
При тези правни изводи, районният съд е отхвърлил исковете изцяло.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на
ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Дупница е валидно и допустимо. Ищците са обосновали наличие на правен
интерес от водене на исковете, с твърдения за накърнени права, които биха могли
адекватно да бъдат защитени посредством предявените положителни установителни
искове за собственост.
2. Относно правилността на решението:
Според съда,
решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено. Съображенията за
така формирания извод са следните:
Ищцата е
основала претенцията си за признаване за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на 1/3 ид.ч. от трети тавански етаж именно на
придобивния способ приращение, уреден в нормата на чл.92 от ЗС, според която
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е уговорено друго. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗС, собственикът на земята
може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, в
резултат на което това лице да стане собственик на постройката.
Не е спорен
по делото въпросът дали ищцата е съсобственик на поземления имот, който е с
идентификатор 65365.601.426 по КККР на гр.Сапарева баня. Не е спорен и въпросът дали за
изграждането на процесния етаж над втория жилищен такъв е било учредено
надлежно право на строеж от собствениците на земята, а и се установява, че това
не е сторено.
Несъмнен факт по делото е, че спорният етаж е бил построен без за него да
има отстъпено право на строеж, без да са били одобрени строителни книжа, в
отклонение от архитектурния проект за надстрояване на жилищната сграда, като за
нуждите от разрешаване на настоящия спор е без значение с чии средства и труд
същият е бил построен.
Предвид посоченото, правилно районният съд е преценил, че следва да се
търси отговор на въпроса дали така изградения тавански етаж притежава онези
характеристики, които да определят правния му статут на самостоятелен обект на
право на собственост или не. Въпросът е съществен и правилно е позициониран в
основата на спора между страните, тъй като съществува отлика в способа за
придобиване на собствеността върху построеното извън обема на учреденото право
на строеж в зависимост от това дали то е или не е самостоятелен обект.
При принципното начало, че предмет на придобиване на вещни права са само
самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи, в практиката на ВКС, в
редица решения - решение №137 от 17.08.2010г. на ВКС по гр.д.№3954/2008г., II
г.о., ГК, решение №61 от 13.02.2012г. на ВКС по гр.д.№291/2011г., I г.о., ГК,
решение №173 от 26.06.2013г. на ВКС по гр.д.№1273/2013г., I г.о., ГК - е
разгледан в пълнота въпросът за статута на построеното извън обема на
учреденото право на строеж. Изграденото в повече от учредения обем на правото
на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на
правото на строеж, в зависимост от това дали то може да се обособи като
самостоятелен обект на собственост или не (т.е. дали може да се обособи и
отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен обект - жилище,
ателие, гараж или др.). Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то
става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от
ЗС, а когато не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на
сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 от ЗС и чл.98 от
ЗС. Така, в решение №137 от
17.08.2010г. на ВКС по гр.д.№3954/2008г., II г.о., ГК е разяснено, че: „Когато е
надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително
построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика.
Нормата на чл.92 от ЗС ще намери приложение когато постройката представлява
самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното
строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл.97 от ЗС.
Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е
увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова
пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху
несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл.97 или чл.98 от
ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към
земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ.“.
В конкретния случай, напълно се споделят изводите на ДнРС в посока, че от
приетите заключения по назначени съдебно-технически експертизи се налага
категоричен извод, че изграденият тавански етаж не представлява самостоятелен
жилищен обект, тъй като в същия няма изградено санитарно помещение – баня и
тоалетна. Съгласно чл.40 от ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
Налице е явно, категорично и несъмнено отклонение от законовото изискване за
самостоятелен жилищен обект.
Горният извод не може да бъде променен от установения по делото факт, че
част от обособените на този етаж стаи са били ползвани като жилищни, тъй като
фактът на ползването не е достатъчен да промени статута на обекта, ако той не
отговаря на законовите изисквания за жилище.
Жалбоподателите възразяват срещу направения от първоинстанционния съд извод
в горната посока, позовавайки се на извършени между различни съсобственици
разпоредителни сделки с таванския етаж като такъв, което показвало, че тяхната
воля била да го считат за отделен самостоятелен обект - етаж от сградата.
Извършените разпореждания с идеали части от таванския етаж в сградата нямат
правното значение, придавано им от жалбоподателите, тъй като преценката дали
построеният трети тавански етаж е самостоятелен обект на правото на собственост
не е поставена в зависимост от волята и разбиранията на лицата и убедеността им
в това дали са или не са негови собственици, а е основана на нормативно
заложени критерии.
Позоваването в хода на устните състезания от страна на пълномощника на
въззивниците на постановките на Тълкувателно решение №3 от 28.06.2017г. на ВКС по т.д.№3/2014г. на ОСГК не води до формиране на различен
правен извод в пределите на повдигнатия спор, тъй като в посоченото ТР се
трактуват въпроси, които не стоят за разрешаване по настоящото дело. Всъщност,
основавайки се на застъпените в ТР разбирания, в случая отново и неоспоримо се
достига до извода, че таванският етаж не е самостоятелен обект на право на
собственост. ТР би дало отговор на въпроса за действителността на
прехвърлителните сделки с предмет процесния тавански етаж. Самостоятелно може
да се придобива само такава част от сграда, която по силата на архитектурен
/инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и
норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др. подобни/.
Потребно на следващо място е да се отговори на значимия за спора въпрос –
след като изграденият тавански етаж не представлява самостоятелен обект и по
отношение на същия са приложими правилата на чл.97 и чл.98 от ЗС към кой обект
или обекти същият е присъединен. Когато се пристрои етаж, който е функционално
свързан със съществуваща преди суперфицията сграда, вън от учреденото право на
строеж и който не представлява самостоятелен обект, собственик на пристроеното,
съгласно чл.97 от ЗС става собственикът на сградата, а не носителят на суперфицията.
В този случай етажът представлява обслужващ жилищната сграда тавански етаж, по
отношение на който отделните собственици нямат самостоятелни права.
В същото време, доколкото в таванския етаж са ситуирани тавански помещения
следва да се отбележи, че не се касае до подпокривно пространство, което
еднозначно представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС. Такова
подпокривно пространство в конкретния случай има и то е разположено над спорния
етаж. В т.2 от Тълкувателно решение №34 от 15.08.1983г. на ОСГК на ВС е дадено
разрешение, което способства в случая да бъде определен статута на последния -
подпокривното пространство (таванът) - обща част от сградата, който има нужната
височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което
могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти
или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по
предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни
помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване
на законните изисквания за извършване преустройството са обособени помещения.
Районният съд е достигнал до идентичен на обоснования по-горе правен извод.
Що се отнася до основанието, на което ищците претендират установяване на
съвместното притежание в режим на СИО на право на собственост върху 1/3 ид.ч.
от същият тавански етаж в допълнение към горното може само да се отбележи, че дваматасъпрузи
не биха могли да придобият прехвърлената им с покупко-продажба идеална част,
при положение, че по същите доводи прехвърлителката В.Б. не е притежавала
самостоятелни права върху етажа.
В допълнение може да се посочи, че – както основателно е приел и ДнРС –
обстоятелството, че за сградата е издадено удостоверение за търпимост няма
отношение към въпроса за съществуването на самостоятелен обект или не, тъй като
се издава с оглед преценката дали обектът подлежи на премахване като незаконно
построен или е „търпим“, което няма общо с характера му на самостоятелен обект.
Напълно се споделя и разбирането на районния съд в посока, че заснемането
на обект от сграда със самостоятелен идентификатор като единица от кадастъра
само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на
собственост.
Оплакванията
във въззивната жалба за необсъждане на сключените сделки и представените
доказателства са несъстоятелни, тъй като е видно, че всички относими за
разрешаването на спора факти и доказателства за такива са детайлно обсъдени от
първостепенния съд. На практика основния спор по делото не е относно фактите, а
относно правото и същият се явява, според настоящия състав, правилно разрешен.
В контекста
на всички изложено, обжалваното решение, като правилно следва да се потвърди
изцяло.
3. Относно разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателите не се следва
присъждане а разноски.
Въззиваемите
не са претендирали такива.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №87
от 07.02.2019г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№713/2018г. по
описа на съда.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от деня на получаване на
препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.