Решение по дело №2059/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) при МП, представлявана от представител по пълномощие, срещу решение № 877/30.06.2022г., постановено по административно дело № 1229/2021г. на АдмС Бургас, в частта му, в която ГД „ИН“ при МП е осъдена да заплати на В.С.Г. обезщетение в размер на 600.00 лева за претърпени неимуществени вреди – уронване на човешкото достойнство, чувство за страх, малоценност и незащитеност, вследствие противоправно бездействие на служители на ГД „ИН“, изразяващо се в неосигуряване на помещения без хлебарки и дървеници за периода от 18.12.2018г. до 03.06.2021г. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска в тази му част. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

Решението в останалата му част, в която искът до пълния му предявен размер 10000.00 лева е отхвърлен като необжалвано е влязло в сила.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК адвокат М.П. ***, назначена за процесуален представител на ищеца, е подала отговор срещу касационната жалба. Счита решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация В.Г. се явява лично и заедно с назначения му представител адвокат П.. Поддържат отговора срещу касационната жалба и молят съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на решението в частта му, в която е обжалвано.

Административен съд Бургас, ХV-ти касационен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, състав на АдмС Бургас е приел за основателен иска, предявен от В.С.Г., в частта му за присъждане на обезщетение в размер на 600.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 18.12.2018г. до 03.06.2021г., през който затворническата администрация противоправно бездействала, като не осигурила на ищеца помещения без хлебарки и дървеници, с което било уронено човешкото достойнство на ищеца, породило се чувство на страх, малоценност и незащитеност.

Първоинстанционният съд е установил, че на 11.12.2018г. било приведено в изпълнение наказанието пет години и шест месеца лишаване от свобода, наложено на ищеца по НОХД № 809/19г. на Окръжен съд Бургас, както и по ЧНД № 575/2019г., също на Окръжен съд Бургас, по което било определено общо наказание по НОХД № 982/2018г., НОХД № 36/2019г. и НОХД №300/2019г., всички на Окръжен съд Бургас. При постъпването си в затвора на 11.12.2018г. ищецът е бил настанен в приемно отделение в корпуса на затвора. Считано от 18.12.2018г. бил преместен в ЗОЗТ „Дебелт“. Със заповед БС№148/30.07.2021г. на Началника на Затвора Бургас, първоначално определеният режим на изтърпяване на наказанието бил заменен от строг на общ. Ищецът не бил награждаван, нито наказван.

Прието е, че дезинсекцията в затворническото общежитие се извършвала по договор от ангажиран за целта специализиран търговец и със собствени средства, което съдът установил от представените договори, сключени на 13.11.2018г. и на 20.01.2021г. Първият договор бил сключен между ГД“ИН“ и дружество „ДДД-1“ ООД, по силата на който ГД“ИН“ възложила, а дружеството приело да извършва дезинсекция и дератизация на сградите на ГД“ИН“ и териториалните служби, като дезинсекция следвало се извършва шест пъти годишно, а дератизацията – два пъти годишно. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Вторият договор бил сключен между ГД“ИН“ и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с който ГД“ИН“ възложил на дружеството извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГД“ИН“ и териториалните служби - осем пъти годишно във всеки обект за срока на договора, а дератизацията – 2 пъти годишно за всеки обект за срока на договора. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца. От представените протоколи било установено, че през месеци януари, март, май, юли, август, септември и ноември 2019г., месеци януари, март, май и юли 2020г. и месеци януари, март, май и юни 2021г. територията на ЗО „Дебелт“ била обработена с препарати, съгласно договорите.

От показанията на свидетеля С.В., също е лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в ЗО „Дебелт“ от две години, се установявало, че хигиената в спалните помещения не била добра, имало хлебарки и дървеници. Сутрин свидетелят виждал зачервявания от ухапванията. Виждал насекомите както вечер, така и през деня, които след дезинсекция ставали дори повече. Ищецът също имал ухапвания от дървеници, затова искал успокояващи мехлеми, но не са го пуснали до лекаря. Много пъти лишените от свобода са писали жалби до началника, но инспектор СДВР Христо Ванков ги късал и не ги придвижвал до адресата.

На 15.02.2023г. ищецът бил освободен, поради изтърпяване на наложеното наказание.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, затова че затворническата администрация бездействала и не осигурила на ищеца, като лишен от свобода, такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на неговото физическо здраве и на човешкото му достойнство. Ищецът бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се в целодневно поставяне под въздействието на инсекти, което сампо себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Приел е, че справедливото обезщетение е равнимо на 600.00 лева, поради което искът за тази сума е счетен за основателен. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с характера на деянието, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и при отчитане на кумулативното им въздействие върху ответника по касация е опредена сумата, до която искът е уважен. Съобразена е практиката на Съда по правата на човека, като са посочени казуси, близки до сложения за разрешаване по настоящото дело. Посочено е, че по сходни случаи и ВАС определя обезщетения в размери, тангиращи около 600.00 лева.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно първата инстанция е определила правната квалификация на предявения иск, разпределението на доказателствата тежест, подлежащите на установяване факти и връзки между фактите, кои са доказани и кои от тях не са и какъв е правният ефект от доказателствената обезпеченост на релевентните за спора факти.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Елементите от фактическия състав на чл.284 от ЗИНЗС са установени по делото и настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните изводи на първата инстанция, че е налице противоправно поведение на затворническата администрация да осигури на ищеца, като лишен от свобода, такива битови условия, които не са неблагоприятни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като уронващи човешкото достойнство, респ. пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. „Съжителството“ на лишените от свобода с хлебарки и дървеници е по характер такова обстоятелство, което да породи именно чувства на страх, незащитеност или малоценност и това е така, защото лишеният от свобода, поради естеството на положението си, не е в състояние сам да управлява и контролира собственото си поведение и да въздейства на заобикалящата го среда, съобразно неговите предпочитания, нужди и желания, а е длъжен да понася ограниченията, наложени му по силата на осъждането. Специфичното положение на лишените от свобода е наложило техните права да бъдат гарантирани както от националното, така и на ниво общностно и международно право. Границата на допустимите ограничения, произтичащи от наложеното наказание лишаване от свобода, е очертана именно в разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС и всяко нейно нарушение следва да се санкционира като недопустимо и съответно да подлежи на обезвреда.

В касационната жалба се сочи, че основателността на претенцията по чл.284 от ЗИНЗС изисква доказване на осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето на лишения от свобода /или емоционално страдание със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.

Касационната инстанция изцяло се солидаризира с тълкуването, направено от касатора, и в тази връзка подчертава, че няколкогодишният (за ищеца) престой в затвора, в който пъплят хлебарки и кръвосмучещи дървеници, няма как да се квалифицира като обичайно ниво на страдание, присъщо на лишените от свобода. Към обичайно ниво на страдание са се насложили и неприятните усещания от присъствието на описаните паразити, които неприятни усещания вече подлежат на обезщетяване по реда на ЗИНЗС.

Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Тази презумпция е установена от закона в полза на ищеца по иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и е достатъчно да бъдат доказани обстоятелствата по ал.1, за да се приеме, че за пострадалия са настъпили неимуществени вреди. За да бъде оборена презумпцията, ответникът е този, който следва да проведено пълно обратно доказване, а именно да твърди отрицателни факти – че ищецът не е претърпял неимуществени вреди. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Доказателства в тази връзка не са събрани.

Доказателствената дейност в първата инстанция е била съсредоточена в посока да се установи, че са били положени достатъчно усилия за обезпаразитяването и дератизацията на затворническото общежитие, като в тази връзка се поддържа както в отговора срещу исковата молба, така и в касационната жалба, че ГД“ИН“ следва да се счита за освободена от отговорност затова защото са били сключени описаните по – горе договори, по силата на които ГД“ИН“ възложила извършване на обезпаразитяване и дератизация на специализирани фирми, които редовно изпълнявали задълженията си по договора. Възражението е неоснователно, тъй като по делото е установено, посредством разпита на свидетеля Василев, че в спалните помещения, а и из цялото затворническо общежитие, се разхождат денонощно хлебарки и дървеници, като дървениците хапят лишените от свобода. Установено е обективното състояние в затворническото общежитие, в което, независимо от обработката с препарати, хлебарките и дървениците не са унищожени. Внимателният прочит и на двата договора сочи, че по договора не се гарантира резултат – унищожаване на насекоми и мишки, а са договорени дейности по обработка с препарати с определена периодичност. Изпълнението на договора от страна на изпълнителя – обработка на площите в общежитието, няма как да препятства правото на ищеца да търси обезщетение за вредите от съжителството си с хлебарките и дървениците. Договорите имат относително действие, т.е. само между страните, и не се разпростират и спрямо трети лица освен в изрично установени случаи, какъвто настоящият не е. При положение че по делото е установено наличие на хлебарки и дървеници в общежитието, то касаторът, като страна по договорите, е в правото си да предяви претенции към изпълнителните по договорите.

Съдът изцяло възприема съображенията на първата инстанция, дли  основание да определи размера на обезщетението – 600.00 лева.

По изложените причини касационната жалба на ГД“ИН“ се явява неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти касационен състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 877/30.06.2022г., постановено по административно дело № 1229 / 2022 г. на Административен съд Бургас в частта му, в която ГД „ИН“ при МП е осъдена да заплати на В.С.Г. обезщетение в размер на 600.00 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се уронване на човешкото достойнство, чувство за страх, малоценност и незащитеност, вследствие противоправно бездействие на служители на ГД „ИН“, изразяващо се в неосигуряване на помещения без хлебарки и дървеници за периода от 18.12.2018г. до 03.06.2021г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: