№ 735
гр. ХАСКОВО, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело №
20225600100548 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
6762/19.09.2022 г. от А. М. А..
Първоначално исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на
нередовности по реда на чл. 129 ГПК с разпореждане № 486/26.09.2022 г., с което са дадени
подробни указания на ищцата. Представена е уточняваща молба вх. № 7113/03.10.2022 г.,
като съдът е преценил, че със същата не се отстраняват нередовностите и повторно е дал
указания с разпореждане № 508/04.10.2022 г. Постъпила е втора уточняваща молба с вх. №
7248/06.10.2022 г., както и молба вх. № 7392/12.10.2022 г.
Съдът, след като се запозна и разгледа представените уточняващи молби, намира,
че първоначално дадените указания не са изпълнени и нередовностите на исковата молба не
са отстранени, включително и към настоящия момент. С разпореждането от 26.09.2022 г. са
дадени подробни, изчерпателни и ясни указания какви са нередовностите на исковата
молба.
С представените уточняващи молби от 03.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 12.10.2022 г.
ищцата не е отстранила неяснотите в обстоятелствената част на исковата молба, доколкото
излага подробни твърдения относно развитието и протичането на производството по
административни дела, които са образувани по нейни жалби пред Административен съд –
Хасково и впоследствие – до Върховен административен съд. В исковата молба
многократно се изразява недоволство от съдебните актове, постановени по тези
административни дела, но тъй като има многобройни твърдения, че на ищцата й е било
ограничено или възпрепятствано правото да се яви и да участва в откритите съдебни
заседания по тези производства, съдът не може да установи дали са налице достатъчно
обосновани фактически твърдения, от които да се изведат предпоставките за ангажиране на
отговорността по реда на ЗОДОВ. Същевременно твърденията, че е било нарушево правото
й на защита и правото й да вземе становище по предмета на производствата могат да се
разглеждат и като твърдения, които релевират към основанията за отмяна на влезлите в сила
съдебни актове по административните дела, които е водила, като в този случай искането за
отмяна се разглежда по реда на АПК (Административно-процесуалния кодекс) и е от
компетентността на Върховния административен съд. Настоящият съдебен състав обаче
няма как да направи категоричен извод в тази насока именно поради неяснотата на исковата
молба и уточняващите молби. Допълнително изложените оплаквания за забавяне на
производствата, които според ищцата продължили твърде дълго време, могат да намерят
1
своето основание в хипотезата на отговорност за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ. Но за да се стигне до
този извод, ищцата следва да обясни кои от изложените от нея факти и обстоятелства
подкрепя всяко едно от тези твърдения и то по начин, по който да позволи на съда да
приеме, че е сезиран валидно с редовна искова молба. Въпреки значителният словесен обем
в исковата молба и уточняващите молби, липсва последователност, яснота и вътрешна
логика в изложеното до степен, която не позволява да се приеме, че са изпълнени условията
на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Ищцата не е отстранила нередовността, свързана с твърденията за нарушен чл. 5,
§ 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като с нито една от уточняващите молби така и не е изяснила по какъв
начин тази разпоредба се отнася към случая, при положение, че тя касае последиците от
наложено или изтърпяно наказание „лишаване от свобода“, а липсват каквито и да било
данни, че ищцата изобщо е търпяла подобно наказание.
Съществена и важна и констатираната неяснота в петитума, доколкото
първоначално се претендират пропуснати ползи, а на стр. 14 от исковата молба се
претендира обезщетение за „психически тормоз за нарушаване на гражданските права“.
Макар ищцата да изготвя саморъчно и без ползването на адвокатска помощ исковата молба
и уточненията към нея, на същата са дадени изчерпателни указания, че трябва да прецизира
петитума, като представи ясно и точно описание на претърпените вреди и в какво се
изразяват същите, както и да разграничи между пропуснати ползи и претърпени
неимуществени, респективно имуществени вреди. При това настоящият съдебен състав си
дава сметка, че при подобна формулировка не е необходимо да се използва юридически език
или специална терминология, но трябва да се формулира петитум, който да не оставя
каквото и да е съмнение за вида защита, който търси ищеца. В тази насока е налице
задълбочаваща се неяснота във връзка с друго твърдение на ищцата, че вредите са
настъпили от действията на съдиите Г.Ч., М.Ч., П.Г., А.М., като само по отношение на съдия
П.Г. е посочено, че за претърпените от нея вреди се дължало обезщетение от 500 000 лв. В
този смисъл е налице неяснота дали исковата молба се подава срещу Административен съд –
Хасково и Върховен административен съд като органи на съдебната власт или срещу
действията на конкретни съдии. По този начин се поставя под съмнение каква е пасивната
процесуална легитимация по исковата молба и кои лица имат качеството на ответници.
Останалите нередовности (касаещи непосочване адресите на ответниците –
населено място, улица, булевард, номер и т.н.; непредставяне на съдебните актове по
административните дела, цитирани в исковата молба, във връзка с които ищцата твърди, че е
претърпяла вреди, респективно от които е пропуснала да реализира ползи; както и невнасяне
на държавна такса и непредставяне на преписи от исковата молба) допълват гореизброените
и всяко едно от тях е самостоятелно основание за връщане на исковата молба. Доколкото
съдът вече на два пъти е давал възможност за отстраняване на нередовностите и е положил
максимално усилия за улесняване на ищцата, като й и е дал подробни указания, то изводът
е, че към настоящия момент са изчерпани процесуалните възможности за привеждане на
исковата молба в редовна форма. Всяко по-нататъшно даване на още указания нарушава и
чл. 7, чл. 8 и чл. 9 ГПК и по този начин би се стигнало до положение, в което съдът сам да
замести волята на ищеца, което е недопустимо.
С оглед на така изложените съображения производството по делото следва да се
прекрати, а исковата молба – да се върне на ищеца,поради нетстраняване на констатираните
от съда нередовности в срок.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 548/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Хасково поради неотстраняване на констатиранши нередовноси на исковата молба в срок.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 6762/03.05.2022 г., подадена от А. М. А., ведно с
приложенията към нея, поради неотстраняване на нередовности в срок.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –
Пловдив, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
3