№ 61
гр. Враца, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20241400900072 по описа за 2024 година
Производството по търг. дело № 72/ 2024 г. е образувано по искова
молба вх. №5806/26.07.2024 г. от Р. В. Ц., чрез упълномощения адвокат Н.
Н. Д., с която е предявен иск против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД за заплащане на
сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие причинени на ищеца травматични
увреждания от ПТП, настъпило на 27.07.2023 г., причинено от водач на лек
автомобил, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност",
сключена с ответника. Претендира се присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2023 г. около 9:30 часа в с.
Девене, общ. Враца, обл. Враца, на ул. „Ангел Г.ев“ до № 9, е настъпило ПТП,
при което водачът на лек автомобил марка "Форд", модел "С Макс", с pег. №
СВ2286ХА К. В. Н., поради своето непредпазливо и несъобразено със
заобикалящата го пътна обстановка движение на заден ход, реализира сблъсък
с ищцата Р. В. Ц., в качеството й на пешеходец, и виновно допуска
настъпването на ПТП.
Твърди се, че в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП
ищцата Р. Ц. е получила телесни повреди, фрактура на лява гривнена става и
разкъсно- контузни рани в различни части на тялото, като вследствие на
падането получава такава на десния лакът, която кърви умерено. Изпитва
силни болки в дясна тазобедрена става.
Поддържа се, че причина за настъпването на пътния инцидент са
действията на водача на лекия автомобил марка "Форд" модел "С Макс" с рег.
№ СВ2286ХА, К. В. Н., който е нарушил правилата за движение по пътищата,
1
а именно чл. 40, ал. 1 ал. 2 от ЗДвП.
Посочва се, че за пътнотранспортния инцидент е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 452/ 27.07.2023 г. по описа на ОД на
МВР - Враца и е образувано ДП № 753/ 27.07.2023 г. по описа на РУ-Враца,
разследването по което понастоящем е приключило, и досъдебното
производство е прекратено с Постановление от 26.02.2024 г. Видно от КП за
ПТП, отговорността за настъпване на произшествието е на водача на МПС
марка "Форд" модел "С Макс" с рег. № СВ2286ХА. Следователно, в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, са били причинени телесни повреди в
различни части на тялото и с различна тежест на пешеходката - ищцата Р. Ц..
Ищцата поддържа, че съгласно данните на Информационен център към
Гаранционен фонд, към датата на ПТП - 27.07.2023 г. МПС с ДКН СВ2286ХА
е имало активна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД - гр. София, с начална и кР. дата на покритие - 15.10.2022 г. 11:00:00
ч. до 14.10.2023 г. 23:59:00 ч..
Сочи се, че ищцата е депозирала писмена претенция до ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД - гр. София, въз основа на която е образувана щета № 0000-1000-03-24-
7090/ 26.01.2024 г. при ответника, но е получен отговор с писмо с изх. №
1057/ 30.01.2024 г., с което е уведомена, че следва да представи допълнително
множество документи по образуваното досъдебно производство, както и
лична банкова сметка. Излагат се съображения, че полученото писмо
представлява по същество отказ да бъде изплатено застрахователно
обезщетение.
По отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди във
връзка с ПТП се излагат подробни съображения, а именно, че след ПТП-то е
откарана до "Нов Медицински Център - Враца" към "Първа частна МБАЛ -
Враца", където е установено счупване на долния край на лъчевата кост, както
и други повърхностни травми на китката и дланта, контузия на долната част
на гърба и таза, контузия на лакътя, деформирана и оточна гривнена става,
нарушен захват на дясна длан с хематом в областта на десен лакът и охлузна
рана в областта на същия, рентгенологични данни за фрактура на радиус в
ляво без дислокация.
Посочва се, че ищцата е приета по спешност в ортопедо -
травматологичното отделение на "Първа частна - МБАЛ Враца" на 27.07.2023
г., където е поставена е окончателна диагноза: фрактура радий синистра ин
локо типико/счупване на долния край на лъчевата кост. Извършени са
множество изследвания и е предприета оперативна интервенция под обща
упойка, местна 2-инфилтрационна, е извършено закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна. Оперативен ход - мануална
репозиция под РО контрол и гипсова имобилизация. Сочи се, че ищцата е
изписана на 27.07.2023 г. в 14:10 ч. като са и назначени два контролни
прегледа и спазване на лечебно-охранителен режим - да не натоварва активно
крайника за срок от 30 дни.
Поддържа се, че пострадалата продължава да изпитва силни болки в
2
цялото тяло, като са налице затруднения при движение заради такива в
тазобедрената става и изключителна трудност извършването на своите
ежедневни задължения в резултат на имобилизацията и прилежащите
страдания. Сочи се, че в периода след изписването й от болница до
12.10.2024г. на ищцата са извършвани множество консултативни прегледи,
изследвания, премахване на гипсова имобилизация, провеждани са
физиотерапия и рехабилитация, включително в стационарни условия. Ищцата
твърди, че при проведените през м.септември 2024г. изследвания са
установени данни за консолидирала фисура и за Зудекова остеопороза, които
увреждания не са били налице преди получената фрактура, а са възникнали
като усложнения вследствие единствено и само от ПТП. В тази връзка
подробно се описват медицинските характеристики на това заболяване и
стадиите, през които то преминава. Сочи се, че ищцата е информирана, че
Синдромът на Зудек не подлежи на пълно възстановяване и ще се бори с
болките и страданията до края на живота си. Предписано й е лекарство, с
което да се третира, ежедневно, с цел овладяване на болките в поносими
граници.
Твърди се, че в резултат на ПТП и поставената й диагноза счупване на
долния край на лъчева кост, на ищцата е издаден болничен лист за временна
неработоспособност за периода от 27.07.2023 г. до 26.08.2023 г. и експертно
решение № 736 от 12.10.2023 г. според което въз основа поставената й
диагноза е определена като временно неработоспособна за периода от
27.08.2023 г. до 25.10.2023 г. - 3 месеца. Сочи се, че извършените терапии и
лечения не са успели да изкоренят изцяло травмите и болките, причинени от
ПТП. Фрактурата на лъчевата кост, макар и зараснала, е довела до образуване
на Зудекова остеопороза, която причинява силни болки и неудобства на
ищцата. Това заболяване няма лечение, а се налага на пострадалата да ги
третира всекидневно до края на своя жизнен път. Поддържа се още, че поради
високата възраст, причинените й страдания ще се влошават периодично и ще
затрудняват допълнително нейното ежедневие. През зимните месеци, с
достигането на много ниски температури, травмите, причинени на ищцата,
вследствие от катастрофата й причиняват болки, равняващи се на тези в деня
на инцидента, и в резултат на остеопорозата, което допълнително вреди на
нейната психика, като й напомня за този тежък за нея ден.
Поддържа се, че ищцата е търпяла, търпи и ще продължава да търпи
болки и страдания за един неопределен период от време, тя все още се нуждае
от чужда помощ и от медикаменти. Твърди се, че са налице интензивни болки
и страдания, като освен това тя търпи и психически и емоционални травми от
това, че вече не е достатъчно дейна, тъжна и депресивна е, не може да се
грижи за своите внуци, не вижда пред себе си хубави и щастливи моменти,
страхува се от автомобили и от това, че отново ще бъде блъсната, депресирана
е от невъзможността да се излекува и възстанови напълно, има проблеми със
съня и пр.
Обобщавайки изложеното, счита, че настъпилото ПТП има за
3
последица силно негативно влияние върху бъдещия й живот, като твърди, че е
налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно
негативен отпечатък върху психиката й.
Предвид гореизложеното, обосновава наличието на правен интерес за
предявяване на настоящата искова претенция в размер на 60 000,00 лв., ведно
със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
25.01.2024 г., позовавайки се и на съдебна практика по приложението на чл.
52 от ЗЗД, и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото
лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Моли при определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът да вземе предвид и финансовата обстановка в
страната.
С подадения отговор ответникът ЗК "ЛЕВ ИНС"АД - гр. София
заявява, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, в т.ч. да е причинен деликт от
страна на водача на л.а. "Форд", модел "С Макс", с рег. № СВ2286ХА - К. В.
Н., както и, че същият е действал противоправно и виновно, в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи, че досъдебното
производство е прекратено и по този начин липсва възможността да се
приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК. Ответникът оспорва и механизма на
ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер относно неговото настъпване. Оспорва всички
описани в исковата молба телесни увреждания на ищеца да са получени в
резултат на процесното ПТП.
Ответникът поддържа също, че претендираното застрахователно
обезщетение е завишено и не отговаря на критерия за справедливост, а освен
това не съответства на реално настъпилите негативни последици.
Оспорват се твърденията на ищеца за настъпили морални вреди и за
продължаващи и до момента физически и психически увреждания. Счита, че
ищцата е получила единствено леки телесни увреждания, от които се е
възстановила напълно.
Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1, както и
чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, пресичайки внезапно на нерегламентирано място,
при ограничена видимост, като твърди, че ищцата внезапно е изскочила на
платното за движение в непосредствена близост до л.а., като водачът му не е
имал възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати ПТП. Твърди
още, че процесното ПТП и претърпените от ищцата вреди са възникнали
изцяло поради действията на пешеходеца Р. Ц., като е предприела пресичане
на нерегламентирано за пресичане място, без да се съобрази с посоката за
движение, скоростта и местоположението на л.а., навлизайки в опасната му
зона за спиране. От друга страна при така извършените от нея нарушения,
ПТП е било непредотвратимо за водача, застрахован при ответника. Счита, че
ищцата е единствената причина за настъпването на ПТП, поради извършените
от нея нарушения на ЗДвП.
4
Ответникът оспорва и тежестта на получените от ищцата травми,
продължителността на оздравителния и възстановителен период и изложените
твърдения в исковата молба за негативни емоционални и психологически
последици и наличието на причинно - следствена връзка с ПТП.
Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП ищцата е получила
Зудекова остеопороза, тъй като счита, че увреждането е с дегенаративен
характер, а не с травматичен, като не е налице причинно - следствена връзка
между него и ПТП. Липсата на сериозни костни наранявания и постепенният
характер на развитието на остеопорозата ясно показват, че състоянието е
дегенеративно. Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП ищцата е
получила други спондилози с радукулопатия, така и увреждане на
междупрешлените дискове в шийния отдел.
Оспорва твърденията, че ищцата все още не е излекувана, лечението й
продължава, търпяла е изключителни болки и страдания, търпи ги сега, ще
продължи да ги търпи и за в бъдеще в т.ч., че се е нуждаела от чужда помощ по
време на възстановителния период, както и твърдението, че все още се нуждае
от чужда помощ.
Прави и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалото лице, поради неизпълнение на лекарските предписания,
непровеждане на рехабилитация и физиотерапевтични процедури. Същите са
задължителни и необходими за пълното и своевременно възстановяване на
подобен род травми. Твърди, че с това си поведение ищцата е допринесла в
значителна степен, както за тежестта на вредите, така и за интензитета и
продължителността на претърпените от нея болки и страдания. Оспорва и
твърдението, че вследствие на ПТП ищцата е изпитвала болки и страдания в
продължение на дълъг период от време.
Оспорва твърдението, за настъпили психологически последици от
инцидента, доколкото в медицинска документация няма данни за претърпени
такива, както и за проведено лечение. Не са представени медицински
документи, които да съдържат данни за диагностицирано душевно
разстройство и/или психично/психиатрично заболяване на ищцата.
Ответникът поддържа, че претендираната сума е прекомерно завишена
и не отговаря на законните критерии за справедливост. На самостоятелно
основание поддържа още, че претендираната сума е недължима поради
самоувреждане на ищцата и неположена необходима грижа след ПТП.
Оспорва се и исковата претенция за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди, като неоснователна. Сочи се, че
съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва върху застрахователното
обезщетение след изтичане на срока по чл. 496 от КЗ, респ. след представяне
на всички относими и необходими доказателства, които в доброволната
претенция не са представи, с оглед на което лихва не се дължи.
В подадената допълнителна искова молба ищцата чрез процесуалния си
представител адв. Д., изразява становище за неоснователност на направените
от ответното дружество възражения.
5
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът също заявява,
че поддържа всички направени с отговора възражения и оспорвания, както и
доказателствените си искания.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и
са изслушани автотехническа експертиза и комплексна съдебномедицинска
експертиза.
Като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С определение № 1 от 03.01.2025 г. съдът е приел за безспорно между
страните наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/22/122003055660 за лек автомобил марка
„Форд”, модел „С Макс“ с рег. № СВ2286ХА, със срок на валидност от
15.10.2022 г. до 14.10.2023 г., сключена с ответното дружество ЗН "ЛЕВ
ИНС"АД. Приел е също така за безспорно отправянето на писмена претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 25.01.2024 г. от Р. В.
Ц. пред застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, за което е била заведена щета №
0000-1000-03-24-7090/26.01.2024 г. По делото не са представени доказателства
претенцията да е била пълно или частично уважена.
По делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица № 452/
27.07.2023 г., съставен от мл .контрольори, дежурни ПТП от сектор ПП при
ОДМВР-Враца, от която се установява, че на 27.07.2023 г. около 9,30 часа в с.
Девене на ул. „Ангел Г.ев“ до 9, е настъпило ПТП, с участието на л.а. „Форд”,
модел „С Макс“ с рег. № СВ2286ХА, управляван от К. В. Н. и пешеходец Р. В.
Ц.. В протокола е посочено, че в следствие на настъпилото ПТП ранена е Р. В.
Ц., получила фрактура на гривнена става на лява ръка и охлузни рани, без
опасност за живота.
Видно от отразеното в протокола за ПТП, във връзка с настъпилото
ПТП е образувано ДП № 753/ 27.07.2023 г. по описа на РУ-Враца, по което е
установено, че водача на лекия автомобил К. В. Н. е осъществил състава на
престъпление по чл.343, ал. 1, б. “б“ НК, но по желание на пострадалата и
при спазването на законовите разпоредби на Наказателния кодекс,
досъдебното производство е прекратено.
За изясняване на механизма на ПТП по делото е назначена и изслушана
съдебна автотехническа експертиза, от заключението на вещото лице по която
се установява следният механизъм на произшествието:
ПТП-то е станало на 27.07.2023 г., около 09:30 часа в светлата част на
денонощието в с.Девене на ул. „Ангел Г.ев“ срещу №9 на прав участък от
платното за движение покрито с чакъл, без хоризонтална маркировка и
вертикална сигнализация. Времето е било ясно, слънчево с нормална
видимост.
Ширина на платното за движение на ул. „Ангел Г.ев“ е около 5 метра, а
6
затревения тротоар пред дом №9 е с ширина около 1,80 метра.
Лекият автомобил „Форд С Макс” с per. №СВ2286ХА е бил паркиран
до десния тротоар пред дом №9. Поради налагащо се преместване лекият
автомобил „Форд С Макс” с per. №СВ2286ХА, управляван от К. В. Н. с от гр.
Сливен е предприел маневра движение на заден ход със скорост от около 3
км/ч при достигане мястото на удара е блъснал пешеходката Р. В. Ц. от с.
Девене.
В същото време пешеходката Р. В. Ц. от с. Девене на възраст 59 години
е пресичала платното за движение на ул. „Ангел Г.ев“ от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил със спокоен ход и достигайки
мястото на удара е била блъсната в дясната странична част от лекия
автомобил „Форд С Макс”. В резултата на получения удар пешеходката е
загубила равновесие и е паднала на ляво, като се установила в покой на
платното за движение.
Водачът на лекия автомобил „Форд С Макс”, сигнализиран от
парктроника е натиснал спирачката и в процес на аварийно спиране след удара
с пешеходката се придвижил на около 40 см, с което е предотвратил
прегазване й.
След установяването на лекия автомобил „Форд С Макс” само част от
долните крайници на пешеходката са останали под купето на автомобила.
Мястото на настъпване на произшествието от техническа гледна точка
се намира на около 11 метра от линия на ориентира по дължината на платното
за движение и на около 3 метра от дом №9 по ширината на платното за
движение или на около 1,2 метра от десния тротоар.
Пешеходката Р. В. Ц. от с. Девене към момента на удара се е намирала
зад лекия автомобил „Форд С Макс” с per. №СВ2286ХА на около 11 метра от
ориентира и на около 1,2 метра от десния тротоар за части от секундата.
Лекият автомобил „Форд С Макс” с per. №СВ2286ХА към момента на
удара се е намирал със задната си част от дясната страна на пешеходката на
около 11 метра от ориентира и на около 1,2 метра от десния тротоар.
От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е
отклонение на вниманието на водача от траекторията на движение на лекия
автомобил „Форд С Макс” с per. №СВ2286ХА на заден ход, разчитайки само
на парктроника, с което сам е поставил себе си в невъзможност да предотврати
ПТП.
Пешеходката е предприела пресичане на платното за движение от ляво
на дясно по посока на движението на лекия автомобил „Форд С Макс” на
заден ход, като е изминал разстояние около 1,2 метра до мястото на удара.
Лекият автомобил „Форд С Макс” е предприел маневра движение на
заден ход на разстояние около 2-3 метра от мястото на удара.
С оглед местоположението на пешеходката, същата е могла да
възприеме визуално и слухово приближаващи към нея лек автомобил и от
техническа гледна точка е имала възможност да предотврати ПТП, ако е
спряла и изчакала преминаването на лекият автомобил „ФОРД С МАКС” пред
7
нея.
Същият механизъм на ПТП се установява и от показанията на
разпитания свидетел К. В. Н.-водач на застрахования лек автомобил. От
показанията на свидетеля се установява също така, че улицата, на която е
настъпило ПТП е била в ремонт и чакълирана, като покрай улицата имало
само 2-3 къщи и поляна и в момента нямало движение на автомобили и хора.
Свидетелят посочва също така, че на тротоара, до мястото, на което ищцата
предприела пресичането на пътното платно, имало дървета, като по тази
причина предполага, че когато е потеглил с автомобила, тя е била зад дървото.
За установяване на действително причинените на ищцата телесни
увреждания и причинната им връзка с ПТП, по делото са събрани писмени
доказателства-медицинска документация и е назначена и изслушана
комплексна медицинска експертиза. От приложената медицинска
документация се установява, че веднага след пътния инцидент ищцата била
приета в болница, където престояла в рамките на времето от 11,30 часа до
14,10 часа. От документацията се установява също, че по време на престоя й в
болница на ищцата са извършени рентгенографии на таз, на лакътна става и на
гривнена става и под местна анестезия е извършено наместване и е поставена
гипсова имобилизация. Травматични увреждания на таза, графитните кости и
лакътната става не са установени, а е изразено съмнение за счупване на
далечния край на лъчевата кост. От представените копия от резултати от
рентгенографии №12181 и №12182 от 10.08.2023г. е видно, че травматични
увреждания на гръдната кост и на ребрата не са установени.
От медицинските документи е видно също, че в периода от
27.07.2023г.до 12.10.2023г. ищцата е посещавала лекар няколко пъти с
оплаквания за болки в гривнената става и болезнени движения, провеждано й
е било рехабилитационно лечение в периода 02.10.2023г.-09.10.2023г. и е
посещавала медицински специалисти с оплаквания за болки и скованост в
шийния и поясния отдел на гръбначния стълб, тръпнене на горни крайници и
затруднени движения.
За проверка на така представената документация и за установяване на
реално претърпените от ищцата травматични увреждания и и последиците от
тях, по делото е назначена и е изслушана комплексна медицинска експертиза,
за целите на която вещите лица са извършили преглед на ищцата.
Извършвайки преглед и на рентгенографиите, вещите лица по медицинската
експертиза са достигнали до категоричният извод, че в резултат на процесното
ПТП ищцата е получила навяхване на лява китка и охлузване на десен лакът,
лечебният и възстановителен период за което е около един месец и е свързан с
покой и евентуално извършване на физиотерапевтични процедури. Вещите
лице установяват също, че тези увреждания подлежат на пълно
възстановяване, каквото към датата на извършения от вещите лица преглед е
настъпило, усложнения няма и не могат да настъпят и за напред, като по тази
причина рехабилитации за в бъдеще не се налагат. Разпитани в с.з.на
05.06.2025г. вещите лица Т. и К. поясняват, че мануална репозиция, каквато е
8
отразена в оперативен протокол №577, може да се извърши както при
счупване, така и при изкълчване, но в случая се касае само до навяхване, при
което е извършено наместване, а не операция или друга медицинска
манипулация, като гипсовата имобилизация е поставена единствено с цел
овладяване на болковия синдром.
Вещите лица по комплексната медицинска експертиза поддържат, че
данните от рентгенографиите показват, че счупване на гривнената става не е
настъпвало, а е било налице само нейното навяхване; нараняванията по
десния лакът имат характер само на охлузвания, той като ако биха били рана
на лакътя, то при заздравяването би се образувал ръб от съединителна тъкан,
какъвто в случая няма. Твърденията на ищцата за развитие на зудекова
остеопороза се отхвърлят категорично от експертите, които поясняват, че
клинични данни за такава няма, а се наблюдават единствено симетрични
остеопоротични изменения на костите и на двете предмишници. В с.з.на
05.06.2025г. експертите поясняват също, че зудекова болест би могла да се
развие и след счупване или навяхване, но само ако те са в много тежка форма
и са свързани с продължително обездвижване, каквито в случая не са налице.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото са разпитани свидетелите С. И. Г.ев- син на ищцата и П. И.а Г.ева-
дъщеря на ищцата. И двамата разпитани свидетели твърдят, че майка им била
в лошо състояние след инцидента. Посочват, че тя не можела да се грижи сама
за себе си, изпитвала силни болки, които продължават и до този момент.
Според свидетелите, в продължение на около 4-5 месеца ищцата имала нужда
от помощ при къпане, ходене до тоалетна и до трапезарията, оплаквала се от
болки в кръста, крака и ръката и на практика не можела да ходи сама.
Установяват, че ищцата изпитва страх от коли и да ходи по улицата,
стресирана е и се чувства зле емоционално. Свидетелите съобщават и за
сърдечни проблеми на ищцата, като твърдят, че тя има няколко стенда, но
твърдят, че преди катастрофата отпадналостта й не била толкова голяма.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията по чл. 380 от КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по
„Гражданската отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на
деликвента /причинителя на вредата/, то тя се осъществява и при наличието на
всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С оглед на това
фактите, въз основа на които се поражда правото по чл. 432, ал. 1 от КЗ са: 1)
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване
на застрахователно събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие; 4) предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
9
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на деликвента и причинените вреди.
В разглеждания случай между страните е безспорно наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№ BG/22/122003055660 за лек автомобил марка „Форд”, модел „С Макс“ с рег.
№ СВ2286ХА, със срок на валидност от 15.10.2022 г. до 14.10.2023 г.,
сключена с ответното дружество ЗН "ЛЕВ ИНС"АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, който са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от причинителя на
деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В разглеждания случай се установи, че е налице валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото са
представени доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ – с
молба е заявена писмена претенция за изплащане на обезщетение за
понесените от ищците неимуществени вреди, с приложени към нея
доказателства. По повод на заведената щета с уведомления, дружеството е
изискало представянето на редица документи, с които към онзи момент
ищцата не е имало как да разполага. Между страните не се спори, че
застрахователно обезщетение не е определяно и не е изплащано от ответника.
Установено по делото е и настъпването на покрито от договора за
застраховка застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 27.07.2023 г., в
резултат на което Р. Ц. е получила наранявания. Настъпването на процесното
ПТП е доказано както посредством представения констативен протокол за
ПТП, който се ползва с формална и материална доказателствена сила, така и
от представените по делото материали от ДП № 753/ 27.07.2023 г. по описа на
РУ-Враца .
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –.,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и заключението на вещите
лица по приетите автотехническа и комплексна медицинска експертизи, по
безпротиворечив начин се установи както механизма на ПТП, така и че пряк
резултат от произшествието са нараняванията на Р. Ц., изразяващи се в
навяхване на лява китка и охлузване на десен лакът.
От заключението на съдебно- автотехническата експертиза се установи,
10
че причина за настъпилото ПТП са противоправни действия на водача на
лекия автомобил „ Форд С МАКС“ с рег. № СВ 2286 ХА, изразяващи се в
нарушение на изискванията по чл.40 от Закона за движението по пътищата
преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, съответно по време на движението си
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Причините
за настъпването на ПТП и неговият механизъм са описани подробно в
експертното заключение и по безспорен начин обуславят извода, че те са
следствие от противоправното поведение на водача на автомобила, който е
предприел движението назад без да се убеди дали има приближаващи хода и
без по време на движението назад да е наблюдавал непрекъснато пътя.
От приетите по делото автотехническа и комплексна съдебно
медицинска експертиза, от приложената медицинска документация и от
показанията на разпитания по делото свидетел К. Н., се установи също по
безспорен начин, че в пряка причинно следствена връзка с противоправното
поведение на водача на застрахования лек автомобил, на ищцата са причинени
наранявания, изразяващи се в навяхване на лява китка и охлузване на десен
лакът. При наличието на тези установени елементи от състава на чл.45 от ЗЗД-
противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на деликвента и причинените вреди, съобразно разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на противното.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената
от ВКС практика /решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО,
решение №95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение
№103/2.11.2020 г. по т.д. №2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по
т. д. 518/19 г,. І ТО/, на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – навяхване на лява китка и охлузване на десен лакът;
възрастта на пострадалия ищец към момента на настъпване на увреждането –
59 години; срокът за възстановяване – 1 месец; претърпените неудобства от
личен и битов характер; отражението на произшествието върху психо-
емоционалното му състояние; обществено икономическите условия към 2023
г. съдът намира, че сумата от 6000 лв., представлява справедливо обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този
размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
11
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено
на първо място, че травматичните увреждания на ищцата, които са пряк и
непосредствен резултат от настъпилото ПТП, се изразяват в установеното
навяхване на лява китка и охлузване на десен лакът, като за да бъде овладян
болковият синдром, китката на ищцата е била гипсирана в продължение на
около 1 месец, през което време тя е търпяла затруднения и неудобства от
хигиенно-битов характер, изпитвала е болки с умерен интензитет, изпитвала е
душевен дискомфорт от преживяното. Съдът отчита и заключението на
вещите лица по КСМЕ за съществуващата възможност за в бъдеще, при
промяна на метеорологичните условия или при физическо пренатоварване,
ищцата да може да претърпи болки в китката.
За да не определи по-висок размер на обезщетението, съдът отчита, че
счупване на китката или на други кости или стави не се установява както от
приложените по делото резултати от рентгенологични изследвания (в
последните се сочи само наличие на т.нар.суспектни (съмнителни,
непотвърдени) данни за фрактура), така и от заключението на назначената и
изслушана комплексна медицинска експертиза, вещите лица по които след
извършването на собствено преглед на рентгенографиите, отхвърлят тезата на
ищцата са получено счупване на китката и установяват единствено нейното
навяхване. Оздравителният процес за това навяхване и за зарастването на
охлузванията е кратък, в рамките на 1 месец, усложнения не са настъпвали и
няма да настъпят в бъдеще. Съдът отчита също така, че напълно недоказани
останаха твърденията на ищцата за развиване на т.нар.Зудекова болест, като
резултат от травматичните увреждания. Наличието на такава болест при
ищцата бе отхвърлено категорично от вещите лица по КСМЕ, които
установяват също така, че тя не би могла да се би могла да се развие
вследствие от увреждания от характера на процесните.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът не
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. Г.ев- син на
ищцата и П. И.а Г.ева- дъщеря в частта им, в която свидетелите твърдят, че
именно като резултат от ПТП ищцата не е можела да се движи самостоятелно
в продължение на няколко месеца, че е изпитвала и продължава да изпитва
силни болки в кръста и краката, че получава схващания на краката и е силно
отпаднала. В посочената част свидетелските показания влизат в пълно
противоречие със събраните по делото писмени доказателства-медицински
документи и със заключението на вещите лица по КСМЕ, поради което не
могат да се приемат за верни. Не на последно място, в тази им част
показанията са житейски недостоверни, доколкото при установения
механизъм на ПТП, вкл. при установената много ниска скорост на движението
на автомобила и при липсата на доказателства за наранявания по кръста и
краката, извън охлузванията по краката, описаните от свидетелите последици
няма как да бъдат резултат от процесното ПТП. В случая съдът отчита и
възможната заинтересованост на свидетелите, предвид близката им родствена
връзка с ищцата.
12
Житейски логично е и това не се нуждае от специално доказване, че в
резултат на настъпилото ПТП ищцата е изпитала силен страх, притеснения и
стрес, но предвид доказателствата за конкретните обстоятелства около
катастрофата и за това, че телесните повреди нямат значителен характер и са
изцяло възстановени, то не може да се приеме, че тези душевни безпокойства
имат продължителен и траен характер и съществуват обективно след
изтичането на възстановителния период. Ето защо и с оглед липсата на
медицински или други гласни доказателства за по- висока интензивност или
продължителност на вредите, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението е 6000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване:
При определяне на крайния размер на обезщетение съдът следва да
обсъди и направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца с оглед нарушаване на задълженията по чл. 113, ал. 1, т. 1 и по чл. 114,
т. 1 и т. 2 от ЗДвП, което съдът приема за основателно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за установен по делото.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме
за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушаване от нея на
разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и по чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Категоричен е изводът на вещото лице по изслушаната автотехническа
експертиза, че по време на произшествието ищцата е могла да възприеме
слухово и визуално приближаващия лек автомобил и от техническа гледна
точка е имала възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако е спряла.
Ищцата е предприела пресичане на пътното платно не на обозначеното за това
място и зад маневриращ автомобил, при което е могла да предвиди
евентуалното настъпване на ПТП и да го предотврати, но не е сторила това.
При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателно
направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като въз основа
на събраните доказателства категорично може да бъде направен извод за
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилите увреждания и то не въз основа на съмнение, а на базата на
безспорно установена възможност на ищцата да избегне сблъсъка с
автомобила, ако бе изчакала.
Неспазването на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т.1 и т. 2
от ЗДвП от страна на ищеца безспорно обосновава наличие на равен принос за
настъпване на вредите от процесното ПТП, поради което съдът приема, че е
13
налице 50% съпричиняване и при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеният
като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 6000
лв.следва да бъде намален с 3000 лв. и искът да бъде уважен до оставащия
размер от също 3 000 лв. За разликата до пълния му предявен размер от 60 000
лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В конкретния случай се претендира присъждане на лихвата, включена в
обема на деликтната отговорност, т. е. лихвата за забава на застрахования, за
която той отговаря пред увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по
застраховката "Гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и
чрез предявяване от последния на застрахователна претенция. Съгласно
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
По делото липсват данни дали застрахователят е бил уведомен от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие, а от
доказателствата е видно, че ищцата е предявила застрахователна претенция,
която е получена от застрахователя на 26.01.2024 г. Следователно, лихвата за
забава, която застрахованият дължи и за която застрахователят отговаря пред
застрахованото лице, в случая е дължима от 26.01.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се
полагат деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. В случая
обаче ищцата е била освободена от заплащането на държавни такси и разноски
в производството по делото, поради което такива не са извършвани от нея.
В полза на адвокат Н. Д. ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство по делото на Р. В. Ц., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в
размер на 600 лв.с ДДС (500 лв.без ДДС), определено на база уважената част
от иска, не високата фактическа и правна сложност на делото и обема на
извършената от адвоката работа- подаване на искова молба, допълнителна
искова молба и молби по хода на делото, без лично явяване в открити съдебни
заседания.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. От приложените по делото платежни
нареждания е видно, че ответникът е направил деловодни разноски в размер
на общо 1205 лв., от които 1000 лв.за експертизи, 200 лв.депозит на свидетел
и 5 лв. за издаване на удостоверение. Ответникът претендира и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 480 лв.
При така претендираните разноски и съразмерно с отхвърлената част от
14
исковите претенции, на ответника ще следва да бъде присъдена сумата от
общо 1600,75 лв. деловодни разноски, от които 1144,75 лв. разноски за
експертизи, свидетел и удостоверение и 456 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка
на ОС-Враца държавна такса върху уважения размер на иска, в размер на 120
лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Р. В. Ц., с ЕГН ********** и с
адрес с. Девене, обл. Враца, ул. „Г. Д.“ 5, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 27.07.2023 г., причинено от водач на МПС, за което е
налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД в частта за
разликата над сумата от 3000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Застрахователно дружество „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адвокат Н. Н. Д. от
АС-Шумен, със сл.адрес гр.София, пл.“Позитано“№2, сграда“Перформ
Бизнес Център“, ет.3, адв.№**********, сумата от 600 лв.с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на ищеца Р. В. Ц. пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. В. Ц. с ЕГН: ********** и
с адрес с. Девене, обл. Враца, ул. „Г. Д.“ 5, да заплати на Застрахователно
дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
сумата от общо 1600,75 лв. деловодни разноски за производството пред
настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД "БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
15
по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 120 лв.,
съобразно уважения размер от предявения иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16