Р Е Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 20.11.2017 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесети окотмври, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
при секретаря Нина К. като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2422 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата Е.К.С. твърди, че на
15.03.2017 г. около 17.30 часа, излязла от входа на жилищната кооперация,в
която живее, находяща се на ул.„Августа Траяна"№ 1 в град Стара Загора, за
да изхвърли натрупалия се през деня битов отпадък в дома й. След като завила
наляво край пицария „Аморе", разположена непосредствено до входа на блока,
в който живее, тя продължила да се движи по тротоара на ул. „Августа
Траяна", за да стигне до намиращия се няколко десетки метра по напред кош
за смет. Доближавайки коша и движейки се напред, доверителката ми е трябвало да
се насочи надясно, тъй като въпросният кош е бил разположен до тротоарния
бордюр. При това движение с отправена крачка надясно, Е.С. внезапно се спънала
и политнала напред, след което паднала тротоарната настилка. Веднага притичали
на помощ двама мъже, които я повдигат от земята тъй като от болки и стрес тя
самата не е била способна на това, след което я поставят да седне на близката
пейка. На помощ се е притекла и продавачката от магазина за хранителни стоки.
Тя е останала на пейката, за да й помогне и успокои в продължение на 5-6
минути.
След като са й оказали първа
помощ, свидетелите, а така също и самата ищца, са видели мястото, където се е
спънала - силно пропаднал ред плочки,част от изключително неравна и цялостно
неподдържана тротоарна настилка, разположена в град Стара Загора,на улица А.Т.,
пред вход на кварталния пенсионерски клуб.
След като малко се е успокоила и
съвзела, ищцата е успяла да звънне на бившия си съпруг, за да й окаже помощ. В
18.00 часа Митю Митев, с автомобила си е закарал ищцата в спешния център,
където са потърсили помощта на специалист ортопед - травматолог д-р Стамен
Сталев при извършване на прегледа е констатирал оток и болки, а след
направената рентгенография е установил фрактура на дясната ръка на ищцата.
Поставената основна диагноза е счупване на долния край на лъчевата кост на
десния горен крайник. Предвид състоянието на Е.С., специалистът незабавно е
осъществил наместване и е поставил гипсова имобилизация за срок от тридесет
дни. След два дни - на 17.03.2017г., ищцата, обезпокоена от силните болки които
изпитва, отново е посетила д-р Стамен Сталев. Всички тези обстоятелства са
видни от представените като доказателства Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №
255 от 15.03.2017 г. и Амбулаторен лист № 000161 от 17.03.2017 г., издадени от
д-р Стамен Сталев - специалист ортопед - травматолог. На 18.03.2017 г., в 10.20
часа ищцата е посетила лекарски кабинет по „Съдебна медицина", където е
прегледана от д-р Тодор Георгиев Пасев - специалист съдебен лекар. При
извършения преглед е установено, че десния горен крайник е с поставена гипсова
имобилизация върху цялата повърхност на предмишницата, гривнената става и
дланта. По лявата гривнена /киткова/ област на левия горен крайник е установено
бледосинкаво разлято кръвонасядане по предно външната повърхност, като Е.С.
съобщава за болки. Същата съобщава и за силна опасваща болка в областта на
гръдния кош в дясно и към гърба. Заключението на специалиста - съдебен лекар е
„Счупване на долния край на лъчевата кост на десен горен крайник с поставена
гипсова имобилизация, контузия на гръдния кош в дясно, кръвонасядане и контузия
по лява киткова област". Според съдебния лекар - специалист травматичните
увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат
да бъдат получени по начин и време, както е съобщено в предварителните сведения
- т.е. при падане от собствен ръст върху терен. Съгласно заключението на
съдебния лекар - специалист, счупването на лъчевата кост на десния горен
крайник в долната част е причинило трайно затруднение в движението на горния
крайник за срок по-дълъг от тридесет дни, а останалите травматични увреждания
са причинили болки и страдание.
На 24.03.2017 г. ищцата, силно
обезпокоена от физическите болките, които изпитва в ръката и гръдния си кош,
както и поради значителното емоционално напрежение и психическа потиснатост,
които усеща, провежда преглед при общопрактикуващия лекар д-р Теодор Дженев -
специалист, невролог. На този преглед д-р Дженев е поставил основна диагноза на
Е.С. - „счупване на долния край на лъчевата кост на десния горен крайник с
придружаващи заболявания и усложнения, както следва: контузия на гръдния кош и
рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен момент - умерено тежък."
Предвид състоянието на непрестанни физически болки и емоционално-психическо
страдание, специалистът незабавно е издал рецепта на Е.С. за прием на следните
медикаменти: Aulin 100 mg, с предписание да се приема два пъти по едно на ден и
Xetanor 20 mg с предписание да се приема по едно сутрин. Всички тези
обстоятелства са видни от представените като доказателства Амбулаторен лист №
3188 от 24.03.2017 г. и рецепта от 24.03.2017 г., издадени от д-р Т.Дженев - специалист:
общопрактикуващ лекар и невролог.
От всичко това можело да се
направи напълно обоснован извод, че сериозната фрактура на дясната ръка,
кръвонасядането и контузията в китковата област на лявата ръка, контузията на
гръдния кош, тежкото емоционално-психологическо състояние на ищцата и всички
физически и душевни болки и страдания, произтичащи от тях са причинени
вследствие на претърпения от Е.С. инцидент с падането й в резултат на спъване в
неравна и неподдържана от страна на ответника тротоарна настилка, находяща се
на ул."Августа Траяна"№ 1 в град Стара Загора.
През първите две седмици след
злополуката, ищцата е била предимно на легло, поради острите болки, които е
изпитвала и невъзможността да се придвижва самостоятелно вследствие непрестанното
им наличие особено в изправено състояние, както и от страх да не падне отново.
Посещенията й при лекари са осъществявани изцяло с помощта и съдействието на
близките й хора, като придвижването е било възможно само с лек автомобил.
Включително и до датата на подаване на настоящата искова молба, повече от
четиридесет дни след инцидента, физическите болки,макар и по-слаби, все още са
значителни, а отокът и синините по дясната ръка на ищцата и на този етап били
очевидни. Налице е и пълна невъзможност от страна на ищцата да осъществява
по-голямата част от движенията,характерните за една нормална ръка, дори и
обичайните действия, които би следвало да се извършват с нея. Обемът на
възможните движения с тази пострадала ръка е силно ограничен, като и за тях,
все още на жената били необходими сериозни физически усилия за да ги реализира.
Големият проблем, който практически мултиплицира сложността и болезнеността при
почти всяка една ситуация и обстановка на битова дейност и самообслужване
произтича от факта, че Е.С. е с предимствена способност на дясна ръка, при
което дори отваряне на капачката на бутилка минерална вода или отрязване на
филийка хляб,както и парче колбас налагало ползване на чужда помощ.
Тази почти пълна зависимост,
наложена от горепосоченото и гореописано увреждане предизвиквала изключителното
усещане у ищцата за безпомощност и обременяващо близките й съществуване - болка
и страдание, удвоени и от факта, че в дома и в семейството именно Е.С. е
човекът осъществяващ основно домакинската дейност.
Ищцата живеела в жилището на сина
си Камен Каменов, заедно с него, както и с Дора Пенева и шестгодишната й дъщеря
Стефка, с които Камен е във фактическо семейно съжителство от 2015 година. По
отношение на всички тях, Е.С. не само се е ангажирала през годините да извършва
всичко необходимо за обезпечаване и осигуряване нормалното състояние на дома и
семейния им бит - от трапезата до жилищната чистота и комфорт, но тя следвало
да е човекът основно ангажиран и с грижите, отглеждането и възпитанието на
малката Стефка, когато майка й и Камен са на работа, а в останалото време
солидарно с тях, включително ежедневното водене и прибиране на момиченцето от
детската градина. Всичко това след 15.03.2017 г. до настоящия момент, а именно
- датата на подаване на исковата молба, се оказало напълно невъзможно, като
пряка и непосредствена последица от тежките травматични увреждания, настъпили в
резултат на ответниковото безстопанствено и безотговорно отношение по
изпълнение на законовоустановените спрямо него и законововъзложени му
задължения да стопанисва и поддържа собствената си вещ - общински тротоар,
находящ се на ул.„Августа Траяна"№1. Ищцата изпитвала вина,не само че не
може да бъде на разположение и в помощ на любимите си хора - на сина си Камен,
на Дора и най-вече на малката Стефка, но вина, че в резултат на травматичните
увреждания се е превърнала в бреме и тежест за тях. Това сриващо самочувствието
и елементарното човешко достойнство усещане, редом с постоянните физически болки
и дискомфорт, редом с непрестанния страх при всяко едно излизане да не се спъне
и падне отново и така или по подобен начин да усложни възстановителния процес,
всички тези негативни преживявания от Е.К.С. се явявали пряка и непосредствена
последица от травматични увреждания,предизвикани от противоправното бездействие
на ответника - община Стара Загора.
Задължението за поддържане и
обезопасяване на тротоарите тежи върху община Стара Загора, тъй като те са част
от общинската улична мрежа. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС,
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, в собственост на
общините преминават и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а
съгласно § 6, т. 6 на ДР от Закона за движение по пътищата, "Тротоар"
е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите
общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. Следователно
Община Стара Загора като собственик на общинските пътища и тротоари и задължено
във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по настоящия иск
за вреди, причинени от необезопасени препятствия по тротоарната настилка.
Затова може да се заключи, че в случая служители на ответната община не са
положили дължимата грижа да поддържат в едно нормално и безопасно за
преминаване по него състояние на уличния тротоар, находящ се на ул.„Августа
Траяна"№ 1, като по този начин са предпоставили и настъпването на всички
гореописани вредоносни за ищцата Е.К.С. последици от него.
Във връзка с всичко изложено
по-горе, моли да се постанови решение, с което: да се осъди Община Стара
Загора, с адрес: гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 107,
Булстат ******, представлявана от Кмета на общината Живко Тодоров, да заплати
на Е.К.С., с ЕГН **********,***, сумата от 10 000 лв /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие от получена фрактурата на десния горен крайник на
ищцата на 15.03.2017 г. при спъване в неравна и неподдържана тротоарна
настилка, разположена на ул. А.Т., ведно със законната лихва върху сумата от
деня на увреждането - 15.03.2017г. г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от Община Стара Загора.
Считат предявените от Е.К.С. ***
за неоснователни както по основание така и по размер.
От изложените в исковата молба
твърдения и фактически обстоятелства не можело да се приеме, че в случая е
изпълнен фактическия състав на непозволено увреждане от страна на Община Стара
Загора или лице, на което общината е възложила работа. Не били налице
обстоятелства, които да обуславяли реализиране на отговорността на Община Стара
Загора за вреди причинени от вещи, които са под надзор на общината или нейни
органи. В обстоятелствената част на исковата молба се излагали твърдения за
претърпян от ищеца инцидент и се сочели доказателства в тази насока, но не се
сочело ищецът да е претърпял вреди, които да са основание да ангажиране на
деликтна отговорност на общината. Не се сочел механизма на увреждане, нито че е
налице конкретно деяние - действие или бездействие на общината, което да е
неправомерно. Така и при липсата на посочване на конкретни вреди, в
обстоятелствената част на исковата молба липсвало посочване на причинно-
следствена връзка между конкретно неправомерно поведение на ответника и
причинено на ищеца увреждане и в тази връзка на причинени вреди, респ. техния
размер.
Предвид изложените в исковата
молба обстоятелства относно претърпения инцидент и представените от ищеца
писмени доказателства, може да се направи извод, че твърдяното увреждане на
здравето - счупвания и охлузвания, първо не били установени, съответно - не са
настъпили по едно и също време и съответно от едно събитие. Считат, че
получените увреждания, в случай че са настъпили от падане на ищеца на тротоара,
са резултат от нейно - на ищеца поведение. По делото не се сочели доказателства
за нарушена или липса на тротоарна настилка на мястото, на което се твърди, че
се е случил инцидента.
Не се сочели доказателства
относно размера на претендиралия размер на обезщетението за обезвреда.
Предвид факта, че не бил
осъществен фактическия състав на непозволено увреждане, не били налице
основания за ангажиране на деликтната отговорност на Община Стара Загора. Моли
да се отхвърли като неоснователни по основание и размер предявеният срещу
Община Стара Загора иск за заплащане на сумата от 10 000 лв.
Моли да се осъди ищеца да заплати
на Община Стара Загора направените по делото разноски.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск на основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
За основателност на иска на основание чл. 154 от ГПК в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже
настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД и конкретно - че в резултат на неподдържане на пешеходен участък
- общинска собственост, по отношение на който ответникът има задължение за
поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са нанесени
неимуществени вреди на ищцата - болки и страдания.В тежест на ответника е да
докаже погасяване или правонамаляващото възражение за съпричиняване.
Безспорно между страните е, че
процесния тротоар е собственост на Община Стара Загора и тя следва да извършва
поддръжка в тази част. Оспорва се наличието на пропадане на плочки на
тротоарната настилка, причина за падането, както и евентуално съпричиняване на
вредите от страна на самата ищца.
Видно от представения лист за преглед
на пациент в ДКБ/СО от 15.03.2017 г. (деня на инцидента) ищцата е прегледана в
болнично заведение и е поставена диагноза фрактура на Колес. Установен е оток и
болка на дясна гривнена става. Назначени са изследвания и терапия – гипс
имобилизация за 30 дни. Поставен е гипс, който е премахнат съгласно амбулаторен
лист на 11.04.2017 г. и е предписана рехабилитация. Още при поставянето на
гипса са изписани обезполяващи при нужда.
От представеното по делото
съдебно – медицинско удостоверение с дата 18.03.2017 г. се установява, че
ищцата е в състояние след сучпване на долния край на лъчевата кост на десен
горен крайник с поставена гипсова имобилизация. Установена е контузия на
гръдния кош вдясно и кръвонасядане и контузия по лява киткова област.
Описаното увреждане е от
действието на твърди и тъпи предмети и отговаря да е получено по време и начин,
посочени от прегледаната ищца. Счупването на лъчевата кост на десния горен
крайник според съдебния лекар е причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Останалите травматични
увреждания са причинили само болка и страдания.
На 24.03.2017 г. ищцата е посетила
личния си лекар и същият е издал амбулаторен лист с водеща диагноза „счупване
на долния край на лъчева кост“, както и е установена травма на гръдния кош.
Като придружаващо заболяване е отразено: „рецидивиращо депресивно разстройство.
Сегашен епизод – умерено тежък“. Изписани са болкоуспокояващи и антидепресанти.
След сваляне на гипсовата
имобилизация Е.С. е посетила личния си лекар с продължаващи оплаквания за болка
в дясната китка и длан. Същият ден е посетила и ортопед – травматолог, който е
установил обективно болка и оток в дясна гривнена става и е изписал крем за
външно приложение и лекарства. На 07.07.2017 г. е проведена консултация е с
невролог, който не е назначил изследвания, а предписал крем за външно
намазване.
По делото беше назначена съдебно
– медицинска експертиза, съгласно която вещото лице е достигнало заключение, че
травмите отговарят да са получени по начина, описан в исковата молба – при
падане от собствен ръст върху терен. Счупването на лъчевата кост на десния
горен крайник е оценена по медикобиологичния признак –трайно затруднение на
движенията на горния крайник със срок на възстановяване повече от 30 дни, което
отговаря на признаците за средна телесна повреда. Съгласно заключението на
вещото лице другите увреждания са причинили само болки и страдания т.е. следва
да бъдат квалифицирани като леки телесни повреди.
По отношения на периода за
възстановяване и отшумяване на болката вещото лице е посочило, че общият
възстановителен период на този тип счупвания е около 3- 5 месеца, като е
възможно да остане тлееща болка и до 6-8 месец, макар и да има пълно костно
възстановяване. В конкретния случай болковите страдания при Е. са продължили за
повече от 30 дни и са продължили до 6-8 следтравмен месец със затихващ
характер. Следва да се има предвид, че травмотологът по експертизата е
отбелязал, че при този тип травми болката е остра и силна в началото на
травмата и започва да отслабва значително след 50 ден.
В съдебно заседание беше разпитана
свидетелката Галя Динкова – касиер на хранителен магазин, който се намирал в
близост до неравностите на тротоара, където се твърди да се е спънала и паднала
ищцата. Свидетелката обяснява подробно, че там настилката има пропадане около 5
- 8 см. и е виждала и деца да падат там. Същата заяви категорично, че има
наблюдение от магазина си и твърди, че работи винаги сама на смяна.
Много добре си спомня инцидента
от месец март, като посочва точна дата и казва, че се е случило около 16.30 ч.
– 17.00 часа, но не било мрак. Видяла е жената да пада в цял ръст и да се
превива от болка. Веднага изтичала и описва точно мястото на падане – до
пейката и близо до кошовете за боклук.
Съдът цени тези показания като
достоверни, доколкото свидетелката не се познава с ищцата, но очевидно познава
добре района на мястото, където има неравности по тротоара и е чест свидетел на
инциденти на това място. По делото беше извършен и оглед на представени снимки,
на които ясно се вижда пропадане на тротоара и разположението на кошовете за
боклук и пейка, точно както са описани и от свидетелката Динкова.
По делото беше разпитан и още
един свидетел – снаха на ищцата, която разказва за болките и страданията на Е.С.
в резултат на инцидента. Същата свидетелства, че след инцидента ищцата имала
нужда от помощ, за да се справя дори с ежедневения си тоалет. Това продължило
около месец – два. Знае, че в момента Е. пие лекарствата, които е приемала и
след инцидента, а по отношение на травмата на ръката използва крем. Твърди, че
все още я боли. Чувствала се ненужна и не така активна в помощта, която
оказвала преди инцидента за домакинството. Въпреки това признава, че тя води
сина им (и внук на ищцата) до училище в момента т.е. около седем месеца след
инцидента. В началото не е можела дори да се облича сама, но сега се справя.
Готви, но не носи тежки торби с тази ръка.
Казаното от свидетелката
кореспондира с твърденията на вещото лице в съдебно заседание, че този тип
травми подлежат на пълно възстановяване и към 6-8 месец болката вече е със
затихващи функции. Не са настъпили усложнения, а единствено в резултат на отока
на ръката е било засилено и страдание от неврологично заболяване на шията и
лицето, което има друг причини за възникване и развитие, различни от инцидента.
Видно от всичко гореизложено
съдът приема, че на посоченото от ищцата място е налице пропадане на
тротоарната настилка, в резултат на което тя се е спънала и е получила
травматични увреждания, довели до болки и страдания.
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от вещ /тротоар/, за която се
твърди, че е собственост на ответника. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че тротоарът, при използването на който е настъпило
увреждането на ищеца, се намира в Община Стара Загора. Съобразно разпоредбата
на пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища,
улиците и булевардите. Разпоредбите на пар.1, т.2 от ЗПътищата и пар.6, т.6 от
ЗДвП определят тротоара като част от пътя, което налага извода, че Община Стара
Загора е собственик и на процесния тротоар. Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава
общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър
стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл. 31 от ЗПътищата и чл. 3,
ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа тротоара в изправно
състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в
най-кратък срок. Противоправното бездействие на ответника в тази насока е
станало причина за увреждане здравето на ищцата, респ. за настъпване на неимуществени
вреди в правната й сфера, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
предвижда, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определянето на размера на обезщетението и
прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
съдът намира, че следва да се отчетат следните обстоятелства: на ищцата са
причинени телесни увреждания, довели до разстройство на здравето, две от моито
се квалифицират като леки, а една като средна телесна повреда, травмата е
относително болезнена, оздравителният процес е бил сравнително продължителен,
но не необичаен за този тип травми. Ищцата продължава да изпитва неудобство в
ежедневните си дейности, но от друга страна тази травма подлежи на пълно
възстановяване, не са настъпили усложнения в конкретния случай и болката е
почти затихнала. С оглед на това съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищеца болки и страдания следва да бъде определено обезщетение в
размер на 4000 лева, като в останалата част
до претендираните 10 000 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските.
Ищцата е сторила разноски в
размер на 1200 лева за адвокатски хонорар, 274 лева за вещо лице и 400 лева за
държавна такса.
Отправено е възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, но съдът намира същото за неоснователно, съобразно
правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева в полза на ищцата, които
следва да се заплатят от ответника. Съобразно отхвърлената част от иска на
Община Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500 лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА О.С.З.,
бул.Цар Симеон Велики 107, ЕИК ******, представлявана от Ж.Т., да заплати на Е.К.С.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4 000 лева (четири хиляди),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на инцидент
от 15.03.2017 г. в гр. Стара Загора, при спъване в неравна и неподдържана
тротоарна настилка, разположена на ул. А.Т., ведно със законната лихва върху
сумата от деня на увреждането - 15.03.2017г. г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част над 4 000 лева до претендираните 10 000 лева, като
неоснователн и недоказан.
ОСЪЖДА О.С.З.,
бул.Цар Симеон Велики 107, ЕИК ******, представлявана от Ж.Т., да заплати на Е.К.С.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 750 лева разноски съобразно чл. 78 ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.К.С.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на О.С.З., бул.Цар Симеон Велики 107,
ЕИК ******, представлявана от Ж.Т. сумата от 500 лева юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: