Р Е Ш Е Н И Е
№ 2068
Гр. Пловдив, 23.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на осми октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1776 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с § 8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по жалба на М.Т.И. с адрес: *** като пълномощник на И.И.И.,ЕГН ********** против Отказ за издаване на персонален идентификационен код/ ПИК /изх. № 1019 - 15 - 56#1 от 27.05.2019 год., на Директора на ТП на НОИ - Пловдив .
По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на издадения отказ.
Поддържа се ,че неправилно административният орган третира пълномощника на жалбоподателката като администратор на лични данни,позовавайки се на Регламент 269/2016(ЕС ).Твърди се още,че приложим е чл.2,ал.2 ,т.“в“ от Регламента,поради което отказът се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.Съгласно посочената норма регламентът не се прилага за обработването на лични данни от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания.
Ответникът по жалбата-Директор на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуалния си представител –юрисконсулт Г.В.-застъпва становище за неоснователност на жалбата.Представя писмено становище и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорения административен акт, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Относно срочността на жалбата следва да се посочи,че оспореният административен акт е получен от жалбоподателя на 27.05.2019г. видно от пощенското клеймо на плика,с което е изпратен,а жалбата е постъпила в ТП на НОИ-Пловдив на 11.06.2019г.
От фактическа страна се установява следното
Със заявление вх.№ 1019-15-562/15.05.2019 г. до Директора на ТП на НОИ-Пловдив М.И. прави искане за издаване на ПИК на съпругата му И.И.И.. Към заявлението лицето прилага копие на удостоверение рег.№ 471/2019 г., издадено от нотариус Б.Т., възпроизвеждащо съдържанието на пълномощно рег.№ 440 от 01.02.2011г.
По повод депозираното искане, с писмо изх.№ 1019-15-562# 1/27.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, е отказано издаване на ПИК, тъй като заявителя не е удостоверил, че разполага с изрични пълномощия от съпругата си за издаването на ПИК от НОИ.
В хода на съдебното производство, наред с представената административна преписка по издаването на отказ на Директора на ТП на НОИ - Пловдив изх.№ 1019-15-5621 #1/ 27.05.2019 г., към доказателствения материал по делото са приети копие на пълномощно с рег.№ 440 от 01.02.2011 г. и списък на електронните услуги на НОИ, достъпни с ПИК.
При това положение, при проверката за законосъобразност на обжалвания отказ, съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че същият е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Издаването на персонален идентификационен код/ПИК/, представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2,б.“в“ от ДР на Закона за администрацията - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице.
ПИК представлява 10-значен буквено-цифрен персонален идентификационен код, издаван от Националния осигурителен институт (НОИ). С него лицата могат чрез рубриката “Е- услуги” на интернет страницата на института/www.nssi.bg/ да ползват редица електронни услуги, които са свързани с достъп до лични данни. Достъпът до е-услугите на НОИ се осъществява чрез въвеждане на ПИК и ЕГН/ЛНЧ.
Видно от представения по делото списък на електронните услуги на НОИ, достъпни с ПИК, с ПИК, издаван от НОИ, действително лицата могат да ползват редица електронни услуги (осъществяване на справки, подаване на заявления за извършване на административни услуги, подаване на жалби и др.), в които има наличие на лични данни.
Тъй като ,както вече се посочи ,се касае до искане за административна услуга,то в случая са приложими съответните разпоредби на Раздел I от Глава V от АПК – "Производство по издаване на ИАА", както и на Раздел І от Глава Х от АПК – "Производство по оспорване по съдебен ред на ИАА".
Съдът намира,че искането за издаване на ПИК е отправено до компетентния орган –Директора на ТП на НОИ –Пловдив,последвало е издаването на оспорения отказ от същия,поради което следва да се приеме ,че администратвният акт е издаден от компетентния орган,в предвидена форма,при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила.Липсват отменителни основания по чл.146,т.1,2 и 3 от АПК.
Основният спор е досежно това дали правилно е приложен материалния закон и следва ли при подадено заявление за предоставяне на ПИК от страна на съпруга на жалбоподателката ,действащ като неин пълномощник ,същият да притежава изрично пълномощно.
Съдът намира,че не е налице нарушение на материалния закон по следните съображения.
Приложимото право в настоящия случай са Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679).
Съгласно чл4 ,ал. и ал.2 от Регламент (ЕС) 2016/679) :
„лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;
„обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване
Предоставянето на достъп до лични данни, какъвто в случая би се осъществил, посредством издаването на ПИК на трето лице, представлява обработване на лични данни по смисъла на чл.4,2 от Регламент (ЕС) 2016/679, а обработването е законосъобразно, само ако субектът на данните е дал съгласие за обработването на личните му данни за една или повече конкретни цели (чл.6,1 от Регламент (ЕС) 2016/679).
Съпругът на жалбоподателката,действащ като неин пълномощник има качеството на такова трето лице по смисъла на ЗЗЛ и Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласие на субекта на данните по смисъла на чл.4,11 от Регламент (ЕС) 2016/679 означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.
От представеното към заявление вх.№ 1019-15-562/15.05.2019 г. удостоверение рег.№ 471/2019г., издадено от нотариус Б.Т., възпроизвеждащо съдържанието на пълномощно рег.№ 440 от 01.02.2011 г., става ясно, че в него са изброени редица правни и фактически действия, за извършването на които г-н И. е упълномощен от съпругата си, но сред тях не фигурира издаването на ПИК от НОИ. Това се потвърждава и от представеното по делото копие на пълномощно с рег.№ 440 от 01.02.2011 г. Предвид това, правилно е прието от административния орган, че липсва конкретно и недвусмислено съгласие на субекта на данните, да бъде предоставен достъп до лични му данни на трето лице.
Видно е,че правната норма изрично поставя изискване относно необходимото съдържание на упълномощаването при обработката на личните данни на субекта на данните ,поради което и упълномощаването следва да отговаря на тях.
Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя за неприлагане на Регламент (Р:С) 2016/679, на основание чл.2, ал.2, т”в” от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като в разглеждания случай, не е налице визираната в тази норма хипотеза.В настоящият случай М.И. има качеството на обработващ лични данни по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗЗЛД и чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679.Следва да се подчертае,че качеството, в което един субект обработва личните данни (като администратор или като обработващ) се установява след конкретно изследване на връзката между субекта и обработваните лични данни - ако субектът сам определя целите и средствата за това обработване, то тогава субектът има правното положение на администратор. В случай, че същият обработва лични данни, но не определя сам целите и средствата за това обработване, а обработва данните съобразно определените от друг субект цели и средства (администратор) от негово име, то тогава обработващият личните данни участва в правоотношението не като администратор, а като обработващ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗЗЛД и чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679.
С оглед изложеното следва да се приеме,че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с целта на закона,поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във връзка с ал. 1 от АПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.Т.И. с адрес: *** ,като пълномощник на И.И.И.,ЕГН ********** против Отказ за издаване на персонален идентификационен код/ ПИК /изх. № 1019 - 15 - 56#1 от 27.05.2019 год., на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА И.И.И.,ЕГН ********** чрез пълномощник М.Т.И. с адрес: *** да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14–дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: