РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Русе, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500778 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „КОНДОР БУС“ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Е.Е.О., чрез пълномощник адвокат П. П.,
против решението на Районен съд- Русе, постановено по гр.д.№4623/2023г., с
което е уважен иска на Д. Б. К. по чл.344, ал.1, т.1 КТ, признато е уволнението
й извършено със заповед №21/03.08.2023г. за незаконно и дружеството е
осъдено да заплати на адвокат К. Х. за оказана безплатна правна помощ на
ищцата сумата от 933 лв. (деветстотин тридесет и три лева) адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Иска се да бъде отменено от въззивния съд и иска-отхвърлен. Претендира се
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Насрещната страна Д. Б. К. не е подала отговор на въззивната
1
жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адвокат К. Х. изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението с оглед посоченото в жалбата, Окръжният съд намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Спора по делото е концентриран върху това дали е прекратено
трудовото правоотношение едностранно от страна на работника Д. К. с
уведомление по чл. 327, ал.1, т.2 КТ преди издаване на процесната заповед
№21/03.08.2023г., с която е прекратено трудовото и правоотношение поради
дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа за периода от
11.10.2022г. до 18.07.2023г., на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 КТ.
По делото е безспорно, че страните са били в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 15/11.08.2022г.,
въз основа на което ищцата Д. К. е заемала длъжността „продавач-
консултант”, с място на работа в гр. Русе, в търговски обект-магазин за турски
стоки. Установено е в мотивите на решение № 909/15.06.23 г. по гр.д.
252/2023г. по описа на РРС, че К. е работила по трудово правоотношение в
периода от 08.08.2022г. до 10.10.2022г., като считано от 11.10.2022г. е
преустановила да се явява на работа, тъй като не й е изплатено трудовото
възнаграждение, за което впоследствие е предявила иск пред РРС, и е
образувано гр.д.№252/2023г. К. е изпратила до работодателя „Кондор
Бус“ЕООД куриерска пратка на адреса на управление на ответното дружество,
вписан в ТРРЮЛНЦ, в гр. Русе, бул. „Л.“№ **, вх. *, ет. *, ап *, с посочен
получател Е., пълномощник и служител на работодателя, съгласно
пълномощно № 10444 /описано в НП на Д„ИТ“, съгласно удостоверение №
1224/18.10.2022 г., назначен в „Кондор Бус” ЕООД като продавач-консултант с
трудов договор от 02.02.2022 г./. Адресатът не е открит, не е залепено
2
уведомление, а пратката е пренасочена към адрес, на който има магазин на
дружеството „Ел Еф Маркет“ в гр.Русе, ул.„6-ти с.“ **, но назначената като
продавач-консултант от „Кондор Бус“ЕООД в този магазин Б.Ю. е отказала да
получи пратката. В куриерската пратка се съдържа уведомление от Д. К. по
чл.327, ал.1, т.2 КТ до работодателя, неподписано, за прекратяване на ТПО от
страна на работника, считано от 11.10.2022г., поради неплащане на трудовото
възнаграждение за месец август 2022г. Дължимото трудово възнагражение не
е изплатено от „Кондор Бус” ЕООД на К., поради което по нейна искова молба
против работодателя е образувано посоченото гр.д.№252/2023г. по описа на
РРС. В искова молба, на основание на която е образувано гр.д.№252/2023г. по
описа на РРС, Д. К. е посочила обстоятелствата, от които произтича
претенцията й за неплатено трудово възнаграждение за месеците септември и
октомври 2022г. и тази за извънреден труд, труд в почивни дни и труд по време
на официални празници. Посочено е също така и че именно поради
неплащането на трудово възнаграждение в срока, посочен в трудовия договор,
с уведомление, изпратено на адреса на управление на дружеството-
работодател на 10.10.2022г. едностранно е прекратила трудовото си
правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Препис от исковата молба е
връчен на „Кондор Бус“ЕООД на 26.01.2023г. на законния представител Е. О.
За да уважи предявеният иск за отмяна на уволнението на Д. К.,
извършено със заповед №21/03.08.2023г. на управителя на „Кондор
Бус“ЕООД, като незаконно, районният съд е приел, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено с достигането на исковата
молба по гр.д.№252/2023г. до работодателя, т.е. преди издаване на
уволнителната заповед, поради което тя е отменена.
Настоящия състав намира, че този решаващ извод на районният съд
е правилен. Единственото изискване според разпоредбата на чл.327, ал.1, т.2
КТ за да упражни правото си работникът да прекрати трудовото
правоотношение надлежно, е да уведоми писмено работодателя си.
Законодателят не е поставил завишени изисквания с какъв документ да бъде
направено уведомяването, достатъчно е то да е в писмена форма и да достигне
до работодателя. В случая е налице уведомяване в писмена форма,
имплицитно съдържащо се в исковата молба по гр.д.№252/2023г. по описа на
РРС, връчено на законния представител на работодателя и получено на
26.01.2023г. Едностранното волеизявление на Д. К. до работодателя „Кондор
3
Бус“ЕООД съставлява упражняване на субективното право на работника да
прекрати трудовото правоотношение по чл.327 КТ. Това право е произвело
своето действие по арг. от чл.335, ал.1, т.3 КТ и независимо дали е налице
посоченото в изявлението основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, то се прекратява автоматично с уведомяването на другата
страна. Възобновяване на правоотношението посредством отмяната на
прекратяването трудовото правоотношение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ е предвидено само за работника или служителя. Различните възможности
за защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно
прекратяване на трудов договор са наложени от конституционно признатото
право на труд на гражданите и на забраната за принудителен труд. Правото на
работника да иска отмяна на незаконното уволнение е гаранция за спазване на
признатото в чл. 48, ал. 1 от Конституцията право на труд и на признатото
в чл. 56 от Конституцията право на защита, а невъзможността на работодателя
да иска отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено
едностранно от работника, е гаранция, че не се допуска принудителен труд
/труд без съгласието на работника/, както гласи чл. 48, ал. 4 от Конституцията.
Затова при неоснователно прекратяване с едностранно изявление от страна на
работника или служителя работодателят може да иска само обезщетение /В
този смисъл са решения № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на III
ГО, № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I ГО, № 87 от 11.05.2012
г. по гр. д. № 219/2011 г. на IV ГО на ВКС и др. /. Работодателят не може да
преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва
страните и повторно да го прекрати на друго основание.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалбата, че
уведомлението не е произвело действие, т.к. исковата молба по гр.д.№252/23г.
е подписана от пълномощник-адвокат, а не от работника Д. К.. Това
възражение на първо място е преклудирано, тъй като този довод се навежда
едва с въззивната жалба. Дори и да се приеме обратното, то е неоснователно.
Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник
без предствителна власт действия има само лицето, което е обвързано от тях и
това е лицето, което е посочено като упълномощител в пълномощното по
чл.33 ГПК, в случая Д. К.. По силата на чл.42, ал.2 ЗЗД това лице може да се
4
позове на това, че действията на пълномощника са извършени без
представителна власт и не са породили действие за него, така и по своя
преценка да потвърди същите. Трети лица не могат да се позовават на липса
на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея. В този
смисъл ТР№5/12.12.2016г. по т.д.№5/14г. на ОСГТК на ВКС. Обосновано от
доказателствата по делото е приетото от първоинстанционният съд, че с оглед
бездействието на работодателя да предприеме действия като уведоми НАП
във връзка с прекратеното трудовоправоотношение, К. отново е изпратила
уведомление по чл.327, ал.1, т.2 КТ чрез ЧСИ В. М., връчено на 18.07.2023г.
Към тази дата, с оглед посоченото по-горе, трудовото правоотношение между
страните вече е било прекратено. Дори и да се приеме, че то не е било
прекратено с връчването на исковата молба по гр.д.№252/23г., а е прекратено с
връченото на 18.07.2023г. уведомление, решението се явява правилно.
Оплакването, че към този момент работодателят не е дължал заплати и други
плащания е неоснователно. Константна е съдебната практика, както бе
посочено, че разпоредбата на чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ се отнася за
едностранните волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение
както на работодателя, така и на работника или служителя. Това означава, че
независимо дали е налице посоченото в изявлението основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, то се прекратява автоматично с
уведомяването на другата страна. Ето защо дори и да се приеме, че трудовото
правоотношение е прекратено с връчването на уведомлението на К. на
18.07.2023г., то издадената от работодателя заповед №21/03.08.2023г. се явява
незаконосъобразна, тъй като между страните няма действащо трудово
правоотношение, което да обвързва страните. В този смисъл решение по гр.д.
№3418/2019г., III ГО, гр.д.№1289/2014г. IV ГО и много други.
До същият извод е достигнал и районният съд, поради което
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 933лв. на пълномощника на ответницата по
жалбата, осъществил безплатна правна защита.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1048 от 19.07.2024г., постановено по гр.д.
№4623/2023г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА „КОНДОР БУС“ЕООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр.Р., бул.Л. №**, вх.*, ет.*, ап.* представлявано от
Е.Е.О. да заплати на адвокат К. Х., РАК, възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 933лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6