Решение по дело №2424/2019 на Районен съд - Велико Търново

      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                           12.2.2020 г.                   град Велико Търново

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                         VІ-ти граждански състав  

на двадесет и първи януари                                  две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                     Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2424 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Е. К.К. срещу „Е.” ЕООД, с която се иска да бъде установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 11 970.00 лева - възнаграждение по неформален договор за почистване и рекултивация на земеделска земя, по повод на който е издадена фактура № 44/12.9.2016 г., както и за сумата от 3 261.84 лева – мораторна лихва за периода от 27.9.2016 г. до 4.6.2019 г.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответника услуги, свързани с почистване и рекултивация на земеделска земя, по повод на които е издал четири броя фактури, а именно: фактура № 42/8.9.2016 г. на стойност 9 500.00 лева; фактура № 44/12.9.2016 г. на стойност 11 970.00 лева; фактура № 45/12.9.2016 г. на стойност 3 306.00 лева; и фактура № 47/20.9.2016 г. на стойност 9 050.00 лева. Заявява, че всички фактури са изпращани на ответника по електронен път, а плащанията по тях са извършвани по банков път. Твърди, че фактура № 44/12.9.2016 г. на стойност 11 970.00 лева е останала незаплатена, въпреки че ответникът е осчетоводил същата.

Ответникът заявява, че е заплатил сумите по всички издадени от ищеца фактури, които са общо 3 броя, както и че между страните не е възникнало правоотношение по посочената от ищеца фактура 44/12.9.2016 г. на стойност 11 970.00 лева. Оспорва твърдяната услуга по процесната фактура и заявява, че такава фактура не съществува в неговото счетоводство, респ. че същата не е подписвана от него.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. Заявява, че доверителят му е извършил почистване и рекултивация на между 102 и 103 декара земеделска земя в землището на с. Леденик при единична цена от 109.00 лева на декар, както и че по този повод е издал две фактури, едната от които не му е заплатена.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове, като заявява, че всичко, което е изработено от ищеца му е заплатено. Твърди, че доверителят му сам е почиствал собствените си и наетите от него земи, а почистването от трети лица е ставало инцидентно – за по-голяма бързина, когато се е налагало да бъде извършено в по-кратки срокове.  

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни  искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.  чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За установяване основателността на претенцията за главница ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от неформален договор за почистване и рекултивация на земеделска земя, по който е изпълнил задължението си качествено и в срок, както и наличието на възникнало в негова полза изискуемо парично вземане за заплащане на претендираната парична сума на соченото основание.

Тъй като договорът за изработка е консенсуален и неформален, писмената форма не е елемент от фактическия му състав и съществуването му подлежи на доказване с всички доказателствени средства. По същата причина няма пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение, като е възможно самото приемане да се осъществи и с конклудентни действия на възложителя - с изпращане на покана за започване на изпълнението, с определяне на срок за завършване на работите, с предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата, и пр. За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното и за да формират съгласие за сключване на договора, тези действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за изработка при предложените в офертата условия.

В случая ищецът заявява, че е извършил почистване и рекултивация на между 102 и 103 декара земеделска земя, находяща се в землището на с. Леденик, Община Велико Търново, при единична цена от 109.00 лева на декар, като ответникът не спори, че е възложил на ищеца почистването на земеделска земя в землището на с. Леденик, а напротив – изрично посочва, че такова почистване е извършено и заплатено въз основа на издадената фактура № 42/8.9.2016 г. на стойност 11 400.00 лева. Заявява обаче, че всичко, което е изработено от ищеца е заплатено на същия, т.е. че той не е извършил почистване и рекултивация на посочената в процесната фактура допълнителна площ от 52.50 кв.м.

За установяване основателността на претенцията си ищецът ангажира гласни доказателства чрез разпит на св. Валентин Русков, според показанията на който през есента на 2016 г. той и негов колега са обработвали против нежелана растителност изоставени земи в землището на с. Леденик. Св. Русков заявява, че за период между 7 и 10 дни са обработили около 100 декара, тъй като времето и мястото, където са били отседнали, са позволявали доста часове работа. Твърди, че обработката е включвала две операции – почистване и рекултивация, както и че лицето, представено му като собственик на земите, не е имало забележки относно работата им. На свой ред, ангажираният от ответника св. А А заявява, че в края на месец септември 2016 г. по възлагане на своя ръководител е посетил имота в с. Леденик, като на място е установил около 35-40 декара почистена площ, намираща се в горната част на нивата. Заявява, че и в тази част на имота е имало останали по-дебели дънери, както и че в долната си част нивата въобще не е била почистена. В показанията си св. Атанасов твърди, че въпросният участък от 35-40 декара не е бил рекултивиран, а това е станало по-късно – след като нивата е била почистена изцяло.

Според заключението по изготвената счетоводна експертиза, фактура № 42/8.9.2016 г. на стойност 11 400.00 лева, фактура № 44/12.9.2016 г. на стойност 11 970.00 лева, фактура № 45/12.9.2016 г. на стойност 3 306.00 лева и фактура № 47/20.9.2016 г. на стойност 9 050.00 лева са осчетоводени от ищеца, като върху тях начислен е данък добавена стойност и данък за продажбите. От друга страна, при ответника са осчетоводени фактура № 42/8.9.2016 г., фактура № 45/12.9.2016 г. и фактура № 47/20.9.2016 г. и върху тях е начислен данък добавена стойност и данък при покупките, като фактура № 44/12.9.2016 г. на стойност 11 970.00 лева не отчетена в счетоводните регистри на ответното дружество.

На първо място, съдът приема, че с осчетоводяването и заплащането на фактура № 42/8.9.2016 г. на стойност 11 400.00 лева с вкл. ДДС ответникът с конклудентни действия е признал, че по негово възлагане ищецът е почистил и рекултивирал земеделска земя с площ от 50 декара при уговорена цена от 190.00 лева на декар. В тази връзка не може да бъде споделено заявеното от ангажирания от ответника свидетел, а по същество и от самия ответник, че рекултивация на установените от свидетеля като почистени 35-40 декара не е извършена от ищеца. Напротив, фактът, че рекултивация е извършена от ищеца на площ от 50 декара се установява по несъмнен начин от осчетоводената и заплатена от него фактура № 42/8.9.2016 г. Доколкото вече беше посочено, че е възможно приемането на работата да се осъществи с конклудентни действия на възложителя, съдът приема, че именно това е сторено с осчетоводяването и заплащането на посочената фактура. В тази връзка не може да бъде споделено и възражението на ответника, черпено от показанията на св. Атанасов, че на практика машината, с която е почиствал ищецът, не може да извършва рекултивация – че ищецът е извършил рекултивация на 50 дка от процесната нива се установява от конклудентите действия на ответника по приемане на извършената работа.  

От друга страна, на практика единственото доказателство за установяване извършването на дейностите по почистване и рекултивация на посочената във фактура № 44/12.9.2016 г. допълнителна площ от 52.50 дка се явяват показанията на св. Русков, според които през есента на 2016 г. той и негов колега са обработили около 100 дка изоставени земи в землището на с. Леденик, като за оборване показанията на св. Русков в тази им част ответникът проведе насрещно доказване чрез разпит на св. А А, според показанията на който почистената площ е била около 35-40 декара. Във връзка с показанията на двамата свидетели, съдът съобразява, че погледнато формално и показанията на св. Русков и тези на св. Атанасов следва да бъдат ценени като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, които са преки участници в процеса по почистване и рекултивация на имота в с. Леденик. Въпреки това, съдът все пак съобразява обстоятелството, че и двамата свидетели са бивши работници на страните по делото и именно като такива са ангажирани от последните при режим на довеждане в проведените открити заседания. При анализа на свидетелските показания съдът съобразява, че в своите показания св. Русков заявява, че знае каква е площта на имота от ищеца, както и че по време на работата си е забелязал, че последният и геодезист измерват имота. Т.е. преценката на свидетеля за това каква площ от имота е почистена и рекултивирана се основава на заявеното му от самия ищец, имайки в предвид, че според твърденията на процесуалния представител на последния техниката, с която е работено, не е била снабдена с джипиес. От друга страна, съдът отчита, че като бивш „отговорник механизация” при ответното дружество, работил в същото от неговото основаване, св. Атанасов е бил по-добре запознат с площта на имота, още повече, че същият заявява, че с негови колеги са продължи почистването му до края на м. октомври 2016 г., а впоследствие и са рекултивирали нивата. При обсъждане показанията на св. Русков прави впечатление и срокът, за който свидетелят твърди да са почистени въпросните 100 дка – между 7 и 10 дни, което значи, че той и колегата му са почиствали и рекултивирали между 10 и 15 дка на ден. Т.е. разгледани самостоятелно и във връзка с показанията на св. Атанасов показанията на св. Русков не удовлетворяват изискването за пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно правоотношение по повод почистването на въпросните допълнителни 52.50 дка, както и самият факт на неговото изпълнение от ищеца.

Съдът отчита, че пълно доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, които преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт, но отчита също, че горепосочените обстоятелства относно наличието на облигационно правоотношение по повод почистването на допълнителните 52.50 дка и факта на неговото изпълнение от ищеца не се установяват и при съпоставка на показанията на св. Русков с останалите събрани доказателства – нито със заключението по допуснатата счетоводна експертиза, нито с изискваната информация от Областна дирекция при Държавен фонд земеделие. В писмото от Областна дирекция при Държавен фонд земеделие се установява единствено, че процесният имот е деклариран от ответника в подадените от него заявления по схема за Директни плащания за периода 2017 – 2019 г., като обстоятелството, че този имот в крайна сметка е бил почистен и рекултивиран не се спори от ответника, който обаче твърди, че в по-голямата му част това е сторено от самия него. Именно затова и фактът, че имотът е заявен от ответника по въпросната схема и по повод на него му е отпуснато финансиране не доказва нито наличието на облигационно правоотношение по повод допълнителните 52.50 дка, нито изпълнението на същото от страна на ищеца. В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че в представената инвентарна книга на дълготрайните активи на ответното дружество няма данни последното да е притежавало „два мулчера”, т.е. че ответникът не е притежавал необходимата техника за почисти и рекултивира останалата част от нивата, доколкото е очевидно, че търговското наименование на въпросните машини не е „мулчер”, а например надробител „Ranieri TRS 180”, надробител „Lipa TISP220” или шредер „Закон”, каквито според въпросната инвентарна книга ответникът притежава. От своя страна, заключението по изготвената счетоводна експертиза не съдържа никаква информация относно това процесната фактура по някакъв начин да е била изпратена и получена от ответника, както и въобще по някакъв друг начин да е станала известна на същия.

Не на последно място, ищецът да твърди, че по договорка между страните всички фактури по повод извършената работа са изпратени на ответника по електронен път, както и че всички плащания са извършени по банков път. По делото обаче не са ангажирани доказателства за изпращането на процесната фактура и за получаването й от ответника, като в случая прави впечатление дългият срок (близо 3 години), през който ищецът не е отправил покана за заплащане на сумата по така издадената фактура и не е предприел каквито и да било действия по събирането на тази сума. Това обстоятелство прави впечатление не за друго, а доколкото самият ищец не твърди между страните да е имало някакво разногласие относно почистената и рекултивираната от него площ, а от кореспондиращите твърдения на страните се установява, че останалите фактури са му заплатени от ответника малко след издаването им.  

В обобщение съдът намира, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по повод посочената в процесната фактура земеделска площ, както и за изпълнение на това правоотношение от ищеца, за да се приеме, че ответникът дължи насрещна престация. Т.е. при липсата на други доказателства, от които да се установява по несъмнен начин факта на изпълнението и приемането му възложителя, не може да се направи извод за наличието на правоотношение между страните по договор за изработка, поради което и за ответника не е възникнало задължение за плащане.

С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 11 970.00 лева остана недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед извода за неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 3 261.84 лева.

По разноските:

С оглед становището на съда за неоснователност на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на направените в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 890.00 лева, заплащането на които следва да се възложи в тежест на ищеца.

Така мотивиран, Великотърновският районен съд

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.К.К., ЕГН ********** срещу „Е.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумата от 11 970.00 лева - възнаграждение по неформален договор за почистване и рекултивация на земеделска земя, по повод на който е издадена фактура № 44/12.9.2016 г., както и за сумата от 3 261.84 лева – мораторна лихва за периода от 27.9.2016 г. до 4.6.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължения по ЧГД № 1702/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Е.К.К., ЕГН ********** да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 890.00 (осемстотин и деветдесет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                     

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: