РЕШЕНИЕ
№…………./……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 927
по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на туризма, предявена чрез пълномощник адвокат Р.Ш., срещу решение № 260240/18.02.2021 г. по н.а.х.д. № 5198/2020 г. на ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 2/04.02.2020 г. на директора на Дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на КД „П. -93-СД-В. -44-Н., С. и с-ие“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл. 26 ал. 1 ЗУЧК. По съображения, свързани с нарушаването на закона, се иска отмяна на обжалваното решение по реда на касационния контрол и постановяване на ново от касационната инстанция, с което наказателното постановление да се потвърди.
В съдебно заседание на 10.06.2021 г. касаторът Министерство на туризма се представлява от адвокат Р.Ш., който поддържа предявената касационна жалба и моли при уважаването й на доверителя му да се присъдят сторените за двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касация КД „П. -93-СД-В. -44-Н., С. и с-ие“ се представлява от адвокат С.С., който оспорва основателността на касационната жалба като излага съображения в подкрепа на правилността на въззивното решение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба като сочи, че в случая не са установени факти, които да са относими към състава на административно нарушение по чл. 26 ал. 1 ЗУЧК, за което с отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана отговорността на наказаното ЮЛ.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. Съгласно приложеното на л. 33 от н.а.х.д. № 5198/20 г. на ВРС съобщение за изготвено решение то е връчено редовно на Министерство на туризма на 17.03.2021 г., а касационната жалба срещу решението според поставения върху нея печат на ВРС е подадена от министерството на 30.03.2021 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на КД „П. -93-СД-В. -44-Н., С. и с-ие“ по чл. 26 ал. 1 ЗУЧК, предвиждащ административно наказание глоба от 5 000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. за ФЛ или ЮЛ, което постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това.
Според обстоятелствената част на АУАН и НП административното наказание на КД „П. -93-СД-В. -44-Н., С. и с-ие“ е наложено за това, че като концесионер на морски плаж „Кранево юг“ след изтичането на 15.07.2019 г. на 20-годишния срок на договора за предоставяне на концесия и предаването на морския плаж на Министерство на туризма с приемо-предавателен протокол от 16.07.2019 г. не е премахнало поставените през времетраене на концесионния договор преместваеми обекти и съоръжения, въпреки че със заповед № Т-РД-16-173/16.07.2019 г. на МТ за изменение на заповед № Т-РД-16-80/29.03.2019 г. на МТ плажът е обявен за неохраняем по реда на чл. 7 ал. 7 ЗУЧК. Фактът, че след предаването на морския плаж преместваемите обекти и съоръжения не са премахнати от бившия концесионер е установен при извършена на 29.07.2019 г. последваща проверка от длъжностни лица от Министерство на туризма, за резултатите от която на същата дата е съставен двустранно подписан протокол от проверяващите и от управителите на КД „П. -93-СД-В. -44-Н., С. и с-ие“.
При тези факти, които не са били предмет на спор между страните по делото, въззивният съд е приел в решението, че не е налице съставомерно административно нарушение по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗУЧК и че от съдържанието на наказателното постановление не става ясно за кой конкретно от посочените от АНО преместваеми обекти и съоръжения е ангажирана отговорността на дружеството като на това основание е отменил наказателното постановление.
Касационната инстанция споделя изцяло решаващия извод на въззивния съд, че с индивидуализираното в АУАН и в НП изпълнително деяние не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 26 ал. 1 ЗУЧК. Изпълнителното деяние по тази санкционна разпоредба е обективирано в действие по поставянето на преместваем обект на територията на неохраняем морски плаж, докато в случая става въпрос за бездействие да се премахнат от територията на неохраняем плаж поставени от концесионера по реда на чл. 13 ал. 3 ЗУЧК преместваеми обекти и съоръжения. Съгласно чл. 13 ал. 7 ЗУЧК разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно за срока на концесията или наема и са валидни до изтичане срока на концесията, съответно наема, или до промяна на схемата по ал. 3. След като съгласно чл. 13 ал. 7 ЗУЧК след изтичането на срока на концесията издадените на концесионера разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения изгубват своята валидност, то за бившия вече концесионер на морски плаж „Кранево-юг“ не е било налице основание да продължава да държи върху морския плаж поставените от него през времетраенето на концесионния договор обекти. Това обуславя и необходимостта от премахването им от плажната ивица. Както вече се посочи, бездействието да се премахнат не може да се отъждестви със състав на административно нарушение по чл. 26 ал. 1 ЗУЧК, изискващ действие по неправомерно поставяне на преместваем по характера си обект върху територията на неохраняемия морски плаж.
Ето защо районният съд правилно е приел в мотивите на обжалваното решение, че подобно бездействие не изпълва признаците на административно-наказателния състав на чл. 26 ал. 1 ЗУЧК. Следва да се посочи, че в ЗУЧК липсва административнонаказателна разпоредба за случаите на административни нарушения от вида на процесното.
Въпреки, че е без пряка връзка с характера на делото, за пълнота и внасяне на яснота касационният състав ще посочи, че в случая относно самото премахване на преместваемите обекти на основание изричната препратка на чл. 13 ал. 6 ЗУЧК е приложим чл. 57а ал. 1 ЗУТ, според т. 6 на който преместваем обект по чл. 56 ал. 1 ЗУТ се премахва, когато е изтекъл срокът на разрешението за поставянето му или на схемата за поставяне. Когато се касае за преместваем обект, поставен на територията на морски плаж, компетентни съгласно чл. 57а ал. 2 ЗУТ да съставят констативния акт за установяване на обстоятелствата по ал. 1 са органите на ДНСК, в който случай на основание чл. 57а ал. 3 ЗУТ началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахването на обекта.
В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което атакуваното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.
От страна на ответника по касация не е направено искане за разпределянето на отговорността за разноски в касационното производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260240/18.02.2021 г. по н.а.х.д. № 5198/2020 г. на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/