РЕШЕНИЕ
№
2486/15.12.2021г.
гр.
Пловдив, 15.12.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурор Георги Гешев, като разгледа КАНД № 2601 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.С.К. ЕГН********** с
адрес ***, подадена чрез адв.Г. против Решение №63 от
13.08.2021г., постановено по АНД № 20215320200138/2021г. по описа на Районен
съд - Карлово, I наказателен състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление №20-0281-000569/02.07.2020г., издадено
от Началник РУ-Карлово при ОД на МВР-Пловдив, с което на касатора
за административно нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекс за застраховането
/КЗ/ е наложено административно наказание „глоба в размер на 250.00 лева“ на
основание чл.638 ал.1 т.1, вр. чл.461 т.1 КЗ.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено при противоречие със съдопроизводствените
правила, касаещи обсъждане на направените пред него възражения за маловажен
случай, поради което се явява незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Излагат
се съображения за липса на настъпили общественооопасни
последици. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да бъде отменен издадения
административен акт. В съдебно заседание със становище на пълномощника адв. Г. се поддържа касационната жалба. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР-Карлово при ОД на МВР град
Пловдив, редовно призован чрез Началника, не се явява и не се представлява,
както и не взима становище по основателността на касационната жалба.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Производството пред
Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на Д.К. против посоченото НП
от 02.07.2020г. на Началник РУ-Карлово при ОД на МВР, издадено въз основа на
АУАН № 171307 от 03.06.2020г., съставен от свидетеля Д.С.Ж.на
длъжност мл. автоконтрольор при РУ-Карлово, с което е
привлечен като нарушител за административно нарушение на чл.483, ал. 1 т.1 от КЗ.
Обстоятелствата по извършването му от фактическа страна се основавали на това,
че при извършена проверка на 03.06.2020г. в 21.35 ч. в с.Каравелово,
общ.Карлово на кръстовището на ул.Горска и ул. Георги Димитров, органите по безопасност
на движението констатирали, че като водач на лек автомобил Тойота Ланд Круйзер с рег.№***, който не
е спрян от движение е извършвал управлението му без да има валиден договор за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На основание съставеният
АУАН наказващият орган приел, че е извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, изразило се в това, че като физическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, не е сключил
договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. АУАН е
подписан от един свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта и да му бъде
връчен екземпляр от него. За да потвърди атакувания пред него административен правораздавателен
акт, първоинстанционният съд е приел от събраните
пред него гласни доказателства- показания на свидетелите Д.Ж., В.Б.и Г.М., че в
хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при съставяне на
АУАН и издаване на НП. В тази връзка е посочил, че се касае за осъществено
административно нарушение, което е безспорно и несъмнено изяснено от събраните оказателства, а възраженията на жалбоподателят приел, че не
са подкрепени с достатъчно обосновани доказателства и са неоснователни. Приел,
че са налице основания да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, като наказващият орган се е произнесъл законосъобразно,
без нарушение на административнопроизводствените
правила, като е определил наказание в рамките на предвидения размер. Обосновал
се, че случаят не съставлява маловажен случай на административно нарушение,
защото не са налице предпоставките на чл.93 т.9 НК, приложим съобразно чл.11 от ЗАНН. Приел, че нарушението е на просто извършване, като за неговата съставомерност не е необходимо да настъпват преки вредни
последици или да има пострадали лица. Посочил в мотивите си, че не са
установени многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да се направи зивода, че
извършеното от касатора нарушение съставлява случай
на по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
Приел, че нарушение като процесното съставлява
деяние, което засяга в значителна степен обществените отношения по задължително
имуществено застраховане, като нарушава императивни разпоредби от тази област,
които охраняват по- значителни обществени отношения, които по принцип са с по-
висока степен на обществена опасност. Приел, че изложените възражения, че същият като животновъд не е
успял своевременно да сключи задължителният договор за застраховка „гражданска
отговорност“, се явяват необосновани и неоснователни.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Безспорно е, а и не се отрича от самият касатор,
че той не е изпълнил задължението си по чл.483 ал.1 от КЗ, като притежател на моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение
да сключи застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Безспорно е доказано от събраните в първоинстанционното
производство доказателства, че такъв договор К. не е сключил, а е управлявал
посоченото собствено МПС. В тази насока в АУАН и НП са изложени конкретно
вменени и обсъдени обстоятелства, което не представлява нарушение на чл.42 т.4,
респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният съд. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Следва да се спомене, че те са същите, които са били представени
и пред първоинстанционният съд. По тях при правилна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, първоинстанционният
съд е дал отговор и е изложил мотиви. Така направените от първоинстанционния
съд изводи се явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното
постановление, като той е формирал правилно вътрешно убеждение на база
събраните по делото доказателства. По отношение на съставянето и връчването на
АУАН и НП следва да се посочи, че е приложена разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, която определя, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. Такъв е посочен именно лицето Д.Р.П., който с подписа си е
удостоверил и отказа на нарушителя.
С оглед изложените
съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
При
този изход от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и
чл.143 ал.1 АПК, разноски се дължат на касационният ответника. Същият не е поискал
своевременно тяхното присъждане, поради което при липса на направено искане от
негова страна, съдът не дължи произнасяне по тях.
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/13.08.2021год.,
постановено по АНД № 20215320200138/2021 год., по описа на Районен съд - Карлово,
I н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.