Присъда по дело №5137/2020 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Присъда № 55 от 01.07.2021 г. по НЧХД № 20205330205137/2020 г. по
описа на ПРС, XXIV н.с.

Делото е образувано въз основа на частна тъжба на Й. П. П. с която е
повдигнато обвинение срещу Н. И. В. – родена **, живуща в гр.П., б., б.г.,
неосъждана, ЕГН ********** за извършено престъпление от частен характер,
по чл.146, ал.1 от НК.
Съгласно тъжбата, тъжителката Й.П. познавала подсъдимата Н.В.,
защото били **и в сграда в гр.П., ул. **, където имал апартаменти. Сочи се,
че тъжителката рядко пребивавала на адреса, тъй като живеела в чужбина, а
когато била в страната често била при ** си в гр.П., ул. **, поради което и не
заплащала разходи за управление и поддържане на етажната собственост за
притежавания от нея имот на ул. „**“. Това било повод за агресия от
подсъдимата Н.В. при всяка среща. В тъжбата се описва случай отпреди 5
години, при който тъжителката П. внасяла мебели, а подсъдимата я видяла и
пред тримата майстори и ** на П. я хванала за блузата и се разкрещяла „Ти не
си плащаш сметките, ти си ** и няма да ти дам да качваш багажи с нашия
асансьор“. Сочи се, че на 09.08.2020 г. тази случка до голяма степен се
повторила, като тъжителката и подсъдимата се засекли на асансьора.
Тъжителката била с нейна приятелка Л.Й., а по същото време се прибирала
подсъдимата Н.В. със ** си и двете си **. Сочи се, че подсъдимата започнала
да вика още на двора на кооперацията, като продължила и във входа на
стълбищната площадка пред асансьора. Отправените реплики според
тъжителката били „ти не плащаш нищо, ти нямаш нищо тука и си ** и нямаш
право да влизаш в асансьора“. Сочи се, че това много засегнало тъжителката,
която малко след това отишла до апартамента на подсъдимата да й търси
сметка и искала да се извини подсъдимата, но на вратата се показал **ът на
В., на когото П. обяснила защо отива. Твърди се на следващия ден да е имало
скандал на двора на кооперацията между ** на В. и ** на тъжителката – А.М..
Твърди се след случилото се, че тъжителката е посетила психиатър на
13.08.2020 г., който и предписал лекарства и поискал след 15 дни да дойде на
преглед, за да проследи състоянието и. В последствие Й.П. представила
уведомление пред ** на кооперацията С.А., с което го уведомила че не дължи
пари за сметки. С тъжбата се подвигало обвинение за престъпление обида по
чл.146 от НК и се искало подсъдимата да бъде наказана. Заедно с подадената
тъжба бил предявен и граждански иск за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди причинени от деянието и сумата от 200
лева имуществени вреди причинени от деянието – такса за преглед при лекар
и закупуване на лекарства.
Гражданският иск предявен от частната тъжителка е бил приет за
1

съвместно разглеждане.
По делото е постъпил отговор на частната тъжба от подсъдимата, в
която се излагали аргументи защо счита, че не е осъществила престъплението,
за което е предадена на съд и се описвало, че на 09.08.2020 г. е нямало
конткат между нея и тъжителката, а на тази дата е била уведомена полиция за
инцидент с техния автомобил.
Частният тъжител по делото Й.П., чрез редовно упълномощения си
повереник адв. Д.Б. поддържа обвинението, прави анализ на доказателствата
по делото, излага аргументи защо подсъдимата е осъществила
престъплението, за което е предадена на съд и иска от съда подсъдимата да
бъде призната за виновна по предявеното и обвинение и й бъде наложено
едно справедливо наказание, както и да бъде уважен в цялост предявеният
граждански иск, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Подсъдимата Н.В. сочи в личната си защита, че иска да бъде оправдана
и не е обиждала тъжителката в този ден или когато и да било с посочената
или друга дума, каквато и да е.
По делото подсъдимата се представлява от адв.Н.М., която прави
анализ на доказателствата по делото, сочи в пледоарията си защо счита, че
подзащитната и не е осъществила престъплението, за което е предадена на
съд и основаващи искането му към съда, подзащитната и да бъде признат за
невинна и оправдана, гражданския иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н. И. В. – родена **, живуща в гр.П., б., б.г., неосъждана,
ЕГН **********.
След проведеното съдебно следствие съдът намира като установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителката Й.П. познавала подсъдимата Н.В., защото били **и в
сграда в гр.П., ул. **, където имал апартаменти. Й.П. била позната на **ите и
приятелите си с имената Д.Е.. Тя рядко пребивавала на адреса, тъй като
живеела в ** от дълги години, а когато била в страната често била при ** си в
гр.П., ул. **, поради което и не заплащала разходи за управление и
поддържане на етажната собственост за притежавания от нея имот на ул. „**“.
Отношенията на тъжителката със **ите и не били добри, като преди около 5
години на неустановена дата тъжителката П. извършвала ремонт и внасяла
мебели за апартамента си. Тези действия били възприети от подсъдимата,
която пред присъстващите лица - майстори и ** на П. – св. Б.М., като и
2

поискала сметка защо не плаща сметките за поддръжка в кооперацията и
заявила, че не следва да ползва асансьора. Отправила и обидни реплики
спрямо нея.
В последствие отношенията не се подобрили между двете. На
08.08.2020 г. тъжителката Й.П. се прибирала към апартамента си заедно с
приятелката си – св.Л.Й.. На вратата на асансьора се засякла с подсъдимата
Н.В. и семейството и – св. И.В. и **та им. Подсъдимата В. и семейството и
били влезли в асансьора, когато към него се приближила тъжителката и св.
Й., които проверили дали могат да влязат също. Действията на тъжителката
П. предизвикали реакция от подсъдимата, която на висок тон обяснила на П.,
че не трябва да се качва в асансьора с оглед липсата на маска и пандемията,
след което асансьора потеглил. Малко след случилото се тъжителката П.
отишла до апартамента на подсъдимата В. да й търси сметка за реакцията,
като имала намерение и да поиска подсъдимата да се извини. Вратата обаче
била отворена от **ът на В. – св.И.В., на когото П. обяснила защо отива.
На следващия ден 09.08.2020 г. подсъдимата и ** и заварили
притежавания от тях лек автомобил с увредено от голям камък предно стъкло.
За случилото се подали сигнал в 01 РУ на МВР и на място пристигнал
полицейският служител св.Т.М., който извършил проверка по образуваната
полицейска преписка. В двора на кооперацията имало множество лица, сред
които и св.Т.Д.. В хода на проверката св.М. разбрал, че има влошени
отношения между подсъдимата и тъжителката и снел обяснения от св.И.В. и
тъжителката Й.П., като обяснението от св.В. било снето в деня на подаване на
жалбата – 09.08.2020 г., а от тъжителката на 14.08.2020 г. В проведената
преди това беседа с П. същата се оплаквала от липсата на законност в
страната, липсата на възпитание. Пред него пък подсъдимата в беседа
пресъздала случилото се пред асансьора, като св.М. обяснил, че ако имат
претенции могат да си подадат жалби. С постановление на Районна
прокуратура гр.П. от 03.11.2020 г. било отказано образуването на досъдебно
производство във връзка с жалбата на св.В..
По съвет на св.Л.Й. частната тъжителка посетила психиатър – С.Г. на
13.08.2020 г. В снетата анамнеза било посочено, че пациентката е с оплаквани
от седмица след поредица от психотравмиращи житейски събития свързани с
конфликтни взаимоотношения със **ка, остро начало на оплакванията с
изразени прояви на тревожност, силно неспокойствие, тежки вегетативни
кризи с опити за самолечение без ефект. Като обективно състояние било
отразено влошено състояние, психомоторно спокойна, леко вътрешно
напрежение, тревожност, дистмен фон, антиципираща тревожност, панически
кризи, агорафобни елементи. Били изписани медикаменти дуксет 30 мг.
сутрин и бриека 75 мг. вечер.
На 13.08.2020 г. Й.П. представила уведомление пред ** на кооперацията
3

С.А., с което го уведомила че апартамента не е обитаван, не е отдаден на
трето лице за ползване, няма да бъде обитаван и не следва да и се начисляват
месечни такси за апартамента и заплатила сумата от 40 лева за месец август
2020 г.
В хода на съдебното следствие е назначена и приета по делото съдебно-
психиатрична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
Й.П. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ П. и не е получавала
психиатрична помощ в заведението, не страда от психично заболяване, което
качествено да нарушава психичните и функции. П. е посетила специалист
психиатър еднократно, диагностицирана е с тревожно депресивно
разстройство, за което е имала предписано лечение. Изписаните медикаменти
са подходяща комбинация за обединяване на транквилиращ с антидепресивен
ефект, липсва приложена медицинска документация, която да проследява и
категорично да обективизира състоянието и, както и повлияването от
терапията. Обсъжданото психично състояние на П. е с изразеност и
характеристики на изводимо от житейски ситуации, възприемани като
неудоволствени. Не могат да се изключат други въздействащи житейски
събития по това време, то е съпроводено със споделяне на субективни
изживявания, които терапевта кредитира и очаква съдействие.
Констатираното тревожно депресивно състояние не може да бъде еднозначно
свързано и прието като последствие на обсъжданата ситуация. Това състояние
е преходно и е възможно да е било налично за период от време, въпреки
липсата на проследяване. Също така е възможно да се дължи на различни
неудоволствени изживявания, включително на стрес, вследствие на това, че
същата е преустановила двадесет годишен живот в чужбина, поради липса на
работа и световната криза.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно
установена от следните събрани по делото доказателствени материали – от
показанията на свидетелите И.В., Т.Д., Т.М., частично от показанията на
свидетелите Л.Й. и Б.М., частично от обясненията на подсъдимата Н.В.
дадени в хода на съдебното следствие, проведената очна ставка между
свидетелите Й. и В., както и от всички писмени доказателства, събрани на
съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – уведомление, амбулаторен лист
от 13.08.2020 г., писмо от 01 РУ на МВР П., материалите по пр.пр. 7742/2020
г. по описа на РП П., копие от разходен касов ордер и списък за заплатени
суми за м.август 2020 г., заключението на изготвената съдебно-психиатрична
експертиза, справка за съдимост.
Преди да бъде обсъден съставът на престъплението, за което е
предадена на съд подс.В. следва да се обсъдят показанията на свидетелите по
делото и дали същите се кредитират от съда или не, както и да бъдат
обсъдени обясненията на подсъдимата.
4

Следва да се има предвид, че по делото са разпитани установените
свидетели очевидци на инцидента – свидетелите И.В. /** на подсъдимата/ и
Л.Й., както и свидетелите Б.М. /** на тъжителката/, Т.Д. /**/ и Т.М. /**/,
които не са присъствали на инцидента.
Показанията на свидетелите очевидци следва да бъдат подложени на
критичен анализ с оглед на заинтересоваността им от изхода на делото – св.В.
е ** на подсъдимата, а за св.Й. се установяват близки приятелски отношения с
тъжителката. На по-критичен анализ следва да се подложат и показанията на
св.Б.М., доколкото същата като ** на тъжителката също е заинтересована от
изхода на делото, а освен това показанията и са опосредени, тъй като е
научила за случилото се от разказите на ** си Й.П.. Единствените двама
незаинтересовани свидетели по делото са св.Т.Д., за когото не е установен
конфликт или близки отношения, с която и да е от страните по делото и
полицейският служител Т.М., за когото липсват каквито и да било данни за
отношения с някоя от страните по делото извън извършената от него
полицейска проверка.
На първо място следва да се обсъдят обясненията на подсъдимата.
Доколкото те имат двояка природа – израз на правото на защита и чрез тях
могат да се вкарват доказателства в процеса и предвид липсата на задължение
да се казва истината, то същите следва да се приемат по-критично от
останалите гласни доказателства. В конкретния случай обясненията на
подсъдимата за събития в миналото не могат да се кредитират с доверие,
доколкото не се подкрепят от други доказателства по делото. Това обаче не
може да е причина обясненията да се изключат напълно, доколкото по
отношение на процесния инцидент и това кога се е случил същият
обясненията и се подкрепят и от други доказателства по делото – показанията
на ** и, показанията на св.Д. и св.М., материалите по прокурорската
преписка. Затова следва да се кредитират с доверие твърденията на
подсъдимата, че конфликтът пред асансьора се е случил на 08.08.2020 г., а не
на 09.08.2020 г. По отношение на това дали тя е употребила спрямо частната
тъжителка думата ** обясненията и се подкрепят единствено от показанията
на ** и, но следва изрично да се отбележи, че в показанията на св.Й. се
съдържат вътрешни противоречия, които мотивират съда да приеме, че не е
доказано по категоричен и безспорен начин употребата на тази дума. С оглед
на това и обясненията на подсъдимата се кредитират с доверие в тази им част.
Що се касае до останалата част от обясненията очевидно е от доказателствата
по делото, че между нея и тъжителката има личен конфликт, но обясненията и
за причината за този конфликт не се подкрепят категорично от
доказателствата по делото. Тези факти обаче не са от значение за преценката
дали е осъществен състав на престъпление обида или не от подсъдимата.
По отношение на показанията на свидетелката Л.Й. съдът счита, че
следва да се кредитират частично с доверие от съдебния състав. Липсва
5

основание да се приеме, че св.Й. не е присъствала на словесния конфликт
между тъжителката П. и подсъдимата В.. В тази им част показанията се
кредитират с доверие. Същите обаче са противоречиви по отношение на
датата и времето на конфликта, поради което и се поставят под сериозно
съмнение показанията и относно употребата на нецензурни думи и конкретно
на думата **. От друга страна следва да се има предвид, че по делото
категорично следва да се приеме за доказано, че на 09.08.2020 г. не е имало
конфликт между страните по делото с оглед на приобщените писмени и
гласни доказателства в тази насока. С оглед на това и съдът счита, че
показанията на св.Й. се явяват изолирани от останалия доказателствен
материал по делото и само въз основа на тях не може да се приеме за
безспорно доказано изричането на подобни реплики.
Показанията на св.Б.М. също се разглеждат критично от съдебния
състав, доколкото тя е ** на частната тъжителка и доколкото не е била
свидетел на инцидента. С оглед на това и няма как само въз основа на
нейните показания да се приеме за доказано обвинението по делото. Освен
това св.М. също не сочи категорично датата на деянието, за което е предадена
на съд подсъдимата, а сочи че е разбрала, че се е случило в началото на
м.август 2020 г. Предвид сочените по-горе доказателства, че на 09.08.2020 г.
конфликт не е имало, не може да се приеме, че показанията на св.М. и на
св.Й., преценявани поотделно или в съвкупност са достатъчни за категоричен
извод на осъществяване на деянието по време, начин и с действия, както се
сочи в частната тъжба.
Показанията на св. И.В. също се подлагат на критичен анализ с оглед
заинтересоваността му от изхода на делото. Независимо от това обаче същите
се кредитират с доверие, тъй като са логични и последователни и в тях няма
стремеж към представяне единствено на факти в полза на **та му
/подсъдимата/. От друга страна и показанията му се подкрепят от писмените
и гласните /показанията на св.Д. и св.М./ доказателства по делото касателно
датата 09.08.2020 г. и показанията на св.В., че на тази дата е нямало инцидент,
а спречкване между жена му и тъжителката е имало на 08.08.2020 г. Що се
касае до липсата на употребата на думата ** спрямо тъжителката, то косвено
показанията му се подкрепят от показанията на св.М., който сочи, че при
снемане на обясненията от тъжителката същата не се е оплакала да е била
обидена. Това има значение с оглед твърденията в жалбата за влошено
психическо състояние на тъжителката след инцидента и осъществен преглед
при психиатър на дата 13.08.2020 г. – ден преди снемане на обясненията. При
липсата на оплакване дори в устна форма пред полицейският служител,
неутрален по отношение на конфликта, показанията да св.В. по отношение на
това обстоятелство стават значително по-достоверни предвид на
обстоятелството, че в останалата част показанията му се подкрепят от други
доказателства по делото. Ето защо и показанията на св.В. се кредитират с
доверие, независимо от установената заинтересованост от изхода на делото.
6

С оглед на казаното дотук и се кредитират с доверие показанията на
св.В. и при проведената очна ставка, а не тези на св.Й..
Показанията на се.Т.Д. също се кредитират с доверие от съдебния
състав, доколкото те не се опровергават от каквито и да било доказателства, а
се подкрепят от гласни и писмени такива. Освен това при св.Д. не се
констатира каквато и да било заинтересованост от изхода на делото.
Същото важи и по отношение показанията на св.М.. За него липсват
каквито и да било данни за заинтересованост от делото, неговите действия са
били единствено служебно мотивирани с оглед проверка на подадения
сигнал. Св.М. възпроизвежда в показанията си информация придобита от
страните по делото и показанията му не се оборват, поради което и се
кредитират с доверие.
Заключението на изготвената експертиза се кредитира с доверие от
съдебния състав, тъй като вещото лице е отговорило подробно на поставените
задачи и даде пространни обяснения за това как е стигнало до заключението
си.
По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.146,
ал.1 от НК, съдът счита, че при установената фактическа обстановка липсват
категорични доказателства подсъдимата да е осъществила съставът на това
престъпление от обективна и субективна страна. От обективна страна
съставът на престъплението обида изисква деецът да извърши или каже нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. В
конкретния случай е безспорно установено, че е възникнала конфликтна
ситуация между подсъдимата Н.В. и частната тъжителка Й.П. в кооперацията,
в която и двете притежават имоти. Безспорно е и мястото на тази конфликта
ситуация – в непосредствена близост до асансьора на сградата. Може да се
приеме за доказано и че подс.В. и семейството и са били в асансьора, когато
към същия се е приближила тъжителката. Наличен е обаче спор по делото по
отношение на останалите обстоятелства от значение за преценката дали е
осъществено престъпление от частен характер или не – дали а били отправени
нецензурни реплики по адрес на частния тъжител – ** от страна на
подсъдимата, кога се е случил инцидента – на 8 или 9 август 2020 г. При
преценката за тези обстоятелства следва да се извърши преценка както на
заинтересоваността на всеки от свидетелите по делото /ако е налична такава/,
така и съпоставка с всички останали доказателства по делото. На първо място
по отношение на това дали подсъдимата е нарекла с думата „**“ частната
тъжителка следва да се отбележи, че са налице противоречиви доказателства.
Свидетелката Й. /очевидец на конфликтната ситуация/ е единствения пряк
свидетел, който сочи за употреба на тази дума спрямо частната тъжителка.
Показанията на свидетелката обаче не могат да бъдат кредитирани изцяло с
доверие, доколкото са непоследователни по отношение на датата, сочи за
7

присъствал лице, за което няма доказателства, че е било там /св.Т.Д./, има
разминаване по отношение на времето на инцидента – по обяд или за вечеря.
От друга страна единствено в показанията на ** на тъжителката – св. М. се
откриват данни за употребата на тази реплика спрямо тъжителката. Тя обаче
не е била свидетел на инцидента, поради което и показанията и няма как да са
достатъчни, за да се приеме, че същите подкрепят в достатъчна степен
показанията на св.Й. и да се приеме за категорично и безспорно доказано
изричането на думата ** от подсъдимата спрямо тъжителката П.. Освен
показанията на тези две свидетелки не са ангажирани каквито и да било други
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза. Напротив всички
останали доказателства оборват обвинението в някоя от частите му. На първо
място сред тези доказателства са показанията на св.В., който макар и
заинтересован от изхода на делото се приема, че дава правдиви показания.
Това е така, тъй като показанията му по отношение на множество
обстоятелства се подкрепят от други доказателства – така например същият
сочи, че на 09.08.2020 г. е подал сигнал в 01 РУ П. за увреждане на семейния
автомобил и това се доказва от всички доказателства по делото –
прокурорската преписка, показанията на св.Д., показанията на полицейския
служител М.. От друга страна същият не отрича да е възникнала конфликтна
ситуация, но отрича **та му /подс.В./ да е употребявала думата ** спрямо
тъжителката, сочи единствено че е имало по-остра реакция. Липсата на
категорични доказателства за употребената ругатня води на извод за липса на
осъществен състав на престъплението от обективна страна. На такъв извод
води и оборването на твърдяната в частната тъжба дата на извършване на
инкриминираното деяние. Сочи се, че престъплението, за което е предадена
на съд подсъдимата е осъществено от нея на дата 09.08.2020 г. От събраните
категорични писмени и гласни доказателства обаче се установява, че на тази
дата 09.08.2020 г. е липсвала конфликтна ситуация между страните по делото,
а единствено е имало подаден сигнал в полицията във връзка с увреждане на
стъклото на автомобила на семейство В.и, което е станало причина св.М. да
посети кооперацията на ул. „**“ **. При преценката относно датата косвено
следва да се отчита и отразеното в амбулаторния лист за преглед при
психиатър на тъжителката П.. В анамнезата на същия, която се снема по
данни на пациента, е записано че оплакванията са във връзка със събитие
случило се преди седмица. Това от своя страна, отчитайки датата на прегледа
/13.08.2020 г./ води на извод за събития случили се около 06.08.2020 г., а не на
09.08.2020 г. Датата на евентуалното деяние не се доказва по категоричен
начин и от показанията на св.М. и св.Й., което води на извод, че на сочената в
частната тъжба дата въобще не е имало спречкване и словесен конфликт
между тъжителката П. и подсъдимата В.. Това обстоятелство от своя страна
също е достатъчно да се приеме, че от обективна страна не е осъществен
състава на престъплението, за което е предадена на съд подсъдимата,
независимо дали ще се приеме за доказано или не употреба на сочената
нецензурна реплика от подсъдимата спрямо нея или не. С оглед на това съдът
8

счита, че от обективна страна не е доказано да е осъществен съставът на
престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
С оглед липсата на доказателства за осъществен състав на престъпление
от обективна страна, няма как да е осъществено престъплението и от
субективна страна, тъй като престъплението обида следва да бъде извършено
с пряк умисъл, тоест подсъдимата да е съзнавала, че не следва да отправя
обидни реплики спрямо тъжителката, но е сторила това съзнателно и целейки
да демонстрира негативното си отношение спрямо нея, както и да засегне
нейната чест и достойнство предвид на трайно влошените им отношения.
Вече се каза, че такива категорични доказателства по делото липсват, поради
което липсва осъществен състав на престъплението и от субективна страна.
По отношение на предявения граждански иск на за сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди причинени от деянието и
сумата от 200 лева имуществени вреди причинени от нанесените обиди –
такса за преглед при лекар и закупуване на лекарства претърпени, същия се
счита за неоснователен с оглед липсата на доказаност за извършен деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата на гражданската
отговорност в случая стоят установяването на увреждащи действия по
отношение честта и достойнството на Й.П. от страна на подсъдимата Н.В.,
които едновременно с това следва да осъществяват и състава на
престъплението за което А.Р. е предаден на съд. Съдът е приел, че с липсва
осъществен състав на престъплението обида от обективна и субективна
страна, тъй като не се доказва категорично отправянето на думата „**“
спрямо частния тъжител Й.П., както и оборване на датата на която се твърди
да се е случило това деяние, поради което и съответно съдът приема за
недоказано по категоричен начин наличието на извършени увреждащи
действия от подсъдимата, с които се твърди на тъжителя да са причинени
неимуществени вреди. С оглед на това и предявения граждански иск се явява
неоснователен и е отхвърлен същия изцяло.
С оглед изхода на делото на основание чл.190, ал.1 от НПК частната
тъжителка Й.П. е осъдена да заплати на подсъдимата сумата от 600 лева
представляващи сумата за разноски за адвокатски хонорар.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	55
Дата:	1 юли 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия:	Николай Христов Ингилизов

Дело:	20205330205137
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 август 2020 г.

Присъда по дело №5137/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите