Р Е Ш Е Н И Е
№............/................................2021г.
, гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретаря Светлана
Стоянова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 882/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. ІІ-ро от ЗАНН във връзка с
чл.208 от АПК и с чл. 348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите против /ТД на НАП/ гр.Варна решение №260421/ 22.03.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 4239/2020г. на Районен съд – Варна, с което е
отменено наказателно постановление №538320-F566372/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което на К.М.К. е
наложена глоба от 500 лева на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона
за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.31 ал.1 във
връзка с чл.31 ал.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във
връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
В касационната жалба се изтъква, че административното нарушение е доказано
по несъмнен начин и като е отменил наказателното постановление, съдът е
постановил решение в несъответствие с материалния закон. Иска се отмяна на
съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът К.М.К. не е изразил становище по касационното оспорване.
Представителят на ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че
решението на Районен съд – Варна е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона и няма основание за отмяната му.
По делото е приложено наказателно постановление №538320-F566372/23.09.2020г. на директора на ТД на
НАП – Варна, с което на К.М.К. е наложена глоба от 500 лева на основание чл.185
ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС за това, че е извършил нарушение на чл.31 ал.1
от Наредба №Н-18/2006г. на МФ като е издал сторно бележка от кочан №3/20.02.2020г. за сторниране на сумата по
издаден фискален касов бон на стойност от 1000 лева с основание
„възстановен аванс поради отказ на клиент“ вместо да издаде документ от
фискалното устройство, работещо в цеха за паметници, стопанисван от ДЗЗД „Ива“
в срок до 07.03.2020г. съгласно чл.31 ал.4 от същата наредба. Към това наказателно постановление е приложен
акт за установяване на административно нарушение № F566372/24.08.2020г. със същото описано в него нарушение.
По делото е налично още едно наказателно постановление с друг номер
№530111-F566378/06.10.2020г. на директора на ТД на
НАП - Варна, с което на К.К. е наложена глоба от 1000 лева на основание чл.185
ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС за същото нарушение по чл.31 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.
на МФ, а именно: за това, че е сторнирал сумата от 1000 лева с основание
„възстановен аванс поради отказ на клиент“ със сторно бележка от кочан №3/20.02.2020г.
вместо с документ от фискалното устройство, работещо в търговския обект в срок
до 07.03.2020г. съгласно чл.31 ал.4 от същата наредба.
В хода на въззивното производство в съдебното заседание на 03.02.2021г., в
което К.К. не е присъствал и не е бил представляван, ответникът чрез
юрисконсулт Николова е представил пред съда и преписка с наказателно
постановление №538320-F566372/23.09.2020г. на директора на ТД на
НАП – Варна, с което на К.М.К. е наложена глоба от 500 лева на основание чл.185
ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС , за това че на 27.07.2020г. е извършил
нарушение на чл.31 ал.1 от Наредба №Н-17/13.12.2006г. на МФ , като е издал сторно
бележка от кочан №2/31.01.2020г., въз основа на която е сторнирал сумата от
1740 лева по издадена касова бележка с основание „върнат аванс поради
недостиг на материали“ вместо да издаде документ от работещото в обекта
фискално устройство в срок до
07.02.2020г., съгласно разпоредбата на чл.31 ал.4 от същата наредба. Към
горепосоченото наказателно постановление е приложен акт за установяване на
административно нарушение с № F566372/24.08.2020г. за същото административно нарушение.
Предходния съд е отложил разглеждането на делото като е указал на К.К. в
7-дневен срок от уведомяването да посочи
дали обжалва наказателно постановление №538320-F566372/23.09.2020г. без да уточни кое от
двете наказателни постановления, които са с
един и същ номер, но се отнасят за две различни нарушения. Това указание
на съда не е вписано в призовката на К.К., с която е призован за съдебното
заседание на 17.03.2021 от 14:30ч., т.е. не е изпратено на въззивника, но дори
и да беше съобщено на наказаното лице нямаше да доведе до изясняване предмета
на делото, тъй като въпросът на съда е бил дали въззивника обжалва наказателно
постановление №538320-F566372/23.09.2020г. или наказателно
постановление №530111-F566378/06.10.2020г., без да е отчетен
факта, че има две наказателни постановление с №538320-F566372/23.09.2020г., в които са описани две
отделни административни нарушение, за
които са издадени две актове с различни номера.
Въпреки, че между двете открити съдебни заседания пред Варненския районен
съд не е постъпвала уточняваща молба от К.К.
относно предмета на въззивната му жалба, във връзка със самоволно изявление на
процесуалния представител на ТД на НАП – Варна юрисконсулт Николова, че К.К.
обжалва наказателно постановление
№538320-F566372/23.09.2020г., на който съответства акт за установяване на административно
нарушение № F566372 в последващото съдебно заседание на
17.03.2021г., в което К.К. отново не е присъствал и не е бил представляван, Варненският
районен съд е приел и приложил към делото наказателно постановление №538320-F566372/23.09.2020г. на директора на ТД на
НАП – Варна, с което на К.М.К. е наложена глоба от 500 лева, акт за
установяване на административно нарушение с № F566372/24.08.2020г., касова бележка на
стойност 1740 лева и бележка изписана на ръка от 31.01.2020г.
С протоколно определение от същото съдебно заседание, съдът е върнал на
административно-наказващия орган наказателно
постановление №530111-F566378/06.10.2020г. на директора на ТД на
НАП - Варна, с което на К.К. е наложена глоба от 1000 лева, касова бележка на
стойност 1000 лева и бележка изписана на ръка от 20.02.2020г.
Варненският районен съд е отменил наказателно постановление № №538320-F566372/23.09.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна
като е приел, че липсват дата и място на извършване на нарушението и мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В
диспозитива на решението е посочен единствено номера на наказателното
постановление, което се отменя, без да става ясно за което нарушение е издаден.
В мотивите на съдебния акт е вписано, че съдът се е запознал с представените от
ответника документи: сторно бележка от кочан №2/31.01.2020г. с основание
„върнат аванс поради недостиг на материали“ и фискален касов бон на стойност
1740 лева. В същото време, обаче, съдът е приел, че разглежданото от него
наказателно постановление е било издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение № F566401/24.08.2020г., който изобщо липсва по
делото. Отделно от това, в съображенията си за липса на дата в АУАН и НП, Варненският районен съд е отбелязал, че в тях
единствено е посочено, че нарушителят на 31.01.2020г. е сторнирал сумата по
издаден фискален касов бон на стойност от 500 лева – сума, която не е посочена като сторнирана в
трите наказателни постановления /две от
тях с еднакъв номер/ и приложените два акта за установяване на нарушения.
Въззивната жалба на К.М.К. е срещу наказателно постановление №538320-F566372/23.09.2020г., издадено от директора
на ТД на НАП – Варна, но от целия ѝ текст не става ясно срещу кое от двете наказателни постановления под
този номер, с които му е наложена глоба от 500 лева се отнася: дали за това, че е издал сторно бележка от
кочан №3/20.02.2020г., с която е сторнирал сумата от 1000 лева с основание
„възстановен аванс поради отказ на клиента“ вместо да издаде фискален документ в
срок до 07.03.2020г. или за това, че е издал сторно бележка от кочан
№2/31.01.2020г., с която е сторнирал 1740 лева с основание „върнат аванс поради
недостиг на материали“ вместо да издаде документ от фискално устройство
в срок до 07.02.2020г.
Изложеното възпрепятства касационната съдебна инстанция да прецени
Варненският районен съд кое от двете наказателни постановления с един и същ
номер е разгледал и съответно е отменил с обжалваното решение, защото и самия
въззивен съд не е изяснил този въпрос по надлежния ред.
Въззивният съд се е произнесъл по нередовна жалба без да изясни нейния
предмет, поради което решението му се явява недопустимо и като такова следва да
бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на ВРС за ново произнасяне от друг
съдебен състав. При следващото разглеждане на делото, съдът трябва да остави без движение въззивната
жалба на К.М. К. като му даде ясни и
точни указания да уточни кое наказателно постановление с №538320-F566372/23.09.2020г., издадено от директора
на ТД на НАП – Варна оспорва: 1/ за това, че е издал сторно бележка от
кочан №3/20.02.2020г., с която е сторнирал сумата от 1000 лева с основание
„възстановен аванс поради отказ на клиента“ вместо да издаде фискален документ
в срок до 07.03.2020г., на което
съответства акт за установява на административно нарушение № F566378/24.08.2020г. или 2/ за това, че е
издал сторно бележка от кочан №2/31.01.2020г., с която е сторнирал 1740 лева с
основание „върнат аванс поради недостиг на материали“ вместо да издаде
документ от фискално устройство в срок до 07.02.2020г., на което съответства
акт за установява на административно нарушение № F566372/24.08.2020г. И да се произнесе едва след като се убеди, че съдебното
указание за отстраняване нередовността на въззивната жалба е било съобщено на К.М.К.
и е изтекъл срока за изпълнението му.
Водим от горното и на основание чл.221 ал. 3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №260421/22.03.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 4239/ 2020г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.