№ 77
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602168 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Районна прокуратура
Пловдив, против Определение № 566 от 27.09.2021 г. постановено по ЧНД №
5764/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив - 5 н.с., с което е отменено
Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 18.06.2021 г., с което
наказателното производство по ДП № 792/2020 г. по описа на Второ РУ към
ОД на МВР-Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, е било
прекратено, а делото върнато на РП-Пловдив за изпълнение на указанията
дадени с мотивната част на определението.
В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй
като с него е направена неправилна оценка относно това, дали са събрани и
обсъдени в цялост и поотделно необходимите доказателства за правилно
решаване на делото. Сочи се, че разследването по досъдебното производство
е проведено обективно, всестранно и пълно, като са били събрани и
проверени всички необходими за разкриване на обективната истина
доказателства и не е безпредметно да се събират посочените от
първостепенният съд доказателства, а освен това според прокурора изначало
било ясно, че в случая доказателства за престъпление не са налице, а ставало
въпрос за гражданско правен казус. Иска се определението на РС-Пловдив да
се отмени и да се потвърди постановлението за прекратяване на досъдебното
производство.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното постановление, намира следното:
1
Протеста е процесуално допустим, а разгледан по същество е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Досъдебното производство № 792/2020 г. по описа на Второ РУ при
ОД на МВР – Пловдив е образувано с Постановление на прокурор при
Районна прокуратура Пловдив от 02.12.2020 г. за престъпление по чл.323, ал.1
от НК - за това, че на 20.09.2020 г. самоволно, не по установения от закона
ред е осъществено едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право, като
случаят е немаловажен. В хода на досъдебното производство няма
привлечено към наказателна отговорност лице. Разпитани са свидетели,
събирани са писмени доказателства, въз основа които, прокурора в
постановлението за прекратяване на досъдебното производство е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Свид. В.В. живее в К. от 24 г. През 2005 г. нейната майка А. В. се
прибрала oт Р. К. в Р. България и заживяла в жилището на брат й В.Ц-, който
е вуйчо на В.. Въпросното жилище се намира в гр. П., на ул. „***“ № 65 и е
собственост на Ц.. На неустановена дата, преди 2014 г. В.Ц- се запознал със
свид. М.К., като Ц. имал голяма доверие към К., тъй като последният се
представял за адвокат, познавал законите и помагал с решаването на правни
въпроси. А. В. не харесвала свид. М.К., тъй като имала съмнение, че той ще
вземе цялото имущество на В.Ц-. Това В. споделила с дъщеря си - свид. В.В..
През 2017 г. А. В. си счупила тазобедрената става и била настанена в болница.
След проведеното лечение В. била настанена в хоспис, като това направил
свид. К.. В хосписа А. В. била посетена от близки на свид. В.В., които след
посещението уведомили последната, че условията не са добри миришело
лошо и персоналът бил груб. С оглед на съобщеното свид. В.В. се прибрала в
Р. България и организирала преместването на А. В. в друг хоспис. Два - три
дни след преместването В. починала. След смъртта на А. В., В.Ц- и свид. М.К.
станали много близки. Това довело до промяна на отношението на Ц. към
свид. В.В. като според последната К. говорил против нея. След смъртта на А.
В., свид. В.В. посетила Р. България като била с приятеля си. При посещението
В.Ц- не разрешил на свидетелката да остане с приятеля й в апартамента му,
находящ се на горепосочения адрес. Тогава двамата - Ц. и В. се скарали и
последната останала в дома на нейна приятелка. Няколко дни след този
конфликт В.Ц- съобщил на свид. В.В., че не иска повече тя да стъпва в
жилището му. В.В. му отговорила, че иска да взема някои неща, които са
собственост на майка й и за да стори това, ако е необходимо ще уведоми
органите на МВР. Тогава свидетелката не взела вещи собственост на майка й,
защото се върнала в К., макар преди това да била уведомена от свид. К., че за
да се случи това не е необходимо да се намесват органите на МВР. След
връщането си в К., въпреки конфликта свид. В. продължи да се обажда по
телефона на Ц.. В един момент обаче последният спрял да отговоря на
обажданията. Това продължило един - два месеца и поради това свидетелката
2
пратила съобщение на свид. М.К.. Последният й отговорил, че всичко е наред
с вуйчо й и да не се притеснява, че телефонът е сменен. Така в продължение
на около година единствения начин за комуникиране между свид. В.В. и В.Ц-
било чрез свид. К.. По настояване на В., К. й предоставил друг телефонен
номер, с който тя се свързвала с Ц.. Разговорите били кратки и провеждани в
присъствието на свид. М.К., тъй като последния обяснявал, че В.Ц- не чува
добре. В последствие при провежданите разговори отговарял само К., който
обяснявал, че Ц. почнал да се изпуска и че полага големи грижи за него, за да
го гледа. Това продължило около две седмици, след което свид. В. получила
съобщение, че чичо й починал. Две седмици след съобщеното свидетелката
се обадила на свид. М.К. и го уведомила, че иска да й осигури достъп до
апартамента на Ц., тъй като трябва да си вземи документите за собственост.
Тогава К. й съобщил, че В.Ц- му е дарил апартамента. След този разговор
свид. В.В. се завърнала в Р. България и установила, че апартаментът на В.Ц- е
дарен на дъщерята на свид. М.К.. Поради тази причина тя сигнализирала
Прокуратурата, защото настоявала да разбере какво точно се е случило - да
разбере дали вуйчо й е дарил наистина този апартамент, какво е станало с
наличното имущество в него, как вуйчо й е продал на свид. К. земеделска
земя в с. Ц., обл. П., както и какво се е случило с банковите сметки на
последния, защото тя знаела, че той има много пари. Още повече, че при по
рано проведен разговор В.Ц- казал на свидетелката, че ще остави цялото си
имущество на нея и децата й и да не се притеснява.
В хода на досъдебното производство бил проведен разпит на свид.
В.В. в който потвърдила горното.
В хода на разследването в качеството на свидетел бил разпитан и М.К..
В показанията си той е посочил, че познавал В.Ц- и сестра му А. В. от 20 г.
Помагал им, като ги придружавал до лечебни заведения, ходел да им
пазарува, придружавал ги до банкови институции и т. н. Посочил също, че
двамата живеели в жилище, което се намира в гр. П. на ул. „***“ № 65. Това
жилище било собственост на В.Ц- и свидетелят също започнал да живее в
него, когато А. В. си счупила тазобедрена става. До преди това свид. К.
пазарувал продукти, а В. готвела. В болнично заведение А. В. престояла 25
дни, като свид. М.К. платил сумата от 1 500,00 лв. за лечението. При
изписването лекуващият лекар обяснил, че В. не трябва да става, тъй като
може да се образува съсирек. Поради тази причина К. и В.Ц- преценили, че не
могат да се грижат нея и решили да я настанят в хоспис. Средствата за
последния били осигурени от Ц.. След настаняването свид. М.К. посещавал
А. В. два пъти седмично. При едно от посещенията тя му казала, че иска да се
свърже с дъщеря й - свид. В.В., тъй като усещала, че й идва края. Свидетелят
направил това и свид. В.В. се върнала в Р. България. Докато била в страната
тя преместила майка си в друг хоспис, в който един ден след това А. В.
починала. Едип месец след смъртта си В. била погребана. Самото погребение
било платено от свид. К., а В.Ц- поел разходите за камерата за съхраняването
тялото. На погребението свид. В.В. не дошла. Пристигнала няколко дни по
3
късно и изтеглила парите от сметката на майка си, след което се върнала в К..
След смъртта на А. В., свид. М.К. бил непрекъснато до В.Ц-, защото той имал
нужда от внимание и подкрепа, тъй като бил на преклонна възраст. Ц. „имал“
свид. К. като син, а последният се грижел за него като за баща. Перял му
дрехите, готвел му, изобщо бил до него във всеки момент, когато е имало
нужда. През 2019 г. В.Ц- предложил на свид. М.К. да му прехвърли неговите
имоти, като благодарност за грижите. Поискал да му прехвърли апартамента,
като си запази правото да живее в него. Отделно от това, тъй като Ц. през
последните две години се движел много трудно, бил с бастун и се напикавал,
той изготвил пълномощни във връзка имотите, които били заверени от
нотариус. В последствие В.Ц- дарил апартамента си на дъщерята на К. - свид.
Й.М. срещу задължението за издръжка и гледане. По искане на свид. М.К.
апартаментът бил прехвърлен на М., а не на него с цел той да може да си
спести таксите по последващото прехвърляне на собствеността. При
дарението било изрично записано, че гледането може да бъде осъществено от
трето лице. Освен апартамента, преди да прехвърли същия, В.Ц- продал на
сестрата на К. - свид. С.Н. една втора от земеделска земя в землището на с. Ц.,
обл. П., за което Ц. получил сумата от 3 000,00 лв. На 07.05.2020 г. В.Ц-
починал, като преди това в продължение на две седмици се „залежал“, а от
около една година той рядко ставал. Последните две седмици преди
горепосочената дата много се „отпуснал“. Затова и свид. М.К. се свързал с
личния си лекар, но той отказал посещение заради ковид епидемията. Когато
Ц. починал, К. извикал частна бърза помощ, която издала смъртен акт. Па
следващия ден М.К. изпратил съобщение на свид. В.В., че вуйчо й е починал.
В последствие свид. М.К. организирал и платил погребението на В.Ц-. В
показанията си К. сочи, че доколкото знае В.Ц- имал две банкови сметки,
които са закрити преди смъртта му от него, като негов пълномощник. Това К.
направил по волята на Ц.. Парите от сметките били теглени от свид. М.К.,
който ги предавал на В.Ц-, който пък казвал колко да бъдат изтеглени. В
показанията си М.К. допълва още, че свид. В.В. посещавала Р. България
много рядко. Приживе В.Ц- и А. В. имали пари от продажбата на имот в с. Ц.,
от които пари двамата пращали на В.В., както и на нейните деца. Свидетелят
допълва още, че научил от съседи, че свид. В.В. се е върнала в Р. България
миналата година, но той не се бил срещал с нея. За отношенията между В.Ц- и
свид. В.В., свид. К. сочи, че Ц. мразел В.. Не сочи причината затова, изразява
съмнения, че това се дължи на лошото й държане спрямо него.
В хода на разследването в качеството на свидетел са разпитани Й. К.а -
дъщеря на М.К. и С.Н. - сестра на К.. В показанията си те са потвърдили
изложеното от М.К. относно придобити те от тях имоти. По отношение
показанията на свид. Й. К.а, касаещи вещите, които са били налични в
жилището на В.Ц- тя е заявила, че същите са останали в него. С тях тя го е
продала на друго трето лице, като единствено е взела кокосов орех с
изображение на маймуна, за спомен от Ц..
В хода на разследването в качеството на свидетел е разпитан К.Ф. -
4
помощник - нотариус по заместване при нотариус К.Б.. В показанията си Ф. е
заявил, че познава свид. М.К. като клиент на кантората, в която работи и с
него няма никакви отношения. Сочи също, че познава и покойния В.Ц-,
отново като клиент на кантората. С Ц., Ф. се запознал чрез свид. К., който го
водел в нотариалната кантора за заверка на пълномощни. Допълва, че при
последните случаи, когато е заверявал пълномощни на В.Ц- е ходел в дома на
последния. Това правел, защото Ц. бил възрастен, трудно подвижен и нямал
възможност да посети кантората. При проведения разпит на свид. К.Ф. са
предявени 2 бр. декларации и 3 бр. пълномощни, с които В.Ц- упълномощава
свид. М.К.. За тях Ф. е посочил, че той е заверил подписите на въпросните
документи. Конкретизира, че преди да стори това е прочитал съдържанието
на същите и е давал разяснения при необходимост. Сочи, че винаги В.Ц-
собственоръчно е полагал подпис върху документите и е изписвал имената
си, а това той правил с ясното съзнание какво се случва. За отношенията
между В.Ц- и свид. М.К., Ф. сочи, че при посещенията в дома на Ц. е останал
с впечатление, че К. се грижи за последния. Допълва, че при посещенията не е
виждал други хора.
В хода на разследването в качеството на свидетел са разпитани двама
съседи на В.Ц-. В показанията си те описват отношенията между Ц., сестра му
А. и свидетелите В.В. и М.К..
С оглед така установеното прокурора е приел, че в случая е налице
основание за прекратяване на наказателното производство, защото не са
събрани доказателства да е било осъществено престъпление от общ характер,
още по малко по чл. 323 ал. 1 от НК и е приел, че са налице гражданско -
правни отношения, при които ако свид. В.В. счита, че правата й са
нарушени/засегнати следва да се обърне към гражданския съд.
Първостепенният съд е приел, че крайният извод на прокурора е
формиран при недостатъчност и непълно тълкуване на доказателствения
масив, поради което изводът му е бил прибързан и необоснован, като
постановен при непълно изяснена фактическа страна.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод на първостепенния
съд.
Правилно районният съд е приел, че в процесния случай
представителят на Районна прокуратура Пловдив изцяло и безкритично е
възпроизвел показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели – В.В., М.К., Й. К.а, С.Н. и К.Ф., като липсват самостоятелни и
изрични мотиви за това кои свидетелски показания кредитира и защо, т.е
липсва анализ на същите самостоятелно и в съвкупност, така че по безсъмнен
и категоричен начин да се разбере въз основа на кои доказателствени
източници прокурорът извежда приетата по делото фактическа обстановка
/която впрочем представлява преразказ на показанията на свид. В.В./ и защо
именно тях кредитира. Това важи и по отношение на лаконичното посочване
от страна на прокурора на показанията на свид. Н.Н. и Т.Т., които прокурорът
5
е посочил като съседи на В.Ц-, които описвали отношенията между последния
и сестра му А. В., свид. В.В. и свид. М.К., без въобще да посочи какви
всъщност са били тези отношения и дали кредитира или не показаниета на
въпросните свидетели. Липсата на какъвто и да било анализ на събраните по
делото писмени доказателствени източници и това води до извод за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното прокурорско
постановление и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
Правилен е и извода на първостепенният съд, че по делото не е
проведено всестранното, пълно и обективно изясняване на всички
обстоятелства от предмета на доказване. В тази връзка са правилни и
констатациите за необходимост на първо място да се призоват и разпитат
като свидетели по досъдебното производство М.С.Н. и Е.С.Н., като въпреки
направените от страна на разследващия орган искания по чл. 234, ал. 4 НПК с
цел разпита на посочените свидетели и уважаването им от страна на
наблюдаващия прокурор, посочените свидетели не са били разпитани. На
следващо място, като свидетел да бъде призована и разпитана и личната
лекуваща лекарка на В.Г. Ц. – доктор Е.С.А., доколкото по делото не са
положени всички усилия за изясняване на здравословното състояние на В.Г.,
неизяснено е останало и обстоятелството дали същият е бил лекуван от
личната си лекарка, ако да – за какво и кога, включително какви заболявания е
имал същия и какви лекарства са му били изписвани. Прокурора в протеста е
възразил, че данни за здравословното състояние на Ц. се съдържат в
показанията на свидетелите по делото. При възможност да се разпита личният
лекар на Ц. и да се изиска препис на здравното му досие възраженията на
прокурора се явяват неоснователни. Разпитите на посочените свидетели се
явяват необходими и с оглед проверка на показанията на свид. М.К. и свид.
К.Ф. по отношение на които прокурорът е формирал категоричен извод, че не
съществува възможност да бъдат оборени.
Следва да се посочи, че е останало неизяснено още едно обстоятелство
посочено в сигнала и показанията на свидетелката В.В., а именно какво се е
случило с парите в банковите сметки на Ц., като свидетелката твърди, че
същият разполагал с много налични парични средства. За изясняване на това
обстоятелство следва да се иска разкриване на банкова тайна по отношение на
наличностите и движението по сметките на Ц. за период от момента от който
К. е започнал да се разпорежда с тях по силата на издаденото му пълномощно
от Ц. да закриването на банковите сметки. След получаване на тази
информация следва същата да се обсъди в контекста на останалите събрани
по делото доказателства.
В заключение, настоящата въззивна инстанция намира, че по
досъдебното производство не е проведено всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства, които имат значение за установяване на фактическата
обстановка, така както изисква чл.14, ал.1 от НПК, поради което и извода на
прокурора за несъставомерност на деянието се явява прибързан и
6
незаконосъобразен, поради което и атакуваното определение с което е
отменено постановлението с което наказателното производство по ДП №
792/2020 г. по описа на Второ РУ към ОД на МВР-Пловдив, водено за
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, е било прекратено, а делото върнато на
РП-Пловдив за изпълнение на указанията дадени с мотивната част на
определението, като законосъобразно, правилно и обосновано следва да се
потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 566 от 27.09.2021 г. постановено по
ЧНД № 5764/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив - 5 н.с., с което е
отменено Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 18.06.2021 г., с
което наказателното производство по ДП № 792/2020 г. по описа на Второ РУ
към ОД на МВР-Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК е
било прекратено.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за изпълнение на
указанията в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7