Решение по дело №818/2023 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 535 |
| Дата: | 25 октомври 2023 г. |
| Съдия: | Димитър Кръстев |
| Дело: | 20234110200818 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 9 юни 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
№
гр. В.Търново, 25.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, петнадесети състав, в публично
заседание на 03.10.2023год., в състав :
Председател:Димитър Кръстев
при секретаря Ст.Илиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД
№818/2023г. по описа на съда, за да се произнесе взема предвид :
Производство по чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „"Пр. Ф." ЕООД, срещу наказателно
постановление №04-2300040/18.05.2023год.., издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.В.Търново, с което на дружеството, в
качеството на работодател по смисъла на параграф т.1т.1 от ДР на КТ, за
неизпълнение на задължение във връзка с дейността по чл. 62ал.1 КТ
вр.чл.1ал.2 от КТ вр.чл.414ал.3 от КТ вр.чл.415в ал.2 от КТ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание представляващият санкционираното
юридическо лице поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-
дневен срок и от лице, което има правен интерес.
От събраните доказателства се установява следното:
На 06.03.2023год., около 10.50 часа, инспекторите в Дирекция
"Инспекция по труда" със седалище В.Търново - свидетелите С.Е., К.С. и
М.Д., извършили проверка в обект на контрол кафе-сладкарница ...,
стопанисван от „"пр.Ф." ЕООД.
По време на проверката в обекта била заварена М.В.Ст.,
ЕГН:**********, която осъществявала продажби в търговския обект, т.е.
трудова дейност присъща на продавач-консултант. Същата е вписана в списък
1
на работниците и служителите, заварени на работни места. Лицето е
попълнило собственоръчна декларация, като е декларирала, че работи без
договор от 27.02.2023год., като продавач-консултант с установено работно
време от 8.00 до 16.00 часа, с почивни дни събота и неделя, при уговорено
трудово възнаграждение 780 лева, което предстои да получи. С връчване на
призовка за представяне на документи (с описани констатации), проверката в
обекта приключила. Впоследствие е извършена проверка по документи и в
информационна система на НАП, като е установено, че не е бил сключен
трудов договор, който да е обявен от работодателя. Приобщени са отчетни
форми за явяване на работа за м.2.2023год. и до 10.03.2023год., както и
правилник за вътрешния трудов ред.
На 10.03.2023год. с постановление, издадено от инспектор
Спасимира Евстатиева на основание чл.405а ал.1 от КТ, било обявено
съществуването на трудово правоотношение между М.В.Ст. и „"пр.Ф."
ЕООД, със седалище и адрес на управление ---, считано от 27.02.2023год.
Същото е връчено на работника на 06.03.2023год. и законния представител на
работодателя на 10.03.2023год. На 16.03.2023год. бил сключен трудов
договор, който бил регистриран по съответния ред, с начало на постъпване на
работа 27.02.2023год.
От възприетото по време на проверката в обекта и от прегледа на
събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност, проверяващите
установили, че „"пр.Ф." ЕООД, със седалище и адрес на управление --- , в
качеството си на работодател, е приел на работа на 27.02.2023г. в търговския
обект в с.Ив., като "продавач-консултант", с възложени функции, присъщи на
трудово правоотношение, без да е изпълнил задължението си да сключи
трудов договор с нея преди постъпването й на работа – нарушение по чл.
62ал.1вр.чл.1ал.2 от Кодекса на труда.
Трудовият договор има за основен предмет престирането на
работна сила от работника или служителя за определен или неопределен
период от време, докато при гражданския договор/договора за изработка или
поръчка/ се възлагат съответно фактически или правни действия и се дължи
конкретен трудов резултат за определен срок. Предвид на това възникват
съществени различи в съдържанието на двата договора: при трудовия договор
работникът е в зависимост от своя работодател и е длъжен да спазва
определен ред и дисциплина, работно време, има определено работно място,
докато при договора за изработка, респ.поръчка изпълнителят дължи само
изработването на нещо (някаква вещ, някакъв продукт) или извършването на
нещо, т. е. дължи само уговорения резултат и е независим, стопански и
оперативно е самостоятелен при изпълнението. Това е предвидено в
разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, регламентиращи договора за изработка,
респ. правата и задълженията на страните по един такъв договор. Съгласно
чл. 258 от ЗЗД - "С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната -
да заплати възнаграждение", като поръчващият може да проверява
2
изпълнението на договора във всяко време, стига с това да не пречи на
изпълнителя/чл. 262, ал. 1 от ЗЗД/.
При съпоставяне на отношенията между страните в конкретния
случай, съдът намира, че по своя характер, това правоотношение има
характер на трудово. Лицето е изпълнявало функция присъща за продавач-
консултант, т.е. продажба на дребно в търг.обект. При това е престирало
работната сила, а не е било уговорено изработването на конкретен продукт, т.
е. конкретен резултат. Определено е мястото на дейността, като възложената
работа ще се осъществява на територията на търг.обект с.Ив., с което се
подчертава трудовия характер на дейността. Уговорено е трудовото
възнаграждение помесечно, изпълнителят се е задължил да спазва
вътрешните правила при възложителя, като ползва материалната база на
възложителя. Подробното уреждане на задълженията на изпълнителя,
показват, че в случая липсва самостоятелност на изпълнителя, характерна за
договора за изработка, като са налице всички белези, които характеризират
този договор и съответно правоотношенията по него не като облигационни, а
трудови.
Отделно от това е уговорено устно работно време, което е
типично за трудовия характер на правоотношението. Приложен е работен
график, утвърден от работодателя, т.е. присъствена форма. Работното време
при трудовите правоотношения може да бъде както нормирано – пълно,
намалено, удължено и непълно, така и ненормирано. В случая има
предвидени граници на престирането на трудовата сила, т.е. налице е
изпълнение на трудовата функция при нормирано работно време.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на
работна сила, следва да се уреждат само като трудови правоотношения и в
този смисъл е налице извършено нарушение на трудовото законодателство.
В хода на съдебното производство не се установи различна
фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението
са установени от показанията на свидетелите - инспекторите от Д „ИТ“
В.Търново, чийто показания са еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви.
От друга страна констатациите от проверката, извършена в
присъствие на управителя М.Н., са били отразени в протокол за извършена
проверка №ПР2308017/27.03.2023год. Същият е бил връчен на управителя и
подписан от нея, като описаните констатации в протокола за извършената
проверката не са били оспорени от жалбоподателя преди да започне
процедурата по реализиране на административнонаказателната му
отговорност. Постановлението от 10.03.2023год. за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение не е обжалвано.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
3
В разглеждания случай, съдът приема, че както в АУАН, така и в
НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да
квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни
реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са
от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
търговеца в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Също така, преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на
представляващия санкционираното юридическо лице (ЮЛ), документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
представляващият търговеца се е възползвал от правото си на възражения,
като управителя е вписал, че поради дългото отсъствие от страната не е
извършено умишлено нарушението.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено
възражение по акта/писмено обяснение/. В него управителя не отрича, че е
била допусната до работа като продавач консултант М.В.Ст.. Същата е
започнала работа на 27.02.2023год. с уговорката, че ако прецени , че може да
се справя с тази работа, на по-късен етап ще бъде сключен трудов договор.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
търговеца.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 62, ал.1
КТ вр.чл.1ал.2 от КТ.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на
работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма ( чл. 62, ал. 1 от КТ).
От своя страна, чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията
си по повод предоставянето на работна сила като трудови. От систематичното
тълкуване на двете разпоредби следва, че чл. 61, ал. 1 КТ намира приложение,
когато между работодателя и работника има сключен трудов договор в
писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като работника вече е
започнал да упражнява труд при работодателя. Приложното поле на чл. 62,
ал. 1 КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните
4
изобщо не е сключен трудов договор макар и със закъснение.
С оглед направеното разграничение се налага извод, че съставомерните
елементи на административния състав по чл. 62, ал. 1 КТ са следните:
-постъпване на работа, тоест реално полагане на труд от работника със
съдържание, отговарящо на уговорената трудова функция;
-характер на правоотношението между страните като трудово, а не като
гражданско към момента на установеното полагане на труд;
-липса на сключен трудов договор към момента на проверката.
Всички гореизброени елементи в конкретния случай са налице, поради което
жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл. 414, ал. 3 КТ за
допуснатото от него нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени
със събраните по делото доказателства. Както вече бе посочено, съдът
кредитира показанията на свидетелите, които показания, подкрепени със
събраните по делото писмени доказателства, установяват по един категоричен
и безспорен начин, че считано от 27.02.2023год. М.В.Ст. е полагала труд,
изпълнявайки функциите продавач-консултант, като трудовата функция
съдържа характеристиките на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1,
ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията си по повод
предоставянето на работна сила като трудови.
Съгласно & 1 т.1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса
"работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. В случая
дружеството жалбоподател се явява работодател и субект на нарушението. В
това качество е допуснал до работа конкретно лице в стопанисвания от него
обект, като условия за работа са присъщи за трудово правоотношение, а
именно – работно място, работно време,служебна зависимост, месечно
възнаграждение и седмична почивка, без да е изпълнил задължението си да
сключи трудов договор преди постъпването на работника на работа –
нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.1ал.2 от КТ.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
В този смисъл е неоснователно възражението на управителя, че е отсъствал
5
дълго от страната и не е запознат със законовите изисквания.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в
размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от административнонаказващия
орган имуществена санкция е в размер на 1600 (хиляда и шесстотин) лева.
Административнонаказващият орган е определил размера на имуществената
санкция над минимума, определен в закона.
Съдът намира, че имуществената санкция в размер на 1600 лева
/над минималния размер/, наложена на основание чл. 414, ал. 3 КТ, не е
обоснована. В мотивната част е посочено, като отегчаващо вината
обстоятелство, че при осъществения контрол на работодателя са
констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, като са
предприети ПАМ по чл.404ал.1т.1 от КТ. На първо място липсва всякаква
индивидуализация в НП. На второ място това са отделни нарушения, като за
тях са дадени съответни задължителни предписания с протокол
№ПР230817/06.08.2023год. Сами по себе си същите не представляват
отегчаващи вината обстоятелства.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна
уредба в чл.415 в ал.2 от КТ изключва прилагането на общата такава по
ЗАНН, с оглед на което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява
неприложима, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Като окончателен се налага изводът, че НП следва да бъде
изменено само досежно наложената имуществена санкция, като същата бъде
намалена от 1600 лева на 1500 лева.
С оглед искането на юрк.Стефанова за присъждане на
юристконсултско възнаграждение, съдът определя такова съгл.чл.63д
ал.5вр.ал.4 от ЗАНН вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ в минимален размер от 80 лева.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, поради
което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №04-2300040/ 18.05.2023г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. Търново, с
което на „"Пр. Ф." ЕООД, за неизпълнение на задължение във връзка с
дейността по чл.62ал.1вр.чл.1ал.2 от КТ на основание чл.416ал.5 вр.чл.414ал.3
6
вр. чл.415в ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1600/хиляда и шестстотин лева/лева, като за същото административно
нарушение и на същото основание налага имуществена санкция в размер на
1500/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „"Пр. Ф." ЕООД, да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. В. Търново, сумата от 80.00/осемдесет лева/ лева,
представляваща разноски за проц.представителство .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7