Решение по дело №13025/2019 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............

 

гр. София, 21.12.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти  ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                    МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря  Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 13025 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

 

         С решение  № 142527 от 16.06.2019 г. по гр. д. № 53477/2016 г. на СРС, 127 състав, ответницата И.Н.К. е осъдена да заплати на ищеца С.Б.Д. сумата от общо 2 696.92 лв., представляваща сбора от заплатените от ищеца консумативни разходи за потребена електроенергия, ВиК услуги, далекосъобщителни услуги, потребена топлинна енергия за периода до м. май 2015 г., абонаментни такси за кабелна телевизия и заплатени преводни такси към „Български пощи“ ЕАД за извършени парични преводи, които суми са получени от наследодателктата на ответницата – А.К., на отпаднало основание по силата на развален договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 46 том III, дело № 388/2006 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от общо 3410.21 лв. 

         Недоволна от така постановеното решение в ЧАСТТА, в която исковете са уважени, е останала ответницата К., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че след като договорът между ищеца и наследодателката й е бил развален поради негово виновно неизпълнение, то следва да се приеме, че разходите за консумативите е плащала самата прехвърлителка Камбурова, а не приобретателят Д.. На следващо място счита за съществено процесуално нарушение подробния анализ на показанията на свидетеля, доведен от ищеца и пренебрегването на тези, дадени от свидетеля на ответницата. Оспорва и изводите на съда относно доказаността на всеки отделен разход. Моли решенето в осъдителната му част  да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което исковете срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло.

         Въззиваемият С.Д. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, а. 1 от ГПК писмен отговор.  Моли решението  в обжалваната част да бъде потвърдено.

         Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

         Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове  с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 3 410.21 лв., представляващи сбора на заплатените на отпаднало основание от ищеца в полза на наследодателктата на ответницата суми за електроенергия, ВиК услуги, далеко-съобщителни услуги, потребена топлинна енергия, кабелна телевизия и преводни такси за извършени парични преводи.

         При съвкупна преценка на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд след правилно установена фактическа обстановка обосновано е приел, че между наследодателката на ответницата К. – А.К., от една страна, и ищеца Д., от друга, е съществувало валидно облигационно отношение по алеаторен договор за издръжка и гледане, сключен във формата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 46 том III, дело № 388/2006 г., по силата на който К.е прехвърлила на Д. правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 27, на третия етаж в блок № 28, вх. Б, находящ се на ул. „Янко Забунов“ в гр. София, срещу задължението на приобретателя да се грижи за нея и да я издържа до края на живота й. С решение от 24.02.2014 г. по гр. д. № 12324/2012 г. на СГС, влязло в сила на 20.02.2015 г., така сключеният договор е развален поради виновното му неизпълнение от страна на Д.. Обстоятелството, че този договор не е бил изпълняван от приобретателя точно, е основанието, поради което същият впоследствие е бил развален, но то не съставлява пречка задълженият да престира постоянни грижи и издръжка в натура да е извършвал плащания на комуналните услуги за имота. При договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане поради алеаторния му характер и естеството на престацията всяко частично неизпълнение за задълженията, както за полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, така и за даване на издръжка, включваща ежедневно закупуване на храна и дрехи, плащане на режийни разноски и др. под., се приравнява на пълно такова. Следователно, плащането на консумативите за електричество, топлина енергия, вода, телефон и телевизия, без да е пълно изпълнение по договора, не се изключва и не се заличава с развалянето му. Същественото в случая е, че развалянето по силата на общото правило на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие, поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД всяка страна е длъжна да върне на другата полученото по него. Поради това, че основанието за плащанията е съществувало в момента на извършването им, но е отпаднало с обратна сила поради развалянето на договора, даденото по този начин от приобретателя, респективно -  полученото от прехвърлителя, подлежи на реституция в хипотезата на дадено на съществувало, но отпаднало основание. Заплатените от Д. консумативи за имота, за който прехвърлителката е запазила пожизнено правото си на ползване (което е и упражнявала), представляват част от престацията му за издръжка, която е получена от прехвърлителката по договора. Ето защо, така платеното подлежи на връщане, както на връщане подлежи собствеността върху прехвърления имот. Противно на развитите във въззивната жалба доводи, първоинстанционнният съд правилно е определил по реда на чл. 162 от ГПК точните размери на платнените консумативи въз основа на представените писмени доказателства. Платените от ответницата суми в полза на „Топлофикация-София“ ЕАД не се дублират с платените от ищеца, тъй като касаят различен период (сумите са платени по фактура от 18.02.2016 г.), касовите бележки за плащания към „Софийска вода“ АД са девет, а не осем, на обща стойност от 227.75 лв., а тези към „ЧЕЗ Електро“ АД – десет броя (а не пет, както твърди ответницата), на стойност 387.59 лв.

         В тази връзка съдът намира за неоснователно главното възражение на ответницата, че процесните сметки не са били плащани от ищеца, а от самата нея и от наследодателката й. Фактът, че квитанциите за сумите се намират в държане на ищеца, следва да се тълкува като доказателство, че именно той е извършил плащането. Това е така, защото съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, каквато представляват касовите бонове и бележки, представени с исковата молба. Обичайна е практиката на доставчиците на електро- топлофикационни, ВиК и телекомуникационни услуги да издават разписка за плащането именно в този вид, като квитанцията се предава на лицето, извършващо реално плащането. Ответницата К. нито установи някоя от процесните сметки да е платила тя, нито това да е направила нейната наследодателка, нито доказа получените при такова плащане счетоводни документи да са им били отнети. Не се установи с надлежни доказателства и плащанията да са правени от ищеца, но със средства на ответницата или на нейната баба.      

         Не съставлява съществено нарушение на процесуалния закон необсъждането на свидетелските показания на св. К., тъй като това не е довело до постановяване на неправилен съдебен акт по съществото на спора. Свидетелят действително най-общо сочи, че по-рядко той, а по-често  съпругата му – ответницата К., са плащали сметки за имота на нейната баба А.К., но тези показания не съдържат конкретна информация относно спорните по делото въпроси, кой, кога, за кой период и към кой доставчик на услуги е плащал сметки за имота. Тези показания не изключват ищецът да е плащал онези от сметките на Камбурова, които не са били заплатени от нейната внучка или от свидетеля.

В обобщение, въз основа на събраните доказателства се установи, че ищецът е престирал издръжка на наследодателката на ищцата по договора,  обективиран в нотариален акт № 46/2006 г., в общ размер на 2 696.92 лв., които следва да му бъдат върнати от нейната законна наследница като дадени на отпаднало основание поради развалянето на договора с обратна сила.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции и в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивнта инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната осъдителна част.

         При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателката К. следва да заплати на ищеца Д. направените разноски пред въззивния съд за един адвокат, в размер на 418.78 лв., до който размер на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същите следва да бъдат редуцирани поради тяхната прекомерност.

         Воим от горното, съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 142527 от 16.06.2019 г. по гр. д. № 53477/2016 г. на СРС, 127 състав в обжалваната осъдителна част.

         ОСЪЖДА И.Н.К. с ЕГН-********** ***, да заплати на С.Б.Д. с ЕГН-********** с адрес: ***, к.6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 418.78 лв., представляващи направени разноски пред СГС за един адвокат.

         В отхвърлителната част за разликата над 2 696.92 лв. до пълния предявен размер от 3 410.21 лв., решението като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.

         Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.