№ ……………………….
…………………………….., Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и
втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Р.М. и с участието на прокурор СИЛВИЯН И. от
Варненска окръжна прокуратура, изслуша докладваното от съдията административно дело №3276/2016г.
Производството е по чл. 126 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.83 ал.6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Делото е образувано въз основа на жалба на
А.С.И. срещу отказ №439р-22587/22.11.2016г. на началника на ІІІ РУ на гр.Варна,
с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение и носене на късо
нарезно оръжие. Основание за отказа е
недоказване на нуждата от „самоотбрана и охрана“, посочени като причина за
издаване на разрешението.
В жалбата се изтъква, че оспорения отказ е
неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на закона. Подчертава
се, че са налице основания за самоотбрана и охрана, във връзка с които е
поискано разрешението за съхранение и носене на оръжие.
Ответната страна – Началника на Трето
Районно управление на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
чрез юрисконсулт Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде
отхвърлена. Смята, че не са събрани доказателства обосноваващи нуждата от самоотбрана
и охрана, поради което отказът е правилен.
Варненска окръжна прокуратура чрез
прокурор Силвиян И. намира жалбата за неоснователна. Изтъква, че отказът е
издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по закон и е материално
законосъобразен. Подчертава, че жалбоподателят не е доказал наличието на реална
непосредствена заплаха, застрашаваща здравето и живота му и на неговите близки,
което да е основание за издаване на разрешение за съхранение и носене на
оръжие.
Съображения относно допустимостта на
жалбата:
Оспорването е направено в срок от страна с
правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ пред административния съд по местонахождението на имота. Жалбата е
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
А.С.И. е подал заявление до началника на
ІІІ РУ на ОД на МВР гр.Варна с вх.№387400-1596/11.11.2016г. за издаване на
разрешение за носене и съхранение на късоцевно оръжие марка „Макаров“
кал.9/18мм с №АЕ 22423, поради изтичане на срока на предходното разрешение за
носене и съхранение. Към заявлението е приложил анкетен лист, в който е
отбелязал, че притежава фирма – едноличен търговец, за което е представил
удостоверение от Варненски окръжен съд във връзка със съществуването на ЕТ
„Александрит-А.С.“, чийто собственик е А.С.И.. Регистрираният търговец не е с
дейности по чл.80, чл.81 ал.2 и чл.81а от ЗОБВВПИ. В анкетния лист е посочено, че заявителя извършва
инкасиране на парични суми, в подкрепа
на което е представил декларация от сина си С. А. И. и пълномощно от него
относно закупуване на имоти и извършване на парични операции в лева и валута от
името и за сметка на упълномощителя. От анкетния лист става ясно, че са
отправяни косвени заплахи срещу А.И. и
семейството му, влизано е в дома им без тяхно съгласие, убито е кучето им, за
което той е подал жалба до РУ на МВР гр.Девня и е била образувана преписка
№249/2016г. Заявява, че е закупил
оръжието като служител на Военно окръжие гр.Варна и смята да го използва за
самоотбрана и охрана на семейството и имуществото си. Приложил е обосновка към
анкетния лист относно необходимостта от носене на оръжие, където подробно
обяснява за опитите за кражби в имота му от неизвестни лица и убийството на
кучето му, за извършваните от него банкови операции с валута – теглене, обмен,
внасяне и плащане в размер на петцифрени суми, за което е упълномощен от сина
си с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№134810.01.2012г.
Във връзка с подаденото заявление е била
извършена проверка по преписка №1596/11.11.2016г. от служители на ІІІ РУ –
Варна относно издаване на разрешение за носене и употреба и разрешение за
съхранение на късо огнестрелно оръжие марка „Макаров“ с фабричен №АЕ 22423,
което е било придобито от А.И. въз основа на разрешение за придобиване
№501/29.07.2007г., издадено от ІІІ РУ гр.Варна и е съставена докладна записка №439р-21926
от 15.11.2016г., в която е посочено, че преписката е окомплектована с
необходимите документи, съгласно ЗОБВВПИ и има попълнена декларация /приложена
по делото/, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се
съхраняват при условията на чл.98 от цитирания закон. Във връзка със
придобиването на същото оръжие е изготвена докладна записка
рег.№439р-12494/19.11.2015г. от служители на ІІІ РУ на МВР – Варна, в която е
посочено, че А.И. няма склонност към злоупотреба с алкохол или наркотични
вещества, ползва се с добро име сред съседите си, не са му налагани
ограничителни мерки по ЗЗДН. В докладна записка с рег.№439р-381/12.01.2016г. на
ІІІ РУ – Варна относно огнестрелно оръжие марка „Макаров“ с фабричен №АЕ 22423
е отбелязано, че за заявителя няма информация за наличието на данни относно
обстоятелствата по чл.58 от ЗОБВВПИ.
От представената служебна бележка с
рег.№3-1601/10.11.2016г. става ясно, че А.С.И. е работил във Военно окръжие –
Варна от 02.10.2000г. до 01.09.2011г. по трудов договор и трудовото му
правоотношение е прекратено, поради на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ
/съкращаване на щата/, за което е представена и заповед №311/31.08.2011г. на
началника на Военно окръжие – Варна.
В преписката са налични документи,
удостоверяващи, че А.И. притежава разрешение №20160195043/21.04.2016г. за
придобиване на ловно оръжие, двуцефно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над
51 км и боеприпаси. От контролния талон е видно, че се касае до ловно
гладкоцевно оръжие „Байкал“ кал.12 с фабричен №*********, за което има и разрешение №20160199274/13.05.2016г. за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него,
което е валидно до 12.05.2021г.
Издадено е удостоверение за годност и
употреба на късоцевно оръжие марка „Макаров“ кал.9/18мм с №АЕ 22423, за което
се отнася обжалвания отказ. Поради изтичане на предходното разрешение за
неговото носене и съхранение, А.И. го е предал на служител на ІІІ РУ на МВР –
Варна с приемо-предавателен протокол от 22.12.2015г. Приложено е психиатрично освидетелстване №545/19.04.2016г.,
че същия не страда от психично заболяване. Представено е свидетелство за
съдимост от ВРС рег.№46461/13.11.2015г. и служебна бележка с
рег.№6853/13.11.2015г. на Окръжен следствен отдел при ВОП, от които става ясно,
че А.И. не е осъждан и срещу него няма образувани досъдебни производства, нито
са повдигнати обвинения.
В хода на съдебното производство беше
разпитана като свидетел съпругата на жалбоподателя, чийто показания потвърдиха
опитите за кражба от имота им, както унищожаване на трайни насаждения и
подобрения в него.
Следователно, жалбоподателят притежава
огнестрелно оръжие „Макаров“ кал.9/18мм с №АЕ 22423, за което има издадено
разрешение за придобиване №501/29.07.2007г. Неговото заявление е за издаване на
разрешение за носене и употреба и разрешение за съхранение на същото оръжие,
тъй като разрешението за съхранение,
разрешението за носене и употреба и разрешението по чл. 81а от ЗОБВВПИ важат
само за посочените в тях видове огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и могат
да се използват само от лицето, на което са издадени, на основание чл.84 ал.4
от цитирания закон.
Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за
установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК счита следното от правна
страна:
В Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия има няколко производства по
издаване на разрешения: получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни
оръжия и боеприпаси към тях /чл.76-чл.78/; получаване на разрешение за
съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях /чл.79-чл.80/; получаване
на разрешение за носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях /чл.81/;
получаване на разрешение за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях
/чл.81а/. Всяка една от процедурите има специфични изисквания към заявителите и
към заявлението се представя различен комплект от документи.
Съгласно чл.84 ал.2 от ЗОБВВПИ, разрешението за съхранение, разрешението за носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешението по чл. 81а от същия закон са валидни за срок
5 години от датата на издаването им, освен в случаите по ал. 3 на чл.84 от ЗОБВВПИ, според който когато разрешението за носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях или разрешението по чл. 81а от същия закон се издава
след разрешението за съхранение, срокът му на действие продължава до изтичането
на срока на разрешението за съхранение.
Въпреки непълната формулировка в заявлението и в
оспорения отказ, предвид разписаните в раздел ІІІ „Придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях“ на глава ІV на
ЗОБВВПИ процедури и докладна записка с рег.№439р-21926 от 15.11.2016г., става
ясно, че А.И. всъщност е подал заявление за издаване на разрешение за носене и
употреба и разрешение за съхранение на същото оръжие, предвид факта, че е
придобил въпросното огнестрелно оръжие, за което има издадено разрешение за
придобиване №501/29.07.2007г. Следователно, получил е отказ, който е
едновременно за издаване на разрешение за носене и употреба и за разрешение за
съхранение на огнестрелно оръжие и който е предмет на жалбата му.
Разрешение за съхранение на оръжие може да получи
лице, което е притежава разрешение за неговото придобиване, предвид чл.79 ал.1
от ЗОБВВПИ. За целта трябва да представи заявление по образец и документ за
платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12 от ЗОБВВПИ. Тъй като, жалбоподателят
не е лице, което притежава складове за огнестрелно оръжие и не е регистриран
като търговец за извършване именно на тази дейност /предвид удостоверение от
ВОС, че ЕТ „Александрит-А.С.“/ за него не важат изискванията по ал.2 на чл.79 и чл.80 от ЗОБВВПИ.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 от ЗОБВВПИ, за
получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки,
пребиваващи на територията на Република България, и граждани на трета държава,
постоянно пребиваващи на територията на Република България, получили разрешение
за придобиване и съхранение, подават заявление по образец до директора на ГДНП
на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес. Видно от
документите в административната преписка, А.И. е приложил към заявлението си
документите, които се изискват според чл.81 ал.1 от ЗОБВВПИ, а именно: служебна
бележка от Военно окръжие – гр.Варна по чл. 78
ал. 1 от ЗОБВВПИ, че е бивш служител, т.е. разрешението е поискано за
самоотбрана, а не за служебни цели; удостоверение №5752/16.11.2015г. за годност
за употреба, издадено по реда на чл. 87 ал.2
от ЗОБВВПИ.
Заявлението по чл.79 ал.1 и чл.81 ал.1 от ЗОБВВПИ е
подадено от А.И. в качеството му на физическо лице, а не на едноличен търговец,
поради което за него са неприложими изискванията по ал.2 и ал.3 на чл.81 и
чл.81а от ЗОБВВПИ. Освен това, регистрираният от жалбоподателя едноличен
търговец не е с дейности по чл.80, чл.81 ал.2 и
чл.81а от ЗОБВВПИ и това е видно от приложеното удостоверение от Варненски
окръжен съд.
Според разпоредбата на чл.78 ал.2 от ЗОБВПП, в чието
приложно поле попада заявлението на жалбоподателя в качеството му на бивш
служител на Военно окръжие – Варна, за получаване на разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях лицата по ал. 1 с прекратено служебно
правоотношение, с изключение на тези, на които е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение", подават до директора на ГДНП на МВР, съответно
до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, заявление по образец, в което се
посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
придружено от следните документи:
1.
служебна бележка
от съответното ведомство, удостоверяваща, че лицето е бивш служител – служебна
бележка рег.№3-1601/10.11.2016г. на Военно окръжие гр.Варна;
2.
документите по чл. 61 ал. 4 от ЗОБВВПИ – свидетелство за
съдимост от 13.11.2015г. на Районен съд – Варна, служебна бележка рег.№6853 от
13.11.2015г. на Окръжен следствен отдел при ВОП и психиатрично освидетелстване
№545/19.04.2016г.;
3.
удостоверение за
годност за употреба, издадено по реда на чл.87
ал. 2 от ЗОБВВПИ с №5752/16.11.2015г.
Обжалваният отказ
не е издаден заради непредставяне на два броя снимки с размер 3 на 4 см, нито
за непредставяне на документ за платена
такса в размер, определен с тарифата по чл.
12 от ЗОБВВПИ, поради което съдът намира, че такива са били представени от
заявителя.
От обсъденото
може да се изведе заключението, че А.И. е представил документите, изискуеми по
чл.78 ал.2, чл.79 ал.1 и чл.81ал.1 от ЗОБВВПИ.
От събраните в
хода на административното и на съдебното производство доказателства се вижда,
че по аргумент на противното по чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ, А.И. отговаря на
условията по точките от 1 до 9 на чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ. Остава основния въпрос
за наличието на основателна причина за издаване на разрешение за съхранение и
на разрешение за носене и употреба, която да е обоснована по несъмнен начин,
както изисква нормата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. В дадения случай,
жалбоподателят е изтъкнал като основателна
причина за издаване на разрешение за съхранение и разрешение за носене и
употреба на „Макаров“ кал.9/18мм с №АЕ
22423 – самоотбрана, поради нахлуване в имота му на неизвестни лица, които са
унищожили част от имуществото и са убили кучето му, за което има образувано
досъдебно производство№249/28.07.2016г. по описа на РУ гр.Девня. Отказано е
издаването на двете разрешения, поради това, че нуждата от самоотбрана не е
доказана от заявителя по несъмнен начин.
За да се прецени
дали отказът е издаден при правилно приложение на материално-правната норма на
чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, трябва да се направи преценка дали нуждата от
самоотбрана е доказана по несъмнен начин. Според Тълковния речник на българския
език думата „несъмнен“ означава: уверен, сигурен, неоспорим, безспорен,
категоричен, решителен, недопускащ възражение, утвърдителен, потвърдителен,
действителен. Следователно, доказването по несъмнен начин на дадено
обстоятелство изключва позоваването на всякакви предположения /по аргумент на
чл.303 ал.1 от НПК и решение № 7 от 21.06.2016 г. на Конституционния съд на
Република България по конституционно дело № 8/2015 г., докладчик съдията Кети
Маркова/.
По делото е
приложено уведомително писмо с изх.№253000-6356/01.11.2016г. на Районно
управление гр.Девня, в което е отбелязано, че във връзка със сигналите на А.И.
е образувано досъдебно производство №249/2016г. по описа на РУ - Девня, по
което следствените действия не са приключили. Свидетелските показания, събрани
в хода на съдебното производство също сочат на наличие на основателни причини
за самоотбрана. Въпросното оръжие марка „Макаров“ с фабричен №АЕ 22423, е било
придобито от А.И. и за него има издадено
разрешение за придобиване №501/29.07.2007г. Видно от заявление
вх.№387400-1333 от 17.11.2015г. на жалбоподателя, за същото оръжие е имал
издадено разрешително за носене и съхранение, чийто срок е изтекъл. Този факт
не се оспорва от ответника, за което свидетелства както прилагането на това
заявление в административната преписка, така и приемо-предавателния протокол с
изх.№439000-15533 от 22.12.2015г., в който също е вписано, че пистолет
„Макаров” се предава, поради изтекъл срок на разрешителното. Това показва, че необходимостта
от самоотбрана, доказаната при предходното издаване на разрешение за носене,
употреба и съхранение на това оръжие не е отпаднала.
С оглед на тези
съображения, съдът счита, че за
жалбоподателят съществува основателна причина – самоотбрана за
получаване на разрешение за носене и употреба и разрешение за съхранение на
оръжие марка „Макаров“ с фабричен №АЕ 22423, за която има достатъчно доказателства,
които я обосновават по несъмнен начин.
В изпълнение на чл.83 ал.1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по чл. 76,
ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а от
същия закон, ГДНП на МВР,
съответно РУ на МВР оценява пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение
и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. На
основание, чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ, при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено
заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът
по ал. 5 спира да тече. В административната преписка няма доказателства това законово
задължение да е било изпълнено от началника на ІІІ РУ на ОД на МВР гр.Варна. Едва
ако, констатираните непълноти и/или несъответствия не
бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, разпоредбата на чл.83 ал.3 от ЗОБВВПИ
дава възможност на административния орган да прекрати производството по
издаване на разрешението.
Гореизложеното
обосновава правния извод, че обжалвания отказ е незаконосъобразен, постановен
при съществено нарушение
административно-производственото правило по
чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ, което ако не беше допуснато, административния
орган щеше да стигне до друг извод относно правилното приложение на материалната разпоредба на чл.58 ал.1 т.10
от същия закон. Иначе казано, допуснатото съществено процесуално нарушение е
довело до неправилно приложение на материалния закон, две самостоятелни по
смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК
основания за отмяна на процесния административен акт.
Отказът
трябва да бъде отменен и административната преписка да бъде върната на
началника на ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна /който се явява компетентен
административен орган/ за ново произнасяне по заявление с
вх.№387400-1596/11.11.2016г. на А.С.И. относно издаването на разрешение за
съхранение и разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие марка
„Макаров” кал.9/18мм с фабричен №АЕ 22423, съобразявайки се със задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
На
основание чл.174 от АПК, административният орган трябва да бъде задължен да се
произнесе отново по заявление с вх.№387400-1596/11.11.2016г. на А.С.И. в 7-дневен
срок от влизане на настоящото решение в сила.
Водим горното и на основание чл.173 ал.2
от АПК и на основание чл.174 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
отказ
№439р-22587/22.11.2016г. на началника на ІІІ Районно управление при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр.Варна по жалба на А.С.И..
ИЗПРАЩА преписката
на началника на ІІІ Районно управление на при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи -
гр.Варна за ново произнасяне по заявление
с вх.№387400-1596/11.11.2016г. на А.С.И. в 7-дневен срок от влизане на
настоящото решение в сила и при
съобразяване със задължителните указания
на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това
решение.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: