РЕШЕНИЕ
№…….
04.04.2019г., гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря
Захаринка Петракиева като разгледа докладвано от съдия Кирилов НАХД № 264 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 от ЗААН
Жалбоподателят О.П.
с БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представлявана от *** Д.Р.В., чрез
процесуалния си представител адв. М.Д. *** е депозирана
жалба против наказателно постановление № НЯСС-5/11.01.2019 г. издадено от Заместник
председател на ДАМТН, оправомощен със заповед №
А-5/02.01.2018г. на Председателя на Д.а.з.м.и т.н. с което на основание чл.83 и
чл.53, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена на о.П. седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявана от Д.Р.В. – кмет на общината,
административно наказание, за нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за неизпълнение на
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
В съдебното
заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и
процесуалният му представител адв. М.Д.. В депозираната
до съда жалба се иска съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, както и в противоречие на материалния закон.
Ответникът по
жалбата Д.а.з.м.и т.н. редовно призован, представител не се явява. В
депозираното до съда писмено становище, процесуалния представител моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д.Р.В., подадена в
качеството му на кмет на о.П. чрез адв. М.Д., като
неоснователна и недоказана и да бъде оставено в сила НП №НЯСС-5/11.01.2019г.,
издадено от зам. Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор.
Съдът като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено
следното:
Жалбата е
депозирана в срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
е основателна.
На 26.07.2018 г.
на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите, при извършена проверка на
язовир „Тотлебен – 1 (Под селото)“, имот №400004 в землището на село Тотлебен, о.П.
*** съгласно Акт за публична общинска собственост №59/31.01.1997г., е съставен Констативен
протокол (КП) №03-04-43/01.08.2018г. от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея. Проверката е извършена в присъствието на Д.Д.– *** „УК и ОМП“ – О.П.
Проверката е
била извършена чрез подробен обход и оглед на язовирната стена и съоръженията
към нея.
По време на
проверката е установено, че не е изпълнено предписанието, дадено в Констативен
протокол № 03-04-204/23.11.2017г., а именно: „Да се почисти храстовидната и
дървесната растителност по цялата язовирна стена.“, със срок на изпълнение:
31.03.2018г.
Видно от
констатациите в КП №03-04-43/01.08.2018г., по време на проверката установих
следното: Корона: Обрасла с висока храстовидна растителност, непроходима.
Въздушен откос: Обрасъл с висока тревна, тръстикова и храстовидна растителност.
Воден откос: Обрасъл с храстовидна и
дървесна растителност.
О.П. в
качеството си на собственик на язовир „Тотлебен – 1(Под селото)“, е надлежно
уведомена за направените констатации и дадените предписания в Констативен
протокол №03-04-204/23.11.2017г. от оглед на язовирната стена и съоръженията
към нея от 23.11.2017г., но в указания срок (31.03.2018г.) не е изпълнила
предписанието даденото от контролните органи в КП№03-04-204/23.11.2017г. и на
01.04.2018г. е нарушила чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
С оглед на така
установеното е съставен АУАН №03-061/24.10.2018г., против О.П. с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представляващ Д.Р.В. – кмет на О.П.
/представител по пълномощно Д.Ц.Д., притежаващ пълномощно с рег.№***, нотариус В.В.Х..
Административно-наказващият
орган в издаденото от заместник председател на ДАМТН Наказателно постановление №НЯСС-5
от 11.01.2019 г. е приел, че жалбоподателят е извършил гореописаното в акта административно
нарушение, като по еднакъв начин с отразеното в АУАН е дадена правната
квалификация на нарушението и е описана фактическата обстановка при извършването
на същото. Така на нарушителя за описаното в акта деяние на 01.04.2018г. е
осъществил фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ, за неизпълнение на предписание дадено на основание чл.190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите, като му е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Описаната в Акта
и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото
писмени доказателства, а именно: заверено копие на Заповед №А-5/02.01.2018г. от
Председателя на ДАМТН; заверено копие на Пълномощно от кмет на о.П. заверено
копие от Пощенски плик с № R PS 5800 01833х 6; заверено копие на покана до *** на о.П.
за съставяне на АУАН с изх. №85-02-309 от 02.10.2018г.; заверено копие от
Констативен протокол №03-04-43/01.08.2018г.; заверено копие на Заповед №А-517/12.07.2018г.
от Председателя на ДАМТН; заверено копие от Констативен протокол
№03-04-204/23.11.2017г.; заверено копие на Заповед №А-394/31.05.2017г. от
Председателя на ДАМТН ведно с копие на Заповед № КВ-197/25.04.2017Г. ОТ
Министерски съвет на РБ; заверено копие на Акт № 59/31.01.1997г. на ПОС и Скица
№7/15.03.1997г., заверени копия от Решение №553/27.09.2018г. на Обински съвет Пордим, Заявление изх.№УС-00-467/09.10.2018г.
на *** на О.П. до Министъра на икономиката, ведно с известие за доставка, находящи се в административно-наказателната преписка, както
и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели – С.Д.Д. - актосъставител и Е.Г.Д.,
свидетел при съставянето на акта, които съдът кредитира с доверие като логични,
вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
АУАН и НП са
издадени от компетентните за това органи съгласно чл.201, ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2 от ЗАНН, което не се
оспорва от страните и за което свидетелства наличната по делото Заповед №А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН и
Заповед №А-517/12.07.2018г. на Председателя на ДАМТН.
Съдът намира, че
в хода на административно-наказателното производство е допуснато процесуално
нарушение, което съставлява самостоятелно отменително
основание. АУАН №03-061 е съставен на 24.10.2018г. в отсъствието на нарушителя,
противно на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Видно от приложеното
по делото заверено копие на покана, изготвена и подписана от Началник на РО
НЯСС – гр. Враца, адресирана до Д.В.кмет на О.П. с № 85-02-309 от 02.10.2018г.
Приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка съдържало
отбелязване за връчване на същата покана на 05.10.2018 година на лице с имена К.Д..
Това отбелязване не дава възможност да се установи на кого е връчена поканата,
дали същото лице има представителна власт, във връзка с административно наказателното
производство и в този смисъл дали е сведена до знанието на своя адресат – В.
кмет на О.П. От представеното по делото заверено ксерокопие от пълномощно,
подписано от Д.Р.В. в качеството му на Кмет на о.П. на името на Д.Ц.Д.нотариално
заверено от В.В.Х., се установява, че кметът на О.П. Д.В.е
предоставил правомощия на упълномощеното лице да го представлява пред органите
на ДАМТН с правото да подпише и получи съставените актове по ЗВ във връзка с
Констативен протокол №03-04-47/09.08.2018г.; Констативен протокол №03-04-44/01.08.2018г.;
Констативен протокол №03-04-43/01.08.2018г. и Констативен протокол №03-04-42/01.08.2018г.
Направеното упълномощаване е изрично и е
свързано само и единствено с административни производства основаващи се на
посочения КП. Тоест в разглежданата хипотеза изрично упълномощаване в посочения
смисъл не е налице. При това положение осъщественото предявяване и връчване на
АУАН на лицето Д.Ц.Д.е нередовно. Логическото тълкуване на чл. 43, ал. 1 и 2 ЗАНН формира категоричния извод, че съставените актове за установяване на
административни нарушения следва да се предявяват, респективно връчват, лично
на наказаното лице, на неговия законен представител или на изрично упълномощено
за това лице.
Законодателят е
предвидил хипотезите, при които съставянето на акта в отсъствие на нарушителя е
допустимо и законосъобразно - по аргумент от чл. 40, ал. 2 - когато нарушителят
е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят,
след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за
извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за
съставяне на акта, което от своя страна означава, че в поканата следва да се
съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на
определена дата и час, именно за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по
друг повод (например представяне на документи). Другата хипотеза визира
случаите, когато лицето е известно, но не е могло да бъде намерено от
контролните органи, което обикновено се удостоверява с протоколи или други
писмени документи за извършена проверка, каквито по делото не са приложени.
Нарушаване на
реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, е съществено процесуално нарушение, което сериозно ограничава
възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както с оглед
произтичащите от връчването на акта права и задължения /чл. 44 ЗАНН/,
свързани именно с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административно-наказателното производство - значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение.
На следващо
място е налице разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и в
НП. В АУАН е посочена, че е нарушена разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите, а в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.200, ал.1
т.39 от ЗВ.
Съгласно чл. 190а, ал. 1 т. 3 от Закона за водите - Председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените
от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4
имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение № 1 към
чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят
срок за тяхното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите - Наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3,
т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2
– от 1000 до 20 000 лв.
От изложеното съдът
формира извода за липса на идентичност в правната квалификация на
констатираното нарушение, създало по този начин и недопустимо противоречие
между АУАН и НП, което несъмнено се явява съществено нарушение, ограничило
правото на защита на жалбоподателя.
Заради това съдът
споделя и намира за основателно наведеното от страна на жалбоподателя
възражение за несъответствие между материалните норми в двата акта.
Предвид
изложеното дотук, съдът приема, че допуснатите нарушения при съставяне на акта,
като основание за издаване на наказателното постановление са съществени и
съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна, като
незаконосъобразно, без да се обсъжда
спора по същество.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НЯСС-5/11.01.2019 г. издадено от Заместник
председател на ДАМТН, оправомощен със заповед №
А-5/02.01.2018г. на Председателя на Д.а.з.м.и т.н. с което на основание чл.83 и
чл.53, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена на о.П. седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявана от Д.Р.В. – кмет на общината,
административно наказание, за нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за неизпълнение на
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
гр. Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: