Мотиви по НОХД № 1897/20111
г.
по описа на ПОС, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия Ю.Р.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199
ал.1, т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б”а” и б.”б” от НК за това, че на
22.07.2011 г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпения
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи: 1 брой златен синджир и 1
брой златна гривна с проба 14 карата /585 – общо 18.85 гр. х 54 лв. грама на
обща стойност 1 017.90 лв., СИМ карта за абонаментен план към М-тел – без
стойност, парична сума в размер на 50.00 лв., 1 чифт мъжки маратонки марка
„Адидас” на стойност 48.00 лв. – всичко на обща стойност 1 115.90 лв. от
владението на В.Т.Т., ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и заплашване.
Делото е разгледано по реда на
глава ХХVІІ от НПК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Счита, че следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства в размер на осем години, което да бъде изтърпяно реално при първоначален
строг режим, като бъде зачетен периода на предварителното задържане.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р.П., счита,
че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е доказано по безспорен начин.
Предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода под предвидения в
закона минимум за това престъпление, при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55,
ал.1 т.1 НК.
Подсъдимият К. се присъединява към изложеното от защитника
му и изразява съжаление за извършеното.
Граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния
процес не е бил предявен.
Съдът, въз основа
на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
До настоящия момент подсъдимият Ю.К. е бил осъждан
единадесет пъти за извършени престъпления от общ характер. Наложените му наказания са, както следва:
- с присъда по НОХД № 156/2001 г. на
Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 05.11.2011 г., за извършени
престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.”Б” от НК - три години лишаване от свобода, по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195
ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и „Б” - три години лишаване от свобода
и по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК - една година лишаване от свобода. С протоколно
определение по НОХД № 156/2001 г. на Районен съд гр.Пловдив, ХІІ н.с., влязло в
сила на 15.03.2002 г., на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК са
кумулирани наложените наказания на К. по НОХД № 319/1998 г. на ПРС, ІХ н.с., по
НОХД № 1001/2000 г. на ПРС, ХІ н.с. и по НОХД № 156/2001 г. на ПРС, ХІІ н.с. - досежно
престъплението по чл.195 ал.1 т.3 пр.3 вр.чл.194 ал.1 от НК, като му е било
определено едно най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода,
което е било изтърпяно на 28.11.2008 г. /л.73 от досъдебното производство/;
- с присъда по НОХД № 1401/2001 г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 22.01.2002 г., за извършено престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК - една година и шест месеца лишаване от свобода, което е било изтърпяно на
22.04.2009 г./ л.91 от досъдебното производство/;
- с присъда по НОХД БП № 3134/2009 г.
по описа на ПРС, ХІV н.с., влязла в сила на 04.07.2009 г., за извършени
престъпления по чл.325 ал.4 вр. ал.2 пр.3 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК -
на единадесет месеца лишаване от свобода, по чл.131 т.12 вр.чл.130 ал.2 от НК -
на пробация за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода и по
чл.216 ал.1 от НК - на две години пробация, като на основание чл.23 ал.1 от НК
му е наложено едно общо най-тежко наказание единадесет месеца лишаване от
свобода;
- с определение по ЧНД № 2342/2010 г. по описа на Окръжен
съд гр.Пловдив от 27.10.2010 г., влязло в сила на 04.11.2010 г., е заменено отчасти,
на основание чл.43а т.2 от НК остатъка от приведеното в изпълнение наказание
„Пробация”, наложено на К. по НОХД № 618/2008 г. по описа на Районен съд
гр.Смолян с наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца и шест дни.
Описаните по-горе осъждания обуславят квалификацията
на инкриминираното деяние, като такова, извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” НК.
На 22.07.2011 г. в гр.Пловдив, около
00.30 часа свидетелят В.Т., заедно със
свои приятели, отишъл в дискотека „Революшън”, находяща се на бул. ”В.А.”, в
близост до Медицинския университет. В дискотеката свидетелят Т. останал до
около 03.30 часа, след което с компанията му напуснали заведението. Приятелите
на Т. си хванали таксита и си тръгнали, но тъй като за него нямало свободен таксиметров
автомобил, решил да върви пеша по източния тротоар на бул. ”В.А.”, в посока към
моста на река Марица. Стигайки до денонощна аптека „Мальовица”, свидетелят
спрял, възнамерявайки да извика такси по телефона, тъй като не виждал по
булеварда да се движат таксиметрови автомобили. В същото време в близост до
аптеката се намирал и подсъдимият Ю.К., който, забелязвайки свидетеля Т. и отчитайки
обстоятелството, че в близост нямало други минувачи, решил да извърши грабеж на
свидетеля. Подсъдимият се придвижил безшумно зад гърба на Т., обхванал с лявата
си ръка врата му, като в дясната си ръка държал кухненски нож.
Впоследствие с лявата си ръка, с която
бил обхванал врата на свидетеля, подсъдимият
го придържал със сила към себе си, като насочил острието на ножа към корема
на Т.. Със заплашителен тон К. заповядал на свидетеля да свали бижутата, които
последния носил и да му даде парите си, защото в противен случай щял да стане
гаден. По захвата за врата, който му бил направил подсъдимия, Т. преценил, че
нападателят му е много силен физически. Решил незабавно да изпълни нарежданията
му, тъй като се опасявал, че при евентуална съпротива, може сериозно да бъде наранен
с ножа. Свидетелят свалил от врата си златен синджир, който тежал около 10
грама и бил изработен от бяло и жълто злато от 14 карата, и го дал на К..
Впоследствие му дал и златна гривна, изработена от 14 каратово злато, която
носел на дясната си ръка и която тежала около 5 грама. След това свидетелят
извадил от портфейла си банкнота от 50 лева и я предал на подсъдимия.
Виждайки, че Т. е обут с бели
маратонки марка „Адидас”, които имали по три сребристи ленти отстрани, К. му
заповядал да ги свали и да му ги предаде. След като получил маратонките,
подсъдимият ги обул, като дал на пострадалия джапанки марка „Адидас”, с които
бил обут.
През цялото време, докато извършвал
посочените по-горе действия, К. обяснявал на свидетеля, че бил тренирал бокс,
че не харесвал живота си и за това се налагало да прави грабежи, за да може да
оцелее. Тъй като тирадата на подсъдимия продължила няколко минути, Т. успял да
запомни тембъра на гласа му, който бил нисък, плътен и без диалект. Също така
свидетелят имал възможност да разгледа фигурата и облеклото на подсъдимия, като
според Т. нападателят му бил висок около 177-180 см., с нормално телосложение,
със светло лице, скулесто, като носът му бил сплескан, като на човек тренирал
бокс. Облеклото на подсъдимия се състояло от тъмносиньо яке от шушлеков плат, с
дължина до кръста, светъл къс панталон с дължина три четвърти, като бил обут с
чехли „Адидас”, а на главата си носел светло бежова шапка.
След като приключил със
словоизлиянията си, К. разпоредил на свидетеля да разглоби мобилния си апарат и
да му даде СИМ картата си, тъй като се опасявал, че Т. може впоследствие да
потърси помощ по телефона си. След като получил СИМ картата от М-тел с № ********
от свидетеля, К. го пребъркал, взел портфейла му, от където извадил личната
карта на Т. и след като я разгледал подробно и видял къде живее, му я върнал
заедно с портфейла. Впоследствие подсъдимият разпоредил на Т. да тръгне пеша по
бул.”В.А.” към дома си, като вървял на известно разстояние зад жертвата си и го
заплашвал, че ако се оплаче на някого ще пострада. Тъй като се намирали в
близост до сградата на ІІ РУ „Полиция” гр.Пловдив, подсъдимият със заплашителен
тон казал на Т. да не си и помисля да вика за помощ, защото ще го сполети нещо
лошо. В района на бензиностанция на „Петрол”, находяща се на бул.”В.А.” свидетелят
чул шум от стъпките на нападателя си, който на бегом се отдалечавал от него в
посока към железопътната линия на бул.”К.”. След като нападателят му избягал,
независимо от обстоятелството, че минавал покрай сградата на ІІ РУ „Полиция”
гр.Пловдив, свидетелят не отишъл да подаде оплакване, тъй като се притеснявал,
че мъжът, който го нападнал може да го наблюдава отнякъде и да му направи нещо
лошо. По-късно през деня Т. сигнализирал органите на ІІ РУ „Полиция” за
извършения му грабеж, като с протокол за доброволно предаване /л.50 от
досъдебното производство/ предал един чифт джапанки марка „Адидас”, които му
били дадени от подсъдимия.
При направените оперативно - издирвателни
мероприятия било установено, че извършителят на инкриминираното деяние е подсъдимият
Ю.К.. При задържането на подсъдимия, същият бил обут с бели маратонки с три
сребристи ленти отстрани, с логото на „Адидас”, които бил отнел при извършване
на грабежа.
С протокол за доброволно предаване
/л.48 от досъдебното производство/ подсъдимият предал на разследващия орган
маратонките „Адидас”, като заявил, че същите му били дадени като подарък, но
впоследствие в хода на разследването в обясненията си признал, че е отнел
маратонките при извършване на грабежа.
При проведеното в хода на
разследването разпознаване /л.37 от досъдебното производство/, свидетелят Т.
категорично разпознал подсъдимият К. като лицето, което му е извършило грабежа.
От заключението на назначената
стоково-оценъчна експертиза /л.40 от досъдебното производство/ се установява,
че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 1 115.90 лв., а именно:
-
златен синджир и
златна гривна от бяло и жълто злато
проба 14 карата /585 - общо 18.85 гр. х 54 лева грама – 1 017.90 лв.;
-
СИМ карта за абонамент
на М-Тел – без стойност
-
парична сума в
размер на 50 лв.;
-
мъжки маратонки
„Адидас”, бели, закупени 2009 г. – 48 лв.
От назначената в хода на разследването
съдебно-психиатрична експертиза /л.43-45 от досъдебното производство/ се
установява, че подсъдимият К. не страда от психично заболяване и към момента на
извършване на инкриминираното деяние е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Така описаната фактическа обстановка се установява
безспорно и несъмнено от самопризнанията на подсъдимия Ю.К., направени по реда
на чл.371, т.2 НПК, които следва да се кредитират като напълно подкрепени от дадените
в хода на досъдебното производство показания на свидетелите Т. и М., от събраните
писмени доказателства – протокол за разпознаване, протоколи за доброволно
предаване, характеристична справка, справка за съдимост, справки от затвора –
Пловдив, както и от приложените веществени доказателства. В тази връзка особено
съществени са подробните и последователни показания на пострадалия Т., които
кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
кредитира изцяло и експертните заключения, като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответните области.
При така установената по безспорен и категоричен начин
фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Ю.Р.К. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4
вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК за това, че на 22.07.2011 г. в
гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпения от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи: 1 брой златен синджир и 1 брой златна гривна с проба
14 карата /585 – общо 18.85 гр. х 54 лв. грама на обща стойност 1 017.90
лв., СИМ карта за абонаментен план към М-тел – без стойност, парична сума в
размер на 50.00 лв., 1 чифт мъжки маратонки марка „Адидас” на стойност 48.00 лв.
– всичко на обща стойност 1 115.90 лв. от владението на В.Т.Т., ЕГН **********
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване.
Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.
При така установената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия К. престъпление, като се съобрази с
неговата висока степен на обществена опасност,
а така също и с оглед личността на подсъдимия
и
най-вече за постигане целите на наказанието, съдът прие следното:
Тъй като съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а НК е
задължително. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
от пет до петнадесет години лишаване от свобода. При баланс на обуславящите отговорността
обстоятелства наказанието следва да е в размер на 10 години лишаване от
свобода. В случая съдът счита, че по отношение на подсъдимия К. е налице превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива следва да бъдат отчетени
сравнително младата му възраст, тежкото семейно и материално положение и изразеното
съжаление за извършеното. Като отегчаващо обстоятелство следва да се вземат
предвид предишните осъждания на подсъдимия, извън тези, обуславящи
квалификацията на инкриминираното деяние. При така отчетените обуславящи
отговорността обстоятелства съдът счита, че в
конкретния казус справедливо, съответно на степента на обществена опасност на извършеното и на дееца, е на подсъдимия Ю.К.
да бъде определено наказание при условията на чл.54 НК в
размер на шест години лишаване от свобода. Съобразно правилото на
чл.58а, ал.1 НК така определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
следва да бъде намалено с една трета, т.е. с две години. Ето защо на подсъдимия
Ю.К. следва да бъде наложено наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. С оглед липсата на данни за каквото и да е било имущество, собственост
на подсъдимия, съдът счита, че на същия не следва да бъде налагано и
предвиденото за извършеното от него престъпление наказание „конфискация”.
Налице са основанията на
чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 НК, поради което от така наложеното на подсъдимия К. наказание
четири години лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през
което същият е бил задържан по реда на ЗМВР
и НПК, считано от 13.08.2011 г. до влизане на настоящата присъда в сила, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът счита, че по отношение
на подсъдимия К. са налице основанията на чл.65, ал.2 вр. чл.61 т.2
вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС, поради което така наложеното му наказание
четири години лишаване от свобода следва да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Веществените доказателства,
приложени по делото – един чифт мъжки джапанки, черни на цвят, с емблемата на
„Адидас”, да се върнат на подсъдимия Ю.Р.К., след влизане на присъдата в сила. Веществените доказателства, приложени по
делото – един чифт мъжки маратонки, бели на цвят с три сребристи ленти отстрани
с лого „Адидас”, да се върнат на пострадалия В.Т.Т., след влизане на присъдата
в сила.
По делото
са били направени разноски в общ размер от 70 лв. за възнаграждения на вещи лица,
поради което и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият Ю.К. следва да бъде
осъден да ги заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, в
бюджетната сметка на ВСС.
Причини
за извършване на престъплението – стремеж за обогатяване по неправомерен начин,
незачитане неприкосновеността на личността.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: