Р
Е Ш Е
Н И Е №405
гр. Русе 1.11.
2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 30.9. през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
Членове: ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Е.Д. в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д.
№ 299 по описа за 2016 год. за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.293 ал.3 ГПК.
С
решение № 73/16.2.2015 г.,постановено по в.гр.д.№ 810/2014 г.Русенски окръжен
съд е потвърдил решението на РРС,постановено по гр.д.№4962/1995 г.в частта,в
която е отхвърлен иска за делба на три магазина в гр.Русе и е прекратено
производството по исковете на С.Д.К. *** срещу Н.Ч. и И.Л. по чл.76 ЗН.
С
решение № 57/25.4.2016 г.,постановено по гр.д.№ 4821/2015 г.ВКС е отменил
горното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд.
При
новото разглеждане на делото въззивният съд прие за
установено следното:
Производството
е за делба във фазата по допускането и и има за предмет три магазина,находящи се в партера на сградата по ул.“*** в гр.Русе,построена
в дворно място,закупено от И. Г. Л. с НА № 41/1911 г.,който е общ наследодател
на страните и е починал на ***.
От
представеното на л.4 удостоверение се установява,че същия е оставил за свои
наследници съпругата си Н. И. Л.,осиновителка на жалбоподателя К. съгласно
определение № 160/1958 г.на Габровския народен съд,сина си Б.И. Л. и дъщерите
на своята дъщеря Г. Б. Н.-съделителките Н.Б.Ч. и Л. Б.
Н.От представеното удостоверение № 4075 а/19.5.1992 г.на Община „Триадица“-С./л.8
т.1/се установява,че към предявяването на иска за делба през 1995 г.конституираната
като съделителка И.Б.Л. е единствена наследница на Б.И.
Л. и съпругата му К. Г.,починали съответно през 1957 г.и 1986 г.При това
положение тя е единствена наследница на общия наследодател И.Г. Л. в коляното
на починалия му син Б.И. Л.Починалата преди него негова дъщеря Г./Г./ Б. Н. е оставила за свои наследници преживял съпруг Б.
П. Н. и низходящи Н.Б.Ч.,конституирана с исковата молба като съделителка и Л. Б. Н./удостоверение № 773/29.4.1996 г.на
Община-Русе,л.45 т.1/.Г. Н. се замества в наследяването само от своите
низходящи,тъй като поради прекратяването на брака със смъртта и,преживелият
съпруг Б. П. Н. не е неин наследник.Л. Б. Н. е починала на 27.7. 1944
г./удостоверение на Община-Русе на л.6 т.1/и като наследник на общия
наследодател в коляното на майка си е заместена от своя баща Б. П. Н.,неин
единствен законен наследник на основание чл.23 ЗН/отм./в сила към датата на
смъртта и.След смъртта му на 4.9.1964 г. видно от удостоверение № 554484.9.1992
г.на Община-Русе/л.7 т.1/е оставил за свои наследници съделителката
Н.Б.Ч. като негова низходяща от брака му
с Г.Н. и преживяла втора съпруга Е.Г. Н.,починала през 1982 г./удостоверение №
1461/24.10.1994 г.на Община-Русе,л.188,т.1/без законни наследници-родената от
брака им дъщеря С.Б. Н. е била осиновена през 1954 г.
С
договор от 12.2.1987 г.по реда на ПМС № 60/1975 г.СД“Търговия“при ОНС е
изкупила от Н.Ч. и И.Л. съществувалите тогава като два магазина делбени обекти за сумата 5789 лв.С влизане в сила на
ЗВСНМРСА в законоустановения срок те са възстановили
продажната цена и с факта на плащането и по сметка на „Нармаг“ООД-Русе
на 29.1.1992 г.по силата на закона е настъпил ефектът на реституцията спрямо
всички бивши собственици.
Основен е въпросът кои са
титулярите на собствеността върху магазините,изкупени по реда на ПМС 60/1975 г.Правилното
решаване на делото изисква внимателно проследяване на универсалното и частно правоприемство при прехвърляне на ид.части
от процесните имоти било чрез наследяване или чрез
правни сделки,както и да бъде даден отговор на въпроса дали съделителките
Н.Б.Ч. и И.Б.Л. са ги придобили по давност още преди продажбата им по реда на
горното ПМС,каквито възражения са релевирали
последните.Районният съд е проследил това и е дал положителен отговор,като
изводите му изцяло се възприемат от въззивната
инстанция като обосновани и законосъобразни.
Релевантни
за разрешаване на въпросите по чл.282 ГПК/отм/се
явяват правата върху делбените имоти на законните
наследници на общия наследодател И.Л. към неговата смърт/4.9.1938 г./.Към тази
дата,която е датата на откриване на наследството,правата на призованите към
наследяване наследници следва да се определят по действащия тогава ЗН от 1890
г.,изменен в 1906 г.Както се посочи по-горе към този момент негови наследници
са съпругата му Н. И. Л.,осиновителка на жалбоподателя,Б.И. Л.-син и дъщерите
на починалата му дъщеря Г. Б. Н.,а именно Н.Б.Ч. и Л. Б. Н.Действащите разпоредби,определящи
правата им са чл.21 и чл. 38 от този закон.
При
цялото ми уважение към ВКС си позволявам като съдия-докладчик по делото,да не
се съглася с правата на наследниците,определени в отменителното
му решение по следните съображения:
На
първо място разпоредбите на чл.21 ал.2 и 3 ЗН уреждат правата на децата,когато
наследодателят е оставил за свои наследници само низходащи
и те са различни във връзка с останалите в наследство имоти,съобразно
характерът им-покрити или непокрити.Според ал.2 по отношение на покритите
недвижими имоти/каквито са процесните/,правата на
децата са равни,независимо от пола им.Ал.3 урежда правата на децата върху
непокритите недвижими имоти,като единствено изр.2 определя правата им върху
такива имоти в зависимост от пола им-тогава частта на низходящите от мъжки пол
е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол.
Разпоредбата на чл.38 ЗН определя правата
на преживелия съпруг в случаите,когато наследодателят е оставил преживял съпруг
и низходящи.Текстът урежда две хипотези в двете си изречения.В първата
хипотеза/първото изречение/правата му се определят при деца от еднакъв пол и
различен брой.Второто изречение определя правата му в случаите,когато децата са
от различен пол и това е единствената разпоредба в закона,определяща правата на
преживелия съпруг,когато наследници заедно с него са разнополови
деца.
Предвид
посоченото по-горе относно правата на децата в покритите и непокритите
недвижими имоти,останали в наследство въззивният съд
намира,че в разпоредбата на чл.38 ЗН има редакционна неточност и е необходимо
тълкуването и в съотношението и с тази на чл.21 ЗН,за да се определят правата
на преживелия съпруг в настоящия случай.Въззивният съд счита,че
чл.38 пр.1 ЗН се отнася само до покритите недвижими имоти и следва да се съотнесе към чл.21 ал.2 ЗН.Защото различният пол на
децата е посочен единствено в чл.21 ал.3 ЗН и определя различни права за тях,но
само по отношение на непокритите недвижими имоти,за които следва да се приложи
чл.38 пр.2 ЗН.Правилната разпоредба за приложение е чл.38 пр.1 ЗН и защото
правата на преживелия съпруг зависят от различния брой на децата.Според този
текст когато наследодателят е оставил две и по-малко деца/както е в настоящия
случай,тъй като Н.Ч. и Л. Н. наследяват в коляното на майка си Г. Н./и преживял
съпруг,частта на преживелия съпруг е равна на половината от частта на всяко
дете.В този случай на наследяване на покрити недвижими имоти полът на децата ще
бъде без значение предвид разпоредбата на чл.21 ал.2 ЗН.При това положение
правата на преживялата съпруга Н. И. Л. са 1/5 ид.ч.,2/5
ид.ч.за сина Б. Н. и общо 2/5 ид.ч.за
Н.Ч. и Л. Н. като низходящи на починалата преди наследодателя негова дъщеря Г.
Н.Този извод се подкрепя и от решение № 1619/15.9.1948 г.на комисията по чл.11
ЗОЕГПНС и мотивите към него/л.546 т.3/,с което е освободена от отчуждаване от Н.
Л. притежаваната от нея към този момент 1/5 ид.ч.от
магазини,образуващи партера на сградата по ул.“***.Комисията в рамките на
правомощията си по чл.11,18 и 19 в с.з.е удостоверила притежаваните от Н. Л.
права в описаните имоти към момента на постановяването му.С НА №101/20.2.1963
г.Същата е прехвърлила правата си върху магазините на съделителката
Н.Б.Ч.,с което е прекратила участието си във възникналата по наследяване
съсобственост.От това следва изводът,че към момента на смъртта си на 25.12.1967
г.наследодателката на жалбоподателя Н. Л. не е
притежавала права,които да преминат в неговия патримониум
в качеството му на неин наследник.Другата наследница в коляното на Г. Н.-Л. Б.
Н. е починала на 27.7.1944 г.и е оставила за единствен наследник баща си Б. П.
н./удостоверение л.6,т.1/По силата на наследствената трансмисия върху него е преминала притежаваната от нея
1/5 ид.ч.от магазините.Последният е починал на
4.9.1964 г.и е оставил за свои наследници преживялата втора съпруга Е. Н. и
дъщеря си от първия брак съделителката Н.Ч.,като
всяка от тях на основание чл.9 ал.1 ЗН получава по 1/10 ид.ч.С
НА № 22/30.12.1964 г.осиновителката на жалбоподателя Н. Л. и преживялата
съпруга на Б. Н.-Е. Н. са продали общо 1/10 ид.ч.от процесните обекти на съделителката
Н.Ч..От вече изложеното по-горе по силата на разпоредителната сделка от
20.2.1963 г.Н. Л. не е титуляр на права в магазините,с оглед на което транслативният ефект на продажбената сделка по НА № 22/1964
г.касае единствено правата на Е. Н. и същите са преминали изцяло в патримониума на съделителката Н.Б.Ч..
В обобщение на горното въззивният
съд заключава,че към момента на изкупуването по реда на ПМС № 60/1975 г.на делбените имоти,титуляри на правото на собственост са И.Б.Л.
с права 2/5 ид.ч.и Н.Б.Ч. с права 3/5 ид.ч.Ето защо изцяло ирелевантни
за правния спор са разсъжденията на първоинстанционния
съд за хипотетичната възможност тези съделителки да
са придобили правото на собственост върху магазините по давност.Защото правото
на собственост може да се придобие само веднъж и то е по описания по-горе в изложението
начин-чрез наследяване и прехвърлителни сделки.
На
основание гореизложеното възстановяването на собствеността по чл.1 ЗВСВНМРСА е
настъпило в тяхно лице.За това и извършената между тях доброволна делба на
реституираните магазини не е нищожна и последващите
сделки с поделените обекти,предмет на НА № 88/2011 г.,НА № 190/1992 г.и НА №
135/1997 г.на Русенския нотариус са породили транслативен
за собствеността ефект.С последващи прехвърлителни сделки собствеността е преминавала върху
различни приобретатели,като понастоящем собственици
на процесните имоти са „Лек трейдинг“ЕООД-Русе,А.И.К.
и В.П. К./извършил последващо прехвърляне на частта
си,което съдът не коментира/.Гореприетото от
фактическа и правна страна обуславя извод,че жалбоподателят С.К. и българската
държава нямат права върху тях.Това се отнася и до съделителите И.Л.
и Н.Ч./починала в хода на процеса/.И тъй като процесните
имоти не са съсобствени,а индивидуална собственост на
третите лица,искът за делба е отхвърлен правилно от първоинстанционният
съд и решението му в тази част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Първоинстанционното решение следва да се остави в сила и в
частта,в която е прекратено производството по предявените от жалбоподателя К.
искове по чл.76 ЗН срещу Н.Б.Ч. и И.Б.Л..Същият няма качеството на съсобственик
сънаследник в заявените за делба имоти,поради което за него липсва правен
интерес от воденето на тези искове,който е абсолютна процесуална предпоставка
за тяхната допустимост.
„Лек
трейдинг“ЕООД-Русе,А.И.К. и В. К. са конституирани като страни в процеса за
делба по указанията на ВКС в отменителното решение.Първите
двама са били предявили установителни искове по чл.97
ал.1 ГПК/отм./като главно встъпили лица в първоинстанционното
производство,които са отхвърлени с обжалваното решение.Независимо от
процесуалното им качество искът за делба срещу тях е неоснователен по
изложените по-горе съображения за липсата на права у жалбоподателя К..
При
този изход на делото в настоящата инстанция направените от жалбоподателите
разноски следва да останат в тяхна тежест. Неоснователна е частната жалба на С.Д.К.
против определението от 25.4.2014 г.на РРС за изменение на постановеното по
делото решение в частта за присъдените в полза на Н.Б.Ч. и Б.М.Ч. разноски.Същите,в
общ размер 2200 лв., се дължат от жалбоподателя,тъй като предявеният от него
иск за делба се отхвърля.
Предвид
изложеното въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 423/17.3.2014 г.,постановено по гр.д.№ 4962/1995 г.на Русенски
районен съд в частта,в която е отхвърлен предявеният от С.Д.К. *** иск за делба
на магазини,находящи се в партерния етаж на сградата
по ул.“*** и е прекратено производството по делото по исковете му по чл.76 ЗН
против Н.Б.Ч. и И.Б.Л..
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2994/25.4.2014 г.,постановено по гр.д.№ 4962/1995 г.на Русенски
районен съд.
В
останалата част решението като необжалвано,е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.
Председател:
Членове: