Решение по дело №2/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 24.03.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

 

Административен съд - Кърджали  в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                       МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря  Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 2  по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

          Постъпила е касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, чрез пълномощник, срещу Решение №138/08.11.2021 г., постановено по анд №970/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали. Касаторът твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на правна норма, задължаваща дружеството да предоставя съответните предпазни средства. Счита, че в случая задължението за предоставяне на защитни ръкавици на работника, нает като „***“, произтича от изготвената оценка на риска. Намира за доказано по безспорен начин, че санкционираният работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и с това осъществил състава на нарушението по чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл.16, т.1, б.д“, предл. първо от Наредба №2/22.03.2004 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание и в писмена защита, касаторът поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

          Ответникът – „Белви“ ООД, ***, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна. Намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, поради което счита, че оспореното решение се явява постановено при правилно приложение на материалния закон.

          Административния съд, след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, установи следното:

          Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №970/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

          С оспореното решение, Районен съд - Кърджали е отменил Наказателно постановление № 09-002669/26.08.2021 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на „Белви“ ООД, ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.16, т.1, б.”д”, предл. първо от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.

          За да постанови решението си, районният съд е приел за безспорно установено по делото, че по време на извършената проверка на строителен обект, изпълняван от ответника по касация, са били извършвани строително-монтажни работи, както и че на работника Р. М. Б., на длъжност „***“ в дружеството, не му били осигурени защитни ръкавици, необходими за изпълнение на възложената му работа.  Прието е обаче, че визираният в АУАН и в НП текст на чл.16, т.1, б.“д“ от Наредба №2/22.03.2004 г., представлява бланкетна норма и въвежда задължение за строителя да осигури необходимите предпазни средства и използването им, в съответствие с нормативната уредба. Посочено е, че в проведеното административнонаказателно производство е останала неясна правната норма, въвеждаща задължение за строителя, да предоставя защитни ръкавици на техническия ръководител и използването им при осъществяваната от него работа. Последното, според въззивния съд, представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е ограничило правото на защита на жалбоподателя, да разбере точно в какво е обвинен, и за какво е наказан, за да може правилно да организира защитата си. По горните съображения, отменил издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

          Решението е правилно.

          Установи се по делото, че 23.05.2021 г. е извършена проверка от инспектори при Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Кърджали, на обект: „Изграждане на нов електропровод 400 kV между п/ст „Марица Изток“ и п/ст „Неа Сант /Република Гърция/ -  на територията на Република България“ – обособена позиция №2 Нова ВЛ 400 kV,  от стълб №** до №**“, по работни места на трасето на ВЛ от Репер R** /стълб №**/ до Репер R** /стълб №**/ - стълб №**, находящо се в землището на ***, извършван чрез наети лица от „Белви“ ООД, за която е съставен протокол №ПР2116915/21.06.2021 г. В т.5 от последния протокол е описано, че дружеството, в качеството му на работодател, не е осигурило на работника си Р. М. Б., на длъжност „***“, необходимите предпазни средства за съответния вид работа – защитни ръкавици, необходими за защита на горните крайници на работника при извършване на СМР по монтиране на електросъоръжения и полагане на кабели от ВЛ, в нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.16, ал.1, б.“д“, предл. първо от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. На 21.06.2021 г. срещу „Белви“ ООД, е съставен АУАН №09-002669, за това, че при извършена на 23.05.2021 г. проверка е установено, че в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.16, ал.1, б.“д“, предл. първо от Наредба №2/22.03.2004 г., работодателят не е осигурил на работника Р. Б., на длъжност „***“, необходимите предпазни средства – защитни ръкавици, необходими за изпълнение на възложената му работа. Въз основа на този АУАН, наказващия орган е издал и оспореното пред районния съд НП, в обстоятелствената част на което са изложени идентични факти, а имуществената санкция е наложена за извършено нарушение на чл. 14, ал.1 от ЗЗБУТ чл.16, ал.1, б.“д“, предл. първо от Наредба №2/22.03.2004 г.

          Сочената за нарушена разпоредба на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, създава задължение за юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физически лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки и места.

          На следващо място, според визираната в АУАН и НП разпоредба на чл.16, ал.1, б.“д“ от Наредба №2/22.03.2004 г., строителят следва да осигури необходимите предпазни средства и работно облекло и употребата им в съответствие с нормативната уредба и в зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове за всеки конкретен случай. Видно от съдържанието на последната разпоредба, в същата не е уредено конкретно правило, задължаващо работодателя да предостави защитни ръкавици на работещите. Административен съд - Кърджали счита, че горната норма, посочена като нарушена в АУАН и НП е следвало да бъде конкретизирана съгласно чл.42, т. 5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както при установяването на нарушението с АУАН, така и при издаване на НП, с точно отбелязване на нарушеното правило. Следва да се отбележи, че правилата относно здравословните и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и минималните изисквания за безопасност при използване на лични предпазни средства, са регламентирани в Наредба №2/22.03.2004 г. и Наредба № 3 от 2001 г., конкретизиращи в приложенията към съответните текстове и специфични изисквания, както и личните предпазни средства, които следва да се използват при извършване на различните строителни дейности. В настоящия случай санкцията е наложена  за неосигуряване от работодателя, на необходимите предпазни средства за извършваната от техническия ръководител работа – защитни ръкавици, но нито в акта, нито в наказателното постановление е конкретизирано коя е нарушената разпоредба, въвеждаща изискване за предоставяне на лични предпазни средства – защитни ръкавици. Такова задължение за предоставяне на защитни ръкавици на работника, не се установява да е предвидено и в изготвената за длъжността „***“, оценка на риска, обратно на твърдяното в касационната жалба.

          Тези нередовности в акта, възпроизведени и в наказателното постановление, представляват съществено нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и са основание за отмяна на наказателното постановление, до какъвто извод е стигнал и районния съд.

          Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд – правилно и законосъобразно, като при постановяването му не е допуснато твърдяното нарушение. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

          При този изход на делото и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр.  с чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника по касация се следват и направените по делото разноски. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, е в размер на 400 лв., което е под минималния размер на възнаграждението съгласно чл.18, ал.2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. = 405 лв./. Поради това, независимо от направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна, деловодните разноски в размер на 400 лв.

          Ето защо, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

                                                  

                               Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №138/08.11.2021 г., постановено  по анд №970/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София, да заплати на „Белви“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 400 лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

      

                                                                               2.