Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.09.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16118 по описа за 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16118/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на В.Х.Й.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №478162 от 28.08.2018 г по гр.дело
№65224/16 г на СРС , 71 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на „Н.с.б.“
ЕАД *** : на основание чл.232 ал.2, пр.1 ЗЗД сумата от 219,89 лв. – наемна цена, дължима по договор от
17.06.2003г. за м.април 2015 г; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 35,83
лв – мораторна лихва, дължима за неизпълнение на задължението за плащане на
наем за м.април 2015г. по договора, изтекла в периода от 09.04.2015г. до
14.11.2016г.; на основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - консумативи, дължими по договора от
17.06.2003г., както следва: сумата 38,22 лв. за ел.енергия, ползвана за
периода м.03.2015г. и м.04.2015г., вкл. и сумата 6,88 лв. – лихва за
забава върху вземането за периода от 09.04.2015г. до 14.11.2016 г; сумата 264,04
лв. за топлоенергия, ползвана за периода м.03.2015г. и м.04.2015г., вкл. и
сумата 42,16 лв. - лихва за забава върху вземането за периода от 09.04.2015г.
до 14.11.2016г.; сумата 8,31 лв. за вода, ползвана за периода
м.03.2015г. и м.04.2015г., вкл. и сумата 1,30 лв. - лихва за забава
върху вземането за периода от 09.04.2015г. до 14.11.2016г.; сумата 15,84 лв.
за такса смет за I-во тримесечие на 2015г. и сумата 2,45 лв. - лихва за
забава върху вземането за периода от 09.05.2015г. до 14.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2016г. до окончателното плащане
.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като последното продължаване срока на
договора е до 31.12.2012 г , защото срокът на наема може да бъде продължен само
след подписване на анекс между страните . Липсва идентичност на отдадения под
наем апартамент . Не са представени от ищеца фактури и не е доказано , че се
дължи наемната цена и съответните консумативи . Ищецът не е задължено лице за
топлинна енергия по ЗЕ и не може да я претендира от ответника , както и в
договора за доставка на топлинна енергия „със сигурност“ има неравноправни
клаузи .
Въззиваемата страна „Н.с.б.“ ЕАД е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Наемното правоотношение не
е било прекратено и ответникът е длъжен да заплаща наемната цена и съответните
консумативи и данъци .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивника по него на
19.09.2018 г и е
обжалвано в срок на 03.10.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи
исковете СРС е приел , че по силата на договор за наем № 193/30.06.2003г.
ищецът е отдал под наем на ответника апартамент № 302, находящ се в гр.София ж.к.Дианабад
ул.н.Габровски №1 НСК „Диана 2“ с площ от 71,77 кв.м.
Уговорена е месечна наемна цена в размер на
200,96 лв. Месечно /Анекс № 107/23.03.2010г./, която всяко година се увеличава
с годишния инфлационен индекс, определен от НСИ , платими до 8 - мо число на
текущия месец.
Договорът е
бил сключен за срок от две години, като с последващи анекси срокът е бил
продължаван , последно до 31.12.2012г. Съгласно нормата на чл. 236 ЗЗД , ако
след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. В случая трябва да се приеме , че след изтичането на уговорения срок
процесният договор за наем е трансформиран в такъв за неопределен срок,
съответно спрямо него действа разпоредбата на чл. 238 ЗЗД, съгласно която всяка
от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец
по-рано. Установява се, че ответницата и отправила такова изявление на
31.03.2015г., което е получено от ищеца на същата дата /заявление вх. №
15-722-1/31.03.2015г. на л.14 от делото пред СРС / . Не се спори , че на 30.04.2015 г ответницата е напуснала жилището.
До месец
04.2015 г ответницата дължи наемна цена и съответните данъци и консумативи .
Със ССЕ се доказва дължимостта на наемната цена и на лихви за забава върху нея .
Страните са
уговорили наемателят да плаща консумативните разноски за електроенергия, вода,
отопление, телефон, такса смет, асансьор и др.
Уговорено е таксата битови отпадъци да се заплаща на наемодателя годишно
на четири равни вноски - с падежи съответно на 30-ти март, 30-ти юни, 30-ти септември
и 30-ти ноември. Уговорено е още консумативните разноски да се фактурират на
база данните от съответните уреди за отчитане и се дължат до 8 - мо число на
всеки месец.
Със ССЕ се
доказват неплатените от ответницата задължения за консумативни разходи и такса
битови отпадъци . Счетоводните книги на ищеца представляват вторични счетоводни
документи и вписванията в тях се преценяват с оглед редовността им и останалите
доказателства по делото – арг. чл.182 ГПК. Доколкото в случая счетоводните
записвания за възникналите задължения не се опровергават от доказателствата по
делото, то съдът намира, че счетоводните записвания относно задълженията за
консумативни разходи за имота съответстват на действителното фактическо
положение. От експертното заключение се установява, че размерът на дължимите от
ответника консумативни разходи за процесния период възлиза на 326,41 лв., което
съвпада с претендираното. При това съдът намира, че искът за консумативни
разходи е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
с лихва за забава за периода от 09.04.2015г. до 14.11.2016г., чийто размер,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърна програма
възлиза на 52,79 лв., което съвпада с претендираното от ищеца .
Решението на СРС е правилно , като
мотивите му се споделят и от настоящия съд . Приложим е чл.236 ал.1 ЗЗД ,
защото след изтичане на наемния срок ползването на апартамента е продължило със
знанието и без противопоставяне на наемодателя , като договорните отношения са
били продължени за неопределен срок . Не е налице „липса на идентичност“
относно процесния имот – същият не е вписан в диспозитива на съдебното решение
, а само в мотивите и то правилно като ап.№302 . Няма и очевидна фактическа грешка
в решението на СРС , тъй като в диспозитива е посочен адрес на ответницата в
ап.№301 , а не неправилен номер на действително наетия ап.№302 . Ако ответницата се е регистрирала
адресно на неправилен номер апартамент , това не е по вина на ищеца и няма
отношение по делото . Дължимите суми за наем , консумативи и такси за ап.№302 са
доказани със ССЕ , както и с изследваните от вещото лице писмени доказателства в
счетоводството на ищеца , което е водено редовно . Не е необходимо представяне
на всички счетоводни документи по делото , още повече че самата ССЕ е приета
без възражения от страните .
ССЕ
установява , че консумативите /ток , вода , топлинна енергия/ са фактурирани на
ищеца , който е търговец-клиент за цялата сграда . Действително , съществува хипотетична възможност
на ответницата да бъдат открити самостоятелни партиди за консумативите
/включително за топлинна енергия/ , но в случая такива не са били открити . Не
противоречи на закона и е уредено в договора за наем , че ответницата дължи на
ищеца съответна част от заплатените от него /общо за цялата сграда/ консумативи
и от такса смет . Въобще не може да се постави въпрос за „неравноправни клаузи“
, тъй като ответницата не е страна по доставката на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД , а такава страна е ищецът , който е търговско дружество и не се ползва от
защитните норми на ЗЗП . Отделно , съдът е в невъзможност да изследва подобни
клаузи , след като същите не се намират по делото , а и не са негов предмет.
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
спора въззивникът дължи на въззиваемата страна сумата от 400 лева разноски пред
СГС /депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение/ .
Въззивникът дължи и 250 лева държавна такса в полза на СГС , която не е платена
поради подаване на жалбата от особен представител .
С
оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско
дело и на основание
чл.280 ал.3 т.1
ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №478162
от 28.08.2018 г по гр.дело
№65224/16 г на СРС , 71 състав.
ОСЪЖДА В.Х.Й. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „Н.с.б.“ ЕАД *** сумата от 400 лева
разноски пред СГС .
ОСЪЖДА В.Х.Й. ЕГН **********
от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от 250 лева държавна такса .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.