Р Е Ш
Е Н И Е
№…….………
28.02.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
декември две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Йорданова в. гр.дело № 2777
по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 181135 от 26.07.2017 г. по
гр.д. № 49477/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26-ти състав,
поправено с решение № 531110 от 09.11.2018 г. по същото дело, е признато за
установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, че „С.п.“ ООД дължи на „Е.Д.Г.7“ ЕООД сума в размер на 9787,
52 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени услуги по
обслужване и ремонт на автомобили по
фактура № 164/30.06.2014 г. за сумата 2049,12 лв. и по фактура № 181/17.07.2014 г. за сумата 7738,40 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 13.05.2015 г. до окончателното плащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12 801, 77 лв.
За процесното задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25610/2015
г. по описа на СРС, 26 състав.
В законоустановения срок ответното
дружество чрез надлежно упълномощен процесуален представител е подало въззивна
жалба, с която обжалва решението в частта, с което предявеният иск е уважен.
Изразено е несъгласие с извода на районния съд, че подписването на
приемо-предавателен протокол означава извършване на съответните услуги. Сочи
се, че фактура № 181/17.07.2014 г. не е осчетоводена и по нея не е ползван
данъчен кредит от страна на ответника. Твърди се, че обстоятелството, че
фактурите са „налични“ в счетоводството на ищеца не доказва реалното извършване
на услугите, както и че ищцовото дружество е разполагало и е вложило
материалите. Посочва също така, че приетите протоколи са непълни и неясни, не
съдържат печат и подпис на представител на ответното дружество. Конкретно
посочва, че протоколите към позиции 10,11,12,14,17,18,28,33,37,41,42 и 45 не са
оформени надлежно. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено в частта, в която предявеният иск е уважен.
В законоустановения срок ищцовото
дружество не е подало отговор на въззивната жалба. Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е частично неправилно Във връзка с възраженията
наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните съображения:
Пред първоинстанционният съд са
предявени за разглеждане искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.
266, ал. 1, вр. чл. 258 вр. чл.79 от ЗЗД. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест по предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1
от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: възникването на облигационно правоотношение
между него и ответника по силата на договор за изработка, по силата на което е
престирал съгласно уговореното и за ответника е възникнало задължението за
плащане на дължимото възнаграждение.
В тежест на ответника по предявения
иск при доказване на горното е да установи по делото положителния факт на
погасяване на дълга.
Спорни между страните по делото са
обстоятелствата дали ищецът е извършил описаните в исковата молба услуги,
съответно дали е вложил материалите и частите, по отношение на които претендира
плащане, както и дали работата, във връзка с която са издадени процесните
фактури, е приета от ответника.
От фактическа страна съдът намира
следното:
По делото са представени, издадени от
ищеца „Е.Д.Г.7‘ ЕООД с получател „С.П.“ ООД фактура №**********/30.06.2014 г.
на стойност 2049,12 лв. с ДДС, към която е приложен „опис – клкулация на
авточасти и консумативи /май/ - SP_006/30.06.2014 г“ и фактура № **********/17.07.2014 г., на
стойност 10752,65 лв. с ДДС, в която са описани 47 бр. извършени ремонти, като
са посочени марката и модела на ремонтирания автомобил, единичната цена на ремонта
и общата стойност на извършените ремонтни дейности без ДДС, като към крайната
стойност е добавен ДДС, с оглед което е получена претендираната сума по
фактурата.
По описаните 47 бр. ремонти са
представени /поотделно за всеки един от тях/ - калкулации на разходите с оглед
попълнен опис на операциите и вложените в ремонта материали, номерирани
приемо-предавателни протоколи и работни карти на монтьорите извършили ремонтите
/с посочване на конкретните извършени дейности/. Примо-предавателните протоколи
са номерирани, като техни реквизити са дата на предаване от клиенти на
автомобила за ремонт, причините за прием на автомобила в сервиз подписи на
лицето приело/предало автомобила за ремонт и съответно подпис на лицето
приело/предало автомобила след извършването на нужните ремонти дейности. С
номера на съответния приемо-предавателен протокол са изготвяни калкулации по
опис на извършените дейности и вложените материали, в които е посочено
кличество на материалите, единична цена и обща цена на дейностите без ДДС и с
ДДС, като тези калкулации са изготвяни въз основа на работните карти на
монтьорите, част от съдържанието на които е посочване на извършените операции и
вложените авточасти.
По делото са изслушани
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и повторна ССчЕ. Съгласно заключението на
ССчЕ процесните фактури са надлежно и своевременно осчетоводени с коректна
счетоводна операция в счетоводните регистри на ищеца в съответните месеци на
2014 г. Посочено е, че частите вложени при ремонтите са изписани от склада на
разход като вложени материали. По счетоводни данни не ищеца не се води плащане
от страна на ответника по процесните фактури, а с плащания през месеците август
и септември 2014 г. в размер на 5374,38 лв. са закрити стари задължения по
фактури на ответника. При извършена проверка в счетоводството на ответника
експертът е констатирал, че процесната фактура №**********/30.06.2014 г. на
стойност 2049,12 лв. с ДДС е осчетоводена в счетоводството на ответника с
коректна счетоводна операция през месец юни 2014 г. При преглед и анализ на
счетводните регистри на ответното дружество не са констатирани данни фактура №
**********/17.07.2014 г., на стойност 10752,65 лв. с ДДС да е осчетоводена при
ответника, като същата не е включена с дневника за покупките. Вещото лице е
заключило, че ответникът е заплатил задължения към ищеца от 5374,38 лева през
месеците август и септември 2014 г., с които са погасени задължения по
непроцесни фактури и по фактура №**********/30.06.2014 г. на стойност 2049,12
лв.
От повторната ССчЕ се установява, че в
счетоводството на ищеца са налични 67 фактури издадени от него към ответника и
извършени плащания за периода 2010-2016 г. Изводите на ССчЕ за осчетоводяване
на двете фактури при ищеца и само на фактура №**********/30.06.2014 г. при
ответника са потвърдени от повторната експертиза. Изрично е уточнено, че в
счетоводството на ответника няма осчетоводени плащания по процесните фактури. В
счетоводството на ответника неправилно е осчетоводена като платена процесната
фактура №**********/30.06.2014 г., като няма извършено плащане по правилото на
чл. 76, ал.1 от ЗЗД. Не се установява наличието на платежен документ с посочено
основание на плащане на конкретната процесна фактура. В откритото съдебно
заседание на 12.09.2016 г. вещото лице е посочило, че за да бъде погасена
процената фактура е следвало преди нея да бъдат погасени други 5 фактури,
съобразно правилата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, като ответникът недопустимо е
погасил групово няколко фактури.
По делото е изслушан един свидетел – С.М.М.,
който работи в дружеството ищец. От показанията на М. се установява, че в
периода 2009-2014 г. ответникът е бил клиент на ищеца, като свидетеля е
изготвял описи-калкулации за извършените ремонти на база работни карти за
извършените ремонти. Разказва, че процесната фактура №181 е отишла да връчи
лично на представител на ответника, но същият е отказал да я подпише, поради
голямата ѝ стойност, като е поискал допълнителна справка за извършените
ремонти. Разказва, че в сервиза на ищеца по колите изпратени от ответника
обикновено са правени регулярни обслужвания – смяна на масло, филтри, накладки.
Първоинстанционният съд е направил правилен анализ на показанията на свидетеля,
като показанията на свидетеля в
останалата част /на кои точно автомобили, какви ремонти са извършвани/ не следва
да бъдат вземани предвид.
С оглед приетото от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По своята правна същност, договорът за
извършване на автосервизни услуги представлява договора за изработка, уреден в
чл. 258 – 269 ЗЗД.
В процесния случай от събраните по делото писмени
доказателства, както и от констатациите на вещите лица,
изготвили съдебно-счетоводната експертиза
и повторната съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че страните са се намирали в трайни търговски отношения през 2014 г.
/ когато са издадени процесните фактури/, за което
свидетелстват счетоводните записи в счетоводството на
търговците, множеството издадени, съответно приети и двустранно осчетоводени
фактури, както и направените от страна на ответника плащания по сметка на ищеца
в погасяване на част от задълженията по издадените фактури.
По отношение на фактура №**********/30.06.2014
г. на стойност 2049,12 лв. с ДДС заключенията на експертите изслушани в
първоинстанционното производсто са категорични, че същата е осчетоводена от
ответника. Правилно първоинстанционният съд е приел осчетоводяването на
фактурата и ползването на данъчен кредит като приемане на работата. В случая,
тези действия на ответника са равнозначни на приемане с конклудентни действия
на работата, което прави приложима и нормата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, а именно,
че липсата на изрични възражения от страна на възложителя е равнозначно на
приемане на работата /Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., ТК, I
ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС,
Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., ТК, І ТО, ВКС; Решение №
23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др./ От приетата повторна ССчЕ се установи, че
задълженията по обсъжданата фактура не са заплатени от ответника, поради което
искът по отношение на сумата от 2049,12 лв. с ДДС е основателен.
По делото е установено, че фактура №
**********/17.07.2014 г. не е осчетоводена от ответника, поради което, за да
достигне до извод за частичната основателност на претенцията на ищеца във
връзка със същата, съдът е взел предвид представените по делото
приемо-предавателни протоколи, работни карти на монтьорите извършили ремонтите
и калкулации на разходите, въз основа на които е направил извод, че ответникът
е приел изпълнението на договорните задължения на ищеца да извършва ремонт на
автомобилите на ответника.
Въззивният съд намира, че изводите на
районния съд във връзка с основателността на иска за признаване за установено,
че ответникът дължи сума по фактура № **********/17.07.2014 г. е правилен, като
следва да бъде ревизиран размерът на претенцията, до който същата се явява
основателна.
Относно възражението на ответника, че
приемо-предавателните проколи въз основа на които съдът прави извод, че
извършената от ищеца работа е приета, са непълни и неясни и съдът намира
следното:
Съгласно чл. 301 от ТЗ, когато
представляваният е търговец, потвърждаването на действията без представителна
власт се презюмира оборимо, когато търговецът не се противопостави веднага след
узнаването, като в тежест на ответника е при условията на пълно обратно
доказване да обори презумпцията. В конкретния случай ответникът е направил
бланкетно възражение, че по делото не е доказано, че подписалите
приемо-предавателните протоколи по делото лица не са служители на страните по
договора. Ответникът не е поискал и не е ангажирал доказателства, че лицата,
които са подписали протколите от негово име не са служители на дружеството и че
неговите възражения са навременно направено с оглед горепосочената разпоредба,
поради което същите се явяват неоснователни.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД
поръчващият по договор за изработка е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата
обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата
власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното,
тоест признание, че то действително съответства на възложеното с договора /така
Решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г. II т.о./.
Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи
възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
неблагоприятни последици за него - при липса на възражения за неточно
изпълнение работата се счита за приета. В този случай се преклудира правото на
възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение, включително
като възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на
възнаграждение, а едновременно с това безусловно задължава изпълнителя да
заплати уговореното с договора възнаграждение.
Двустранно подписаните между страните
протоколи, в които са посочени количествата, единичната цена и общата стойност
на извършените услуги, по своята същност представлява приемателно-предавателен
протокол за конкретно извършени видове работа. По правната си характеристика
този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде
преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото. Протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с
всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда
на чл.193 ГПК. Когато приемо-предавателният протокол е подписан от възложителя,
тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е
върху възложителя.
В конкретния случай ответникът не е
направил възражение, че работата не е била неточно изпълнена или че не е била
изобщо изпълнена, като наведените в отговора на исковата молба възражения и
поддържаните такива с въззивната жалба напрактика касаят само надлежното оформяне
на документите, доказващи изпълнение и наличието на всички реквизити
индивидуализиращи извършената работа – време, количество, стойност на
извършените дейности.
При анализ на представени по делото
писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, калкулации и работни
карти съдът намира, че първоинтанционният съд разглеждайки ги в съвкупност със
записите в счетоводството на ищеца, правилно е намерил същите, като
доказателства, въз основа на които се обосновава извод, че възложителя по
договор за изработка е приел изпълнението. За всеки извършен ремонт на
автомобил между страните са съставяни документи, които да удостоверяват
предаването на автомобила от служител на ответника с описание на дейностите,
които следва да се извършват за поправката му или автомобилните части, които
имат нужда от поправка/ смяна и предаването на същия след извършения ремонт от
служител на ищеца на служител на ответника. От описите на извършените дейности
и калкулациите на стойността на разходите, които съответстват на работните
карти на монтьорите може да се изведе извод за реално извършеното и неговата
цена.
От ССчЕ се установява, че частите
вложени при ремонтите са изписани от склада на разход като вложени материали,
като в писмените доказателства описани по-горе достатъчно ясно и последователно
са удостоверени дейностите извършени във връзка с ремонтите описани в
процесната фактура № **********/17.07.2014 г.
Изложените до тук изводи на съда, че
изпълнението на дейностите по договора за изработка може да се осъществи чрез данните
съдържащите се приетите по делото приемо-предавателни протоколи се отнасят за
случаите при които приемо-предавателните протоколи са оформени надлежно като
съдържат посочената по-горе информация и са подписани от страните или поне от
възложителя, доколкото същите са представени от изпълнителя, който иска да се
ползва от тях и не оспорва удостовереното в тях.
Районният съд правилно е стигнал до
извода, че приемо-предавателните протоколи за ремонтите, посочени в позиции
4,7,8,9,23,30,35,39 от фактура № **********/17.07.2014 г. не са надлежно
оформени, като в тях липсва подпис на „приел“ от името на възложителя след
извършване на описаните в протокола дейности от страна на изпълнителя.
Въззивният съд намира, че приемо-предавателните протоколи за позициите 28,33,37
от фактура № **********/17.07.2014 г. също не съдържат необходимите реквизити,
за да се приеме, че удостоверяват приемане на извършената работа, доколкото
същите не са подписани от служител/представител на възложителя. Общата стойност
на ремонтите, за който не са налични надлежно оформени приемо-предавателни
протоколи е сумата в размер на 3642,30 лв. с ДДС / доколкото исковата претенция
е за суми с начислен ДДС, съдът дължи произнасяне за сума с включен ДДС/.
Сумата от 3642,30 лв. с ДДС е получена кат стойностите на ремонтите за позиции
4,7,8,9,23,30,35,39 и 28,33,37 е събрана съобразно посочени цени на дейностите
в процесната фактура. По фактура № **********/17.07.2014 г. претенцията на
ищеца е основателна до сумата от 7110,35 лв., която сума следва да бъде
прибавена към сумата от 2049,12 лв. с ДДС дължима по фактура №
**********/17.07.2014 г., като искът на ищеца се явява основателен за крайната
сума от 9159,47 лв.
При изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на „Е.Д.Г.7“ ЕООД е
уважен за сумата над 9159,47 лв. до пълния присъден размер от 9787,52 лв. Искът
на „Е.Д.Г.7“ ЕООД срещу „С.п.“ ООД следва да бъде отхвърлен за сумата нас над
9159,47 лв. до пълния присъден размер от 9787,52 лв. В останалата обжалвана
част, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
В заповедното производство и първата
инстанция
Ищецът „Е.Д.Г.7“ ЕООД е сторил
следните разноски в заповедното производство – 436,02 лв.- държавна такса и
1100,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да му се присъди сумата от 1279,41 лв.- разноски в заповедното
производство.
Ищецът „Е.Д.Г.7“ ЕООД е сторил
следните разноски в първата инстанция 256,04 лв.- държавна такса, 200 лв.-
депозит за ССчЕ, 200,00 лв.- депозит за повторна ССчЕ, 543,82 – доплащане на
депозит за повторна ССчЕ, 5,00 лв.- съдебно удостоверение, 830,00 лв. –
адвокатско възнаграждение. За всички посочени разноски са представени
документи, доказващи реалното им заплащане, вкл. и за адвокатското
възнаграждение (разписка на л. 166 от делото пред СРС). Съразмерно с уважената
част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1455,91 лв. за
първата инстанция.
Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която „С.п.“ ООД е осъдено за заплати на „Е.Д.Г.7“ ЕООД сумата над
1279,41 лв. до пълния присъден размер от 1323,65 лв.-разноски в заповедното
производство и сумата над 1455,91 лв. до
пълния присъден размер от 1556,47 лв. – разноски в първоинстанционното
производство.
Ответникът „С.п.“ ООД е направил
разноски в първоинтанционното производство в размер на 1098,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства, че е реално заплатено,
като съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се присъди сумата от
312,40 лв. Ищецът „Е.Д.Г.7“ ЕООД следва да бъде осъден за заплати на ответника „С.п.“
ООД сумата от още 53,87 лв. – разноски в първоинтанционното производство.
Във въззивната инстанция
Въззивникът „С.п.“ ООД е направил
разноски в размер на 195,75 лв. – държавна такса и 384,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
Като съразмерно с основателната част от жалбата му, в негова полза следва да
бъдат присъдени 37,20 лв. – разноски във въззивното производство.
Въззиваемият „Е.Д.Г.7“ ЕООД претендира
разноски в размер на 800,00 лв.- адвокатско възнаграждение, за чието заплащане
е представил надлежни доказателства – договор за правна помощ и съдействие, в
който е отбелязано, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и в брой и
който съгласно указанията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6
ноември 2013 год. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС служи за разписка.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, което като съобрази минималния
размер на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес и чл.7,ал.2,т.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /819,38 лв./, съдът намира за неоснователно.Съразмерно с
неоснователната част на въззивната жалба, „С.п.“ ООД следва да бъде осъдено да
заплати на „Е.Д.Г.7“ ЕООД сумата от 748,67 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №181135 от 26.07.2017
г. по гр.д. № 49477/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26-ти състав,
поправено с решение № 531110 от 09.11.2018 г. по същото дело, в частта, с която
е признато за установено, че „С.п.“ ООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на
управление:*** дължи на „Е.Д.Г.7“ ЕООД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***,
офис 9, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, сумата над 9159,47 лв. до
пълния присъден размер от 9787,52 лв., представляваща неплатено възнаграждение
за извършени услуги по обслужване и ремонт на автомобили, за сумата от 2049,12
лв. по фактура №**********/30.06.2014 г. и за сумата от 7110,35 лв. по фактура №
**********/17.07.2014 г., ведно със законната лихва за забава считано от
13.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която С.п.“
ООД, ЕИК: ******** е осъдено за заплати на „Е.Д.Г.7“ ЕООД, ЕИК: ******** сумата
над над 1279,41 лв. до пълния присъден размер от 1323,65 лв.-разноски в
заповедното производство и сумата над 1455,91
лв. до пълния присъден размер от 1556,47 лв. – разноски в
първоинстанционното производство
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Д.Г.7“ ЕООД,
ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, офис 9 срещу „С.п.“ ООД, ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, за признаване за установено
между страните, че „С.п.“ ООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:***
дължи на „Е.Д.Г.7“ ЕООД, ЕИК: ********, със
съдебен адрес:***, офис 9 сумата над 9159,47 лв. до пълния присъден размер от
9787,52 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени услуги по
обслужване и ремонт на автомобили, за сумата по фактура №**********/30.06.2014
г. и по фактура № **********/17.07.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №181135 от 26.07.2017
г. по гр.д. № 49477/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26-ти състав,
поправено с решение № 531110 от 09.11.2018 г. по същото дело, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Е.Д.Г.7“
ЕООД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, офис 9 да заплати на „С.п.“ ООД,
ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:*** сумата от още 53,87 лв. – разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 37,20 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „С.п.“
ООД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.Д.Г.7“ ЕООД, ЕИК: ********, със
съдебен адрес:***, офис 9 сумата от 748,67 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.