№ 179 от 25.11.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 238 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Делото е образувано по жалба от П. Г. Д., в качеството му на едноличен
търговец (ЕТ) с фирма „П. Д. – ПИАР”, с ЕИК
*********, представляван
от Адвокатско дружество „В. и Сачева”, чрез адвокат П.В., срещу Решение №
10/311/00654/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция,
издадено от и.д.н.Д. фонд „З.” (ДФЗ), заведено с изх. № 01-6500/8491#14/19.05.2022 г., с което на
основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 46, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 16, ал. 6 и
чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности” от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 30/11.08.2008 г.) и
чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и § 4,
ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на Решение
№ 12343/02.12.2021 г.,
постановено по адм. дело №
5610/2021 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), на едноличния
търговец е определена финансова корекция в размер на 56 758,99 лева – 15%
от получената субсидия по Договор № 10/311/00654/06.10.2014 г. В жалбата са
изложени доводи незаконосъобразност на процесното решение на основанията по чл.
146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на решението.
В хода на
съдебното производство адвокат В. поддържа жалбата и претендира присъждане на
направените разноски по делото съгласно представения списък на разноските. Представя и писмени бележки с вх. № 4360/07.11.2022 г.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител по пълномощие юрисконсулт Д. Г., оспорва жалбата като
неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Едноличен търговец
„П. Д. – ПИАР”, регистриран с УРН 602454, е подал заявление по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г.
(ПРСР 2007 – 2013 г.), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР), за финансиране на разходи,
свързани с осъществяването на проект № 10/311/00654/13.05.2013
г. за пристрояване и преустройство на съществуваща жилищна сграда в къща за
гости. Въз основа на проекта и на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба №
30/11.08.2008 г. между ДФЗ и едноличния търговец, в качеството на ползвател, е
сключен Договор № 10/311/00654/06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности” от ПРСР 2007 – 2013 г. Съгласно т. 1.1 и
1.2 от договора ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ,
представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяването на проекта, като изплащането на помощта става при условие че инвестицията
е извършена съгласно одобрения проект, условията и сроковете в договора и
действащите нормативни актове. Според т. 4.4, б. „б” от договора ДФЗ има право
да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ, както и да претендира
възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ,
когато последният не е изпълнил някое от задълженията си по договора и Наредба
№ 30/11.08.2008 г. Договорът е изменен с анекси от 23.01.2015 г., 06.03.2015 г.
и 14.09.2015 г., като е предвидено междинно плащане по същия и е създадена нова
Таблица на одобрените инвестиционни разходи. Съгласно последната размерът на
разходите е 547 397,15 лева, одобрените за финансиране разходи са в размер на
540 663,32 лева, а одобрената субсидия е в размер на 378 464,31 лева. След
реализиране на проектираното строителство е издадено Удостоверение за въвеждане
в експлоатация № 1/14.09.2015 г. от
главния архитект на община Невестино, а строежът е категоризиран като
туристически обект – къща за гости „Барбалеова къща”, категория „три звезди”,
видно от Удостоверение №
00009/02.10.2015 г., издадено от кмета на община Невестино. На едноличния
търговец са изплатени следните суми за финансово подпомагане: междинно плащане
в размер на 166 149,73 лева (на 09.04.2015 г.) и окончателно плащане в размер
на 212 243,51 лева (на
07.11.2015 г.), или изплатената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 378
393,24 лева. С искане с вх. № 02-6500/2737/29.05.2019 г., депозирано до ДФЗ, едноличният
търговец е заявил желание за промяна на показателите в бизнес плана за първите
пет прогнозни години, а именно – в производствената и търговска програма,
средногодишната натовареност и производствения капацитет. С Уведомително писмо
с изх. № 02-6500/2737#8/18.11.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ искането
за промяна в бизнес плана е оставено без уважение. Страните не спорят, че това писмо
не е обжалвано от едноличния търговец (същото има характер на индивидуален административен
акт и подлежи на обжалване – вж. в т. см. Решение № 277/13.01.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 7784/2021 г., IV о.).
В
съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с изпълнението
на сключения договор е издадена Заповед № 373843/24.06.2019 г. за извършване на
проверка на място на ползвателя ЕТ „П.Д.– П.”. Въз основа на
извършените проверка на място в периода 26.06.2019 г. – 27.06.2019 г. и
допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни и
нормативни задължения на едноличния търговец. Установено е, че за пълните финансови
2016, 2017 и 2018 години изпълнението на приходите от подпомаганата дейност,
изчислено средноаритметично, е в размер на 20,30% от заложените в представения
и одобрен с договора за подпомагане бизнес план за същите години. За всяка от
посочените финансови години са заложени приходи от нощувки в размер на 62 000
лева. Реализирани приходи от нощувки за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са в размер
съответно на 3108,25 лева, 18 819,68 лева и 15 882,66 лева, което
представлява изпълнение на бизнес плана съответно 5,01%, 30,35% и 25,52%.
С Уведомително писмо с изх. №
01-6500/8491/25.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, връчено на
едноличния търговец на 01.11.2019 г., на основание чл. 26, ал. 1 от АПК същият
е уведомен за открито производство за издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) във връзка с констатираното неизпълнение на
задълженията по т. 4.12 и 4.18 от договора, сключен с ДФЗ, относно заложените
приходи за три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., по
одобрения бизнес план. Издаден е АУПДВ № 10/311/00654/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/8491#2/21.08.2020
г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7
от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на
едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 56 758,99 лева за неизпълнение на нивата на приходите от
подпомаганата дейност, предвидени в бизнес плана към Договор №
10/311/00654/06.10.2014 г. Този акт е отменен с Решение № 101/29.03.2021 г.,
постановено по адм. дело № 483/2020 г. по описа на Административен съд –
Кюстендил, като е прието, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, която изключва
приложението на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП за издаване на
АУПДВ. Последното е оставено в сила с Решение № 12343/02.12.2021 г., постановено по
адм. дело № 5610/2021 г. по описа на ВАС.
С Уведомително писмо
с изх. № 01-6500/8471#11/09.02.2022 г. на зам.-изпълнителен директор на ДФЗ,
връчено на ЕТ „П.Д.– П.” на 16.02.2022 г., последният е уведомен за откриване
на производство за налагане на финансова корекция във връзка с Доклад за
нередност №
10/311/00654/01/17/01/27.08.2020 г., с който въз основа на резултатите от
извършените проверка на място в периода 26.06.2019 г. – 27.06.2019 г. и
допълнителни административни проверки е констатирана нередност след плащане. Според
административния орган за три пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018, е
установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана към Договор № 10/311/00654/06.10.2014 г. в размер на 20,30% от заложените приходи за
тези три години, с което са нарушени чл. 30 от Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно
финансовите правила, приложими за общия бюджет на Европейския съюз (ЕС; респ. чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046), т. 4.12 и 4.18 от Договор
№ 10/311/00654/06.10.2014 г., и чл.
2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. С Решение № 10/311/00654/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, заведено с изх. №
01-6500/8491#14/19.05.2022 г., на ЕТ „П.Д.– П.”
е
определена финансова корекция в размер на 56 758,99 лева – 15% от
получената субсидия по Договор № 10/311/00654/06.10.2014 г. Решението е връчено на едноличния търговец на 26.05.2022 г.
По делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е изготвило
заключение с вх. № 4136/19.10.2022 г. В същото е посочено, че реализираните
приходи от едноличния търговец за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са в размер
съответно на 3108,25 лева, 18 819,68 лева и 15 882,66 лева, което
представлява изпълнение на бизнес плана съответно 5,01%, 30,35% и 25,52%, както
и че подлежащата на възстановяване сума в размер 15% от получената субсидия по
Договор № 10/311/00654/06.10.2014
г. е в размер на 56 758,99 лева. Посочено е и че за периода от 01.01.2019
г. до 27.06.2019 г. са реализирани приходи в размер на 6710,94 лева, т.е.
налице е 10,82% изпълнение на бизнес плана.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт по
чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, от надлежен правен субект с право на обжалване по
смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането ѝ съд, и в преклузивния срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Разгледана по същество на
посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ.
Същото е издадено в предвидената в чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ форма
и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число
фактическите и правните основания за издаването му. Този извод не се променя от
обстоятелството, че
в решението са изложени и мотиви, несъответни на упражненото правомощие по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕФСУ във
вр. с чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП.
Действително в Наредба № 30/11.08.2008 г. е предвиден специален ред за контрол
и изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при
които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми – чл. 46 от посочената
наредба. Преходното правило на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн. ДВ, бр.
2 от 2018 г.), според което започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по
прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в
настоящия случай, тъй като решението е издадено при действието на новата норма
на ал. 6 на чл. 27 от ЗПЗП, след изтичане на периода на мониторинг (в този
смисъл са и изложените мотиви в Решение
№ 12343/02.12.2021 г.,
постановено по адм. дело № 5610/2021 г. по описа на
ВАС, в изпълнение на което е издадено процесното решение за налагане на
финансова корекция). Неприложимостта на досегашния ред на предвиденото в
Наредба № 30/11.08.2008 г. производство за възстановяване на безвъзмездната
финансова помощ обуславя извод за неприложимост на посочените в обжалваното
решение като основания за издаването му разпоредби на чл. 46, ал. 1 и 2 от тази
наредба. Доколкото обаче упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ във
вр. с чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП
е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна
страна, с оглед на наличието на материалноправната предпоставка по чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕФСУ, съдът
приема, че позоваването на неприложимите за случая разпоредби на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. като
основание за определяне на финансовата корекция не води до липсата на връзка
между посоченото фактическо основание за упражненото административно правомощие
и неговата правна квалификация по арг. от чл. 70, ал. 1,
т. 7 от ЗУСЕФСУ.
При
издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяната му. Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за
провеждане на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и
размер. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на производството по
издаване на оспореното решение, тъй като същото е открито след изтичането на периода
на мониторинг (същият е изтекъл на 06.10.2019 г.) и прекратяването на договора.
Проверката е извършена от 26.06.2019 г. до
27.06.2019 г., т.е. в рамките на периода, през който могат да се извършват
проверки за изпълнението на задълженията по договора. Това че едноличният
търговец е уведомен за започването на производството по налагане на финансова
корекция след изтичането на петгодишния мониторингов период, не променя
обстоятелството, че именно в рамките на този период е констатирано процесното неизпълнение
на задължение по договора (вж. в т. см. Решение № 9703/28.09.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 2903/2021 г., I о.).
Оспореното
решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Материалната
законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция се свързва с
преценката налице ли са възприетите основания за извършването ѝ и правилно
ли е определен нейният размер. Съгласно чл. 69, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция, управляващите органи провеждат процедури по
администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013. Според чл.
2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 „нередност”
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза (в чл. 2, т. 38 е дадено определение на „системна нередност”).
ЕТ „П.Д.– П.” е икономически
оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, тъй като участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ (сега ЕСФУ).
Съгласно чл. 71,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) чрез извършването на финансови
корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ (сега ЕФСУ) или се намалява размерът на изразходваните
средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови
ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия,
са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство.
Основанията за извършване на финансова корекция са регламентирани в разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно т. 7 от същата такова основание е и неизпълнението
на одобрени индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието „одобрени
индикатори”, но трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с
характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването
на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Проектът се одобрява
при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва
структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на
инвестицията, и от друга страна – анализ на приходите и разходите след
реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността и на процесния проект, са
мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ по Договор №
10/311/00654/06.10.2014 г., защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не
само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на
целите на оперативната програма. Неизпълнението на финансовите показатели за
приходи по бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по
смисъла на чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (вж. в т. см. Решение № 9456/26.10.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 11723/2021 г., I о., Решение № 4202/04.05.2022 г. на ВАС по адм. д. №
7962/2021 г., VIII о., Решение № 2399/15.03.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 6619/2021 г., VIII о., Решение № 51/06.01.2022
г. на ВАС по адм. д. № 6179/2021 г., I о., Решение № 4669/13.04.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 13576/2020 г., I о., Решение № 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 12488/2019 г., VII о., Решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2018 г., IV
о. и др.).
В случая с Договор
№ 10/311/00654/06.10.2014 г., сключен на основание чл.
31, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., на ползвателя ЕТ „П.Д.– П.” е
предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените
и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект № 10/311/00654/13.05.2013
г. Според чл.
2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. се подпомагат проекти, които допринасят
за постигане целите на мярката, а именно: 1. насърчаване на разнообразяването
към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за
заетост и повишаване на доходите в селските райони; и 3. насърчаване на
развитието на интегриран туризъм в селските райони. Съгласно чл.
26, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. кандидатите за финансово подпомагане подават
в областната дирекция на фонда по чл.
43 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие” по място на
извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и
прилагат документи, указани в същото приложение, а съгласно чл.
16 от посочената наредба един от необходимите документи е бизнес план за
разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък
от пет години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период от пет години, а в случаите на строително-монтажни работи – за
десет години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §
1, т. 6
и 26
от Допълнителната разпоредба (ДР) на Наредба № 30/11.08.2008 г. е дадена легална
дефиниция съответно на понятията „икономическа жизнеспособност” (генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана) и „устойчива заетост” (запазване на съществуващите работни места
и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана). Както бе
посочено по-горе, изготвеният от кандидата бизнес план трябва да е по образец (приложение
№ 3), като съгласно този образец елементи от задължителното съдържание на
бизнес плана са очакваният резултат след завършване на проекта (от гледна точка
на създаването на устойчива заетост за периода на бизнес плана (Раздел І, т. 2)
и приходите от подпомаганата дейност (Раздел ІV, т. 1.1 и 1.2).
Съгласно т. 4.12
от Договор № 10/311/00654/06.10.2014 г. ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения
проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а според т. 4.18 от
договора е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване
на договора. В т. 9.1, б. „г” от договора е
посочено, че „одобрен проект” е подаденото от
ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от ДФЗ заявление за подпомагане
заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/11.08.2008 г. документи
(включително и представения от ползвателя и одобрен от ДФЗ бизнес план), както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311 (същото е предвидено и в § 1,
т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г.). В този смисъл, изпълнението на задълженията
на ползвателя по т. 4.12 и 4.18 от договора се свързва и с изпълнението на показателите,
заложени в представения от него и одобрен от ДФЗ бизнес план, включително относно
размера на приходите от подпомаганата дейност. Заложените в бизнес плана
показатели относно приходите от подпомаганата дейност се използват за
изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер
на индикатори.
Бизнес планът се изготвя от
кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. Съществена част от образеца на бизнес плана – приложение № 3 към чл. 16 от
Наредба №
30/11.08.2008 г., е финансово-икономическият статут на проекта, съставен от
приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и
търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната
натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички
предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни,
информация и предвиждания позволява на компетентните органи при произнасяне по
проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните
условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от
съдържанието на чл.
16, ал. 2 от Наредба
№ 30/11.08.2008 г.,
преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително
преминава през анализ на тези два фактора (същата е основание за вземане на
решението за одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане по смисъла
на чл.
27, ал. 3, т. 1
от посочената наредба). Критериите
за оценка, посочени в приложение № 6 от Наредба № 30/11.08.2008 г., също
подлежат на преценка (чл. 27, ал.
3, т. 2 от посочената
наредба). Касае се за преценка на две самостоятелни, значими и независими едно
от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на
информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал.
2 и § 1, т. 6 от
ДР на Наредба №
30/11.08.2008 г., и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като
цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Още повече че съгласно § 1, т. 6 от
ДР на Наредба №
30/11.08.2008 г. „икономическа жизнеспособност” е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то
реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредба №
30/11.08.2008 г. Те също
са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект,
който да се използва, като възможност за заетост (създаване на нови работни
места), насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски
туризъм (вж. в т. см. Решение № 282/09.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6598/2018 г., IV о.). В този смисъл, е
неоснователно възражението на жалбоподателя за прогнозния характер на бизнес
плана и за липсата на нормативно изискване за спазване на икономическите
показатели в него.
От събраните по
делото доказателства се установи неизпълнение от страна ЕТ „П.Д.– П.” на т.
4.12 и 4.18 от Договор № 10/311/00654/06.10.2014 г. В случая е налице
неизпълнение на бизнес плана по отношение на финансовите показатели за период
от три пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018. В представения от едноличния
търговец и одобрен с договора за подпомагане бизнес план за всяка от тези
финансови години са заложени приходи от нощувки в размер на 62 000 лева, а
реализираните приходи от нощувки за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са в размер
съответно на 3108,25 лева, 18 819,68 лева и 15 882,66 лева, което
представлява изпълнение на бизнес плана съответно 5,01%, 30,35% и 25,52%, а
средноаритметичното изпълнение е в размер на 20,30%. Неизпълнението на
предварително заложената в процесния бизнес план приходна част за 2016 г., 2017
г. и 2018 г. е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал
средствата ефективно по смисъла на чл.
30, параграф 2, пр. 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Допуснатите от
него нарушения на разпоредбите от Наредба №
30/11.08.2008
г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение
на финансовите параметри в бизнес плана, водят до икономическа
нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от посочената
наредба. Налице са елементите от фактическият състав за
„нередност” по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Изплатената на жалбоподателя финансова помощ по процесния договор му е
предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на
Съда на ЕС (решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18,
т. 66 и 67, решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16,
т. 60 и 61 и др.) е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на
националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции,
представлява „нередност”, ако има или би имало като последица нанасянето на
вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него,
като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение.
Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай,
то да има отражение върху бюджета на съответния фонд (вж. в т. см. Решение №
9637/31.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2022 г., IV о.).
В изпълнение на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП със Заповед № 03-РД/3218/08.08.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е одобрил Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Правилата). Същите са обнародвани в „Държавен вестник” – бр. 69 от 30.08.2019 г. Те представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство), приети в изпълнение на член 35, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 3 от Правилата те се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ – РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., са посочени в приложението към тези правила. В чл. 2, ал. 4 от Правилата е посочено, че при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. Изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установените нарушения след окончателно плащане по проекта се извършва на база оторизираната по сключения договор със съответния ползвател финансова помощ (чл. 2, ал. 2 от Правилата).
С Правилата не се констатират
нарушения на задълженията на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и
не се променят техните правни последици, а се определя единствено размерът на
подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ поради
установени нормативни и договорни нарушения, при отчитане на степента,
тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Правилата
определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и
договорни отношения са уредени преди това в съответните наредби по прилагане на
мерките от ПРСР 2007 – 2013
г., както
и в сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В този
смисъл, не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за
налагане на подлежащата на възстановяване сума. По отношение на задължението за
връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, Съдът на ЕС
е постановил, че това задължение не представлява санкция, а последица от
установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща
от правната уредба на Съюза,
не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж.
в т. см. решения
Pometon С-158/08
EU: C: 2009: 349, т. 28 Cruz&Companhia, EU: C: 2014: 2230, т. 45). Преди
приемането на Правилата законодателят е определил видовете нарушения на
договорни и нормативни задължения на бенефициери по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и ясно е
посочил правните последици при установяване на тези факти – правото на ДФЗ – РА
да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ.
Правилата имат за цел да създадат ясни и прозрачни условия при определяне размера
на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите, при които ДФЗ – РА
упражни правото си да иска възстановяване на неправомерно изплатена помощ,
респективно задължението на ДФЗ – РА е да гарантира правилно и законосъобразно
разходване на средствата от бюджета на ЕС. С т. 30 от приложението към
раздел I „Общи положения” на Правилата не са въведени нови условия, които не са били
известни на кандидата към момента на изготвяне на бизнес плана и сключване на
договора за финансово подпомагане и издателят на правилата не е излязъл извън
рамките на своята компетентност. Условията и редът за финансово подпомагане на
проекти по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР 2007 –
2013 г. са регламентирани в Наредба № 30/11.08.2008 г. Във всички наредби по
прилагане на мерки от ПРСР 2007 – 2013 г. се съдържат изисквания по отношение
на бизнес плана, който трябва да доказва „икономическа жизнеспособност”.
Текстът на нарушението по т. 30 от приложението към
Правилата е:
„Ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на
финансовите показатели, предвидени в бизнес плана)”. Съгласно § 1, т. 19
от ДР на Наредба №
30/11.08.2008 г. „проект” по смисъла на наредбата е заявление
за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР 2007 – 2013 г. От съпоставката на
легалните определения в Наредба №
30/11.08.2008 г. на
понятията „икономическа жизнеспособност” и „устойчива заетост” с т. 30 от приложението
към Правилата се налага изводът, че в описанието на нарушението по т. 30 не са
въведени допълнителни критерии за допустимост на проектите или нови
ангажименти, които да не са били известни на кандидатите към момента на
изготвяне на бизнес плана (вж. в т. см. Решение № 15545/15.12.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 8071/2020 г. и Решение №
3618/10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г., I о.). Правилата са
действаща нормативна уредба към датата на издаване на оспореното решение,
доколкото са в сила от 30.08.2019 г.
Неоснователно жалбоподателят
твърди, че ДФЗ не е следвало да извършва проверка и оценка на показателите само
за три финансови години, а е следвало да съобрази изпълнението на бизнес плана
и за периода от 01.01.2019 г. до 31.10.2019 г. Съгласно приложение № 3 „Образец
на бизнес план” от Наредба №
30/11.08.2008 г. ползвателите следва да запишат за всяка година в Таблица 2 „Производствена
и търговска програма” приходите от
дейността. Видно от формулите за изчисление на показателите за оценка
ефективността на инвестицията и финансовите показатели в „Инструкция за
попълване на бизнес плана”, показателят t
– период, е равен на една година (т.е. пълна финансова година). В правомощието
на ДФЗ – РА е да проверява изпълнението на показателите за всяка отделна
година, така както са записани от ползвателя. В противен случай изискването на
самия законодател в Наредба № 30/11.08.2008 г. щеше
да бъде ползвателите да сочат обща стойност на приходите за общо пет години и
обща стойността за разходите за общо пет години. Неоснователно е и възражението
на жалбоподателя, че административният орган е следвало да приложи разпоредбата
на чл. 4, ал. 3, б. „а” от Правилата.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Правилата в случаите на констатирано нарушение на
нормативно или договорно задължение в края на мониторинговия период и когато
отстраняването на нарушението не е възможно до изтичане на този период,
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя при
спазване на следните правила: а) в случай че в подходящ и съобразен с
естеството на нарушението срок, определен от ДФЗ – РА, ползвателят представи
доказателства за отстраняването му, се прилагат правилата за определяне на
частично възстановяване на финансовата помощ, ако такова е предвидено в графа
„Размер на частичното възстановяване” от приложението към правилата за
съответното нарушение; б) в случай че в срока по буква „а” ползвателят не
представи доказателства за отстраняване на нарушението или когато в графа
„Размер на частичното възстановяване” от приложението към правилата не е
предвидена възможност за частично възстановяване на финансовата помощ за
съответното нарушение, размерът на подлежащата на възстановяване финансова
помощ е равен на пълния размер на изплатената по съответния договор финансова
помощ. В случая естеството и времетраенето на нарушението (над две финансови
години) не предполагат приложение на чл. 4, ал. 3, б. „а” от Правилата.
Правилно във връзка с неизпълнението на бизнес плана по отношение на финансовите показатели размерът на финансовата корекция е определен по т. 30, пр. 1 от Правилата – 15% от предоставената финансова помощ по договора (доколкото реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период) и времетраенето на нарушението е над две финансови години. Окончателният размер на дължимата от ползвателя финансова помощ е 56 758,99 лева.
Оспореното решение е издадено и в съответствие с целта на закона – защита на финансовите интереси на ЕС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция, средствата от ЕСИФ (сега ЕФСУ) се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатото нарушение в случая представлява нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от ЕСИФ (сега ЕФСУ), което е в противоречие с целта на закона. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ (сега ЕФСУ), който е неправомерно разходван.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер н.100
лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ответникът не претендира направените разноски по делото за възнаграждението
на вещото лице, поради което същите не следва да се присъждат).
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
от ЕТ
„П.Д.– П.”, с ЕИК *********, срещу Решение №
10/311/00654/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция,
издадено от и.д.на Д. фонд „З.”, заведено с изх. № 01-6500/8491#14/19.05.2022
г.
ОСЪЖДА ЕТ „П.Д.– П.”, с ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата в размер на 100
(сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: