Решение по дело №3028/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 119
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20203100503028
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Варна , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503028 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ОД на МВР гр.
Варна срещу решение № 3434/24.07.2020 год постановено по гр.д. № 21050 по описа
за 2019 година на Варненски районен съд, с което се :
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. В., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1716,49лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. от 244часа, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, формирана по отчетни периоди, както следва: 66,11лева за периода 01.10-
31.12.2016г.; 109,89лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 128,20лева за периода 01.04-
30.06.2017г.; 134,31лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 140,41лева за периода 01.10-
30.12.2017г.; 131,59лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 182,76лева за периода 01.04-
30.06.2018г.; 138,90лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 153,52лева за периода 01.10-
31.12.2018г.; 168,89лева за периода 01.01- 31.03.2019г.; 168,89лева за периода 01.04-
30.06.2019г., 193,02лева за периода 01.07- 30.09.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и се
1
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер
на 218,66лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо
лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. В., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 420,18лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Твърди се, че обжалванато решение е неправилно и законосъобразно по
изложени подробни доводи във въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и се
претендира постановяване на друго,с което предявения иск бъде уважен изцялро.
Претендират се разноски
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен Д. Н. В., ЕГН ********** срещу ОД
на МВР гр. Варна иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да
бъде осъден ответникът да заплати сумата /след допуснато изменение в размера на
претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 22.07.2020г./ в размер
на 1716,49лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване с коефициент 1.413, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се, че ищецът е работил на длъжност младши инспектор в ОД на МВР
Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. на 12часови смени при сумирано изчисляване
на работното време. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
2
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. За периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г. е положил общо 1664часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд от 1901,95часа, което изчислено на база основното месечно
възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в размер на
исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се
оспорва по основание и размер. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд
са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и
т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност ст.полицай в Участък Долни
чифлик към Четвърто РУ при ОДМВР Варна;
- че в периода 01.10.2016г.- 31.03.2019г. ищецът е работил на 12-часови
смени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
3
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по
основание и по размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3434/24.07.2020 год постановено по гр.д. №
21050 по описа за 2019 година на Варненски районен съд
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд ,на осн .чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5