Решение по дело №969/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435, ал.1 вр. с чл.436 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на от И. П. Н., с адрес гр. Б., ул. “С.” № 16 качеството му на взискател по изпълнително дело № 268/2001г. по описа на ДСИ/държавен съдебен изпълнител/ СТ при РС – гр. Б.. С жалбата се атакуват действията на ДСИ, изразяващи сев изготвено постановление от 10.04.2013г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело. Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Развити са подробно съображения. По същество иска от съда да отмени постановлението за прекратяване на изп. дело. Да се укаже на ДСИ да продължи процесуалните действия по изпълнителното производство при спазване на правилата на ГПК.

Държавния съдебен изпълнител е представил писмени обяснения относно обжалваното постановление за прекратяване. Сочи, че в случая е приложимо диспозитивното начало. Бездействието е повече от 8 години. Жалбата е неоснователна.

Длъжникът В. М. М. не е взел становище по жалбата.

Окръжен съд Б., след като обсъди възраженията в подадената жалба, становището на ДСИ, както и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Изпълнително дело № 268/2001г. по описа на ДСИ е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по н.о.х.д. № 382/1997г. по описа на Софийски военен съд. По силата на посочения съдебен акт ВМ. М. е бил осъден да заплати на И. П. Н. сумата от 5 000 000 (пет милиона стари лв.), съответно 5000 (пет хиляди нови лв.), представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди. В молбата си за образуване на изпълнителното производство взискателят И. Н. посочил като способ за изпълнение – Опис и продажба на движимо имущество, находящо се в жилището на длъжника. Видно от документите и доказателствата по изпълнителното дело, по същото са извършвани редица изпълнителни действия, конкретно – два описа на секвестируемо движимо имущество, собственост на длъжника В. М, находящо се в жилището на последния в гр. Б., ул. “М.” № 39. Първият опис, насрочен на 14.10.2004г. бил отложен поради неродовното призоваване на длъжника М (видно от изготвения протокол – л. 11 от изп. досие). Следващият опис бил извършен на 05.11.2004г., като при него ДСИ е констатирал, че не са намерени, вещи, върху които да бъде насочено принудителното изпълнение (видно от изготвения протокол – л. 18 от изп. досие). В същия протокол било обективирано заявление на длъжника В М. М., че от 5.11.2004г. ще заплащал по 50 лв. месечно и че до края на м. ноември 2004г. ще изтегли банков кредит за погасяване на по – голяма част от задължението. И при двата описа взискателят И. П. Н. не присъствал, като не бил изпратил и свой процесуален представител. На 08.11.2004г. длъжникът М. направил плащане в размер на 50 лв. (видно от приложената вносна бележка – л. 19 от изп. досие). След тази дата – 5.11.2004г., по изп.дело липсват каквито и да било доказателства за извършването на някакви последващи изп. дейстия. Установява се от фактическа страна и обстоятелството, че на 30.09.2011г. взискателят получил писмо от ДСИ, с което бил поканен да се яви в ст. 20, . 1 при ДСИ – гр. Б., с личната си карта за получване на суми по изпълнителното дело. Липсват данни взискателят да се явил или да е изпратил свой процесуален представител, за да получи постъпилата сума. Така, ДСИ със свое Постановление от 10.04.2013г. е прекратил процесното изпълнително производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – поради бездействия на взискателя за период по-дълъг от две години. Взискателят е получил съобщение за постановеното прекратяване на 16.04.2013г. ( л. 21 ), а на 23.04.2013г. е депозирал разглежданата жалба срещу него.

Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът,намира от правна страна следното: Приложима към настоящия спор е разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК, съгласно която „взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение”. Предвид цитираната разпоредба и установеното по делото депозираната жалба е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на ДСИ. Разгледана по същество е неоснователна. В чл.433, ал.1 ГПК лимитативно са изброени основанията, с настъпване на които, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и съдебният изпълнител е длъжен да съобразява наличието им при постъпило искане за прекратяване. В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8, изпълнителното производство подлежи на прекратяване с оглед на обстоятелството, че взискателя по изпълнително производство бездейства за период по-дълъг от две години и по делото не се предприемат каквито и да било изпълнителни действия.

Прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК с постановление е правомощие на съдебния изпълнител, с което той разполага при наличие на процесуалните предпоставки визирани в цитираната разпоредба, а именно, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Освен това при наличие на законовите изисквания, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Наистина чл.433,ал.1 т.8 от ГПК изисква съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по ex lege то вече е прекратено. Постановлението не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение, a само констатира настъпилото прекратяваване. Видно от данните по изп. д. № 268/2001г. по описа на ДСИ С Т при РС – гр. Б., последното предприето изпълнително действие е описът извършен на 05.11.2004г., като при него ДСИ е констатирал, че не се намерени, вещи, върху които да бъде насочено принудителното изпълнение (видно от изготвения протокол – л. 18 от изп. досие). След това изпълнително действие до момента на постановяване на обжалваното постановление за прекратяване на производството по изп. д. 268/2001г. по описа на ДСИ С Т при РС – гр. Б. - 10.04.2013г. е изтекъл период от над 8 г., който значително надвишава двугодишния период на бездействие на взискателя, уреден в хипотезата на чл. 433, т. 8 ГПК.

При така установената фактическа и правна страна на спора, съдът намира жалбата на взискателя по изп. дело за неоснователна, тъй като той е бездействал в продължителен период от време. Оплакванията, релевирани в жалбата са несъстоятелни . Изложените фактически и правни констатации обосновават извода за неоснователност на жалбата, поради което действията на ДСИ по прекратяване на изпълнителното производство са законосъобразни .

По изложените доводи, Окръжен съд Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата депозирана от взискателя И. П. Н., против действия, извършени по изп.д.№ 268/2001г. по описа на държавен съдебен изпълнител към РС – гр. Б., изразяващи се в прекратяване на производството по цитираното изпълнително дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: Членове: