№ 714
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500835 по описа за 2024 година
С решение № 211 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 14214/2021 г., СГС, І-11 с-
в, по гр.д. № 14214/21 г., ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 49, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от Т. Д. К.
за солидарно осъждане на "Гласове.ком" ЕООД и Г. Л. Д. , да заплатят
сумата от 26 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди от
публикация на ******** г. в електронна медия "Гласове" със заглавие "С. К. –
*** или подставено лице на „Чайкафарма“.
Със същото решение се ОТХВЪРЛЯТ исковете с правно основание чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от
Т. Й. В. за солидарно осъждане на "Гласове.ком" ЕООД и Г. Л. Д. да
заплатят сумата от 26 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от
публикация на ******** г. в електронна медия "Гласове" със заглавие "С. К. –
*** или подставено лице на „Чайкафарма“.
С решението се ОТХВЪРЛЯТ и исковете с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД, предявени от Т. Д. К. за солидарно осъждане на Г. А. Г. и З. В. Г. да
заплатят сумата от 26 000 лв., представляваща неимуществени вреди от
предоставяне, без негово разрешение, на електронна медия "Гласове", на
1
видеоклип, изобразяващ г-н Т. К., кадър от който е разпространен от тази
медия, отново без разрешение на ищеца, което е накърнило правото му на
неприкосновеност на личността и личния му живот.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т. Д. К. и Т. Й. В..
Твърдят, че съдът не е приложил надлежно чл. 45 ЗЗД и е ценил неправилно
събраните доказателства (вкл. събраните свидетелски показания от С. К.).
Сочат, че правото на свободно изразяване на мнение не дава основание за
разпространяване на неверни факти. Поддържат, че медията е разпространила
твърдения и внушения, които са клеветнически, обидни и позорящи за
ищците. Подчертава се, че текстът „Ще бъде ли употребено министерството
за да върне услуга на дългогодишен приятел, който е инвестирал пари в К.
през годините?“ оприличава К. на непочтен и неморален човек и прави
внушение, че ищецът е корумпирал г-н С. К.. Същото корупционно внушение
се правило и с текста „Дарявал ли е Т. К. или свързани с него юридически
лица пари на НПО-та на С. К. през годините? Помагал ли е финансово Т. К. на
Център за защита правата в здравеопазването и на днешния служебен *** на
здравеопазването? Нашите източници казват „да“. Изтъква се, че по делото не
е доказано министерството на здравеопазването изобщо да е дало разрешение
за дейност на болница в с. Казичане, нито НЗОК да е осигурила финансиране
на същата болница, която дори не съществува, но публикацията съдържа
внушението, че такова разрешително е издействано по незаконен начин, без
да отрази, че всъщност разрешителното е отказано, като спорът е отнесен до
съда. Сочи, че изразът „Мачът е уреден“ се свързва с незаконно поведение.
Твърди се, че се накърнява доброто име на ищците пред техните
съмишленици и бизнеспартньори, засяга се репутацията им, вкл. в
международни договорни отношения, като публикацията има враждебен,
подвеждащ и негативен характер. Твърди се, че в статията са направени
внушения, че Т. В. е „издействал“ орден за проф. П. С., който след „този
жест“ „си позволява да обещае финансиране на лечебното заведение“. Сочи
се още, че статията не е целяла да постави на обсъждане обществено
значимия въпрос за детска болница, а само да опозори и обиди ищците чрез
тенденциозни изрази, внушения и въпроси. Молят да се отмени решението и
да се уважат исковете. Претендират разноски.
В писмен отговор ответникът „Гласове.ком“ ЕООД оспорва жалбата,
като счита, че статията не съдържа оскърбителни или злепоставящи изрази.
2
Счита, че публикацията не е нанесла някакви вреди, не е повлияла на
политическата дейност на ищцовата страна, на бизнеса или на името в
обществото. Счита още, че информацията в статията вече е била
общодостъпна в други публикации и предавания и потвърдена от независими
източници, които са изброени – в. Сега, сайт БГНЕС, Фрогнюз, сайтове
афера.бг и проватон.бг и пр. Подчертава, че материалът няма клеветнически
характер, а има оценъчна стойност и изразява субективното мнение на автора.
Обръща внимание на факта, че ищците са публични личности и следва да
проявяват по-висока степен на толерантност към коментарите на дейността
си, като цитира практика на СЕС – л. 23. Твърди, че медиите трябва да
изпълняват ролята си на обществен страж, като се позовава и на решение № 7
от 1996 г. на КС на РБ, в което се приема, че информацията важна за
обществени или политически дискусии следва да се отличава от тази,
касаеща интимната сфера на човек.
Ответницата Г. Л. Д. оспорва жалбата, като поддържа, че не е свързана с
процесната публикация, не е била главен редактор, а е извършвала само
преводачески услуги, но не и по повод процесната статия. Възпроизвежда
част от казаното в отговора на дружеството.
Ответниците Г. А. Г. и З. В. Г. оспорват жалбата. Твърдят, че спрямо тях
не се е осъществил фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, както и че статията е
съобразена с чл. 39-41 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищците Т. Д. К. и Т. Й. В. твърдят, че са известни личности с авторитет
в областта на българското здравеопазване. Твърдят, че електронната медия
"Гласове.ком“ ЕООД, с главен редактор ответницата Г. Д., на ******** г. е
публикувала статия "С. К. - *** или подставено лице на "Чайкафарма", в
която се правят тенденциозни внушения за зависимости между частната
структура и *** К., за незаконно уреждане на частния проект с финансиране
от НЗОК с публични средства, за злоупотреба със служебно положение от
страна на *** на здравеопазването в полза на частния проект по създаване на
3
болница "Сърце и Мозък", в село Казичене. Сочат, че статията е без автор,
поради което претендират солидарност между дружеството и главния
редактор. Поддържат, че е уронен престижът им в обществото, тъй като го
оклеветява и позори, като основават претенцията си на следното:
1. използваният израз "чайки" в бизнеса със здравеопазването съдържа
внушение за мимолетно явление;
2. цитатите "Дарявал ли е Т. К. или свързани с него юридически лица
пари на НПО-то на С. К. през годините? Помагал ли е финансово Т. К. на
Център за защита правата в здравеопазването и на днешния служебен *** на
здравеопазването? Нашите източници казват "да".“ и "Ще бъде ли употребено
министерството, за да върне услуга на дългогодишен приятел, който е
инвестирал пари в К. през годините" имат клеветническо внушение за
нечестни, измамни и обществено укорими действия.
3. думите "Управителят на НЗОК проф. П. С. е в отлични
взаимоотношения с Т. В.. Същият В., който е оперативният двигател на
бизнеса на Т. К. и заедно с него са партньори в "Чайкафарма". Проф. С. и Т.
В. са написали и доста книги заедно " внушават скрита зависимост.
4. думите "Дали заради този жест, няколко месеца по-късно проф. С. си
позволява да обещае финансиране на лечебното заведение от 2024-та?“, както
и текста „...още преди да е получила официално разрешение за медицинска
дейност, „Чайкафарма“ стартира успоредно процедура за строеж на сградата
си. Откъде инвеститорът знае, че ще получи "зелена светлина" от здравните
власти? Или пък знае и мачът е уреден?“, били негативни, неверни и
позорящи, внушаващи наличие на нечиста противозаконна сделка.
Като твърдят, че общото внушение на публикацията е враждебно,
подвеждащо и насаждащо грешното мнение, че проекта за болницата е
свързан с извличане на имотни облаги, ищците намират, че са понесли вреди
на репутацията си, засегнати били отношенията им с договорни партньори
(вкл. международни), били силно възмутени, притеснени че някой ще повярва
на злепоставящата информация.
Отделно от това се сочи, че статията е придружена от кадър, част от
филм, съдържащ изображения на ищецът К. и С. К., чието публикуване било
без тяхно съгласие. Сочат, че кадъра бил предоставен от ответниците Г. А. Г.
и З. В. Г.. Ищецът Т. К. сочи, че снимката е използвана за да увеличи
4
негативното въздействие върху сетивата и възприятието на читателите и да се
затвърди внушаваният от статията имидж на свързаност на ищеца К. и *** К..
Според ищецът К., предоставяйки снимката, ответниците Г. са целели да го
дискредитират поради личен конфликт. Счита, че е налице нарушение
свързано с оповестяване на личните му данни по смисъла на чл. 23 ЗЗЛД и е
накърнена неприкосновеността на личността и личния живот.
Ответникът "Гласове.ком" ЕООД оспорва исковете. Твърди, че статията
има оценъчен характер и изразява субективното мнение и оценка на автора.
Счита, че статията е изготвена в резултат на задълбочено журналистическо
разследване, фактите са потвърдени от различни източници, изложената в
статията информация е била вече общодостъпна и известна от предходни
публикации и изявления в медиите. Намира, че публикацията няма
унизително или злепоставящо съдържание, като подчертава, че ищците са
публични личности и като такива следва да проявят по-висока степен на
толерантност към коментарите относно дейността им. Оспорва наличието на
причинна връзка между публикуването на процесната статия и посочените в
исковата молба вреди, като твърди, че същата информация е била изнесена и
в сходни публикации в медийното пространство.
Ответникът Г. Л. Д. оспорва исковете, като твърди, че не е била главен
редактор в "Гласове.ком" ЕООД към дата ******** г. Оспорва
основателността на иска и относно естеството на статията и причинените от
нея вреди.
Ответниците Г. А. Г. и З. В. Г. оспорват предявените спрямо тях искове,
като твърдят, че не са предавали на сайта снимков материал, а последният е
бил достояние на много хора, присъствали на събитието, от където е кадъра.
Твърдят, че с отмяната на разпоредбата на чл. 23 ЗЗЛД е отменена
забранителната норма, пораждаща противоправността на евентуално
поведение по предаване на снимковия материал.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ответникът „Гласове.ком“ ЕООД е доставчик на медийни
услуги, чрез сайта https://glasove.com/, където на ******** г. е публикувана
процесната статия със заглавие „С. К. – *** или подставено лице на
5
„Чайкафарма“ с автор – Екип „Гласове“, придружена със снимка на С. К..
Съдържанието на статията (л. 14-22) не е спорно и е описано в мотивите на
решението на СГС, към които настоящият състав препраща. Няма спор, че Г.
Д. е имала договор за преводачески услуги, сключен на 05.08.2013 г. между
нея и "Гласовете.ком" ЕООД, който е безсрочен.
Няма спор, че по същото време в други сайтове - provaton.bg, афера.бг,
segabg.com, novini247.com, mediapool.bg, са публикувани различни материали,
които дискутират въпроса с проект за нова частна болница, свързан с
„Чайкафарм“ АД.
Представена е Заповед № РД-01-324/21.07.2022 г. на Министър на
здравеопазването, с която е отказано на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да
извършва нови медицински дейности на адрес в с. Казичене.
Събрани са гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004
г., ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и
свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение. Касае се до противоправно поведение обаче, когато това право
се използва, за да се увреди доброто име на другиго. Всякакви твърдения и
оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, но само
дотолкова доколкото не засягат честта и достойнството й. От значение
(съгласно същото решение на ВКС) е и конкретния адресат на мнението - ако
се касае до лице, чието име се коментира във връзка с обществен въпрос,
свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с
негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не
съставлява противоправно поведение. Според решение № 7/1996 г. на КС на
РБ е необходимо да се отчете дали ищцовата страна е публична личност, като
в такъв случай границите на допустимата критика са по-широки, отколкото
биха били по отношение на частно лице. Друг критерий, който следва да бъде
съблюдаван е дали се изнасят оценъчни съждения (мнения, които не подлежат
на проверка за вярност, тъй като са коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност) или
6
твърдения за конкретни факти, позорящи адресата (които подлежат на
проверка за вярност). Отговорността на издателя, ще бъде ангажирана, в
случай, че даденото мнение (оценка) съставлява обида, както и когато са
изнесени неверни и позорящи факти. (Така и в решение № 129 от 29.06.2015
г. по гр. д. № 7040/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 253 от
29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/12 г. на ІІІ г.о.)
Исковата претенция намира своето основание в чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Визираната отговорност на възложителя е безвиновна такава за
чуждо виновно и противоправно поведение. За да бъде основателен
конкретния предявен иск, ищците в настоящият казус следва да докажат на
първо място, че ответното еднолично дружество е възложител на работа по
изготвяне и публикуване на процесните материали в интернет
пространството, които са причинили в пряка причинна връзка неимуществени
вреди на ищците (тъй като са позорящи, засягащи честта и достойнството им,
доброто им име и пр.), без авторът да е осъществил необходимото и
възможното, за да провери верността им, или ги е разпространил, въпреки че
е знаел за тяхната невярност, или да се установи, че се касае до оценъчни
съждения и коментари с обиден и клеветнически характер. В тежест на
ищецът е и да установи претърпените вреди, техният характер и обем.
Посоченото по-горе разрешение от ТР № 3 от 2005 г. следва да бъде
отнесено към конкретиката на настоящия спор, тъй като страните нямат
разногласия по въпроса, че ищците са публични личности, чиято
професионална изява е в сферата на здравеопазването и свързаните с него
дейности. Несъмнено тази област, като част от обществения живот, е
константно обект на засилен интерес, провокира множество въпроси,
проучвания, проверки, още повече в последните години, тъй като в
международен и вътрешен аспект пандемичните събития изостриха
обществената чувствителност по всички теми свързани с опазване на здравето
на населението. Ето защо всякакви журналистически проучвания (които
несъмнено следва да са извършени в рамките на добрите журналистически
практики) са обусловени от интересът на обществото и могат да бъдат
свързани с проследяване на конкретни факти, връзки, отношения, процеси и
пр., както и със задаване на въпроси, които целят да установят действителни
7
факти и обстоятелства. С такива журналистически материали и публикации
се заостря вниманието на обществото по определени теми и се цели всяко
действие, което може да рефлектира върху конкретната обществена сфера, да
бъде максимално ясно, прозрачно, публично достъпно за проверка и пр. В
контекста на казаното, на преценка следва да се постави основният въпрос
дали в случая се касае до оценъчни съждения или до твърдения за факти. Въз
основа на казаното по-горе за да се произнесе по основателността на исковата
претенция на първо място съдът следва да извърши преценка дали материалът
съдържа твърдение за факти или оценъчни съждения.
Процесната статия повдига въпроси и съдържа разсъждения, свързани с
отношенията между ищците и други значими и популярни в обществото
фигури, от сферата на здравеопазването, бизнеса, науката и политиката. В
практиката на ВКС (решение № 62 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 1376/11 г.) се
приема, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност
- те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат
проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във
връзка обществен въпрос, свързан с неговата професионална дейност. Такива
оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството
на личността (т.е. ако не съставляват обида). В същото решение се приема, че
предположенията могат да се направят свободно и с тях не се ангажира
отговорността на издателя.
Предвид казаното настоящият състав приема, че в случая се касае
именно до заявени предположения (а не твърдения) относно близки
отношения между ищците и *** К., П. С. и посочени юридически лица. От
една страна сам по себе си фактът, че съществуват отношения (било то
близки и приятелски) между ищците и представители на политическия елит и
бизнес-средите, по никакъв начин не е нито позорящ, нито клеветнически. Не
е натоварен с такъв негативен заряд този сегмент от публикацията, в който се
сочи, че проф. С. е в отлични отношения с ищеца В. и заедно са издавали
печатни издания. Самото твърдение, че К. е подпомагал във финансов аспект,
в това число дарявал средства на различни НПО, свързани с *** К., както и
8
Център за защита правата в здравеопазването, също не съставлява нито обида,
нито клевета. Меценатската дейност не може да съставлява позорящо името
обстоятелство. Дори да се приеме, че тези факти са неверни, то с
оповестяването им нито се приписва престъпление, нито се придава
негативен аспект на реномето на ищците. Вярно е, че в статията се съдържа
риторичен въпрос "Ще бъде ли употребено министерството, за да върне
услуга на дългогодишен приятел, който е инвестирал пари в К. през
годините?", но съдът не счита, че със същия публичният образ на ищците е
оклеветен и свързан с измамливи действия. Този журналистически похват,
макар и граничещ с добрия вкус, е често прилаган, с цел да се заостри
общественото любопитство и публичната бдителност относно процесите в
дадена обществена сфера, в случая – в здравеопазването и свързаните с него
лечебни заведения. Това обаче не може да доведе до ангажиране на
отговорността на ответното дружество, тъй като в случая се касае до
личности, към които интересът на обществото е оправдано повишен и всяко
тяхно действие е подложено на мониторинг и обществен контрол. Ноторно
известно е, че българската народопсихология е особено чувствителна към
теми, свързани с почтеното отношение в публичния сектор. В този смисъл
личностите, участващи в него, следва да бъдат подготвени, че всички техни
професионални изяви, бизнес-връзки, делови контакти, сделки, проекти и пр.
ще бъдат подлагани на коментари, изследвани за проява на морал, етика и
законосъобразност. В рамките на популярните журналистически практики е
да се задават въпроси дали определено поведение, процес, изява, отношения,
контакти и пр., се основават само на допустими за обществото работни
отношения, или крият зад себе си други обвързаности, спрямо което се
проявява нетърпимост в общественото съзнание. Тези въпроси обаче не са
нито твърдения, нито мнения, съдържат в себе си предположения за едно или
друго обстоятелство, като крайните изводи са оставени на читателя.
Същият риторичен подход е използван в статията и по отношение на
обещано финансиране на лечебното заведение „Сърце и Мозък“, като е
проследен процесът по оповестяване на проекта за него и неговото
финансиране. Обобщено е, че може би инвеститорът „знае и мачът е
уреден?“. Действително, журналистическия материал е повдигнал пред
читателя въпроси за размисъл, основани на проследяване във времето на
отношения между определени личност и организации. Това обаче не
9
мотивира довод, че ищците са били набедени в престъпление, че името им е
било опозорено, че са били оклеветени, че са им приписани незаконни сделки
и пр. Както се изтъкна неколкократно публичните личности следва да
поставят по-високо границата на възприемане на критично спрямо тях
изказване. Те следва да приемат, че поведението им е обект на дискусии в
медийното пространство, че обществото проявява интерес към всяко тяхно
действие и осъществява мониторинг относно съобразеността му с етичните
норми и законовите правила. Повдигането на въпроси, извършването на
проверки и разследвания, дали между ищците и други субекти от публичното
пространство са налице нетипични и неприемливи за обществото
обвързаности не може да се счете за незаконосъобразно, съответно деликтно
поведение. Нещо повече – както се посочи по-горе, дари самото
предположение, че ищците са проявили укоримо поведение не подлежи на
санкциониране по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Съдържащите се в статията
изявления в тази насока са съобразени с принципа на свобода на мнението и
изразяването. В случая не е прекрачена границата и не е навлезнато в
личното, интимно пространство на ищците, а изложението в материала е било
свързано само с дискутиране на техни професионални и бизнес изяви със
значителен обществен интерес.
На следващо място - напълно несъстоятелно е твърдението, че
ползването на фразата „чайки“ внушава спрямо ищцовата страна
мимолетност на тяхното публично присъствие. Подобен паралел не е типичен
и обичайно използван, а дори и да е така – това не е нито позорящо, нито
клеветническо твърдение. Думата „чайка“ няма негативен смисъл в
общественото съзнание. Така направения своеобразен коментар на личността
на ищците е допустим, дори и да се счете, че има вложено негативно
отношение.
В обобщение – в статията се съдържат проследявания на отношенията
на ищците с техни бизнес и творчески партньори, колеги, политици и пр.,
като са повдигани теми за размисъл у читателя. В материала обаче не се
съдържат опозоряващи факти, нито се приписват престъпления, не се
установява наличие на клеветнически изказвания, нито на обиди. Ето защо
изводът на първостепенния съд, че не се установява противоправно
поведение следва да бъде възприет. Соченото е достатъчно основание да се
10
приеме, че исковата претенция срещу дружеството е неоснователна.
По отношение на исковете спрямо физическите лица Г. Г. и З. Г.
жалбата е бланкетна. В тази част, решението подлежи на проверка само по
допустимост, каквато в случа е налице. Ето защо оплакванията на ищците
относно тази част на съдебния акт следва да се отхвърлят.
Спрямо ответницата Г. Д. исковата претенция също е неоснователна,
тъй като не се установява тя да е участвала в процеса по изготвянето на
статията.
Предвид казаното решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено, като на жалбоподателите не се следват разноски. Разноски се
следват на ответниците Г., в размер на 2160 лв. по неоспорен списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211 от 11.01.2024 г. по гр. д. №
14214/2021 г., СГС, І-11 с-в, по гр.д. № 14214/21 г.
ОСЪЖДА Т. Д. К. и Т. Й. В. да заплатят на Г. А. Г. и З. В. Г. разноски за
въззивното производство в размер на 2160 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11