Определение по дело №2023/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2309
Дата: 17 септември 2018 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20183100502023
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./……..09.2018г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И.

ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА

ТАНЯ КУНЕВА-МЛ.С.

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 2023 по описа на ВОС  за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 53689/10.08.2018г.  от Т.И.Т., ЕГН **********, от гр. Варна, с.о. „Кочмар” 25 срещу  Решение3500/25.07.2018г. по гр.д. № 1295/2018г. по описа на ВРС, 34 св., с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ  предявения   срещу Община Варна, бул. ”Осми приморски полк” № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.3523.21 по КККР на гр. Варна, с.о. „Кочмар“, с площ от 502 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.3523.573, 10135.3523.22, 10135.3523.9503, 10135.3523.20, 10135.3523.19 и 10135.3501.7, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което предявения от тях иск да бъде уважен. Твърди се , че неправилно съда е приел,че за процесният имот е осъществена хипотезата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди се , че съгласно разпределената доказателствена тежест по предявения отрицателен установителен иск, след като ищеца е доказал правния си интерес от  водене на същия, ответника е следвало да докаже  правата си на собственост върху спорния имот. Излага се , че от представените по делото доказателства това не е направено. Излага се , че имота е запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници. След като  процесният имот не е включван в блокове на ТКЗС и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, следва , че Община Варна не е можела да се легитимира като негов собственик на основание чл. 25 ал.1 ЗСПЗЗ. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е   постъпил отговор от насрещната   по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане  на разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 53689/10.08.2018г.  от Т.И.Т., ЕГН **********, от гр. Варна, с.о. „Кочмар” 25 срещу  Решение № 3500/25.07.2018г. по гр.д. № 1295/2018г. по описа на ВРС, 34 св.

 

НАСРОЧВА за 05.11.2018г. от 14.00 ч. , за която дата и час да се призоват страните.

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   

 

         ЧЛЕНОВЕ: