№ 90
гр. Тетевен, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100096 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника си юрк. Г. А., срещу С. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., област Ловеч,
ул. „ххххххххх“ № 57 с цена на иска: 8045.40 лева.
С исковата молба ищцовото дружество е предявило срещу ответника обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които съда да осъди С. А. Р., ЕГН:
********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД суми, както следва: 3189.43
лева (три хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) - неплатена
главница; Неплатено договорно възнаграждение 1169.99 лева (хиляда сто шестдесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки), дължимо за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.;
1066.72 лева, (хиляда и шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) -
възнаграждение за закупен и използван допълнителен пакет услуги Фаст; закупена услуга
Флекси в размер на 1882.67 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и
седем стотинки); 410 лева (четиристотин и десет лева) лихва за забава от 02.10.2022 г., дата
на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); 326.59
лева (триста двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - законна лихва, дължима от
03.07.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Със заявление вх. № 6709/30.10.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. А. Р., ЕГН: ********** за суми, както следва: : 3189.43
лева (три хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) - неплатена
главница; Неплатено договорно възнаграждение 1169.99 лева (хиляда сто шестдесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки), дължимо за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.;
1066.72 лева, (хиляда и шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) -
възнаграждение за закупен и използван допълнителен пакет услуги Фаст; закупена услуга
Флекси в размер на 1882.67 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и
1
седем стотинки); сумата от 500 лева, представляваща такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 06.06.2023 г.;
410 лева (четиристотин и десет лева) лихва за забава от 02.10.2022 г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 03.07.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); 326.59 лева (триста
двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - законна лихва, дължима от 03.07.2024 г.
- датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 3030/31.10.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
против С. А. Р., ЕГН: **********. Последното е потвърдено с Определение № 1049 от
10.12.2024 г. по в.ч.гр.дело № 785/2024 г. по описа на ОС – Ловеч.
Ищцовото дружество е уведомено за възможността да предяви осъдителен иск за
вземането си на 18.12.2024 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявило искове за
вземанията, за които на 31.10.2024 г. е отказано да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1081/2024 г. по описа на
РС - Тетевен, 1-ви състав.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2022 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ******** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и С. А. Р.,
като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 4000.00 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 191.79 лв.; Годишен процент на разходите
(ГПР): 49.09 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо
задължение по кредита: 6903.63 лв.; по избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600.00 лв.; Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2800.00 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 122.22 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: Общо задължение: 11303.63 лв.; Общ размер на вноска: 314.01 лв.; Дата на
погасяване: 1-ви ден от месеца.
Ищецът заявява, че съгласно Декларации т. Б към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при
подписване на договора и с които длъжниците са били запознали преди подписване на
договора, нямали забележки към тях и се задължили да ги спазват, за което положили
подписа си под клаузите на ДПК и ОУ.
Сочи се, че Съгласно Декларации т. А на клиента се предоставя безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен
експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на
неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителните
услуги, които предлага дружеството.
От своя страна длъжника поел задължение по Договор за потребителски кредит №
********, като го сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 314.01 лв. и падежна дата всяко 1-во число на месеца.
Счита, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора. Сочи, също така и че длъжникът С. А. Р. частично е погасявал
задължението си, като са посочени дати и суми на погашение от страна на Р., чиито общ
размер се изчислява на сумата от 3689.33 лева, от която сума кредиторът е посочил каква
част от задължението е погасена.
Дружеството заявява, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от
Общите условия по ДПК № ******** клиентът може да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е
2
задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се
възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква
задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
На следващо място сочи, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по
желанието на длъжника. Последният се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на 1600.00 лв. и
„Флекси“ сума в размер на 2800.00 лв. Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ съдържат следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит. Представителите на ищеца са извършили всички
необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са
нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата
„Фаст“ е използвана от длъжника.; Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази
процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от
него услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата.; Намаляване на определен брой
погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, те ще могат да поискат от
кредитора да им намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски
Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“ “ не
се е възползвал от същата.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди длъжника С. А. Р., ЕГН:
********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД вземане в общ размер на 8
045.40 лв. (осем хиляди четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки), от които: 3189.43
лева (три хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки) - неплатена
главница; Неплатено договорно възнаграждение 1169.99 лева (хиляда сто шестдесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки), дължимо за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.;
1066.72 лева, (хиляда и шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) -
възнаграждение за закупен и използван допълнителен пакет услуги Фаст; закупена услуга
Флекси в размер на 1882.67 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и
седем стотинки); 410 лева (четиристотин и десет лева) лихва за забава от 02.10.2022 г., дата
на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); 326.59
лева (триста двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - законна лихва, дължима от
03.07.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания срок съгласно разпоредбата на чл. 131 от ГПК е подал писмен
отговор на Исковата молба, чрез адв. Х.. В депозирания отговор се оспорва предявената
искова претенция. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен,
въз основа на което не следва потребителя да заплаща претендираните суми. Правят се
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в претендираният от ищецът размер.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството на заемодател и С. А. Р., в
качеството на заемател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което
3
заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че
страните са постигнали съгласие за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
силата на което ищецът е предоставил на заемополучателя посочените в исковата молба
услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за получените
услуги в претендирания размер; изпадането на ответницата в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричните си задължения.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти
От представения и приобщен към доказателствения материал Договор за
потребителски кредит № ******** г., сключен на 11.07.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и С. А. Р., се установява в производството, че на 11.07.2022 г. между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството на заемодател и С. А. Р., в качеството на
заемател, е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, по силата
на който заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит при
следните параметри: Сума на кредита: 4000.00 лева; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на
месечната вноска по кредита: 191.79 лева; Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 1-во число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.09;
Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо дължима сума по
кредита: 6903.63 лв. Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са
както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2800.00 лева Размер на
вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 122.22 лева. Предвид гореизложеното,
общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва: Общо
задължение: 11303.63 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 314.01 лева; Дата на
погасяване: 1-ви ден от месеца.
Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за
нищожност на клаузите от сключения между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в
качеството на заемодател и С. А. Р., в качеството на заемател, Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********, /арг. от чл. 7, ал. 3 от ГПК/.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към
датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта
на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно
евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението
служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по
преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни
2009 г. по дело Pannon GSM Zrt. срещу Erzsйbet Sustiknй Gyorfi, C-243/08. Тези изводи са
още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesъs
Vicente Albбn Zambrano, Marнa Josefa Garcнa Zapata, Jorge Luis Albбn Zambrano, Miriam
Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank
Zrt рещу Csaba Csipai, Viktуria Csipai - C 472/11, от друга страна се приема, че е необходимо
националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза,
4
да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е
информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според нормативно установените изисквания
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В случая в процесния договор за кредит се съдържа информация за броя
на месечните плащания – 36, както и техният размер. Посочен е и падежът на всяко месечно
плащане.
Същевременно, обаче, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се приема, че както
се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48, от основно значение е
потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата на
процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна,
предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като
позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да
прецени обхвата на поетите от него задължения /вж. в този смисъл решение от 4 март 2004
г., Cofinoga, C?264/02, EU: C: 2004: 127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г.,
Pohotovost, C?76/10, EU: C: 2010: 685, т. 70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в
решение по дело С-42/15. От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК е да гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1 да може да
сравни процента на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор; 2 да
може да сравни условията на отделните кредитни институции, като има данни какви
задължения се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за
кредит. Именно затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан начинът на
формиране. В противен случай за средния потребител би било невъзможно обективно да
сравни условията, предлагани от различните институции, респ. да вземе информирано
решение услугите на коя да избере.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен единствено общ размер на
ГПР /като от съдържанието на договора не се изяснява начина на формиране на годишния
процент на разходите; посочено е, че годишният лихвен процент е в размер на 41.00 %, като
не се сочи дължимостта на допълнителни такси и/или разходи във връзка със сключването и
изпълнението на договора, но независимо от това годишният процент на разходите е в
размер на 49.09 %, без да е ясно разписано какви компоненти формират горепосочения ГПР/,
поради което несъмнено не е в съответствие с изискванията на ЗПК, а доколкото накърнява
съществени права на потребителя, недействителността на договора на това основание е
пропорционална санкция.
На следващо място, недействителна е и клаузата, на която се основава задължението
за заплащане на възнаградителна лихва.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
5
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Подобен извод следва и от мотивите на
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
По действащото българско право максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна, мораторна, компенсаторна/ е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави.
Добрите нрави са неписани етични правила, приети в обществото, които целят да
създадат равнопоставеност, добросъвестно упражняване на примата и взаимно зачитане на
правата на гражданите. При преценката дали уговорената между страните възнаградителна
лихва противоречи или не на добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на
задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други
правни способи поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на
уговорената лихва и възможността на кредитора да обеднее от предоставянето в заем на
пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални
ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на
основния лихвен процент на БНБ, тримесечният ЛИБОР за съответния вид валута и др. /виж
тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г., на ВКС, ОСТК/.
Според приетото в съдебната практика /решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.
№ 315/2005 г., II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г.
о., ГК/ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, при необезпечен заем и надвишаваща двукратния
размер на законната лихва по обезпечен с ипотека или по друг начин заем. В посочените
решения се приема, че възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната
лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено
кредиторовото парично притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки
/уговорки/, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Следва да се приеме, че подобно „генерално“ /общоприложимо/ разрешение на
въпроса над какъв праг размерът на уговорената възнаградителна лихва е екзорбитантен не
противоречи на закона. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Според ал. 1 на посочения текст годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Доколкото в ГПР се включват и други задължения,
няма как да се приеме, че този максимален размер се отнася за възнаградителната лихва и
лишава съда от възможност да направи преценка за съответствието на клаузата с добрите
нрави. С тази разпоредба законодателят цели да установи горна граница на общия размер на
разходите, не и на възнаградителната лихва. Аргумент в подкрепа на горния извод е
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, в която е предвидено, че обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Следователно там, където законодателят е имал воля да
ограничи размера на определено задължение, той го е назовал конкретно.
От горното следва и че, след като в специалния закон е определен императивно
максимален размер на обезщетението за забава за задълженията по потребителските
кредити, няма житейска и правна логика да не се допуска /т. е. да се счита за съответна с
добрите нрави/ клауза, предвиждаща възнаградителна лихва, по-неизгодна от мораторната.
Т.е. не би следвало възнаградителната лихва да е такава, че длъжникът на практика да плаща
6
значително по-ниска „цена“ по договора за кредит когато е в неизпълнение, отколкото когато
изпълнява точно. Казано с други думи, не следва да е морално /в съответствие с добрите
нрави/ длъжникът, сключил договор за кредит за по-дълъг срок, да плати по-висока цена
/като крайна сума/ от този, сключил договор за по-кратък, но неизпълняващ задължението си
в срока, респ. ползващ сумата в по-дълъг от уговорения срок.
От събраните по делото доказателства се установява по делото, че уговореният между
страните по процесното кредитно правоотношение размер на годишния лихвен процент по
договора е над 40 %, поради което се налага извод, че същия надхвърля приетия за съответен
на добрите нрави, поради което и клаузата, въз основа на която се претендира това вземане, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно договорът да бъде само частично
недействителен, но нищожността на отделни части от договора може да доведе и до
нищожност на целия договор, ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни
правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част.
Като съобрази данните по делото съдът намира, че нищожната клауза за
възнаградителна лихва не би могла да се замести по право от повелителни норми на закона,
като освен това той не би бил сключен без нея, предвид възмездния му характер.
Посоченото води до извод, че процесният договор за кредит е недействителен в неговата
цялост и поради недействителността на клаузата, от която произтича вземането за
възнаградителна лихва.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи и възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни и не пораждат права и задължения за
страните. Доколкото договорът за заем е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Така
установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по
този начин се увеличава размерът на кредита без яснота относно насрещната престация,
която получава длъжника. На следващо място, тези такси противоречат и на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК –
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на
годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би
бил превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая
при установен размер на отпусната главница от 4000,00 лева, е предвидено задължение за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на общо
4400,00 лева, което надвишава размера на отпуснатата главница. По този начин са
установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената
възнаградителна лихва. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на
разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитора, което не е
посочено при определяне на годишния процент на разходите. Установи се по делото, че
посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по
кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително
възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите, но следва да бъде включено и при включването му същият ГПР е в размер
надвишаващ в пъти максимално разрешения по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. В този смисъл Определение № 1049 от 10.12.2024 г. по В.Ч.Гр. Дело № 785/2024 по
7
описа на ОС – Ловеч.
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възможността за отлагане и
погасяване на погасителни вноски, т. е. такива свързани с усвояване на заемната сума и
изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи свързани с усвояване
и управление на кредита. Нещо повече – възползването от услугите, посочени в т. 15. 2 и 15.
3 от Общите условия, не е обусловено единствено от заплащане на уговореното
възнаграждение, а и от възникването на подробно установени предпоставки за приложение
на всяка една допълнителна услуга.
Следователно, имайки предвид последиците на недействителността, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Ето защо за основателен
следва да се приеме единствено предявеният иск за главница. Останалите претенции на
ищеца за установяване на вземанията за възнаградителна лихва и лихва за забава, се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи връщане само
на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от него на ищеца суми /в този
смисъл Решение № 471 от 11.05.2021 г. по в. гр. д. № 3413/2020 г. на Апелативен съд –
София и др./. По становище на настоящия съдебен състав, разпоредбата на чл. 23 ЗПК
предвижда особен вид недействителност на конкретен вид договори, а именно договори за
потребителски кредит. Разпоредбата не предвижда предявяването на отделен иск, което да
обуслови неприложимост на реда по чл. 422 ГПК. Предвижда единствено последица от
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, поради противоречието
му със специалните императивни норми на ЗПК. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална по
отношение на разпоредбите на ЗЗД /вкл. тези, касаещи неоснователното обогатяване/, като
изрично законодателят е предвидил последица от недействителността на договорите за
потребителски кредит, произтичащи от противоречието му със специалните императивни
норми на ЗПК. Когато договор за потребителски кредит противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК, приложимост намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, явяваща се
специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда последиците за страните по
договора за потребителски кредит, когато същият е обявен за недействителен по смисъла на
ЗПК.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявения
осъдителен иск, следва да бъде уважен за сумата от 310.67 лева, като за разликата се
отхвърли. Последното е свързано с установената нищожност на договора за потребителски
кредит, резултат от което е недължимост на лихви, такси и разноски, от страна на
потребителя по процесния договор. Ищцовото дружество сочи, че потребителя е сторил
погашение по кредита, в размер на 3689.33 лева, която сума, с оглед констатираната
нищожност, следва да се отнесе към погашение на дължимата главница по договора.
По изложените по-горе съображения, предвид недействителността на процесния
договор, следва да се отхвърлят останалите предявени от ищеца суми в настоящото
производство, а именно за разликата над 310.67 лева до претендираният размер от 8045.40
лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат и двете
страни.
8
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като са представени и доказателства за извършването на такива, а
именно за заплатена държавна такса в размер на 170.91 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника С. А. Р., ЕГН: **********, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 10.45 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред РС - Тетевен, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответника е претендирал разноски в исковото производство, за процесуално
представителство, осъществено от адвокат по представен договор по делото в размер на 450
лева. Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцовото дружество ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* следва да заплати
на ответника С. А. Р., ЕГН: **********, сумата от 432.63 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред РС - Тетевен, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 3030 от 31.10.2024 г. по Ч. гр. дело № 1081/2024 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* против С.
А. Р., без да се присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в
настоящото исково производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата
молба сума за направени по Ч. гр. дело № 1081/2024 г. по описа на РС - Тетевен се явява
изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх“ №
57 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сумата
в размер на 310.67 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
******** г., сключен на 11.07.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и С. А. Р.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 30.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с за
разликата над уважения размер от 310.67 лева до пълния предявен размер от 8045.40 лева
като НЕОСНОВАТЕТЛЕН.
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх“ №
57 да заплати в полза на ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10.45 лева, представляваща разноски
в исковото производство пред РС - Тетевен, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на С. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. Г.,
област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 57, сумата от 432.63 лева - представляваща разноски в
исковото производство пред РС - Тетевен, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните /арг. чл. 7, ал. 2 от ГПК/.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10