РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200377 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. В. Д. с ЕГН: **********, с посочен
адрес: с. *, общ. Средец, срещу Наказателно постановление № 21-3292-000117/11.11.2021 г. ,
издадено от Началник Сектор в 04 РУ на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се,
че с Решение № 74/16.11.2021 г., в сила от 02.12.2021 г. по НАХД № 477/2021 г. на РС-
Царево жалбоподателката вече е била санкционирано за управление на нерегистрираното
МПС и й е било наложено административно наказание. Счита се, че повторното
санкциониране за същото деяние в настоящето производство е в противоречие с принципа
„non bis in idem” и с указанията на ВКС в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСНК.
Други доводи за порочност не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. * – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените
в нея доводи. Молят за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор в 04 РУ на ОДМВР-
гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по делото.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), доколкото видно от разписката на
л. 4 – НП е връчено на жалбоподателката на 19.01.2021 г., а жалбата е депозирана на
27.01.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 16.09.2021 г., около 11.00 часа жалбоподателката Д. управлявала лек автомобил
„Мерцедес 220 Д” с рег. номер * в гр. Бургас по бул. „Ал. Г. Коджакафалията“ до бл. 67.
Въпросният автомобил бил закупен от Д. на 26.04.2021 г., като сделката била изповядана от
нотариус с рег. № * и информация за нея била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки
задължението за пререгистрацията в двумесечен срок (т.е. до 26.06.2021 г.) новият
собственик – жалбоподателката Д., не изпълнила законовите си задължения и не заявила в
КАТ промяната в собствеността, поради което и на 28.06.2021 г. регистрацията на лекия
автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
На горепосочената дата и място лекият автомобил бил спрян за проверка от
полицейския служител – К.И. – командир на отделение в 04 РУ-Бургас, който след като
направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на лекия автомобил е
била служебно прекратена.
За констатираното И. съставил АУАН с бл. № 949938, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на
водача Д., която го подписала и получила препис от него без да посочи възражения. В
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения също не били депозирани.
Д. попълнила на място сведение (л. 7), в което потвърдила, че е закупила лекия
автомобил на 26.04.2021 г., както и че все още не го е прехвърлила на свое име, но обяснила
това с факта, че била в чужбина.
Материалите по преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от
01.11.2021 г. прокурор от РП-Бургас, преценил, че извършеното от Д. не покрива
признаците на престъпление по НК.
Малко след случката - на 22.09.2021 г. жалбоподателката отново управлявала лекия
автомобил, но този път в гр. Царево, като отново била спряна за проверка. За този случай
било образувано досъдебно производство, а в последствие и съдебно такова, което
завършило с постановяване на Решение № 74/16.11.2021 г., в сила от 02.12.2021 г. по НАХД
№ 477/2021 г. на РС-Царево, с което Д. била освободена от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК и й било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева
Въз основа на АУАН и с оглед преценката на БРП, че не се касае до престъпление от
общ характер, на 11.11.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел,
2
че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и всички приобщени писмени
материали. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник Сектор в 04 РУ на ОДМВР-гр.Бургас, който към дата
11.11.2021 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – командир на отделение в 04 РУ-Бургас, който също е
бил оправомощен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед
№ 251з-3505/09.09.2019 г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в
какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни
признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и
не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
3
административнонаказателното производство.
По същество следва да се има предвид следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателката автомобил „Мерцедес 220 Д” с
рег. номер *, безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП,
както и че той е бил управляван от Д. на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас).
Жалбоподателката не оспорва и факта, че е придобила собствеността на автомобила на
26.04.2021 г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с
нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването не е
изпълнила задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължила
да го управлява.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от
27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона,
а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират Д. за прекратяването на регистрацията (законът не им
вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и
няма как да се сподели тезата, че жалбоподателката не е знаела, че регистрацията на
автомобила й ще бъде прекратена, в следствие на нейното бездействие. В случая крайният
срок за пререгистрация на автомобила е бил 26.06.2021 г. и очевидно не е бил спазен от
новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена
след изтичане на крайния срок. Дали Д. е била в чужбина или не също е ирелевантно,
защото всеки следва организира делата си по начин, че да спазва закона. В случая срокът за
регистриране е достатъчно дълъг, а отделно от това действията по пререгистрация могат да
се извършват и от пълномощник, поради което и не е съществувала никаква обективна
пречка пред жалбоподателката да изпълни задълженията си.
В конкретния случай няма значение, че след 26.06.2021 г. автомобилът е продължил
да бъде с поставени регистрационни табели. Поставянето на табели е резултат от успешна
регистрация, но неправилно е да се смята, че поставянето на табелите „регистрира“
автомобила. Напълно възможно е един автомобил да е с валидна регистрация, но да не е с
поставени табели (което е друго административно нарушение), както и регистрацията
реално да е прекратена, а табелите все още да стоят на автомобила (както е в случая).
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателката е извършила
4
вмененото й нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.
Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси,
като например – Решение № 2412/19.12.2018 г. по к.н.а.х.д. № 3199/18 г. на АдмС-Бургас.
Съдът не споделя единственото възражение на жалбоподателката, свързан ос това, че
вече веднъж е била санкционира на за това деяние с Решение на РС-Царево, поради което и
е незаконосъобразно да понася втори път отговорност за същото деяние. Тази теза се базира
на неправилен прочит на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС. За да се говори за повторно ангажиране на отговорността на
дееца за същото деяние следва да първо място да има идентитет в деянието (същото деяние
(idem) е елементът, който свързва двата процеса срещу лицето). В конкретния случай
деянието предмет на НАХД № 477/2021 г. на РС-Царево е извършено на 22.09.2021 г. в гр.
Царево, а деянието предмет на настоящето административнонаказателно производство е
извършено на 16.09.2021 г. в гр. Бургас. Вярно е, че и в двата случая се касае за управление
на едно и също нерегистрирано МПС, но доколкото двата казуса касаят управление на
различна дата и място – категорично не може да се говори за едно и също деяние по
смисъла на Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Касае се за два отделни
волеви човешки акта, реализирани в резултат на две отделни решения и извършени на
различни дати и място – т.е. в случая сме изправени не пред едно деяние, а пред две отделни
и самостоятелни деяния. Именно поради това неправилно е да се смята, че щом веднъж Д. е
била санкционирана за управление на нерегистрирано МПС, то от там на сетне тя може
безпрепятствено да управлява това МПС, позовавайки се на еднократното си
санкциониране. Тъкмо напротив – в случая се касае за демонстрирана противоправна
упоритост, като очевидно Д. е продължила да управлява автомобила из територията на
областта, въпреки че срещу нея вече е било стартирано административнонаказателно
производство и без тя да предприеме действия по регистрация на МПС-то. Поради това
съвсем правилно АНО е преценил, че тя следва да бъде санкционира за поведението си.
В разпоредбата на чл.175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание „Глоба” в размер от
200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до
12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. В случая двете кумулативни санкции са били определени в минималния
възможен размер, под който съдът не може да слезе.
На последно място съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се
счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи
на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС,
ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид. Нарушението е типично за вида си, като дори в жалбата не се съдържат твърдения
за някакви обстоятелства, които да водят до занижаване на обществената опасност на
извършеното.
5
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено,
поради което следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-3292-000117/11.11.2021 г.,
издадено от Началник Сектор в 04 РУ на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на ИВ. В. Д. с ЕГН: ********** е
наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
В.О.: К.В.
6