№ 109
гр. Перник, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720105656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на А. Д. А. ЕГН ********** гр.******
кв.**** бл.8 ап.33 и чрез адв.А.Ц. ПАК срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата 150лева – присъдени разноски по дело, обективирани в
изпълнителен лист от 28.01.2015 издаден по чгд № 8422/2012г. на ПРС – за
която сума с оглед събиране на паричното вземане е било образувано
изп.дело № 778 / 2015г. на ЧСИ Б. срещу наследодателя на ищцата Д.С.М.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че посочената сума представлява
присъдени разноски по дело, за която сума е бил издаден изпълнителен лист
по посоченото гр.дело, и въз основа на него е образувано изпълнително дело,
като ЧСИ е изпратил запорно съобщание но КАТ и РУСО , както и НОИ
Перник, а след 29.07.2015г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия, поради което и изп.дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК на 31.07.2017г.
С оглед на това ищцата прави възражение за наличие на изтекла
погасителна давност за сумата, като наследник на починалия наследодател
Д.С.М./ баща / починал 12.07.2018г., че не дължи сумата на ответната страна.
Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по
давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на
водоснабдителното дружество представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с
1
изтичане на кратката 3-годишна давност, като издадената заповед за
изпълнение не променяла това правило, доколкото не можело да бъде
приравнена на съдебно решение. На следващо място се поддържа, че
образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по
право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от
взискателя в продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да
бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай действително срещу длъжника не са извършвани други изпълнителни
действия с изключение на тези по изп.д. на ЧСИ Б., но въпреки това дори
след изтичане на давността вземането продължава да съществува и да се
дължи, макар да е погасено правото на принудителното му изпълнение.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изразява
становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника не се явява по делото.
Изразява писмено становище за отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от доказателствата по изп.д. на ЧСИ С. Б. от ответното
дружество по подадена молба до районният съд е издал изпълнителен лист от
28.01.2015 издаден по чгд № 8422/2012г. на ПРС – за която сума с оглед
събиране на паричното вземане е било образувано изп.дело № 778 / 2015г. на
ЧСИ Б. срещу наследодателя на ищцата Д.С.М.
Видно от доказателствата е, че посочената сума представлява
присъдени разноски по дело, за която сума е бил издаден изпълнителен лист
по посоченото гр.дело, и въз основа на него е образувано изпълнително дело,
като ЧСИ е изпратил запорно съобщение но КАТ и РУСО , както и НОИ
Перник, а след 29.07.2015г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия, поради което и изп.дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК на 31.07.2017г.
Ищцата прави възражение за наличие на изтекла погасителна давност
за сумата, като наследник на починалия наследодател Д.С.М./ баща / починал
12.07.2018г., че не дължи сумата на ответната страна.
По делото са налице доказателства за това, че починалият наследодател
има 7 наследника, като 5 от тях са вписали отказ от наследство.
2
Ищцата няма вписан отказ. Явява се наследник на починалия длъжник.
Като такъв се позовава на настъпила погасителна давност във връзка с факта,
че след 29.07.2015г. не са извършвани никакви изпълнителни действия,
поради което и изп.дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на
31.07.2017г
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия, нито са събрани суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземания за главница, обезщетение за забава, лихви и разноски, обективирани
в изпълнителен лист от 28.01.2015 издаден по чгд № 8422/2012г. на ПРС – за
която сума с оглед събиране на паричното вземане е било образувано
изп.дело № 778 / 2015г. на ЧСИ Б. срещу наследодателя на ищцата Д.С.М.
Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е
налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответното дружество за липса на правен интерес от предявената
претенция, доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си
принудително, следва да се приемат за неоснователни.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
3
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника
по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск
/в този смисъл:
Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г.,
IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г.,
IV г. о.
Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По процесното изпълнително дело няма данни да са събрани суми от
длъжника.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително
основание е издадено в хода на заповедно производство , а не на исково
такова
/по тези въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори
при наличие единствено на заповедно производство/.
Налице е противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433,
т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче
съдът не обсъжда подробно посочените противоречия.
На следващо място - искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай изпълнителното основание е влязло в сила
решение № 468 от 27.05.2013г. по гр.дело № 8422 по описа за 2012г. на ПРС –
издаден срещу длъжника който впоследствие е починал- наследодателя на
4
ищцата.
В молбата за образуване на изпълнителното делото взискателят е
поискал налагане на запор на вземания на длъжника.
Независимо от това по делото не са извършени никакви изпълнителни
действия като липсват данни да са събрани суми от длъжника, в това число
доброволно. Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС.
Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба
за образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес.
Поради това и съдът приема, че давността за процесните вземания е
била прекъсната отново – с образуването на изп.дело
На основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита за
прекратено ex lege (по закон) , като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото
Това е така, защото изпълнителното производство се прекратява ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
Такова искане взискателят е направил само в молбата за образуване на
изпълнителното дело.
Следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно
изпълнение, както и изпращането на съобщение до НОИ, КАТ, НАП
съответно получаването на уведомление от агенцията, не представляват
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното настоящият съд приема, че изп. дело е било
висящо в периода , когато е настъпило прекратяване на същото.
В частта от този период - съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по аргумент от
цитираното постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще
не е текла давност.
След това за процесните вземания е започнала да тече нова давност,
като до настоящия момент не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на същите.
По тези съображения, доколкото до настоящия момент са изтекли
повече от пет години, то исковете следва да се приемат за основателни
/налице е съдебна практика - Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и Решение № 363 от 12.11.2018 г. на
ОС - Перник по в. гр. д. № 489/2018 г./.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
5
Предвид изхода на същото основателна е само претенцията на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса – 50 лева и 350 лева –
адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. В тази връзка и предвид изхода на
делото тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло.
В тази връзка и възражението за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, направено от ответника, е неоснователно, доколкото
същият не надвишава минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът претендира разноски в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, която претенция предвид изхода на делото
е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Д. А. ЕГН **********
гр.****** кв.**** бл.8 ап.33 и чрез адв.А.Ц. ПАК НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********,
следните суми:
сумата 150лева – присъдени разноски по дело, обективирани в
изпълнителен лист от 28.01.2015 издаден по чгд № 8422/2012г. на ПРС – за
която сума с оглед събиране на паричното вземане е било образувано
изп.дело № 778 / 2015г. на ЧСИ Б. срещу наследодателя на ищцата Д.С.М.–
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. Д. А. ЕГН **********
гр.****** кв.**** бл.8 ап.33 и чрез адв.А.Ц. ПАК- РАЗНОСКИ по делото : 50
лева и 350 лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6