№ 333
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4114274, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Е. Г. З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Няма доказателства за датата на връчване на процесния електронен
фиш на жалбоподателя. Съдът с разпореждането за насрочване е изискал от
въззиваемата страна да представи разписка за връчване на акта до датата на
съдебното заседание, с указания, че при непредставяне на такава в дадения от
съда срок ще се счете, че жалбата е подадена срок. От въззиваемата страна
бил даден отговор, че към момента разписка от електронния фиш не е
върната и такава не може да бъде предоставена по делото. Единствените
данни за връчване на акта са от списъка с намерени фишове, видно от който
1
актът е бил връчен на 30.12.2020г. Доколкото жалбата е входирана на
11.01.2021г. и при липсата на други данни, съдът намери, че жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок. Освен това същата е подадена
от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 17.10.2020г. в 23:52 часа в
Републикански път II-64 Карлово-Пловдив, км. 23+100, разклон за с. Горна
Махала, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B
26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се
движел с установена наказуема скорост- 101 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 41 км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС е Е. Г. З..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение
на движението на автомобила на посочената дата и място с посочената
скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение № 11743СА/0381146, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. По делото е приложена и
Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик
на процесното МПС именно жалбоподателя.
Настоящият състав намира, че процесният електронен фиш е издаден
при съществено нарушение на процесуалните правила.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
2
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
Спазени са били изискванията заснемането да бъде извършено с годно
техническо средство. Процесното нарушение е било заснето с АТСС ARH
CAM S1, което притежава удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126,
същото е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под номер 5126 и е преминало надлежна метрологична проверка
съгласно Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. За пълнота следва
да се посочи, че съдът не споделя възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че попълването на номер на служебен
автомобил в протокола по чл. 10 от Наредбата в случаите, когато заснемането
се е осъществило от АТСС тип „триножник“ води до съмнение кое е
средството, с което е бил осъществен контролът. Действително техническото
средство, с което е бил осъществен контрола, видно от приложената на
3
същото снимка, е от тип „тринога“, а именно – по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“,
пр. 2 от ЗДвП техническото средство е мобилно - временно разположено на
участък от пътя, установяващо нарушения в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Посочването на
номер на служебен автомобил в протокола по чл. 10 от Наредбата се явява
непрецизност от страна на попълнилото протокола за осъществяване на
видеоконтрол лице, доколкото тази графа се попълва само за мобилно АТСС
в МПС, но същото не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото единствено е посочен номерът на автомобила на екипа, който е
поставил началото и края на работния процес.
В конкретния случай обаче, според съда не са спазени изискванията на
чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за разполагане на АТСС при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане
на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването
на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения в административнонаказателната
преписка Протокол за използване на АТСС, контролът е бил осъществяван
при посока за задействане в двете посоки на движение, при пътен знак за
ограничение от 60 км/ч. Не е било посочено обаче разстоянието от пътния
знак с ограничение до АТСС в метри. Доколкото контролът се е
осъществявал и в двете посоки, също така не става ясно дали ограничението
за съответния пътен участък е важало и за двете посоки. Нещо повече – в
4
Протокола е посочена и посока на движение на контролираните МПС от
Север към Юг, като е оградено с кръг и контролирането „в двете посоки“,
което е вътрешно противоречиво и буди съмнение за точния начин на
извършването на контрола.
От снимката за разположението на автоматизираното техническо
средство ARH CAM S1 № 11743 от датата на извършване на нарушението,
също не се установява позиционирането на техническото средство да е било
след посочения в електронния фиш пътен знак B26 за ограничение на
скоростта от 60 км/ч., доколкото представената такава е изключително тъмна
и единствено може от нея да се установи разположеното техническо средство
и светлините на пътя, както и обект, приличащ на бензиностанция, вляво от
техническото средство.
За изясняване на обективната истина, от съда е била изискана справка
от ОПУ-Пловдив, съгласно която по отношение на пътен участък км 23+100,
разклон за с. Горна Махала, от път II-64, Карлово-Пловдив, е налична
сигнализация със знак за ограничение на скоростта В26 (60 км/ч) на км
22+888 дясно в посока гр. Пловдив, който знак е наличен в момента. На км
23+120 ляво в посока гр. Пловдив знак В26 (60 км/ч) липсва. Към справката е
приложена един брой схема, видно от която организацията на движението на
пътя в процесния участък предвижда в посока Карлово – Пловдив,
поставянето на знак В26 (60 км/ч) на км 22+888, последван на км 22+989 от
четириклонно кръстовище с разклон за с. Горна Махала вдясно и
селскостопански път вляво. Видно от справката, кръстовището приключва на
км 23. В обратната посока (Пловдив-Карлово) е било предвидено поставянето
на знак В26 (60 км/ч) на км 23+120, какъвто обаче не е бил наличен към
момента на извършване на проверката, последван от кръстовището на км
22+989.
Посоченото място в протокола по чл. 10 от Наредбата – км 23+100 е
логично да касае мястото, на което е поставено АТСС. Доколкото съгласно
представеното статично изображение № 11743СА/0381146, измерената
дистанция от АТСС до процесното МПС е била 93 метра, то при поставянето
на АТСС на км 23+100, и в двете посоки измерената скорост ще е на място, на
което не важи ограниченото за скорост за автомобила при посока за
задействане – приближаващ, каквато е била процесната с оглед приложената
снимка. В посока Пловдив-Карлово автомобилът ще се намира на км 23+193,
5
т.е. преди знака за ограничение на км 23+120 (който дори не е ясно дали е бил
наличен към момента на извършване на нарушението), а в посока Карлово-
Пловдив автомобилът ще се намира на км 23+007, т.е. след процесното
кръстовище, където вече няма да попада под ограничението на знака В26 на
основание чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП.
В случай, че посоченият километър 23+100 касае мястото, където се е
намирало процесното МПС към момента на извършения контрол, то при
движение на МПС в посока Карлово-Пловдив автомобилът, както вече се
посочи, ще се намира след процесното кръстовище, където вече няма да
попада под ограничението на знака В26 на основание чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП.
Само при движение в посока Пловдив-Карлово, МПС-то би попаднало под
ограничение на знак В26, при това само ако такъв знак въобще е бил наличен
към момента на извършване на нарушението. Съдът не приема, че е била
налице тази хипотеза, поради следното:
На първо място, за да е налице тази хипотеза, е следвало АТСС да бъде
поставено на км 23+007 (23+100 минус 93 метра дистанция), т.е. в самото
начало/край на кръстовището на разклона за с. Горна Махала. От снимката на
процесното АТСС, макар и тъмна, се вижда, че същото не е поставено в
началото на кръстовище.
На второ място, в протокола по чл. 10 е записана като посока на
движение на контролирани МПС от север към юг (от Карлово към Пловдив),
като в електронния фиш също е записан Републикански път II-64 Карлово-
Пловдив, поради което ако трябва да се прави предположение за посоката на
движение, то същото предположение би трябвало да бъде, че контролираното
МПС се е движело от Карлово към Пловдив.
На трето място, няма доказателства знак В26 да е бил наличен към
момента на извършване на нарушението. Задължение на административно-
наказващият орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за
разполагане на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта.
Така, за да е налична тази хипотеза, трябва да се приеме за установено
въз основа на предположения че – 1. МПС-то се е движело в посока
Пловдив-Карлово, а не в посока Карлово-Пловдив; 2. Бил е наличен към
6
момента на извършване на нарушението пътен знак В26; 3. АТСС е било
поставено на км 23+007 (а не на км 23+100, както е посочено в Протокола по
чл. 10), в началото на кръстовището; 4. Процесният автомобил е бил заснет на
км 23+100, при което заснемането на същия е възможно да е започнало дори
преди км 23+120. Така, за да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя по посочената правна
квалификация, следва всички тези предположения да бъдат тълкувани в полза
на административно-наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече,
част от тези предположения са и нелогични, а друга част не кореспондират с
представените доказателства.
Въз основа на изложеното е невъзможно да се установи дали
техническото средство не е засекло движението на автомобила в зона извън
зоната на знака за ограничение на скоростта, където важи общото
ограничение на скоростта извън населено място от 90 км./ч. съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. В случай, че засечената скорост е била установена извън зоната
на действие на знака, то тогава отново би имало нарушение при установена
скорост от 101 км/ч., но същото би било съставомерно по друга правна
квалификация, непосочена в обжалвания електронен фиш, като налагане на
наказание при установяването на такова нарушение е недопустимо да се
прави за първи път във въззивната инстанция, тъй като би се стигнало до
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните правомощия на
съда в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо биха се
иззели правомощията на наказващия орган. Нещо повече – при установяване
на такова нарушение процесуалният ред за налагане на наказанието би бил
друг.
С оглед на изложеното, от представените доказателства не може да се
достигне до несъмнен извод, че АТСС е било разположено, така че
средството да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта, поради което и настоящият състав намира,
че е налице нарушение на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.,
което нарушение е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие от 04.01.2021г., видно от
който е било уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., което е било
7
заплатено в брой. Съдът съобрази стореното възражение от въззиваемата
страна за прекомерност на адвокатския хонорар и намери същото за
неоснователно, доколкото посоченият размер отговаря на минимално
предвидения за осъщественото процесуално представителство пред съд
съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 300 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4114274, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Е. Г. З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на Е. Г. З., ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8