Р Е Ш Е Н И Е № 16
гр.
Сливен, 19.02.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 252 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002019005374-091-001 от 17.03.2020 г. на орган
по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 117/25.06.2020 г. на изпълняващ
длъжността директор на Дирекция „ОДОП”-Б. при ЦУ на НАП, с което в тежест на „Т.-Груп
Интернационал” ЕООД, гр. Сливен са определени задължения за данъци, както
следва: ЗДДС – за периода 01.01.2019 г.-31.01.2019 г.
- главница 3160.00 лева, лихва 336.22 лева; за периода 01.03.2019 г.-31.03.2019
г. - главница 3233.33 лева, лихва 303.60 лева; за периода 01.04.2019
г.-30.04.2019 г.- главница 1200.00 лева, лихва 96.17 лева.
Жалбоподателят
„Т.-Груп Интернационал” ЕООД, гр. Сливен обжалва издадения ревизионен акт в
потвърдената част като незаконосъобразен и необоснован. Счита, че при
издаването на същия са нарушени разпоредбите на чл. 112, чл. 113, чл. 114 от ДОПК. Твърди, че не е налице идентичност
на лицата, съставили ревизионния доклад и тези издали ревизионния акт. Заявява,
че не е извършен анализ на събраните доказателства, като са нарушени
принципите, регламентирани в чл. 3 и чл. 6 от ДОПК. Твърди, че не са спазени
сроковете за издаване на различните актове, съставени в хода на производството.
Нямало доказателства, че бил връчен ревизионния доклад. Твърди, че
предхождащите ревизията проверки са непълни, не са събрани необходимите
документи и доказателства. Заявява, че неправилно е прието, че липсват
безспорни доказателства, че посочените в ревизионния акт дружества са
доставчици на стоките, по които жалбоподателят е получател. Неправилно било
прието, че не са налице реални доставки. Заявява, че неправилно е приложен
материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения
ревизионен акт..
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв. Д.Д. ***, който поддържа
жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът
- директор на Дирекция "ОДОП"- Б. се представлява от гл. юриск. В. М., който оспорва основателността на жалбата. Счита,
че констатациите в ревизионния акт са правилни и законосъобразни. Твърди, че не
са оборени констатациите в ревизионния акт. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № P-02002019005374-020-001/14.08.2019
г., издадена от Г. Д. П. на дл. н.-с. „Р." в
дирекция „Контрол" при ТД на НАП Б..(л.156) В същата е определен предмета
и обхват на ревизираните периоди (ДДС 01.01.2019-30.04.2019
г.), като ревизията е следвало да бъде извършена от Р. К. Т. - гл. и. по п.. (р.
на е.) и Н. Р. И. - ст. и. по п.. Заповедта е връчена на оспорващия по
електронен път на 04.09.2019 г.
Със Заповед №
РД-3/02.01.2019 г, и Заповед № РД-3/02.01.2020 г., директорът на ТД на НАП Б.
(л.30-33) на основание чл.11, ал. 3 от Закона за НАП и във връзка с чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК е оправомощил в т. I. за периода
01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г. - 30.06.2020 г. съответните органи по приходите,
поименно посочени да издават заповеди за възлагане на ревизии. Съгласно
цитираните заповеди, Г. Д. П. н.-с. „Р." е оправомощено
лице да възлага ревизии за посочения период.
Със ЗИЗВР № P-02002019005374-020-002/01.11.2019 г.,
издадена от Г. Д. П. - н.-с. при ТД на НАП Б. е изменена първоначалната ЗВР,
като е удължен срока за извършване на ревизията до 04.12.2019 г. (л.82) ЗИЗВР е
връчена на 01.11.2019 г. на задълженото лице. Със ЗИЗВР №
Р-02002019005374-020-003/29.11.2019 г. (л.77) е изменена предходната ЗИВР, като
е удължен срока за извършване на ревизията до 06.01.2020 г. Същата е връчена на
оспорващия на 29.11.2019 г. Със ЗИЗВР № Р-02002019005374-020-004/06.01.20 г. е
изменена предходната ЗИВР, като е удължен срока за извършване на ревизията до 04.02.2020
г. (л.67) Същата е връчена на оспорващия на 06.01.2020 г.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р02002019005374-092-001/18.02.2020 г. (л.54-63), като същият
е съобщен на жалбоподателя на 20.02.2020 г. ведно с приложенията към него. Въз
основа на съдържащите се в РД фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02002019005374-091-001
от 17.03.2020 г., с който, в тежест на ревизираното дружество са установени
допълнителни задължения по ЗДДС в размер на ДДС за данъчните периоди от 01.01.2019 г.-31.01.2019 г.; 01.03.2019 г.-31.03.2019 г. и 01.04.2019
г.-30.04.2019 г. в общ размер на 7593,33 лв. и лихви - 676,93 лв. (л.45-50). РА
е съобщен на жалбоподателя на 17.03.2020 г. (л.51)
Против РА е подадена жалба до горестоящия
административен орган на 21.04.2020 г., като е оспорен изцяло. (л.43-44) При
оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 117/25.06.2020
г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ
на НАП относно констатирани задължения по ЗДДС в размер общо на 7593,33 лева и
лихви в размер на 735,99 лева за данъчни периоди, както следва: ЗДДС – за
периода 01.01.2019 г.-31.01.2019 г. - главница
3160.00 лева, лихва 336.22 лева; за периода 01.03.2019 г.-31.03.2019 г. -
главница 3233.33 лева, лихва 303.60 лева; за периода 01.04.2019 г.-30.04.2019
г.- главница 1200.00 лева, лихва 96.17 лева.
По делото е назначена съдебно техническа експертиза
изготвена от в.л. К.В., от чието заключение става ясно, че експерта се е запознал
с фактури с получател „Т. - Груп Интернационал" ЕООД и доставчици „КОРЕКТ
- ГМ" ЕООД и „АСТРА М-Н" ЕООД както следва: С Ф/ра
№ **********/20.03.2019 г. са закупени следните авточасти: DIN 21441
ШУМОЗАГЛУШИТЕЛ - 1бр. за 6 991,00лв., без ДДС. Болт за глава - голям – З6 бр.
за 1 134,00лв., без ДДС. С Ф/ра №
**********/30.03.2019г. са закупени следните авточасти: колянов
вал -1 бр., за 8 041,67лв., без ДДС. Ф/ра №
*********/31.06.2019 г. са закупени следните авточасти: 77968600 лагери биелни STD - 7 бр., за 470,00лв., без ДДС. 72-4788 лагери биелни STD - 7 бр., за 455,00лв., без ДДС. 89861110 втулка
цилиндрова - 6 бр., за 1215,00лв., без ДДС бутало със сегменти - 6 бр., за 3 030,00лв., без ДДС. WAS409-7701
водна помпа - 2 бр., за 500.00лв., без ДДС. APV 2812 ролка обтяжна
- 2 бр., за 330.00лв., без ДДС.
Според вещото лице от технологична гледна точка, горе
описаните авточасти се влагат при среден ремонт на 6(шест) цилиндров двигател с
вътрешно горене.
Във фактурите продавача не отразява идентификационен
номер на двигателя, за който са предназначени авточастите. За посочените във
фактурите авточасти не е възможно да се установи конкретно на какъв автомобил са
вложени. Не е възможно да се установи извършени ли са ремонтни дейности с
посочените авточасти, тъй като автомобилите са въведени в редовна експлоатация,
непосредствено след напускане на сервиза.
С Ф/ра №
**********/21.01.2019 г. е закупено следното: Гуми - 385-65-25,5 - Фулда – 6 бр. за 4 800,00лв., без ДДС. С Ф/ра № **********/22.01.2019г. е закупено следното: Гуми -
315-70-25,5 - Фулда – 8 бр. за 6 000,00лв., без ДДС.
Вещото лице не е могло да установи дали са монтирани
гумите на посочените МПС-ва, тъй като не са му предоставени
за оглед, поради изпълнявани превози в чужбина.
Част от предоставените за оглед гуми били произведени
през 29-та седмица на 2017 -та година. Налице били и такива, произведени през
6-та седмица на 2020-та година, което според в.л. показвало, че фактурираните
през 2019 г. са част от гуми, които дружеството периодично купува за
осигуряване на превозите с транспортните си средства.
Според експерта не е възможно категорично да се
установи дали закупените по фактурите резервни части са вложени в автомобилите,
както и дали са извършени ремонтни дейности и сервизното обслужване с тях. Декларираните
ремонти и сервизно обслужване можело да бъдат извършени с наличното
специализирано оборудване, намерено в базата на дружеството и сервиза на ул."Р."№
…, представени на огледите на вещото лице.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза,
от чието заключение става ясно, че от предоставените от страна на жалбоподателя
счетоводни документи за процесния период 01.01.2019 -
30.04.2019 г., по отношение доставките, които са документирани с издадените от
„АСТРА М-Н" ЕООД и „КОРЕКТ-ГМ" ЕООД фактури, не обосновават извод за
правилно водене счетоводството, съгласно разпоредбите на Закона за
счетоводството.
От наличните в делото документи, които имат отношение
към доставките по процесните фактури, експертизата не е установила наличието на
такива, които по безспорен начин да удостоверяват фактическо предаване на процесните
стоки на жалбоподателя. Такива документи, експертизата не е установила и при
прегледа на счетоводните документи, предоставени от счетоводството на
жалбоподателя.
От наличните в делото счетоводни документи, процесните
6 броя фактури, издадени от „Астра М-Н" ЕООД и
„Корект-ГМ" ЕООД, били осчетоводени като платени в брой. По процесните 6
броя фактури, за данъчните им основи, в счетоводството на жалбоподателя, са
осчетоводени разходи както следва: „Астра М-Н"
ЕООД: Ф № **********/21.01.19 - 4800 лв. (гуми) - няма счетоводни документи за
осчетоводен разход; Ф № **********/22.01.19 - 6000 лв. (гуми) - няма счетоводни
документи за осчетоводен разход; Ф №**********/24.01.19 - 5000 лв. (д-р за
онлайн репутация) - осчетоводен разход 5000 лв. по с/ка
602 разх. за външни услуги.
„Корект-ГМ"
ЕООД Ф № **********/29.03.19 - 8125 лв. (шумозагл./болтове) - осчетоводена амортизация 135,41 лв. по
с/ка 603 разх. за
амортизация; Ф № **********/30.03.19 - 8041 лв. (колянов
вал) - осчетоводена амортизация
134,02 лв. по с/ка 603 разх.
за амортизация Ф № **********/31.03.19 - 6000 лв. (рез.части)
- няма счет.документи за осчетоводен разход.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че при
изготвяне на заключението не е разглеждало представените по делото стокови
разписки.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е
установена от събраните по делото писмени доказателства, изслушаните експертиза
и обясненията на страните.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване
административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен
ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156
ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП.
Органът, възложил производството е имал това правомощие по чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК. Актът е издаден в
преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с
валидни квалифицирани електронни подписи. Ревизионен доклад № Р02002019005374-092-001/18.02.2020
г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на
дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Не се констатираха нарушения на процесуалните
правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на
ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното
производство са надлежно връчени. Същите са подписани с валидни квалифицирани
електронни подписи, което се установява от приложените по преписката документи
на хартиен и електронен носител. В хода на ревизията са установени всички
релевантни за спора факти.
Не представлява нарушение обстоятелството, че лицата
съставили РД са различни от лицата издали РА. Съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на
срока за подаване на възражение, какъвто е настоящия случай.
При административното обжалване РА е потвърден от
изпълняващ длъжността директор на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП,
чиито правомощия произтичат от Заповед № ЗЦУ-ОПР-25 от 16.06.2017 г. на ИзпД на НАП, поради отсъствие на титуляра на длъжността.
(л.42, 34-35)
Не се констатираха твърдените от оспорващия
процесуални нарушения. Органите по приходите са положи дължимите усилия, да
установят съконтрахентите на оспорващия по процесните
фактури, но не са успели да ги открият. Предприети са действия за събиране на
доказателства относно процесните доставки, като са изисквани обяснения и
доказателства от оспорващия. В този смисъл е неоснователно възражението му, че
извършената проверка е непълна.
Спорът е правен и касае материалната законосъобразност
на упражненото от оспорващия право на
данъчен кредит по посочените в РА/РД фактури.
Съгласно изложеното в РА/РД, органите по приходите са
констатирали при извършена проверка в информационната система на НАП, че
издадените от „Астра М-Н“ ЕООД фактури (№
**********/21.01.2019 г. - гуми, № **********/22.01.2019 г. - гуми и №
**********/24.01.2019 г, - съгл. Договор) са отразени в дневника за продажби на
дружеството за м.01.2019 г. и СД по ДДС за периода. По отношение на издадените
фактури (№ 40000000084/29.03.2019 г., № **********/30.03.2019 г. и №
**********/31.03.2019 г. с предмет резервни части), от „Корект-ГМ" ЕООД е
констатирано, че дружеството ги е включило в отчетния си регистър по чл. 124,
ал. 1, т.2 от ЗДДС, но с неправилен ИН по ЗДДС, който отговарял на друго
дружество („Билд инвест
2018" ЕООД). Посочените дружества доставчици нямали декларирани покупки,
но декларирали продажби на стоки и услуги към различни дружества. Същите имали
задължения в особено големи размери и са дерегистрирани
по ЗДДС по инициатива на органа по приходите, поради установени обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС.
Във връзка с ревизията оспорващия е представил заверени копия на издадените от
дружествата фактури с фискални бонове към тях, 2 броя стокови разписки,
хронология на счетоводните записвания, оборотна ведомост към 30.04.2019 г. и
договор за управление и изграждане на онлайн репутация от 08.01.2019 г. с
изпълнител „Астра М - Н" ЕООД.
От прегледа на представените документи, органите по
приходите са установили, че издадените фактури от „Астра
М-Н" ООД са с предмет на доставка - гуми и услуга съгл. договор за онлайн
репутация, същите са отчетени по сметки 302 Материали и 602 Разходи за външни
услуги. Фактурите, издадени от „Корект ГМ" ЕООД са с предмет на доставка резервни
части и са отчетени по сметки 601 Разходи за материали и 206 Машини и
оборудване. Във фактурите, издадени от посочения доставчик, като получател бил
посочен „Т. - груп интернационал" ЕООД, но
грешно бил посочен ИН по ЗДДС на друго дружество.
Съгласно представени писмени обяснения от у. на
дружеството, информация за доставчиците е получена при разговор с колеги от
бранша. Контакт с доставчиците бил осъществен по мобилен телефон. При
закупуване на резервните части определяща била по-ниската цена. Покупката е
направена от офис на фирмата доставчик в гр. Б., ж.к. „М. Р.", като
превозът е извършен с личен автомобил, с peг. № ……….
Посочено е, че закупените части са вложени в транспортните средства на
дружеството. Ремонтът на товарните автомобили бил извършван в гараж на фирмата,
като не е посочено лицето, което го е извършило. (л.72)
Относно сключения от дружеството договор за управление
и изграждане на онлайн репутация от 08.01.2019 г. с „Астра
М-Н“ ЕООД в качеството на изпълнител с предмет реклама на продуктите с
търговска марка на възложителя „Т. - груп
интернационал" ЕООД не са представени доказателства, поради което не ставало
ясно кое е довело до сключването му и какви действия са предприети за неговото
изпълнение.
Органите по приходите направили справка в
информационния масив на НАП - дистанционна връзка между сървър на НАП и
фискални устройства, при която е установено, че „Астра
М–Н“ ЕООД има регистрирано едно фискално устройство с peг.
№ 3917350, с № на ФУ ED274604 и № на ФП 44274604 за обект м. за п. с. к.к. „С. б.", централна алея, а „Корект – ГМ“ ЕООД има
регистрирано едно фискално устройство с peг. №
3949952 с № ФУ ED297191 и № на ФП 44297191 за обект търговия на дребно с
разнообразни н. с. - гр. Б., ж.к. „М. Р.", бл. … - офис. Съгласно справка
за генерирани данни на Z отчет в НАП, за двете дружества е констатирано, че не
са открити данни за регистрирани продажби в брой и не може да се направи извод,
че фискалните бонове към фактурите отразяват реални плащания.
Въз основа на събраните в хода на ревизията
доказателства, проверяващият орган е приел, че фактурите за доставка на стоки и
услуги, издадени от „Астра М-Н" ЕООД и „Корект –
ГМ“ ЕООД не отразяват реално извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 12,
ал. 1 от ЗДДС и не са съставени във връзка с реално възникнало данъчно събитие,
съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, т.е. съставени са документи с невярно
съдържание, като посочените във фактурите доставчици не са такива по смисъла на
чл.11, ал.1 от ЗДДС. Надлежното счетоводно отчитане на фактурите не било
достатъчно, за да се обоснове правото на приспадане на данъчен кредит при
липсата на извършена облагаема доставка и изискуемост на данъка. Предвид тези мотиви,
на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, ал.
1, чл. 9, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на ревизираното лице е отказано право
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 593,33 лв. по издадените
фактури от посочените по-горе доставчици за данъчните периоди от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. и от 01.03.2019 г. до
30.04.2019 г.
Изводите на органа по приходите съответстват на
разпоредбите на материалния закон, като правилно е прието, че оспорващия няма право на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които
доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му
достави.
По своята същност, правото на приспадане на данъчен
кредит представлява сложен фактически състав, правните последици от който могат
да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи, като
задължителна материалноправна предпоставка е
наличието на действително извършена облагаема доставка на стока и/или услуга
към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. Изводът
за наличие или липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти
и обстоятелства от обективната действителност. Реалното извършване на една
доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си
остава следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Изискването
за наличие на облагаема доставка като предпоставка за възникване на правото на
данъчен кредит, предвидено в чл. 167 и чл. 63 от Шеста директива, е
транспонирано с разпоредбите на чл. 25, чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък,
който е начислен неправомерно.
За законосъобразното упражняване на правото на
получателя по една облагаема доставка на стоки, е необходимо да се извърши
проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване
на стоката между страните по доставката, т.е. дали стоките реално са преминали
от владение на доставчика във владение на получателя. По отношение на услугите,
е необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика
услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител.
Видно от приложените по преписката доказателства,
доставчиците „Астра М–Н“ ЕООД и „Корект - ГМ"
ЕООД не са проявили процесуална активност и не са осигурили достъп до
търговската и счетоводната си документация. Това е поставило в невъзможност
органите по приходите да изпълнят правомощията си и да установят доколко
основателно са издадени въпросните данъчни документи и документират ли те
реално извършени между страните доставки на стоки и услуги, какъв е техния произход
и как счетоводно са отразени при доставчика. Предвид това, предмет на
разглеждане по отношение на документираната доставки са представените от
жалбоподателя документи.
Административният орган е извършил справка в
Търговския регистър за „Астра М - Н" ЕООД, при
което е установил, че то е регистрирано на 25.04.2018 г. с капитал 10,00 лв. Е.
с. на капитала и у. на дружеството е М. К. Н.. Седалището и адреса на
управление е гр. Б., ул. „А. м." № ... За лицето М. К. Н. е установено, че
е с. на множество фирми (84 бр.) със задължения към бюджета. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 30.04.2019 г. поради
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
По отношение на доставчика „Корект - ГМ" ЕООД от
справка в Търговския регистър е установено, че първоначално дружеството е
регистрирано на 08.12.2016 г. с наименование „П. 83" ЕООД. Седалището и
адресът на управление са: гр. Б., ул. „И." № …….. Капиталът е 10,00 лв.,
като е. с. на капитала и у. на дружеството е Д. Г. С.. С договор от 22.12.2017
г. са пр. д. д. на Г. М. П., която става е. с. на капитала и у. на дружеството.
Променено е наименованието на дружеството на „Корект - ГМ" ЕООД, както и
седалището и адреса на управление: гр. Б., ж.к. „М. Р." бл. …. За Г. М. П.
е установено, че е с. на още 8 фирми със задължения към бюджета. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 03.06.2019 г. поради
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС и е включено в списъка на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК.
Административният орган е установил, че посочените
дружества за 2019 г. не са подали ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и не са
публикували годишните си финансови отчети в Търговския регистър, съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, поради което няма
данни за извършвана дейност, в това число продажба на стоки и услуги, както и
притежавани дълготрайни активи. От извършена справка в информационните масиви
на НАП, е установено, че заявленията за регистрация по ЗДДС на двете дружества
са подадени от Г. Е. Р., а счетоводната им отчетност се води от едно и също
дружество - „Р. консулт" ЕООД.
За периода, през който са извършени спорните доставки,
дружеството „Астра М - Н" ЕООД няма назначен
персонал на трудов договор и не е платец на доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ. В
„Корект – ГМ“ ЕООД назначеният персонал са 7 лица на длъжност р. п. о. и н. (за
периода от 23.03.2019 г. до 12.06.2019 г.) за икономическа дейност - други
довършителни строителни дейности, и също няма платени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ. Спорните фактури, които дружеството издава са от дати 29.03. -
31.03.2019 г.
С оглед изложеното обстоятелства, обосновано органа по
приходите е установил, че за
доставчиците „Астра М-Н" ЕООД и „Корект -
ГМ" ЕООД няма индикация, да са извършвали реална стопанска дейност. В подкрепа
на този извод е факта, че дружествата нямат декларирани покупки, а отчитат
продажби в големи размери. При тези данни обосновано е прието, че не е доказан
произхода и наличността на стоките (гуми и резервни части), предмет на последващи доставки към ревизираното лице, а предвид специфичния
характер на стоките, предмет на доставка не може да се приеме, че същите са
резултат от собствено производство. В тази връзка, не е възможно тези две
дружества да се продали на жалбоподателя въпросните видове стоки, каквито
всъщност не са притежавали, след като е безспорно установено, че нито са ги
закупили, нито са ги произвели.
В хода на ревизията са представени стокови разписки
само към издадените фактури № *********/30.03.2019 г. и № **********/31.03.2019
г. от „Корект - ГМ" ЕООД. От прегледа им се установява, че информацията
която те съдържат е идентична с тази по фактурите. Посочени в тях peг. № на превозното средство, се различава от peг. № на превозното средство, съгласно дадените писмени
обяснения от оспорващия в хода на ревизионното производство. Предвид липсата на
други документи - пътни листи и товарителници, не е безспорно доказан
транспорта на стоките (резервни части). Стоковите разписки не съдържат данни за
предал и приел, както три имена и други индивидуализиращи данни на лицата, които
са участвали в процеса, поради което същите правилно не са кредитирани като
годни доказателства.
При анализиране на събраните доказателства се
установява, че липсват такива относно изпълнението на сключения договор за
управление и изграждане на онлайн репутация от 08.01.2019 г, с изпълнител „Астра М - Н" ЕООД. Следва да се отбележи, че предмет
на договорените услуги е посочен, но не може да се индивидуализира от
представените доказателства, поради което не може и да се установи
действителното му извършване. Липсва приемо-предавателен
протокол, от който да се установи как точно е изпълнен предметът на
облигационното отношение и какъв е конкретният резултат. Не могат да се
установят нито параметрите, нито способите, чрез които е изграждана онлайн репутацията на възложителя. След
като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата
относно реалността на доставките на рекламните услуги, следва да се притежават
от него и от неговия доставчик, след като са равнопоставени
страни по един и същ договор и за изпълнението на същия и двете страни по
договора следва да разполагат с относимите
доказателства за доставката по вид и обем, съответно и стойност на всяка от
договорените дейности и материали.
Съгласно установените от административния орган данни
от информационните масиви на НАП, регистрираните фискални устройства на „Астра М - Н" ЕООД и „Корект - ГМ" ЕООД не са
подавали отчетни данни за продажби за периода на доставките. Предвид това, обосновано
органа по приходите е приел, че независимо че към издадените от тях фактури има
приложени фискални бонове, се обосновава извода, че липсва документ за
регистрирано плащане в брой, съгласно изискванията на чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
Доколкото страна в търговските взаимоотношения е
проверяваното лице, от него в хода на ревизията са изискани писмени обяснения и
доказателства относно издадените фактури от посочените по-горе доставчици. В
тази връзка, следва да се отчете и факта, че ангажираните от него доказателства
- копия на фактурите, 2 броя стокови разписки, договор за поръчка и
счетоводните записвания, са крайно недостатъчни и не могат да удостоверят по
безспорен начин реално извършване на документираните доставки на стоки и
услуга.
Едно от основните задължения на регистрираните по ЗДДС
лица е воденето на подробна счетоводна отчетност, която дава възможност за
определяне на задълженията по ЗДДС - чл. 242 от Директива 112/2006, възприет с
разпоредбата на чл. 123 от ЗДДС. Редовната и подробна счетоводна отчетност се
сочи от Съда на ЕС като гаранция за предотвратяване на злоупотреба с право - т.
64 на решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011.
Следва да бъдат съобразени и разпоредбите на Директива 2010/45/ЕС относно
общите правила на фактуриране, съгласно която всяко данъчно задължено лице е
длъжно така да организира своята дейност и отчетност, че да гарантира
автентичността на произхода и целостта на съдържанието на фактурите, които
издава и получава. Това означава документооборотът в
предприятието да позволява и дава надеждна одитна
следа на извършените стопански операции. В случая няма представени документи от
доставчиците, а счетоводството на ревизираното дружество не дава надеждна одитна следа за извършени между страните стопански
операции, предвид факта, че липсват съпътстващи доставката документи и не са
представени безспорни и категорични доказателства за осъществени между тях
доставки на стоки и услуга.
Тези обстоятелства се потвърждават и от назначените по
делото експертизи. Съдебно-техническта експертиза не
установи по категоричен начин, че посочените в процесните фактури резервни
части са вложени в притежаваните от оспорващия автомобили, независимо от
установената техническа възможност на дружеството, да извършва текущи ремонти
на МПС, в каквато връзка са и показанията на свидетеля К.. Възможността за
такава дейност, не установява по категоричен начин нейното извършване,
доколкото не е установено самото получаване стоките, които се твърди, че са
вложени при извършения ремонт или техническо обслужване.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че счетоводството на дружеството не е редовно водено във връзка с
процесните фактури.
След анализ на горепосочените факти и обстоятелства, обосновано
ревизиращите органи са достигнали до логичния извод, че издадените фактури са
документи, в които не са отразени реално извършени стопански операции. Налице
са само издадени фактури, но без посочените в тях данни да обективират
реално осъществени доставки. Вследствие на това, че задълженото лице и неговите
доставчици не са представили документи, доказващи реалността на фактурираните
доставки, то същите се явяват недоказани с произтичащите от това правни
последици - непризнаване правото на данъчен кредит. В случая, органите по
приходите са направили верния извод, че фактурите по спорните доставки са
лишени от доказателствена сила и не удостоверяват действително получени стоки и
услуги от дружеството жалбоподател. С оглед на това, касае се за едно формално
документиране и „движение на документи", без да е налице фактическо
изпълнение на доставки. Същевременно, ревизираното лице е пряк участник в
съставянето на тези документи, което означава, че то не може да не е запознато
с факта, че същите не документират реални доставки. Като приспада данъчен
кредит по фактури, които не отразяват реални доставки, „Т. - груп интернационал" ЕООД неоснователно реализира за
себе си данъчно предимство, като намалява данъчния резултат за съответния
период. Налице е хипотезата за относителна субективна симулация, при която е
налице предмета на фактурираната доставка, но действителният доставчик не е
посочения във фактурата. В настоящия случай, органът по приходите е обосновал „симулативността" на сделката от една страна със
собствени действия на получателя, а от друга страна с липсата на доказателства,
че издателите на фактурите „Астра М – Н“ ЕООД и
„Корект - ГМ" ЕООД са притежавали стоките и са нямали ресурсна
обезпеченост за извършване на доставките (стоки и услуга) - предмет на спора. Правилно
е прието, че ревизираното лице не е представило безспорни доказателства, от
които да се направи несъмнен извод, че именно тези доставчици са извършили
фактурираните от тях доставки. В случая, налице са данни за издаване на
фактури, зад които не стоят реални стопански операции. Фактурата сама по себе
си не е данъчно събитие, а частен документ, от който ревизираното лице черпи
изгодни за себе си правни последици - формирането на данъчен кредит. За да е
налице право на данъчен кредит е необходимо, преди всичко страните по
доставката да притежават и да представят всички документи, доказващи нейната
реалност, а не единствено наличието на фактура, отговаряща на формалните
изисквания на чл. 114 от ЗДДС.
От естеството на ДДС като косвен и многофазен данък,
следва, че данъчният кредит произтича не от издадената от доставчика фактура, а
от извършената от него доставка. От така възприетото разбиране, следва, че
подлежащият на приспадане от получателя ДДС като данъчен кредит е именно
данъкът, начислен и дължим от доставчика, при това само когато този ДДС е начислен
правомерно. Претенцията за данъчен кредит на жалбоподателя, когато тя произтича
от неизвършени доставки, противоречи на самата логика на облагането с косвения
данък. При оспорване на фактурите, относно отразените в тях стопански операции,
задължение на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че
отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. В този
смисъл е и практиката на СЕС, решения по дела С-342/87 и С-454/98, т. 53.
Жалбоподателят, включително и в процеса на обжалване на РА по административен
ред, не е представил доказателства, които да оборят констатациите на органа по
приходите и направените изводи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде
оставен в сила, а жалбата като недоказана и неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на
данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за
осъществената юрисконсултска защита. На основание чл.
161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
материален интерес 8329,32 лв., те се
констатираха в размер на 746 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен
съд Сливен,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.-Груп Интернационал”
ЕООД, гр. Сливен, ЕИК ………….., седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Р." № …, против Ревизионен акт №
Р-02002019005374-091-001 от 17.03.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Б.,
потвърден с Решение № 117/25.06.2020 г. на изпълняващ длъжността директор на
Дирекция „ОДОП”-Б. при ЦУ на НАП, с което в тежест на „Т.-Груп Интернационал”
ЕООД, гр. Сливен са определени задължения за данъци, както следва: ЗДДС – за
периода 01.01.2019 г.-31.01.2019 г. - главница
3160.00 лева, лихва 336.22 лева; за периода 01.03.2019 г.-31.03.2019 г. -
главница 3233.33 лева, лихва 303.60 лева; за периода 01.04.2019 г.-30.04.2019
г.- главница 1200.00 лева, лихва 96.17 лева.
ОСЪЖДА „Т.-Груп Интернационал” ЕООД, гр. Сливен, ЕИК ………….,
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Р." № …, да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Б., при Централно Управление
на Национална агенция по приходите сумата от 746 лв. (седемстотин четиридесет и
шест лева) за осъществена юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: