Решение по дело №904/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 44/09.08.2024г., постановено по а.н.д. № 41/2024г., Районен съд Левски е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-0293-000028/12.02.2024г. на Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което на Л. А. Г. с [ЕГН] и адрес гр. Белене, обл. Плевен, [улица], на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Л. А. Г. чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 41/2024г. по описа на Районен съд Левски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е оценил в съвкупност и поотделно всички събрани доказателства, неправилно е кредитирал показанията на полицейските служители, а не е кредитирал показанията на останалите свидетели. Позовава се на техническата спецификация на автомобила, която доказва наличието на система за предотвратяване превъртането на задвижващите колела, което не е коментирано в решението. Излага се, че нарушението не е извършено на път, отворен за обществено ползване, навеждат се доводи за неговата маловажност. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на издаденото НП, претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и ангажира становище по същество.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 22.01.2024г. на Л. А. Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №781861, затова, че на същата дата в 21:45 ч. в гр. Белене, в района на бензиностанция „Петрол“, находяща се на ул. „България“ №71, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ [рег. номер], като не използва пътя за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. В акта било посочено, че касаторът потегляйки от място, по преднамерен и демонстративен начин форсира двигателя на автомобила, довеждайки до загуба на сцепление на предните му задвижващи колела. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил връчен на Г., който го подписал без възражение. Такова не било подадено и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, въззивният съд приел, че то е издадено в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административнонаказателната фаза на процеса. По отношение на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съдът приел, че в случая правилно е определен субектът на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано от показанията на полицейските служители, квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган и наложените административни наказания съответстват на закона.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства и възраженията на страните, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Поради изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон. За да е налице нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, следва да се установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неспазването на това задължение се санкционира по чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП.

Правилно решаващият състав е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, неговия автор е настоящият касатор и АНО правилно е издирил и приложил санкционната норма. В случая, както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. Изводите на съда за доказаност на последното са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция ги споделя и към които препраща – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Възраженията в касационната жалба повтарят тези, релевирани при разглеждането на делото във въззивната инстанция, и на които съдът е дал мотивирани отговори, които също се споделят от настоящия състав и не е необходимо да бъдат повтаряни.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за маловажност на деянието. В процесния случай не може да се обоснове по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Освен това, съгласно чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Левски за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/09.08.2024г., постановено по а.н.д. № 41/2024г. по описа на Районен съд Левски.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.