№ 120
гр. , 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. С., ул.
„************“ №8, срещу Наказателно постановление /НП/ № ******** издадено на
********** г. от директора на Областна Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- С.
област, с което на основание чл.24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.420а, ал.2 ЗВМД /Закон за
ветеринарномедицинската дейност/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер 500 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.3 ЗВМД, изразяващо се в
това, че в собствения му животновъден обект с рег.номер *********, находящ се в с.Ч., са
намерени 4 бр. прасета, а обектът е регистриран за отглеждане на говеда.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, подадена чрез упълномощения адв.П. Н. от
САК, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са довели до ограничаване правото му на защита. В АУАН и НП не била посочена датата на
извършване на нарушението, за което е повдигнато обвинение от
административнонаказващия орган /АНО/. Посочена била датата на извършване на
проверката, но нито от АУАН, нито от НП можело да се установи по безспорен начин кога е
извършено нарушението, съответно- период от време на извършване. Сочи се, че чл.42, т.3
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН предвиждат в съдържанието на АУАН и НП да се съдържат
дата и място на извършване на нарушението, което е съществено с оглед възможността на
лицето да организира защитата си, а и с оглед преценка за изтичане давностните срокове по
чл.34, ал.1 ЗАНН. Сочи се още в жалбата, че в случая актосъставителят е приел, че е
извършено нарушение на чл.51 вр. чл.139 ЗВМД, докато наказващият орган е приел веднъж
1
да е нарушен чл.139, ал.1 вр. чл.51 ЗВМД, а втори път- да е нарушена разпоредбата на
чл.139, ал.1, т.3 ЗВМД, като е описано и в АУАН и в НП, че се отглеждат 4 броя прасета в
животновъдния обект с №**********, регистриран за отглеждане на говеда. Сочи се, че
разпоредбата на чл.51 ЗВМД съдържа 12 алинеи, като нито в АУАН, нито в НП е
конкретизирана и посочена някоя от тях. Разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗВМД пък съдържал
17 точки. В случая в АУАН бил посочен чл.139 ЗВМД, състоящ се от 2 алинеи. В НП била
посочена разпоредбата на чл.139, ал.1, след което същата е конкретизирана с т.3,
забраняваща транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство.
Освен, че следвало нарушението да бъде описано и индивидуализирано в обстоятелствената
част на АУАН и НП по начин, който да позволи на жалбоподателя да разбере за какво
деяние е обвинен и е ангажирана административнонаказателната му отговорност, то
следвало и да е идентично с посочената за нарушена правна норма. В конкретния случай не
било ясно коя норма приема за нарушена административнонаказващият орган /АНО/.
Неясното и неправилно обвинение и неточната и неясна правна квалификация на същото
представлявали съществени нарушения на процесуалните правила за издаване на НП. Наред
с това, АНО бил приложил санкционната норма на чл.420а, ал.2 ЗВМД, съгласно която за
нарушенията, визирани в ал.1 се налага „имуществена санкция“ на посочените лица в
указания от законодателя диапазон. Сочи се, че жалбоподателят не е сред посочените по ал.2
на разпоредбата лица, нито санкцията му е от посочения вид и в посочения диапазон.
Допуснатото в НП несъответствие относно санкцията водело до още по-голяма неяснота за
жалбоподателя и правото му на защита било нарушено в още по-голяма степен. По
изложените съображения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло,
като незаконосъобразно, НП № ****/**********г. на Директора на ОБДХ-С. област.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. Д. Б. не се явява. Представлява се от
упълномощения от него адв. П. Н. от САК, която поддържа депозираната жалба и при
вземане становище по съществото на делото отново моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразно оспореното НП по подробно изложените доводи и
съображения в жалбата, които останали непроменени, включително и от разпита на
актосъставителя. Според адв.Н. се установяват недостатъците както в АУАН, така и в НП,
водещи до неговата порочност. Наред с вече изложеното адв.Н. счита, че тъй като
„констатирани 4 бр. животни“ означава, че се осъществява повече от едно противоправно
деяние, всички следва да бъдат санкционирани с административни наказания по правилото
на чл.18 ЗАНН, което в случая не е сторено. Сочи, че дори след разпита на актосъставителя
по делото останало едно висящо предположение какво АНО е искал и целял да направи по
отношение на жалбоподателя. Представителя на жалбоподателя претендира и сторените
разноски съгласно представения договор за правна помощ.
Въззиваемата страна ОДБХ- С. област се представлява в съдебно заседание от
упълномощения гл.юрк. Ю.М., който оспорва жалбата, а в хода по същество на делото моли
съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното НП със законовите последици от
това. Счита, че не са налице нарушения в административнонаказателното производство,
2
които да опорочават издаденото НП, доколкото били спазени всички изисквания на ЗАНН
по отношение на установяване на нарушението, издаването на акта, който съдържа всички
реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН, а така също и при съставянето на НП, което съдържа
същите реквизити- данни за нарушителя, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, обективните признаци на самото нарушение и доказателствата, които го
потвърждават. Юрк.Манолов сочи още, че е безспорно установен фактът на извършване на
нарушението по подробните показания на актосъставителя. Безспорно ставало дума за един
обект, който е регистриран за отглеждане на говеда и в който са намерени животни от друг
вид. Сочи се, че е предвидена специална регламентация за отглеждането на животни и е
предвидена специална регистрация за отглеждане на всеки един от видовете животни, тъй
като условията за отглеждането им са различни. В този смисъл нарушението било безспорно
доказано и по никакъв начин не било оспорено с доводите, наведени в жалбата. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От РП-Е.П., ТО-П. не изпращат свой представител по делото и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2022 г. била извършена проверка от страна на актосъставителя д-р Д. Р.
/главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – С. област/, д-р И. Д.
и д-р М.Б. в животновъден обект с № **********, собственост на Х. Д. Б.. В хода на
проверката били направени няколко констатации, отразени в констативен протокол /КП/ от
**********г., сред които: че при проведения оглед на животновъдния обект били
установени 4 броя прасета без идентификация в различни постройки – нерегламентирано
отглеждане. Бил съставен АУАН №*** от 26.01.2022 г., за това, че в обекта на Б. са
намерени 4 броя прасета, като същият е регистриран за отглеждане на говеда. Актът бил
предявен и подписан от Б. без възражения, като препис от него му бил връчен на същата
дата. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Д. Р. Р. /л.44-47 от делото/,
както и от събраните писмени доказателства – АУАН № ***/********** г. /л.13 от делото/,
констативен протокол от ********** г. /л.14-15 от делото/, справка за налични животни в
ЖО № ********** на Х. Д. Б. към **********г. /л.33-37 от делото/, договор за предоставяне
на ветеринарномедицински услуги /л.38-41 от делото/.
Видно е от представената справка от Интегрираната информационна система на БАБХ,
че на името на Х. Д. Б. е регистриран животновъден обект в с.Ч., с № **********, като към
**********г. в обекта по справка има 2 броя коне и 59 броя говеда, описани подробно в
таблица.
Според констативния протокол от **********г., проверката е извършена на същата
дата в животновъден обект № 0********** от д-р Д. Р., д-р И. Д., д-р М.Б.- всички
3
инспектори в ОБДХ С. област, съгласно заповед № 97/21.01.2022г. Констатациите от
проверката са следните: „По приложените документи към горецитираната заповед в ЖО
********** с удостоверение № 78/15.03.2019г. се отглеждат 58 бр. ЕПЖ за месо и 2 бр. коне.
В животновъдния обект на място беше установено следното: 1) Животните, предмет на
проверката, не са налични в ЖО. По справка за налични животни в ОЕЗ на ИИС на БАБХ в
обекта са регистрирани 59 бр. говеда и 2 бр. коне; 2) Животновъдният обект не отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006г.; 3) при
проведения оглед на ЖО бяха установени 4 бр. прасета без идентификация в различни
постройки- нерегламентирано отглеждане; 4) Стопанина показа част от животните в
землището на с.Ч. на ливада, на която липсва съоръжение за фиксиране на животните,
твърдейки че са негова собственост.“. Още в КП е дадена квалификация на описаните
нарушения: по т.1 – нарушен е чл.139, ал.1, т.3а ЗВМД; по т.2 – нарушена е наредба №
44/20.04.2006г. във вр. чл.149, ал.3 ЗВМД; по т.3 – нарушен е чл.51 във вр. чл.137 и чл.139,
ал.1, т.1 ЗВМД. Протоколът е подписан от тримата проверяващи и от собственика на обекта
Х. Б., който саморъчно е записал: „Не съм съгласен с констатираното“.
В АУАН № ***/********** г., издаден от д-р Д. Р. Р. / „главен инспектор“ в отдел
„ЗЖ“ при ОДБХ-С. област/ е отбелязано, че на ********** г. при извършена проверка на
място се установява наличие на 4 (четири броя) прасета, които се отглеждат в животновъден
обект с № ********** /номерът е поправян/, негова собственост, който е регистриран за
отглеждане на говеда, с което е нарушил чл.51 вр. чл.139 ЗВД, а извършеното нарушение е
за първи път. Соченото за нарушител лице е записало саморъчно в АУАН: „Прасетата
случайно се озоваха там“ и е положило подпис на самия АУАН и на разписката към него в
удостоверение на това, че е получил екземпляр от АУАН. Като свидетел в акта е посочено
името на И. Г. Д., която и се е подписала като свидетел, без да се уточнява никъде в АУАН
дали лицето е свидетел на установяване на нарушението или на съставяне на акта.
Разпитан е като свидетел актосъставителят Д. Р. Р.. За процесната проверка от
**********г. сочи, че е целяла установяване на регистрираните в електронната система на
Агенцията по безопасност на храните говеда в този обект. При проверката станало ясно, че
там говеда няма, но имало 4 бр. прасета, които били свободно пуснати в помещението, в
което би трябвало да има крави. Актосъставителят сочи, че обектите се регистрират и
узаконяват в Агенцията когато отговарят на определени условия за отглеждане на
определен вид животни, т.е. в случая там нямало условия за отглеждане на прасета и
обектът не бил регистриран за отглеждане на прасета, а за отглеждане на говеда. Свидетелят
твърди, че няма как обектът да е пригоден и регистриран едновременно за отглеждане и на
прасета и на говеда. Поддържа изцяло констатациите по АУАН. Твърди, че жалбоподателят
присъствал на проверката и на съставяне на акта, който обаче не се съставил на място в
обекта, защото нямало условия, а в някаква канцелария. Според свидетеля задължително
преди да се извърши проверка се прави извадка от електронната система за наличието на
животните в обекта. След тази справка се уведомявал по телефона стопанинът – предишния
или същия ден, че ще бъде извършена проверка за наличност на животните в обекта. След
4
това екипът по заповедта отивал на място, заедно с извадката и проверявал дали животните,
които фигурират в извадката, се намират в обекта. В съответствие с тази процедура и г-н Б.
бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка. Съдействал им, като ги пуснал в обекта.
Свидетелят казва, че собствеността над животните се доказва с маркировка или извадка от
електронната система, но откритите прасета нямали такава маркировка, затова и не били
описани по-подробно. Прасетата, които намерили, били на видима възраст около 5-6
месеца, а едното било и по-голямо- около 10 месеца, което според свидетеля е далеч от
възрастта, на която трябвало да бъдат маркирани – до третия ден след раждането на
прасенцата. Обяснението, което дал собственикът на обекта, било, че си отглежда прасетата
за собствена консумация. Според свидетеля това, което установили, били нерегламентирани
животни в нерегламентиран обект, тъй като и обектът не бил регистриран като свинеферма.
Свидетелят казва, че не са говорили с ветеринаря на обекта, но той едва ли знае за
наличието на прасетата там.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59,
ал.2 ЗАНН /НП е връчено на Х. Д. Б. на 16.06.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на
22.06.2022г./ от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление.
По законосъобразността:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Видно от приложената
по делото заповед №ОСПД-1276/01.03.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ,
актосъставителят д-р Д. Р. Р. е преназначен на длъжност „ главен инспектор“ в отдел
„Здравеопазване на животните“ при ОДБХ С. област, считано от 01.03.2011г. Същият се
установи, че е и ветеринарен лекар, макар да не се събраха изрични писмени доказателства в
тази насока, а съгласно чл. 472, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/
нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от
БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429. Съгласно чл.472, ал.2
ЗВМД наказателните постановления за нарушенията по ал.1 се издават от директорите на
ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението. Процесното НП е издадено от Леонид
Митев Лачев – директор на ОДБХ С. област, което негово качество е видно от Заповед
№************г. на изпълнителния директор на БАБХ, следователно същият е
компетентен.
Законосъобразността обаче на процесните АУАН и НП се изчерпва с факта, че същите
са съставени от компетентни лица, доколкото съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на АУАН и
обжалваното НП, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения- както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които
5
нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му
на защита.
Първото, макар и не толкова съществено нарушение, се изразява в това, че в
процесното НП името на нарушителя, който е санкциониран, е сгрешено. Вместо фамилията
„Б.“ навсякъде в НП е изписано „Боев“. Останалите имена и ЕГН-то на лицето са изписани
правилно, поради което идентификацията на нарушителя не е значително затруднена,
въпреки което грешката следва да бъде отразена.
Друго, също несъществено нарушение, е непосочването в АУАН какво качество има
свидетелят- дали същият е свидетел по откриване и установяване на нарушението или
единствено по съставяне на АУАН. Това има значение относно преценката дали са спазени
изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите. В случая, предвид факта, че в
констативния протокол името на свидетеля по АУАН И. Д. е отразено като част от състава
на комисията, извършила проверката, то може да се направи извод, че същата е свидетел при
установяване на нарушението и вписването й като единствен свидетел в АУАН е
достатъчно, за да се счете спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН, въпреки което
формалната логика изисква във всеки един случай на съставяне на АУАН, актосъставителят
да отразява какво качество имат свидетелите.
Допуснати са обаче съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на
АУАН и НП. За да предизвикат целените с издаването си правни последици, АУАН,
съответно НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация, който да не води до противоречия.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат акта и
наказателното постановление са посочени в 42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.
42, т.3., т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, послужили
като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат.
Във връзка с горното, процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на
липсата на посочване на дата на извършване на нарушението. В действителност и в АУАН и
в НП е посочена единствено дата на проверката от служителите на ОДБХ- С. област в
животновъдния обект на Х. Б., без конкретно да е отразено, че това е и датата, на която се
приема, че е извършено нарушението. Непосочването на дата на нарушението е съществено
процесуално нарушение, макар в случая да е видно, че такава дата не е отразена, тъй като е
прието, че датата на проверката е и дата на нарушението. Във връзка с възприетия факт, на
основание на който е квалифицирано нарушението- че в обекта „се отглеждат“ 4 бр. прасета,
контролните органи са могли да проявят и по-голяма активност и да установят за какъв
период животните са били отглеждани там, като този период да се включи в АУАН и НП
като период на нарушението. В случай, че не бяха успели да съберат информация от колко
6
време прасетата се намират в обекта, то тогава резонно би могла да се отрази само датата на
проверката и чрез фикция тази дата на установяване на нарушението да се счете за дата на
извършването му, доколкото не е установено от кога датира нарушението, но това следваше
изрично да се посочи.
Дори да се приеме, че датата на нарушението е тази на проверката и няма нарушение
относно този реквизит на АУАН и НП, не така стои въпросът в случая с описанието на
нарушението и квалификацията му, т.е. законовите разпоредби, които са нарушени.
Описанието на нарушението се изчерпва с посочване в АУАН и НП на следното: „На
**********г. при извършена физическа проверка на място по Заповед №97/21.01.2022г. на
Директора на ОДБХ С. област в ЖО № **********, собственост на Х. Д. Б., находящ се в
с.Ч., обл. С., се установи, че в обекта са намерени 4 броя прасета, като същият е регистриран
за отглеждане на говеда“. Така даденото описание, на първо място е лаконично и
недостатъчно, тъй като не са описани животните, които са открити, а в съдебно заседание, от
разпита на актосъставителя стана ясно, че преценка за възрастта на животните е извършена,
но това не е отразено в съставените документи. Освен за възрастта на животните, липсват
данни за приблизителното им тегло, както и за това къде точно в обекта са се намирали те.
Липсва, както в АУАН, така и в НП каквото и да е описание за факта, че животните са били
без идентификационни номера и не са били маркирани с ушни марки, макар че това е
записано в констативния протокол, но последният не е част от
административнонаказателното производство, тъй като то започва със съставяне на АУАН.
АУАН и НП са документите, в които следва да са отразени всички релевантни факти, а не
предхождащия процедурата КП или това да се установява за пръв път от свидетелските
показания. Липсващият факт е от съществено значение, тъй като изглежда, че нарушението е
подведено под разпоредба, касаеща отглеждането на животни, на които не е извършена
идентификация. Тук се откроява и следващия процесуален проблем, а именно
несъответствие между описанието на нарушението и неговата квалификация, както и
непрецизност при описание на нарушената материално правна норма и санкционната
такава. Правилно адв.Н.- процесуален представител на жалбоподателя Б., акцентира на
факта, че квалификацията е непълна. В АУАН като нарушени разпоредби са посочени чл.51
вр. чл.139 ЗВМД /без да се посочват алинеи и точки/. В НП пък като е посочено веднъж в
обстоятелствената част, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1 /без посочване на
конкретна точка/ вр. чл.51 ЗВМД, а втори път- в диспозитива, с който се налага наказанието
на лицето, е посочено, че то се налага за нарушение по чл.139, ал.1, т.3 ЗВМД. Разпоредбата
на чл.51, ал.1 ЗВМД предвижда, че „Животните подлежат на официална идентификация, а
животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл.137.“. Чл.139, ал1 ЗВМД пък е
разпоредба, която съдържа множество забрани, а в случая не става ясно коя точно забрана се
счита, че е нарушил жалбоподателят. Цитирана е текстово в НП, като извадка от закона,
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗВМД, според която: „се забранява отглеждането на
животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по
отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл.46з, 46и и чл.118, ал.1“.
Доколкото е направена привръзка с разпоредбата на чл.51 ЗВМД, то вероятно именно за
7
това нарушение е искал наказващият орган да ангажира отговорността на Б., макар че и в
тази разпоредба се съдържат подвидове/алтернативи на нарушение. Факт е и това се
установява от свидетелските показания, че откритите в обекта прасета не са имали
идентификация, но наказващият орган не е съобразил, че описанието на фактите, свързани с
отглеждане на определен вид животни в обект, регистриран за друг вид животни, навежда
към извод за съвсем друго нарушение. При направеното описание на нарушението
наказващият орган е следвало да квалифицира нарушението под друга разпоредба-
например тази на чл.3а, ал.5 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, забраняваща да се отглеждат свине в обекти за
ЕПЖ /едри преживни животно/, какъвто е обектът на Х. Б.. В съдебно заседание свидетелят-
актосъставител уточни, че за обектите за свине и за говеда съществуват различни
изисквания, а обектът на Б. не отговаря на изискванията за свинеферма, поради което по-
близка до описаните факти би била и квалификация на нарушението по чл.139, ал.1, т.15
ЗВМД. Ако пък идеята на наказващият орган е била да накаже Б. за това, че прасетата са без
идентификация, то описанието на нарушението следваше да обхваща този факт и как той е
установен, което в случая не е така и съществува неяснота за какво точно деяние/нарушение
е подведен под административнонаказателна отговорност Б.. Макар за НП да не
съществуват същите строги изисквания за съдържание, както към обвинителен акт, следва да
се отчита, че в него се съдържа своеобразно административно обвинение и същото следва да
бъде най-малко прецизирано чрез формулиране на диспозитив, който да отразява за какво
точно нарушение бива наказван соченият за нарушител, а не да се налага тълкуване волята
на наказващия орган. Неяснотата се засилва още повече с посочване в диспозитива на НП,
че извършеното нарушение е по чл.139, ал1, т.3 ЗВМД, според която „транспортирането на
животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните
животни - и без ветеринарномедицински паспорт“. Факти за такова нарушение съвсем
липсват и не са описани в АУАН и НП. Отделно от това, неправилно е посочена и
санкционната норма, тъй като според НП глобата е наложена на Б. на основание чл.420а,
ал.2 ЗВМД, отнасяща се за юридически лица и търговци и предвиждаща имуществена
санкция, вместо като основание да се посочи ал.1 на същата разпоредба, отнасяща се до
собственици на животни- физически лица и предвиждаща налагане на глоба.
Описанието на нарушението и съответстващите му законни разпоредби, които са
нарушени, трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по начин, небудещ никакво
съмнение. Реквизитите на АУАН и на НП не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност
в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
тъй като правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни. Чрез допускане на очертаните нарушения е нарушено правото на
защита на санкционираното лице да разбере точно в какво се състои вмененото му
нарушение и на какво основание е било определено наложеното административно наказание
и съобразно това да организира своята защита. От друга страна, нарушението поставя съда в
8
невъзможност да провери и да се произнесе по правилността на обжалваното НП, което води
до отмяната му.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на завеждане
на жалбата/, поради което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на
разноски и да счете, че същото не е прекомерно.
С оглед на горното и на основание чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/********** г., издадено от Директора
на ОДБХ- С. област, с което на основание чл. 24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.420а, ал.2 ЗВмД на
Х. Д. БОЕВ, ЕГН: **********, с адрес в с.Ч., обл. С., ул. „************” № 8, е наложена
ГЛОБА в размер 500 лв. за нарушение на чл. 132, ал.1, т.3 ЗВмД, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес: гр.С., ул. „*************“ №15а ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д.
Б., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9