№ 4185
гр. Варна , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503348 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 130 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба от З. Н. К., ЕГН********** и М.В.К., ЕГН**********,
и двамата с постоянен адрес ******* срещу определение №260734 от 10.09.2020г. на ВРС по
гр.д.№ 5382/2020г., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като
се сочи, че предявените искове за прогласяване на нищожност са допустими, тъй като в
производството по гр.д. №1092/2018г. по описа на РС – Нови Пазар не са разглеждани като
възражения основанията за нищожност, наведени в настоящото производство, и съответно
не е налице сила на присъдено нещо по предявените понастоящем искове за нищожност.
Твърди се, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск относно дължимостта на парични вземания, с който ще се разреши
съществуващия между страните правен спор. Моли се да бъде отменено постановеното
определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба от З. Н. К., ЕГН
********** и М.В.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ******* срещу
„Сантана“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „Св.
1
Константин и Елена“, ул. „68-ма“ №3, с която са предявени обективно съединени искове: с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна Звезда” на
23.08.2006г., поради противоречие със закона и като накърняващ добрите нрави и
отрицателен установителен иск с правно основание 124 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата в общ размер от
2820,54 лева, представляваща годишна такса за поддръжка и управление за 2019г. и 2020г.
по Договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна Звезда” на 23.08.2006г.
Ищците твърдят, че са собственици на НИ, а именно апартамент №6, находящ се в гр.
Варна, к.к.“Св. Св. Константин и Елена“ бл.А, ет.3, комплекс „Пурпурна звезда“.
С решение по гр.д. № 1092/2018г. по описа на РС – Нови Пазар и решение по
в.гр.д.№ 340/2019г. по описа на ОС - Шумен, са частично уважени предявените искове от
„Сантана“ ООД относно суми по Договор за поддръжка и управление на комплекс
„Пурпурна Звезда” на 23.08.2006г., дължими за годините 2016г. 2017г. 2018г. от ищците в
настоящото производство, в качеството им на собственици на ап.6 А в комплекса.
Горепосоченото производство между страните е приключило с влязло в законна
сила решение, с което са установени задължения на З. Н. К. и М.В.К. за заплащане на такси
за управление и поддръжка на общите части на основание сключения между страните
договор, за който ищците искат да бъде прогласен за нищожен. Ищците в настоящето
производство са предявили иск за нищожност на договора между страните, като възражение
с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е било обсъдено при постановяване на решението.
С определение №260734 от 10.09.2020г. производството по иска за нищожност е
прекратено на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост с оглед наличието на влязло
в сила решение, с което е установена със сила на присъдено нещо действителността на
процесния договор, както и производството по иска за установяване недължимост на
годишната такса за поддържка и управление за 2019г. и 2020г. поради наличието на друго
висящо производство пред РС – Нови Пазар на основание чл.126 от ГПК.
Предходното производство по гр.д. № 1092/2018г. е водено между същите страни,
за задължения по същия договор, поради което установените с влязлото в сила решение по
иска общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено
нещо и възраженията на ответника относно тези факти следва да се считат за преклудирани.
Влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК е задължително за
страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други
съдилища, като обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат искането и
основанието на спорното право. Установените с влязлото в сила решение по иска общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо и
възраженията на ответника относно тези факти следва да се считат за преклудирани.
Преклудиращото действие на СПН се отнася до фактите, които са релевантни за
2
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото
вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат
изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване,
че към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е
съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В
последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно
решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо. Формираната сила на пресъдено нещо преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, каквито именно са
възраженията наведени в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство. Практиката на ВКС по този въпрос е константна, напр. решение № 115 от
10.01.2012г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, решение № 49/14.04.2011г. по т.д.№ 561/2010 на
ВКС, I т.о.
Изложените във въззивната жалба доводи за неприложимост на преклузията по
отношение на възраженията за нищожност не касаят настоящата хипотеза. В цитираната от
жалбоподателя практика се приема, че възможността за релевиране на възражение за
нищожност не се преклудира в сроковете по чл.133 и чл.367 вр. чл.370 от ГПК, тоест в
рамките на висящ процес възражението за нищожност не е ограничено от процесуалните
срокове. Този извод няма касателство с настоящата хипотеза, при която е постановено и
влязло в сила решение, с което е формирана СПН относно наличието на действителен
договор, въз основа на който са частично присъдени в полза на ищеца претендираните суми.
Нямат отношение към настоящия казус и аргументите за служебно задължение на съда да
следи за нарушение на императивни законови разпоредби, което се осъществява именно в
рамките на висящия процес, в който се разглежда наличието на основание за спорното
право, в случая в рамките на предходно воденото производство.
Наличието на отвод за пресъдено нещо е отрицателна предпоставка за
допустимост, за която съдът следи служебно, поради което предявения иск за обявяване на
нищожност е недопустим.
По отношение на иска за установяване недължимост на годишните такси за
2019г. и 2020г. въззивната жалба се явява основателна. От мотивите на определението се
установява, че производството по този иск е прекратено на основание чл.126 от ГПК,
въпреки че в диспозитива на определението е посочена разпоредбата на чл.130 от ГПК като
основание за прекратяване на цялото производство. Висящият пред РС – Нови Пазар
осъдителен иск за същите суми е предявен от настоящия ответник „Сантана“ ООД срещу
настоящите ищци З. Н. К. и М.В.К. и претенциите за заплащане на суми са основани на
процесния договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна Звезда” на
3
23.08.2006г.
Производството е между същите страни, на същото основание и цена на иска, но
предвид различната им процесуална позиция и различния петитум не е налице хипотезата на
чл.126 от ГПК, при която е необходимо наличието на пълна идентичност. В случая връзката
между делата обуславя наличие на основание за спиране на второто заведено производство с
оглед необходимостта да се съобрази силата на присъдено нещо, която ще бъде формирана
след постановяване на решение по първоначално заведения осъдителен иск.
Същевременно, доколкото от представените доказателства по делото и при
липсата на спор между страните се установява, че предявеният пред РС – Нови Пазар
осъдителен иск е между същите страни, на същото основание и цена на иска, в рамките на
образуваното производство ще се разреши със сила на присъдено нещо спорът относно
дължимостта на конкретните такси за 2019г. и 2020г. В това производство ответникът е
задължен да изчерпи всички свои възражения срещу претенцията, поради което се налага
извод за липса на правен интерес от настоящия отрицателен установителен иск за отричане
на същото вземане, по който ищецът обосновава легитимацията си с твърдения,
представляващи възражения срещу иска в предходното производство.
Изложените във въззивната жалба аргументи и съдебна практика за принципна
допустимост на отрицателния установителен иск не касаят настоящия случай, доколкото
цитираните решения на ВКС са постановени по предявени положителен и отрицателен иск
за собственост, не е разглеждан въпроса за допустимост на ОУИ при наличието на
осъдителен иск за същото парично вземане. В настоящия случай не е налице също и
хипотезата на издадена заповед за изпълнение, при която предявяването на отрицателен
установителен иск от длъжника в срока за възражение се преценява в съдебната практика
като винаги допустимо. В случая, при висящ осъдителен иск за парично вземане липсва
правен интерес от предявяване на последващ отрицателен установителен иск относно
същото вземане, доколкото с постановяване на решението по осъдителния иск ще се
разреши изцяло спорът между страните.
С оглед на изложеното, обжалваното определение за прекратяване на
производството поради недопустимост, макар и с частично различни мотиви, следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260734 от 10.09.2020г., с което е прекратено на
осн. чл.130 от ГПК производството по гр.д.№ 5382/2020г. по описа на Варненски районен
съд.
4
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаване на определението, по аргумент от чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5