Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 28 февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Коюмджиева ч.гр.д.№ 15969 по описа
за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, като длъжник по изп.д. № 20198380405591
срещу постановление от 12.11.2019г. на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 от КЧСИ с район на
действие СГС, с което е намалено адвокатското възнаграждение от 500 лева на 300
лева. Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и
факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436,
ал.3 ГПК
излага становище за неоснователност на частната жалба.
ЧСИ М.Б.с рег.№ 838
от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20198380405591
срещу постановление от 12.11.2019г. на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 от КЧСИ с район на
действие СГС е образувано въз основа на молба с вх. № 61021/29.10.2019г. от С.К.Х.,
чрез адв. Н.И., към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от 21.10.2019г.
издаден от Софийски районен съд, въз основа на Решение № 485496 от 11.09.2018г.
постановено по гр. дело № 76873/2015г. по описа на СРС. По силата на така
посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в
размер на 700 лв., представляваща направените по делото разноски на основание
чл.78, ал.3 от ГПК – адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 200 лева за
заповедното производство и 500 лева по гр.д. № 76873/2015г., както и 500 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна
защита и съдействие, съгласно който страните договорили възнаграждение в размер
на 500 лева, като е посочено, че сумата е платена в брой.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 01.11.2019г. В същата, като задължение, са вписани 500 лв. разноски
по изпълнителното.
На
04.11.2019г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 500 лева да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. С
обжалваното постановление от 12.11.2019г. съдебният изпълнител е намали
разноските за адвокатско възнаграждение от 500 лева на 300 лева. Други действия
по изпълнението не са извършени.
Въз
основа на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ,
като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2,
предл. последно ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за
процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в
размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на
образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения
посочени в чл.7, ал.2.
При анализ на материалите по делото
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане
на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като не се установи да
са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за
образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният представител
на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да попадат в
хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което
и съдът намира, че на същият не следва да
му присъжда възнаграждение за тях. В конкретния случай от страна на
процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия,
освен подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал
молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл.
428 ГПК е посочил и изпълнителен способ, както и по реда на чл.18 от ЗЧСИ е
възложил правомощия на ЧСИ. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване
на паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи
възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Съдът намира, че останалата
част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който се е
съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
Същевременно, липсват данни по
делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело,
доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил
депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното
дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Същото е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, която спада към категорията на
т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството,
че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като
участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване,
съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния
представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на ЧСИ М.Б., с
което е определена сума от 300 лв. – адвокатско възнаграждение следва да се
отмени, като същите следва да се намалят до минималния размер от 200 лв.
Относно искането на длъжника за намаляване на начислената по т. 26 от
ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът намира, че същото е основателно.
Съгласно чл. 26, б. "в" от
ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва - от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата
над 1000 лв. Пропорционалната такса по
т.26, съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е.
за адвокатско възнаграждение – в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по
гр.д. №1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Към датата на образуване на
изпълнителното дело, задължението по изпълнителния лист е в общ размер от 1 200
лв., представляваща разноски по гр.д. № 76873/2015г. по описа на СРС, както и
разноски пред СГС. Съгласно т. 26 б. "в" от ТТРЗЧСИ таксата следва да
бъде определена в размер на 139,20 лв. с вкл. ДДС.
Съдебният изпълнител неправилно е
определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 187.20
лева. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на
чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се
разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата
не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би
означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26,
върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и
събират. Съобразно изложеното се налага извод за основателност на жалбата.
По
разноските:
Разноски в настоящото производство
не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради
което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед
изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените
разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна
разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от 12.11.2019г.
по изп. дело № 20198380405591 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№838 от КЧСИ, с район
на действие СГС, с което е намалено адвокатското възнаграждение от 500 лева на
300 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК
разноските на взискателя С.К.Х. за адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 200 лв., поради прекомерност, както и
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 187.20 лева на 139,20
лв. с вкл. ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.